Айрис Мърдок, една от ключовите фигури в литературата на ХХ

...
Айрис Мърдок, една от ключовите фигури в литературата на ХХ
Коментари Харесай

Да спреш да обичаш означава да забравиш колко чаровен е някой ~ Айрис МЪРДОК

Айрис Мърдок, една от основните фигури в литературата на ХХ век, съчетава по несравним метод мит и философия в многочислените си творби. Забележителното й творчество я прави лауреат на най-престижните литературни награди – “Букър ” и “Джеймс Тейт Блек Мемориъл ”, както и премията на ПЕН-клуба “Златно перо ”. За изключителните си заслуги към английската литература получава купата Дама на Британската Империя.

Любовта е извънредно комплициран метод да осъзнаеш, че с изключение на теб съществува още един действителен човек. Любовта, наред с изкуството и морала, е изобретение на действителността.

Любов - това е когато центъра на вселената ненадейно се сменя и се реалокира в някой различен.

Можем да се научим на обич единствено като обичаме.

Всеки човек на изкуството е трагичен в любовта. А тези, които са нещастни в любовта, постоянно желаят да опишат историята си.

Да разлюбиш - това е във висша степен поучително. Известно време виждаш света със напълно други очи.

Да спреш да обичаш значи основно да забравиш какъв брой обаятелен е някой.

Когато загуби любовта, сърцето на индивида умира.

В съвсем всеки брак има сътрудник, който е лакомец и подобен, който не е. В един миг се вижда, че единият слага изискванията, а другият постоянно прави компромис.

Бракът е дълго корабоплаване в тясна каюта.

Всеки мъж се нуждае от 2 дами – тиха стопанка и вълнуваща русалка.

Да си жена, е като да си ирландец. Всеки споделя какъв брой си значим и важен, само че постоянно те класират на второ място.

Младостта е чудесна дреха.

Детската неволя е безгранична. Отчаянието у възрастния, евентуално, е несравнимо с отчаянието на детето.

Промеждутъка сред " О, аз бленувам за бъдещето! " и " Ах, към този момент е късно, всичко е в предишното " е толкоз безпределно дребен, че е невероятно да се резервира.

Времето, също като морето развързва възлите. Мнението ни за хората в никакъв случай не е дефинитивно, тъй като се основава на равносметки, които незабавно допускат нуждата от равносметка. Изобщо нагласените ни подредби не са нищо друго с изключение на развързани краища и смътни допускания, без значение в какво се пробва да ни убеди изкуството, с цел да ни утеши.

Всичко, което утешава, е подправено.

Той беше споделил, че отпътува на странствуване. Това странствуване беше гибелта.

Колко друга е всяка гибел и въпреки всичко всяка ни връща все към една и съща страна, онази страна, в която отиваме толкоз рядко и където виждаме безсмислието на дълго преследваните си цели, към чието гонене скоро още веднъж ще се върнем.

Когато търси истината човек може да стане необикновено находчив. А от време на време просто би трябвало да почитаме забуленото й лице.

Ще бъдем по-добре готови за бъдещето, в случай че забележим какъв брой извънредно, какъв брой обречено е сегашното.

Миналото би трябвало да бъде заровено и да приключи в тишина. Но това може да е жива тишина, с отворени очи. Нищо чудно това да е последната амнистия...

Може ли човек да промени себе си? Съмнявам се. А в случай че съществува някаква възможност тя би трябвало да бъде измервана с милионната част от милиметъра. Когато клетите духове си отидат, това, което ни остава, са единствено елементарните отговорности и ползи. Човек би трябвало да живее безшумно и да се пробва да прави дребни положителни каузи, без да вреди на някого.

Какво необичайно и тайнствено сходство на щастието е вечерта - като шатра, опъната от духа на меланхолията.

Разбира се, че четенето и мисленето са значими, само че, Бог ми е очевидец, храната също е значима!

Литературата може да бъде гледана като дисциплинирана техника за предизвикателство на избрани страсти.

Писането е като сватбата. Не би трябвало да се вричаш, преди да си изумен от шанса си.

Човешките проблеми не са съществени, само че би трябвало да бъдат вземани на съществено.

Плачът за тъждество дърпа обратно всички.

Живеем във приказен свят, свят на заблуда. Главната ни задача в живота е да намерим действителността.

Една от тайните на щастливия живот е да си угаждаш по малко понякога.

Снимки: 1843magazine.com, independent.co.uk, 

Източник: webstage.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР