Пиер Льолуш, “Фигаро”: Украйна в Европейския съюз - голямата илюзия
Автор: Пиер Льолуш, “Фигаро ”
Това, което Байдън отхвърли да одобри във Вилнюс през лятото, а точно влизането на Украйна в НАТО, Европа ще го направи! В дните на Коледа оповестените дарове са безвъзмездни. Събуждането след празниците единствено ще бъде по-болезнено. Това пише бившият френски министър и някогашен ръководител на Парламентарната асамблея на НАТО Пиер Льолуш в своя публикация във " Фигаро ” във връзка оповестеното на 14 декември от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел започването на договаряния за присъединение на Украйна.
Коледният дух наподобява е въодушевил последната европейска среща на върха през последните дни в Брюксел. Виктор Орбан получи чек за 10 милиарда евро, блокирани поради ситуацията на правовата страна в Будапеща. Володимир Зеленски пък получи започване на договаряния за присъединение на страната му към Европейския съюз. И с цел да прояви благотворителност, Европейски Съюз добави в коша на Дядо Коледа нова фаза на разширение, включваща освен Източна Европа (Украйна и Молдова), Кавказ (Грузия) и Балканите (Босна и Херцеговина).
Със единодушието на всички (с изключения на унгареца, който комфортно напусна залата по време на Съвета), Дядо и Баба Коледа (г-н Мишел и госпожа Фон дер Лайен) са окуражени да усилят, пардон, да разширят фамилията до 35 или 36 членове. Присъединявайки с един геополитически ентусиазъм минимум три военни зони, очевидни или скрити, които Европейски Съюз има намерение да сложи под крилото си, на фона на опасността на путинова Русия. Това, което Байдън отхвърли да одобри във Вилнюс през лятото, а точно влизането на Украйна в НАТО, Европа ще го направи!
Възхитителното желание не би трябвало да бъде оспорвано: не споделяме ли от 50-те години, че “Европа значи мир ”? Не споделяме ли също, от началото на съветската инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 година, че Украйна се бие за нас, европейците, че в този момент обезпечава първата защитна линия на Париж или Берлин против хилядите съветски танкове, подготвени да ни връхлетят? А ние, французите, не повтаряме ли от дълго време упоритостта си за една “могъща Европа ”, способна да отстоява и пази “суверенно ” своите ползи?
Откъдето идва тогава това усещане за спонтанна пиар интервенция, въодушевена повече от възприятието за суматоха на нашите лунатични водачи, в сравнение с от здрава, усърдно премислена и готова стратегическа визия? На първо място от украинския фронт и неговите последствия.
В Украйна се провали американската тактика, приложена при започване на тази година и съответно следвана от европейците, целяща да даде на Киев нужната тежка военна техника за решителна атака. Изправена пред съветската отбранителна стена украинската войска, даже оборудвана със западни бронирани машини, само че лишена от въздушна поддръжка, можа единствено да установи своя неуспех. Не без жлъчност сред Пентагона и украинското командване или напрежение във властта в Киев…
Следователно връщане към окопната война от 1916 година, с над 1000 км фронт, с повече дронове и по-малко муниции. Трагична равносметка: половин милион убити и ранени от двете страни, една разрушена Украйна и война, която затъва без военно, нито дипломатическо решение.
Защото, до момента в който Русия, преодолявайки западните наказания, мина към военна стопанска система, бюджетът ѝ за защита набъбна със 70 %, снабдявана е мощно със севернокорейски и ирански муниции, американските оръжейни доставки рискуват да спрат в околните седмици поради замразените заеми в Конгреса, до момента в който европейските арсенали са празни… Още по-лошо, единадесет месеца преди американските президентски избори, Тръмп наподобява огромният любимец, известяващ края на американската помощ за Украйна (70 милиарда $ до момента, 40 милиарда от които военна помощ) и може би огромното отдръпване на Съединени американски щати от НАТО… В Европа паниката, даже суматохата, се прибавя към изтощението пред тази безкрайна война.
При тези условия благородната упоритост, декларирана в Брюксел, да се нагърби с воюващата Украйна, Молдова, само че също и Грузия, застрашена от неустойчивостта в Кавказ (война в Армения), без да забравяме неуправляаемата Босна, до момента в който тлее спорът сред сърби и косовари, заслужава най-малкото да бъде съпроводена от също толкоз огромна упоритост за военно превъоръжаване.
Свидетели сме обаче на тъкмо противоположното: макар завръщането на войната на континента, единствено 11 страни от 31-те членки на НАТО са постигнали задачата от 2% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който Съединени американски щати не престават да обезпечават 70% от военния бюджет на Алианса.
Не единствено, че Европа не направи избора да премине към военна стопанска система, само че, като се изключи Полша, главните европейски страни не започнаха никаква забележителна стъпка да усилят военните си средства. Това е вярно за Германия и Англия, както и за Франция. Всяка от тези три страни разполага с по-малко от 200 работещи танка и няколко десетки артилерийски оръдия най-вече. Що се отнася до наличния състав, той падна на 72 хиляди английски бойци, 180 хиляди немски, които могат да се борят единствено два дни, като се има поради настоящето ѝ съоръжение с боеприпаси…
Резултатът: огромната геополитическа упоритост, оповестена от Брюксел, почива единствено на благопожелания. В най-хубавия случай сегашните европейски армии могат да се бият единствено няколко дни в спор с висока интензивост, като в Украйна. В толкоз комплицирана материя няма нищо по-лошо от даването на обещания, които в действителност нямаме нито желанията, нито средствата, с цел да осъществим. За Европа декларативното избързване, даже съпроводено от милиарди долари гражданска помощ (над 80 до момента и 50 обявени), не може да заеме мястото на тактика, в случай че дефинитивно не удостовери нейното небитие: това на нейната непоносима геополитическа лекост.
Към федерална Европа?
Същата констатация важи и в политически и стопански проект. Как обявяваш такова разширение на Европейския съюз с повече от тридесет членове, без да помислиш първо за институционалните последици? Как ще се вземат решенията и от кого? Колко комисари или депутати ще има и какво ще стане с единодушието или ще се премине навсякъде към избор с болшинство? Но в този случай дали Франция и Германия ще се съгласят да се окажат в малцинство след събирането на полските и украинските гласове, да вземем за пример? Извън техническите съображения, склонен ли е в действителност френският народ да се премине към федерална Европа, каквато канцлерът Шолц очерта в речта си в Прага?
Остава най-после събирането на милиарди, които никой не има, а още по-малко е подготвен да похарчи за другите. Да предположим, че откакто получи останалите замразени 30 милиарда, които чака, Орбан в действителност се съгласи да започнат преговори за присъединение на Украйна, че самата тя реализира напредъка, който се чака от нея - по-специално в битката с ендемичната корупция в тази страна -, кой ще заплати за възобновяване, оценено на сред 400 и 700 милиарда евро? Кой ще се съгласи с прехвърлянето на в този момент събраните структурни фондове в интерес на новодошлите? Преди войната, през 2021 година, Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Украйна, най-бедната страна в Европа, беше 4800 $, спрямо 11 600 $ в България, най-бедната членка на Европейски Съюз. Според изчисленията Украйна, чийто Брутният вътрешен продукт се срина с 30% от началото на войната, ще се нуждае от минимум 20 милиарда евро от годишните структурни фондове, които ще би трябвало да бъдат взети от джоба на сегашните бенефициенти, като Испания, която ще се трансформира в чист вносител. А какво да кажем за неизбежната промяна на общата селскостопанска политика, до която ще докара влизането на един от най-големите производители на зърнени култури в света?
През 2021 година Украйна е изнесла 20 млн. тона жито, една трета от износа на Европейски Съюз. Имайки поради напрежението, което се появи през тази година с полските или румънските производители, елементарно можем да си представим утрешното напрежение с нашата Национална федерация на земеделските съюзи, с Франция, произвеждаща 35 млн. тона през 2023 година На този стадий не е даден нито един сериозен отговор на тези въпроси. В дните на Коледа оповестените дарове са безвъзмездни. Събуждането след празниците единствено ще бъде по-болезнено.
Инфо: " Фигаро "
Превод от френски: Галя Дачкова
