Милен Керемедчиев за ФрогНюз: Заповед за арест би била без реални...
Това съобщи пред ФрогНюз някогашният заместник-министър на външните работи и посланик Милен Керемедчиев.
Вижте и цялото изявление:
Как оценявате настояването от страна на основния прокурор на Международния углавен съд в Хага да търси ареста на израелския министър председател Нетаняху - дали този арест фактически би могъл да се случи или е по-скоро политически акт?
За момента приказваме за, от Съда в Хага да разгласи заповедите за арест на изброените политици и представители на групировките, каквато е Хамас. Тепърва чакаме какво ще е решението на Съда, само че в случай че той удостовери настояването на прокурора, това ще удостовери една много спорна процедура за търсене на политически претекстове в правосъдни каузи.
Слушах деликатно изявлението и претекстовете на прокурора и те по-скоро звучаха политически, в сравнение с безпристрастни. За мен слагането на една база на водачите на Хамас, която е оповестена за терористична формация от доста страни, и управлението на Израел, което въпреки всичко е законно определено посредством избори, както и предвид на това, че прави военна интервенция, базирайки се на нападението на Хамас от 7 октомври, е много несъответстващо.
Това искане несъмнено няма да има някакви действителни последствия за Израел, тъй като Израел и Съединените щати не одобряват юрисдикцията на Съда в Хага на своя територия. По-скоро може да има последици върху водачите на Хамас, които в действителност живеят в Катар и пътуват непрекъснато по разнообразни дестинации, включително и до Египет, за водене на договаряния. По-скоро те са под опасност от действителен арест от страна, върху която се простира юрисдикцията на Съда в Хага.
Много необичайно е, че оповестяването на желанието за издаване на такива заповеди за арест и против Нетаняху и военния министър на Израел, и против представител на Хамас се случва по едно и също време. Самият прокурор разгласи, че прави следствие на дейностите на Израел против палестинците за последните три години. Въпросът е за какво след три години, тъкмо в този момент се взима решение за даване на доказателства пред Съда за оповестяване на тези заповеди за арест. За мен по-скоро е обвързано с политически претекстове, в сравнение с с действителни правни такива.
Да разбираме ли, че практическите измерения на един подобен акт са много по-слаби от политическото обръщение?
По-скоро би имало политически аспекти. Виждаме и големите студентски митинги, почнали в Съединените щати, които минаха през множеството демократични общности. Натискът върху Израел за прекратяване на интервенцията в Газа се усилва и това несъмнено ще налее вода в мелницата на тъкмо тези гръмогласни съперници, които желаят Израел незабавно да прекрати военната интервенция и да отвори коридори за филантропична помощ, тъй като е очевидно и очевидно, че Египет няма да отвори коридори за евакуация на бежанци.
По-скоро това решение слага Нетаняху в същата група, където е президентът Путин, който към този момент има издадена заповед от Международния съд в Хага. Виждаме, че тя по-скоро има честен аспект, в сравнение с действителен политически. Ако заповедта за Нетаняху бъде доказана и влезе в действие, когато Нетаняху към този момент не е министър-председател и бъде свален от власт, тя остава в действие и той би могъл да бъде притеглен под отговорност, в случай че се намира на територия, която е под юрисдикцията на Съда в Хага.
Един аспект остава малко настрана - приказва се най-вече за настояването по отношение на Нетаняху, нетолкова за настояването по отношение на водачите на Хамас, които, както и Вие казахте, много постоянно пътуват. Тоест не става въпрос за хора, които водят надали не номадски метод на живот, каквато, коства ми се, е визията за тях. Какви може да са следствията за тях?
Точно по този начин, водачите на Хамас живеят много разточителен живот. Живеят най-вече в Катар, пътуват, в това число до Турция, където имаха среща с Ердоган, както и до Египет, и до други страни, в които водят договаряния публично или импровизирано. Определено тяхното пътешестване, техният витален стандарт би могъл да се разклати. Оттук нататък те би трябвало доста деликатно да преценят своите пътувания и очевидно, както прави Путин, по-скоро да се изявяват на интернационалните конгреси онлайн.
Какво следва оттук насетне към проблема с възможна заповед?
Няма по какъв начин той да завърши преди да бъде финализирана частта на решението на Съда. Нека забележим какво решение ще вземе той. Съдът може да повдигне такива заповеди за някои от препоръчаните лица, може и за всички, може и за нито едно от тях. Ако се извърши настояването на прокурора, това ще докара единствено до спомагателна ескалация на напрежението.
Израел се разгласи срещу такова решение, т.е. няма да спре стартираната атака в Рафах, където е последният бастион на Хамас. По-скоро ще способства за изостряне на политическата обстановка, защото ще помогне на крайните съперници на дейностите на Израел да имат още едно съображение да се пробват да оказват политически и финансов напън върху Израел за прекъсване на военните дейности.
От друга страна, очевидно е, че Израел изрично няма желание да спре военните дейности, тъй като в Рафах са ситуирани последните четири батальона на Хамас. Те са сносно проведени и са едни от най-закоравелите в борби бойци. Те ще окажат сериозен отпор на израелската войска. Друг главен проблем са и останалите 33 заложници. Върху Нетаняху има голямо напрежение и напън от израелското общество и най-много от околните да се водят договаряния за тяхното освобождение.
Решение да бъде издадена заповед по-скоро затваря множеството благоприятни условия за бъдещи договаряния сред Хамас и израелското държавно управление, в сравнение с да ги отваря.
Споменавайки ескалацията в Близкия изток, виждаме и събитията в Иран, където към този момент има фактическа промяна в управлението след гибелта на Раиси. Какво развиване виждате на цялата картина от събития в Близкия изток?
Президентът Реиси беше един от най-силните ястреби на иранската страна. Той е един от фанатичните почитатели на Ислямската гражданска война, която се случи в Иран. Вярва до последно в това, че Израел и Съединените щати са главен зложелател на Иран. Негови са решенията първо, за финансирането на хутите в Йемен, второ, за осъществените удари против Саудитска Арабия, негово е и решението за изстрелването на над 300 ракети против Израел. Реиси беше един от най-твърдолинейните водачи на Иран. Да не приказваме, че във вътрешнополитически проект той смаза всякаква опция за митинг на инакомислещи.
Що се касае до новия, той е човек, който постоянно е бил в сянката и се е занимавал по-скоро с финансови въпроси на страната, в сравнение с с политически. Не се вижда по какъв начин неговият напредък би могъл да стигне до равнищата, който имаше Реиси, защото Реиси въпреки всичко се приготвяше и за предстоящ висш водач на мястото на 85-годишния аятолах Хаменей.
Много забавно е да следим кой ще бъде определен за нов президент на Иран след 50 дни. Позицията на висш водач, на аятолах, към момента е без правоприемник след гибелта на президента на Реиси, а 85-годишният аятолах Хаменей би желал да има явен собствен правоприемник, който да поеме властта. Имайте поради, че главната власт в Иран е в ръцете на висшия аятолах, а не в президента. Много значимо е да няма разтърсване тъкмо в предаването на този пост, за който беше квалифициран президента Реиси.
Мохамад Мохбер не може да се причислява към ястребите, към в действителност яростните съперници и на Израел, и на Съединените щати, и въобще на Западния свят. Той е много по-умерен и по-прикрит. Досега по-скоро е натрупал финансово благополучие, в сравнение с политическо такова. Едва ли той би останал на президентския пост. Към момента основната фигура на правоприемник на аятолах Хаменей по-скоро липсва.
Илияна Маринкова
Вижте и цялото изявление:
Как оценявате настояването от страна на основния прокурор на Международния углавен съд в Хага да търси ареста на израелския министър председател Нетаняху - дали този арест фактически би могъл да се случи или е по-скоро политически акт?
За момента приказваме за, от Съда в Хага да разгласи заповедите за арест на изброените политици и представители на групировките, каквато е Хамас. Тепърва чакаме какво ще е решението на Съда, само че в случай че той удостовери настояването на прокурора, това ще удостовери една много спорна процедура за търсене на политически претекстове в правосъдни каузи.
Слушах деликатно изявлението и претекстовете на прокурора и те по-скоро звучаха политически, в сравнение с безпристрастни. За мен слагането на една база на водачите на Хамас, която е оповестена за терористична формация от доста страни, и управлението на Израел, което въпреки всичко е законно определено посредством избори, както и предвид на това, че прави военна интервенция, базирайки се на нападението на Хамас от 7 октомври, е много несъответстващо.
Това искане несъмнено няма да има някакви действителни последствия за Израел, тъй като Израел и Съединените щати не одобряват юрисдикцията на Съда в Хага на своя територия. По-скоро може да има последици върху водачите на Хамас, които в действителност живеят в Катар и пътуват непрекъснато по разнообразни дестинации, включително и до Египет, за водене на договаряния. По-скоро те са под опасност от действителен арест от страна, върху която се простира юрисдикцията на Съда в Хага.
Много необичайно е, че оповестяването на желанието за издаване на такива заповеди за арест и против Нетаняху и военния министър на Израел, и против представител на Хамас се случва по едно и също време. Самият прокурор разгласи, че прави следствие на дейностите на Израел против палестинците за последните три години. Въпросът е за какво след три години, тъкмо в този момент се взима решение за даване на доказателства пред Съда за оповестяване на тези заповеди за арест. За мен по-скоро е обвързано с политически претекстове, в сравнение с с действителни правни такива.
Да разбираме ли, че практическите измерения на един подобен акт са много по-слаби от политическото обръщение?
По-скоро би имало политически аспекти. Виждаме и големите студентски митинги, почнали в Съединените щати, които минаха през множеството демократични общности. Натискът върху Израел за прекратяване на интервенцията в Газа се усилва и това несъмнено ще налее вода в мелницата на тъкмо тези гръмогласни съперници, които желаят Израел незабавно да прекрати военната интервенция и да отвори коридори за филантропична помощ, тъй като е очевидно и очевидно, че Египет няма да отвори коридори за евакуация на бежанци.
По-скоро това решение слага Нетаняху в същата група, където е президентът Путин, който към този момент има издадена заповед от Международния съд в Хага. Виждаме, че тя по-скоро има честен аспект, в сравнение с действителен политически. Ако заповедта за Нетаняху бъде доказана и влезе в действие, когато Нетаняху към този момент не е министър-председател и бъде свален от власт, тя остава в действие и той би могъл да бъде притеглен под отговорност, в случай че се намира на територия, която е под юрисдикцията на Съда в Хага.
Един аспект остава малко настрана - приказва се най-вече за настояването по отношение на Нетаняху, нетолкова за настояването по отношение на водачите на Хамас, които, както и Вие казахте, много постоянно пътуват. Тоест не става въпрос за хора, които водят надали не номадски метод на живот, каквато, коства ми се, е визията за тях. Какви може да са следствията за тях?
Точно по този начин, водачите на Хамас живеят много разточителен живот. Живеят най-вече в Катар, пътуват, в това число до Турция, където имаха среща с Ердоган, както и до Египет, и до други страни, в които водят договаряния публично или импровизирано. Определено тяхното пътешестване, техният витален стандарт би могъл да се разклати. Оттук нататък те би трябвало доста деликатно да преценят своите пътувания и очевидно, както прави Путин, по-скоро да се изявяват на интернационалните конгреси онлайн.
Какво следва оттук насетне към проблема с възможна заповед?
Няма по какъв начин той да завърши преди да бъде финализирана частта на решението на Съда. Нека забележим какво решение ще вземе той. Съдът може да повдигне такива заповеди за някои от препоръчаните лица, може и за всички, може и за нито едно от тях. Ако се извърши настояването на прокурора, това ще докара единствено до спомагателна ескалация на напрежението.
Израел се разгласи срещу такова решение, т.е. няма да спре стартираната атака в Рафах, където е последният бастион на Хамас. По-скоро ще способства за изостряне на политическата обстановка, защото ще помогне на крайните съперници на дейностите на Израел да имат още едно съображение да се пробват да оказват политически и финансов напън върху Израел за прекъсване на военните дейности.
От друга страна, очевидно е, че Израел изрично няма желание да спре военните дейности, тъй като в Рафах са ситуирани последните четири батальона на Хамас. Те са сносно проведени и са едни от най-закоравелите в борби бойци. Те ще окажат сериозен отпор на израелската войска. Друг главен проблем са и останалите 33 заложници. Върху Нетаняху има голямо напрежение и напън от израелското общество и най-много от околните да се водят договаряния за тяхното освобождение.
Решение да бъде издадена заповед по-скоро затваря множеството благоприятни условия за бъдещи договаряния сред Хамас и израелското държавно управление, в сравнение с да ги отваря.
Споменавайки ескалацията в Близкия изток, виждаме и събитията в Иран, където към този момент има фактическа промяна в управлението след гибелта на Раиси. Какво развиване виждате на цялата картина от събития в Близкия изток?
Президентът Реиси беше един от най-силните ястреби на иранската страна. Той е един от фанатичните почитатели на Ислямската гражданска война, която се случи в Иран. Вярва до последно в това, че Израел и Съединените щати са главен зложелател на Иран. Негови са решенията първо, за финансирането на хутите в Йемен, второ, за осъществените удари против Саудитска Арабия, негово е и решението за изстрелването на над 300 ракети против Израел. Реиси беше един от най-твърдолинейните водачи на Иран. Да не приказваме, че във вътрешнополитически проект той смаза всякаква опция за митинг на инакомислещи.
Що се касае до новия, той е човек, който постоянно е бил в сянката и се е занимавал по-скоро с финансови въпроси на страната, в сравнение с с политически. Не се вижда по какъв начин неговият напредък би могъл да стигне до равнищата, който имаше Реиси, защото Реиси въпреки всичко се приготвяше и за предстоящ висш водач на мястото на 85-годишния аятолах Хаменей.
Много забавно е да следим кой ще бъде определен за нов президент на Иран след 50 дни. Позицията на висш водач, на аятолах, към момента е без правоприемник след гибелта на президента на Реиси, а 85-годишният аятолах Хаменей би желал да има явен собствен правоприемник, който да поеме властта. Имайте поради, че главната власт в Иран е в ръцете на висшия аятолах, а не в президента. Много значимо е да няма разтърсване тъкмо в предаването на този пост, за който беше квалифициран президента Реиси.
Мохамад Мохбер не може да се причислява към ястребите, към в действителност яростните съперници и на Израел, и на Съединените щати, и въобще на Западния свят. Той е много по-умерен и по-прикрит. Досега по-скоро е натрупал финансово благополучие, в сравнение с политическо такова. Едва ли той би останал на президентския пост. Към момента основната фигура на правоприемник на аятолах Хаменей по-скоро липсва.
Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ