Кои са основните спорни въпроси около гласуването за Brexit?
Авторитетното английско издание The Times преглежда някои от най-спорните въпроси към гласуването на окончателната договорка за Brexit, което би трябвало да бъде извършено в Народното събрание на Обединеното кралство, преди да бъде подписано публично съглашение с Европейски Съюз, както разгласи в понеделник министърът за Brexit на Англия Дейвид Дейвис. Новината, която той сервира, стана мотив за яростни полемики и разногласия в английското общество и медии . Ето кои въпроси извежда авторитетното издание, като най-спорни, в това число вътре в самото държавно управление.
Правителството даде обещание да даде на депутатите „ гласоподаване със значение “ по отношение на окончателната договорка, която то реализира в договарянията – само че единствено на законодателно равнище. Някои народни представители споделят, че това не е задоволително, като желаят да им бъде предоставена опция за нанасяне на ремонти по съглашението. Според изданието, министрите са подготвени да създадат концесии по този въпрос, стига да не се слагат в неизгодна позиция.
Привържениците на Brexit имат терзания точно по този въпрос, защото се притесняват, че в случай че разрешат предлагането на ремонти по финалното съглашение, то може да стане жертва на процедурни хватки и протакания, написа още организация " Фокус ".
Хартата, която влезе в действие през 2009 година, събира на страниците на един единствен документ всички права на европейските жители, които се подсигуряват от европейския закон. Правителството има желание да анулира хартата, като част от Brexit, потвърждавайки че тя просто кодифицира права, които по този начин или другояче ще бъдат обезпечени и от законите на Англия. В Консервативната партия има вътрешна съпротива по този въпрос, която сочи, че на същия принцип няма причина тя да бъде отменяна, а просто може да бъде вмъкната в законодателството в английски подтекст.
Вторични законодателни права (В изданието: Правомощия на Хенри VIII):
По метода, по който е написан сега законът, той дава на министрите големи пълномощия за правене на промени в него, посредством така наречен „ вторично законодателство “ – което е отвън контрола на Народното събрание.
Правителството твърди, че тези права му трябват, с цел да може да прави бързи промени в текстовете, по отношение на това по какъв начин се развиват договарянията за Brexit и че в случай че има промени, то те ще бъдат по-скоро технократски, а не политически. Разбира се, има много народни представители, които не одобряват това умерено и допускат, че е допустима корист с дадените пълномощия. Те упорстват за отнемането на сходни права. В Камарата на общините (долната камара на английския парламент) проведоха комисия, която предложи да се сътвори институция, която да управлява препоръчаните „ вторични законодателни актове “ и да дефинира по кои от тях би трябвало да се водят диспути и да се гласоподава.
Това е корекция по личния закон на държавното управление – уточнението, че Англия ще напусне Европейски Съюз в 23:00 часа на 29 март 2019 година . Всъщност, все още в закона не се прецизира точната дата на овакантяване на общността и някои специалисти настояват, че законът разрешава на държавното управление да разгласи разнообразни дати за обособените аспекти на излизането от Общността.
Тази корекция, за която се разбра чак предходната седмица, към този момент беше подложена на остри рецензии от про-европейски консерватори, като да вземем за пример Доминик Грейв, който съобщи, че законът „ ще понижи гъвкавостта на държавното управление в договарянията “ и добави загадъчно: „ Мисля, че това е непоследователно деяние и в действителност е много неуместно “.
„ Шотландската национална партия “(СНП) и Лейбъристите желаят всички права, които сега обладава Европейски Съюз, да бъдат трансферирани към парламентите на Шотландия, Северна Ирландия и Уелс след Brexit. Те настояват, че в случай че това не се случи, Уестминстър ще ги заграби и ще се опита да наложи концентрация.
От държавното управление упорстват, че имат желание да лишават толкоз права, колкото е нужно, с цел да обезпечат опцията на министрите да работят в интереса и от името на цяла Англия.
Правителството даде обещание да даде на депутатите „ гласоподаване със значение “ по отношение на окончателната договорка, която то реализира в договарянията – само че единствено на законодателно равнище. Някои народни представители споделят, че това не е задоволително, като желаят да им бъде предоставена опция за нанасяне на ремонти по съглашението. Според изданието, министрите са подготвени да създадат концесии по този въпрос, стига да не се слагат в неизгодна позиция.
Привържениците на Brexit имат терзания точно по този въпрос, защото се притесняват, че в случай че разрешат предлагането на ремонти по финалното съглашение, то може да стане жертва на процедурни хватки и протакания, написа още организация " Фокус ".
Хартата, която влезе в действие през 2009 година, събира на страниците на един единствен документ всички права на европейските жители, които се подсигуряват от европейския закон. Правителството има желание да анулира хартата, като част от Brexit, потвърждавайки че тя просто кодифицира права, които по този начин или другояче ще бъдат обезпечени и от законите на Англия. В Консервативната партия има вътрешна съпротива по този въпрос, която сочи, че на същия принцип няма причина тя да бъде отменяна, а просто може да бъде вмъкната в законодателството в английски подтекст.
Вторични законодателни права (В изданието: Правомощия на Хенри VIII):
По метода, по който е написан сега законът, той дава на министрите големи пълномощия за правене на промени в него, посредством така наречен „ вторично законодателство “ – което е отвън контрола на Народното събрание.
Правителството твърди, че тези права му трябват, с цел да може да прави бързи промени в текстовете, по отношение на това по какъв начин се развиват договарянията за Brexit и че в случай че има промени, то те ще бъдат по-скоро технократски, а не политически. Разбира се, има много народни представители, които не одобряват това умерено и допускат, че е допустима корист с дадените пълномощия. Те упорстват за отнемането на сходни права. В Камарата на общините (долната камара на английския парламент) проведоха комисия, която предложи да се сътвори институция, която да управлява препоръчаните „ вторични законодателни актове “ и да дефинира по кои от тях би трябвало да се водят диспути и да се гласоподава.
Това е корекция по личния закон на държавното управление – уточнението, че Англия ще напусне Европейски Съюз в 23:00 часа на 29 март 2019 година . Всъщност, все още в закона не се прецизира точната дата на овакантяване на общността и някои специалисти настояват, че законът разрешава на държавното управление да разгласи разнообразни дати за обособените аспекти на излизането от Общността.
Тази корекция, за която се разбра чак предходната седмица, към този момент беше подложена на остри рецензии от про-европейски консерватори, като да вземем за пример Доминик Грейв, който съобщи, че законът „ ще понижи гъвкавостта на държавното управление в договарянията “ и добави загадъчно: „ Мисля, че това е непоследователно деяние и в действителност е много неуместно “.
„ Шотландската национална партия “(СНП) и Лейбъристите желаят всички права, които сега обладава Европейски Съюз, да бъдат трансферирани към парламентите на Шотландия, Северна Ирландия и Уелс след Brexit. Те настояват, че в случай че това не се случи, Уестминстър ще ги заграби и ще се опита да наложи концентрация.
От държавното управление упорстват, че имат желание да лишават толкоз права, колкото е нужно, с цел да обезпечат опцията на министрите да работят в интереса и от името на цяла Англия.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ