Българите са далеч по-обидени за това, че 80% от тях

Българите са надалеч по-обидени за това, че 80% от тях са наречени дебили, в сравнение с от принизяването на ролята ни за спасяването на българските евреи. 53% от участниците в нашата анкета "Обиди ли ни проф.Иво Христов? " твърдо декларират, че не се считат за дебили. В нея участваха близо 2000 читатели на ФАКТИ.

Само 6% от тях обръщат внимание не на обвиняването в нелепост, а на поругаването на една от дребното ни национални гордости.

28% от интервюираните обаче са съгласни с професора и считат, че е бил прав в скандалното си изявление.

4% намират думите му за преиначени и са на мнение, че не е имал поради тъкмо това, което бе стартирано от медиите.

8% дефинират зародилият проблем за фиктивен , защото обществото ни има за решение надалеч по-важни въпроси.

Съгласете се, че Дебилгейт най-малко звучи по-ърбан от провинциалните колбасаро-роднински гейтове. Защо е гейт ли? Вярно, няма корупция. Ами, за проценти приказва индивидът. А има ли проценти, хората чакат някаква спекулация. Демократичен инстикт. Професорът се издъни доста неуместно, само че Биков и останалите дали не мислят като него? Сигурно. Вероятно и процентът на дебилите при някои е по-висок. Просто не се изпускат. Ученото си е учено, само че това не е гаранция, че постоянно ще постъпва мъдро. Новаците в политиката влизат с кални ботуши в храма на лицемерието. А там по-опитните по този начин са се рафинирали, че могат да приказват 48 часа без да кажат нищо, с дребни спирания за водопой и нещо по-твърдо.

И Дебилгейт ще мине и замине. А какво ще вършим по-късно? Хубава тематика за размисъл точно на вододелната дата 10 ноември. Ако питате Нинова, ще вършим избор на съмнение. Ако питате Лили Павлова, ще метем къщата, че Европа ни иде на крайници. Ако питате Цветанов, всичко неприятно е подправена вест, а хубавото не се прави оценка.

С какво днешният ни политически хайлайф е по-добър от изкукуригалите старци в Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, откакто позволи народът да тъне в извратена носталгия по Живков и другите от портретите. Сещате се кои портрети, не тези на будителите. Тази носталгия е резултат, само че и оценка за свършеното от политическия хайлайф през последния четвърт век.

Никой не смееше да назова комунистите дебили преди 28 години, тъй като щеше да му се случи преживелица. Тези от Политбюро смятаха за дебили "трудещите се ", когато им махаха от мавзолея. Само че не знаеха термина. Тато си отиде и изпълзяха "дисиденти ", по-многобройни дори от изфабрикуваните АБПФК. С максимален подвиг, граничещ с героизъм - слушане на непознати радиостанции.

В новото време народът намерено назовава по този начин управниците си и най-лошото, което може да му се случи по този мотив, е да го "баннат " във фейсбук. За по-крайните отзиви може и "приятелска сказка " в ГДБОП. След това най-малко обезпечено ставаш медийна звезда, а след време може да аплайваш за самостоятелна пенсия като репресиран. Знаем ли какво ни чака.

За край - не съм сигурен, че някой е в положение да обиди същински народа ни след последния четвърт век. Както и да го назова...