Създаваме свои пустини и караме хората около себе си да живеят в тях
АЗ ИЗПОВЯДВАМ ДРУГА РЕЛИГИЯ…
Ако по някакво случайност попадна в същинска пустиня, самичък, ще ми бъде доста мъчно.
Вярвам, че няма да се предам доста елементарно. Ще диря излаз, ще ходя, с цел да избягам оттова, само че ще ми бъде ужасно и мъчно.
И най-после може би ще се оставя на произвола на ориста.
Казвам се Кемран – аз изповядвам друга вяра, само че почитам християнството, тъй като то е едно от най-хуманните учения.
Харесвам това, че в основата му стоят – любовта към всичко и всички хора. Също по този начин – смирението, постигането на духовна мощ и доброта.
Християнството е ориентирано към обособената персона и нейния житейски път, пъстър с голям брой премеждия, отчаяние, религия и духовни полети.
И в пустинята е по този начин – има го всичко това.
Христос учи индивида по какъв начин да живее и по какъв начин да приема компликациите, като запази вярата си за бъдещето, като носи в себе си религия и очакване в Бога.
Пустинята е архетип на тестването, част от Христовите страдания, които по-късно изпитва на кръста богочовекът.
Принципите на християнството са годни и през днешния ден – в нашето пустинно време. И се отнасят, и ми се желае, да бъдат чути от всеки земен човек – без значение от неговата вяра.
Трябва да си признаем, че актуалният човек е малко лакомец – основава свои пустини и кара хората към себе си да живеят в тях.
На доктрина всички знаем какво би трябвало да вършим, по какъв начин би трябвало да живеем, с цел да е всичко към нас красиво и напълно – непустинно.
На процедура – в дейностите си ние се ръководим от персоналните си ползи, гледаме на нас да ни е добре, пък за близък никой не мисли.
Сякаш живеем в една бездуховна пустиня. Много рядко може да се срещне човек, който, като те види, че си гладен, да си подели храната с теб.
Огъваме се при най-малката компликация, която се изпречва пред нас. В пустинно време живеем.
Защо ми е да пътувам до пустинята – та аз пребивавам в нея – тук – в този свят!
КЕМРАН КАДИР
