Илияна Йотова: Твърдо вярвам, че властите у нас трябва да бъдат разделени
" Аз съм от хората, които твърдо имат вяра, че управляващите би трябвало да бъдат разграничени, и че всеки би трябвало да си носи отговорността за решенията ", акцентира вицепрезидентът. Тя изрично отхвърли да разяснява процедурата по предварителното освобождение на основния прокурор Иван Гешев, както и дали има политически напън или напън от прокуратурата към политиците.
По отношение на думите на премиера Николай Денков, който преди дни дефинира като бойкот освобождението на заместник-министрите малко след избирането на постоянното държавно управление, Йотова сподели:
" Аз желая единствено да му напомня времената от 2017 година, когато той за първи път стана длъжностен министър на президента Радев. За какъв брой време той самият смени своите заместници ".
В отговор на въпрос Йотова коменира и резултатите от наложителните матури по БЕЛ, на който зрелостниците получиха едвам междинна оценка 3,93.
" Нужна е доста сериозна и дълбока промяна, въпреки че тази дума към този момент не би трябвало да я използваме, тъй като от дълго време се изпразни от наличие. Реформа, която би трябвало да се отнася освен към наличието на учебниците, само че и за подготовката на самите учители, работата с родителите, която сме изоставили тотално и претекст за това децата да знаят добре и да пишат и четат на български език ", счита вицепрезидентът
Нека погледнем по какъв начин наподобяват учебниците на децата, добави Йотова и напомни конференцията " Образованието - ключ към историческата памет, родолюбието и просветеното общество ", извършена този март, на която беше разисквано наличието на учебниците. За страдание тази полемика не беше подета по-късно от експертите , сподели Илияна Йотова.
" Като че ли родителите започнахме да толерираме повече това, което те срещат в интернет пространството с един много преиначен език и повече терминология, която даже не е нужна в една избрана възраст, в сравнение с да ги учим на а,б,в ", разяснява още вицепрезидентът.
" Дезинформацията е най-голямото предизвикателство пред демокрацията " , уточни още Илияна Йотова по време на присъединяване си в конференцията " Гражданите могат да преборят дезинформацията ", проведен от форума е Икономическият и обществен съвет на Република България взаимно с Европейския стопански и обществен съвет.
Лъжливите клюки и дезинформацията са международна опасност от доста дълго време, само че през днешния ден заплахата е доста по-голяма, тъй като цифровите платформи усилват десетократно пропагандирането и разпръскването на подправените вести, изясни вицепрезидентът.
" В изискванията на мощно конкурентна среда медиите разчитат на осведомителни дотации, като разгласяват текстове от непознати медии, без да показват връзка с оригинала. Или неведнъж разгласяват единствено една част от този оригинал по този начин, че да трансформират наличието. Това също е подправена вест ", сподели Илияна Йотова.
Социалните мрежи се трансфораха в медии, изместиха пресата, станаха канал за връзка - доста леснодостъпен, и потреблението му е запълнено с операция, която не изисква никаква предварителна подготовка, разяснява Йотова. Тя означи, че е задоволително човек да има мобилно устройство, с цел да проникнеш до тези средства за връзка. Ако преди този момент да изпратиш обръщение до публиката изискваше готовност на доста средства - в цифровата епоха всичко това стана простащина, налична за всеки, сподели още вицепрезидентът.
Според нея този достъп до операция направи доста мъчно отделяното на положителното от неприятното и същинското от неистинското в медийната среда. Илияна Йотова цитира проучване Евробарометър от април т.г., съгласно което 60% от българите считат, че могат да разпознаят дезинформацията.
" В същото време в страната властваше песимизъм по отношение на пандемията и имунизацията. Конспиративните теории заемат доста място в общественото пространство , а медийната просветеност е извънредно ниска . България се подрежда на последно място по медийна просветеност в границите на страните членки на Европейски Съюз ", уточни вицепрезидентът.
Дезинформацията е цялост от средства за връзка, които целят да заблуждават хората или публичното мнение поради персонални или частни ползи или да се въздейства на публичното мнение, изясни Йотова. Ако оставим дезинформацията да ни превзема отвред, ние самите се отхвърляме от личните си права, сподели още тя.
Според вицепрезидента битката с дезинформацията изисква помощта и на страната, посредством профилирани институции, регулатори, законодателна рамка с правила за потребление на онлайн платформите. Според нея дезинформацията е опасност за националната сигурност.
По отношение на думите на премиера Николай Денков, който преди дни дефинира като бойкот освобождението на заместник-министрите малко след избирането на постоянното държавно управление, Йотова сподели:
" Аз желая единствено да му напомня времената от 2017 година, когато той за първи път стана длъжностен министър на президента Радев. За какъв брой време той самият смени своите заместници ".
В отговор на въпрос Йотова коменира и резултатите от наложителните матури по БЕЛ, на който зрелостниците получиха едвам междинна оценка 3,93.
" Нужна е доста сериозна и дълбока промяна, въпреки че тази дума към този момент не би трябвало да я използваме, тъй като от дълго време се изпразни от наличие. Реформа, която би трябвало да се отнася освен към наличието на учебниците, само че и за подготовката на самите учители, работата с родителите, която сме изоставили тотално и претекст за това децата да знаят добре и да пишат и четат на български език ", счита вицепрезидентът
Нека погледнем по какъв начин наподобяват учебниците на децата, добави Йотова и напомни конференцията " Образованието - ключ към историческата памет, родолюбието и просветеното общество ", извършена този март, на която беше разисквано наличието на учебниците. За страдание тази полемика не беше подета по-късно от експертите , сподели Илияна Йотова.
" Като че ли родителите започнахме да толерираме повече това, което те срещат в интернет пространството с един много преиначен език и повече терминология, която даже не е нужна в една избрана възраст, в сравнение с да ги учим на а,б,в ", разяснява още вицепрезидентът.
" Дезинформацията е най-голямото предизвикателство пред демокрацията " , уточни още Илияна Йотова по време на присъединяване си в конференцията " Гражданите могат да преборят дезинформацията ", проведен от форума е Икономическият и обществен съвет на Република България взаимно с Европейския стопански и обществен съвет.
Лъжливите клюки и дезинформацията са международна опасност от доста дълго време, само че през днешния ден заплахата е доста по-голяма, тъй като цифровите платформи усилват десетократно пропагандирането и разпръскването на подправените вести, изясни вицепрезидентът.
" В изискванията на мощно конкурентна среда медиите разчитат на осведомителни дотации, като разгласяват текстове от непознати медии, без да показват връзка с оригинала. Или неведнъж разгласяват единствено една част от този оригинал по този начин, че да трансформират наличието. Това също е подправена вест ", сподели Илияна Йотова.
Социалните мрежи се трансфораха в медии, изместиха пресата, станаха канал за връзка - доста леснодостъпен, и потреблението му е запълнено с операция, която не изисква никаква предварителна подготовка, разяснява Йотова. Тя означи, че е задоволително човек да има мобилно устройство, с цел да проникнеш до тези средства за връзка. Ако преди този момент да изпратиш обръщение до публиката изискваше готовност на доста средства - в цифровата епоха всичко това стана простащина, налична за всеки, сподели още вицепрезидентът.
Според нея този достъп до операция направи доста мъчно отделяното на положителното от неприятното и същинското от неистинското в медийната среда. Илияна Йотова цитира проучване Евробарометър от април т.г., съгласно което 60% от българите считат, че могат да разпознаят дезинформацията.
" В същото време в страната властваше песимизъм по отношение на пандемията и имунизацията. Конспиративните теории заемат доста място в общественото пространство , а медийната просветеност е извънредно ниска . България се подрежда на последно място по медийна просветеност в границите на страните членки на Европейски Съюз ", уточни вицепрезидентът.
Дезинформацията е цялост от средства за връзка, които целят да заблуждават хората или публичното мнение поради персонални или частни ползи или да се въздейства на публичното мнение, изясни Йотова. Ако оставим дезинформацията да ни превзема отвред, ние самите се отхвърляме от личните си права, сподели още тя.
Според вицепрезидента битката с дезинформацията изисква помощта и на страната, посредством профилирани институции, регулатори, законодателна рамка с правила за потребление на онлайн платформите. Според нея дезинформацията е опасност за националната сигурност.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ