Безсмъртен полк? Безсмъртно е само българското пишкоблизане
Българинът обича най-вече на този свят три неща – разплутия, целулитен гъз на комшийката, аленото конче на китката, с което се пази от високо кръвно, COVID-19 и псориазис, и да бъде жертва. Умира да е клан, насилван, измамен, прецакан – тогава единствено цъфти и се развива. Любимата му книга е „ Под игото “, а филм – „ Време разделно “. Той е луд, запленен, замаян от ролята си на плебей, измекяр и мъченик. Точно затова на 9 май се кичи с противните лентички с цвят на колорадски бръмбар и вее презряното знаме на Империята на злото.
Освен късопишков примитив, нашенецът постоянно е и мазохист. Той пие с цялостни шепи от робското си минало и се рее на крилете на чуждопоклонничеството и незначителността си. Празнува непознати празници, с неразбираеми знаци и злокобна идеология. Само това го кара да сублимира безбройните си комплекси и историко-психологически отклонения.
Не ненавиждам кривоглавата, беззъба навалица от няколко десетки полуидиоти, която се включва в марша на „ Безсмъртния полк “. Не я и скърбя. Имам обаче право да се отвращавам. Защото те са признакът на от дълго време умрялата и изгнила българска душа, която към този момент по този начин се е вмирисала и червясала, че води единствено до повици за повръщане. Те са подмяната на националния блян с дебилното примирие и гъзолизачество, на смелата битка с безсмисленото самооплакване, на осъзнатото страдалчество с желанието за още и още гаври, принуждение и коленичене.
Нашего брата се жали наляво и надясно, че е бил под иго Бог знае какъв брой века, но го прави с такава горделивост, че да се чудиш на него ли са изнасилвали жена му и са му събирали житчцето, или той е владял Китайската империя. На нас като че ли ни е кофти, когато сме свободни – някак си нямаме опция да попъшкаме и да помрънкаме на мира. А се постанова да работим, да гласуваме, да демонстрираме социална отговорност и угриженост за хората към нас. Вместо да оставим тази неблагодарна задача я на османския ятаган, я на болшевишкия щик.
В тази връзка последното Освободеждение ни пристигна прекомерно скоро, с цел да успеем да го осъзнаем. Византийците бяха тук два века, анадолците – цели 5. А комуноидите се задържаха единствено няколко десетки години и се разпърдяха в гаранционен период под тежестта на личното си безумие и цивилизационна неплатежоспособност. Оставиха ни прелъстени и изоставени, без да знаем какви да ги вършим без партиен секретар, профкомитет и сказчик по история на Българска комунистическа партия и Комунистическа партия на Съветския съюз.
По тази причина през днешния ден дебилите излизат да маршируват под някакви подправени, изрязани от вестници военни портрети и флагове със сърп и чук. Те не го вършат от обич към Путин и Медведев, от религия в криптоправославието на Дугин или панславизма на Аксаков и Хомяков. Те просто си желаят назад недоизживяното иго, опцията да реват полупияни от тегобите на битието върху рамото на съседа – същият глупак и несретник като тях. Не мога да ги ненавиждам, само че мога да се гнуся от тях. А в случай че ги срещна с лентичките по маршрута си из центъра, мога и други неща.
Освен късопишков примитив, нашенецът постоянно е и мазохист. Той пие с цялостни шепи от робското си минало и се рее на крилете на чуждопоклонничеството и незначителността си. Празнува непознати празници, с неразбираеми знаци и злокобна идеология. Само това го кара да сублимира безбройните си комплекси и историко-психологически отклонения.
Не ненавиждам кривоглавата, беззъба навалица от няколко десетки полуидиоти, която се включва в марша на „ Безсмъртния полк “. Не я и скърбя. Имам обаче право да се отвращавам. Защото те са признакът на от дълго време умрялата и изгнила българска душа, която към този момент по този начин се е вмирисала и червясала, че води единствено до повици за повръщане. Те са подмяната на националния блян с дебилното примирие и гъзолизачество, на смелата битка с безсмисленото самооплакване, на осъзнатото страдалчество с желанието за още и още гаври, принуждение и коленичене.
Нашего брата се жали наляво и надясно, че е бил под иго Бог знае какъв брой века, но го прави с такава горделивост, че да се чудиш на него ли са изнасилвали жена му и са му събирали житчцето, или той е владял Китайската империя. На нас като че ли ни е кофти, когато сме свободни – някак си нямаме опция да попъшкаме и да помрънкаме на мира. А се постанова да работим, да гласуваме, да демонстрираме социална отговорност и угриженост за хората към нас. Вместо да оставим тази неблагодарна задача я на османския ятаган, я на болшевишкия щик.
В тази връзка последното Освободеждение ни пристигна прекомерно скоро, с цел да успеем да го осъзнаем. Византийците бяха тук два века, анадолците – цели 5. А комуноидите се задържаха единствено няколко десетки години и се разпърдяха в гаранционен период под тежестта на личното си безумие и цивилизационна неплатежоспособност. Оставиха ни прелъстени и изоставени, без да знаем какви да ги вършим без партиен секретар, профкомитет и сказчик по история на Българска комунистическа партия и Комунистическа партия на Съветския съюз.
По тази причина през днешния ден дебилите излизат да маршируват под някакви подправени, изрязани от вестници военни портрети и флагове със сърп и чук. Те не го вършат от обич към Путин и Медведев, от религия в криптоправославието на Дугин или панславизма на Аксаков и Хомяков. Те просто си желаят назад недоизживяното иго, опцията да реват полупияни от тегобите на битието върху рамото на съседа – същият глупак и несретник като тях. Не мога да ги ненавиждам, само че мога да се гнуся от тях. А в случай че ги срещна с лентичките по маршрута си из центъра, мога и други неща.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ