Навсякъде приет, но никъде любим - душата ми е пълна с отрова ♥ Георги ПАРЦАЛЕВ
„ Аз всяка вечер променям своя грим
и всяка вечер съм със маска нова.
Навсякъде признат, само че на никое място обичан –
душата ми е цялостна с отрова… “
* Куплет от обичаното стихотворение на Георги Парцалев, „ Тъжният смешник “ (на швейцарския създател Фредерик-Луи Созе, прочут под псевдонима Блез Сандрар), изпълнявано от артиста в стеснен другарски кръг.
(Никола Анастасов, Калоянчев и Парцалев в кадър от 3-серийната комедия „ Нако Дако Цако “, 1974 година, режисьори: Нейчо Попов, Иван Касабов и Мирослав Миндов)
♥ „ Сълзата на Дон Кихот “
Думи на изкуствоведа и сценичен критик Севелина ГЬОРОВА
Способността да се смееш и да разсмиваш другите е човешка заложба. С нея човек се ражда. Тя носи неизразима наслада на хората и е извор на същинско наслаждение. Една усмивка прави човешкото лице по-красиво и по-одухотворено. Тя възстановява силите за съпротивата против компликациите и по някакъв вълшебен метод укрепва вярата в утрешния ден. Просто погледът върху света и преценката за неговите стойности стават други.
Този необичаен подарък на природата Георги Парцалев носеше в себе си и го излъчваше с цялото си създание. Всичко у него предизвикваше смях - и тънката, издължена фигура, и достолепните мустаци, над които учудено ни гледаха цялостни с доверчивост огромни очи, и провлеченият леко пресипнал глас. Ние се смеехме неудържимо, само че не на него, а дружно с него - на света, на хорските дефекти, на удивителните неща, които изпълваха всекидневието ни. Този смях беше бодър и чист, лишен от сатирическа ненавист и злонамерено безчинство. Той извираше от жизнелюбието и благосъстоянието на една необятна душа, която вярваше в човешките преображения към положително и вместо подбив предпочиташе незлобливата смешка и чистосърдечното духовитост.
От книгата: „ Сълзата на Дон Кихот “, Севелина Гьорова, изд. Дамян Яков
Снимка: Никола Анастасов, Калоянчев и Парцалев в кадър от 3-серийната комедия „ Нако Дако Цако “, 1974 година, режисьори: Нейчо Попов, Иван Касабов и Мирослав Миндов
