Аз съм най-добрата майка
Аз съм най-хубавата майка на света. Така съм се родила. Винаги съм знаела, че когато имам деца, ще бъда съвършен родител. Дори преди да имам деца, бях. В студентските години гордо носех прякора „ мама “, не тъй като съм съумяла да забременея на пияна глава след дискотека, а тъй като умеех да нося, подкрепям, поддържам, затулям, съдействам и глезя с точно развито майчинско възприятие на всеки изпаднал в потребност (или в нужник).
Забременях с безспорната увереност, че това е ролята на живота ми и е единствено въпрос на физиологично развиване и софтуерно време да я извърша. Носих, работих, върших ремонт сама и окрилена, пазарих, мътех, чистих, обзавеждах, отидох да раждам. И изпитах боязън. Даже не боязън като боязън. Присъщата ми безапелационна убеденост, че не мога да я родя. Мъчих, напъвах, крещях … и не съумях. Извадиха я със незабавно секцио.
Беше лилава, дебела, сбръчкана и грозна. Квичеше влудяващо. Погледнах я и се запитах „ Ще мога ли да я обичам? “. Акушерката ми я сервира за целувка, а аз споделих „ не “. Изпитах гадност и обърнах глава.
На идващия ден към този момент я обожавах. Кърмех, гушках, цунках. E, беше ме гнус да мия наакано дупе, само че да кажем, че го претърпях. Вече имах несъмнено доказателство, че в действителност съм съвършен родител.
Тя растеше и се развиваше, а аз бях все по този начин отлична майка. Подбирах най-хубавата храна, най-безопасните играчки, най-красивите дрешки. И бях толкоз безобразно уверена. Докато не пристигна ден и момент, в който тя изиска да я гушна, а аз не съумях.
Отново изпитах. После позор. Не открих решение. Отидох на терапевт. Говорих, разказвах, искрено и детайлно, настоявах за отговор, за какво желая, а не мога да прегръщам детето си. Терапевтът ми сподели: „ Спокойно де, не всички дами са родени за майки “. И ме заболя. Та аз съм родена за майка! И съм най-хубавата майка на света!
Не мога да сготвям, само че когато изпитам ентусиазъм, върша виртуозни сладкиши. Дъщеря ми е щастлива да има домашни кексчета на рождения си ден. Не мога да считам, само че съм номер 1 в креативните задания. Дъщеря ми с горделивост отбелязва, че аз съм най-сръчната майка в класа им. Нямам средства да закупувам фешън облекла, само че умея да оплитам и да шия. Дъщеря ми е удовлетворена, когато облича неповторима дреха и приятелките ѝ с възхита я питат „ Откъде ти е? “ Не мога да гушкам и да търкам сълзи, само че приказвам и предизвиквам.
Дъщеря ми знае, че е неповторим човек. Тя е уверена и мощна. Тя е на 9 и върви сама на ортодонт. Пресича улиците от учебно заведение до кабинета, сяда на стола, понася процедурата, заплаща и се връща назад.
Тя има моята поддръжка за всяко ново начинание, даже да ми коства неразумна сума пари. Тя има позиции и ги отстоява самоуверено и на глас. Тя стачкува и отбелязва непознатите неточности без срам. Тя е независима и пряма, и това е всичко, което мога да ѝ дам.
Нощем я виждам, до момента в който спи, сърцето ми се къса, само че ръцете не могат повече. Защо съм сурова? Кого санкционирам? Ще стане ли тя като мен?
Може би повече подлагам на критика, само че въпреки всичко ѝ споделям: „ Ти можеш, обичам те! “ Може би повече държа на личната си отмора и персонални планове, в сравнение с времето, прекарано с нея. Може би се карам с татко ѝ по-често, в сравнение с тя може да понесе.
Но имам вяра, че съм най-хубавата майка на света. Вие повярвахте ли ми?
Автор: Ирина Николова
Инфо: http://www.parentland.bg
