Българите остават сред оптимистите за ЕС, сочи проучване, представено в

Българите остават измежду оптимистите за Европейски Съюз, сочи изследване, показано в сряда от Европейския парламент и представено от Българска телеграфна агенция.

Почти половината българи (48 на сто) са на мнение, че Европейски Съюз се движи в добра посока, само че едвам 28 на 100 имат това чувство за своята татковина. Обратната посока се следи при холандците и малтийците, съгласно които техните страни се оправят по-добре от Европейски Съюз, демонстрират данните.

Попитани коя цел е най-добре Европейски Съюз да пази, българите показват свободата на пътешестване, работа и обучение. Този отговор е споделен от болшинството жители на Англия, Литва, Латвия, Естония, Ирландия и Словакия. Възможните отговори на този въпрос са включвали също главните права и свободи; правото на работа; задоволителни и сигурни пенсии; опазването на околната среда.

Темата за пенсиите е изключително значима за унгарците, а за околната среда - за белгийците и малтийците, демонстрира изследването.

Попитани по какъв начин се дефинират повече - като жители на своята страна или на Европейски Съюз - множеството българи са дали отговор " и двете ". Този отговор дават и множеството жители на Австрия, Финландия, Чехия, Холандия, Дания и Литва. В Германия и Швеция болшинството се възприема повече като част от Европейски Съюз, до момента в който в Естония, Англия, Гърция, Ирландия, Хърватия и Малта преди всичко болшинството слага националната принадлежност.

Делът на българите, които имат чувството, че гласът им се чува в Европейски Съюз, понижава. Същата посока се следи още единствено в Литва и Румъния, до момента в който Кипър и Латвия не регистрират промени, а във всички останали страни от Европейски Съюз този дял пораства, сочи изследването.

Изследването демонстрира, че за последните 10 години въпросът със съпричастността сред страните в Европейски Съюз е изгубил от смисъла си за жителите (спад от осем процента). Докато за близо половината българи и гърци този въпрос е значим, в Испания, Швеция и Малта тематиката има значение за двайсетина на 100 от участниците в допитването и едвам за 13 на 100 от британците.

Общо в Европейски Съюз 64 % от участниците са декларирали, че участието на страната им в Общността обезпечава принос (ръст от четири % за една година), а 57 на 100 са удовлетворени, че са част от обединена Европа.

Най-заплашени (57 на сто) европейците се усещат от тероризма, само че също и от безработицата (43 на сто), бедността (42 на сто) и безконтролната миграция (35 на сто).

Всеки пети се опасява от измененията в природата, проведената престъпност, въоръжен спор, крайностите в политиката, а едвам един от 10 показва хакерските атаки, обществения дъмпинг, сигурността на данните и разпространяването на заразни заболявания.

Проучването демонстрира, че едвам 33 на 100 от хората виждат Европейския парламент в позитивна светлина, а 42 на 100 са безразлични. Над половината (55 на сто) са изразили интерес към идващите избори за евродепутати през 2019 година.