Проф. д.ю.н. Атанас Семов: Да върнем Ботйов и България в българското училище!
Атанас Семов е учител в Юридическия факултет на СУ и парламентарен арбитър. Научните му проучвания по най-важните въпроси на правото на Европейски Съюз са в 15 тома и над 130 студии и публикации. Доктор по право от 2007 година и лекар на юридическите науки от 2012 година (най-младият досега), професор от 2017 година и член-кореспондент на Българска академия на науките от 2021 година Единственият в СУ притежател на Катедра „ Жан Моне ” на Европейски Съюз – купа, която Европейска комисия дава на изявени откриватели по европейски въпроси, в неговия случай – за проучванията му по отношение на правосъдната система на Европейски Съюз. Създател и началник (до 2018 г.) на Международната магистърската стратегия по Право на Европейски Съюз в ЮФ на СУ – най-престижната в България. Създадената от него Библиотека „ Студии по европейско право ” за 20 година даде на правната общественост близо 50 съществени издания. Син е на огромния публицист, публицист, журналист, академик и държавник проф. Марко Семов и театралния възпитател проф. Анастасия Савинова.
Христо Ботйов Петков е персона от планетарна големина!
Той би трябвало да бъде въображаем като величаво единение на перо и сабя, на гений и всеотдайност, на гибел и величие. Поет с великански гений – да беше французин, неговите стихове щяха да се учат по целия свят, като тези на Юго. Революционер с дивен подвиг – да беше италианец, неговото име щяха да носят булеварди по цяла Европа. И родолюбец с чутовна меродавност – и звънките му стихове, и гръмовната му журналистика, и революционният му обсег са отдадени на едно свято дело: свободна и горда българска държавност.
Защото Христо Ботйов, Васил Левский и всичките ни възрожденци и революционери са построени държавници – ратуват освен за независимост, а за грамотност, за историческа памет, за достолепие и човешки правдини, за тъждество и правда. И по тази причина единствено месеци след Освобождението техните следовници основават една от най-демократичните в света конституции – Търновската.
Този величествен акт на свободния български дух е олицетворение на триединството нация-държава-конституция. В неговата основа стои разбирането, че страната е суверенна организация на нацията, чийто смисъл е на първо място в зашитата на индивида и на нацията дружно. Няма конституция без страна, няма страна без нация, няма нация без историческа памет.
За мен е безспорно: и през днешния ден „ най-голямата добродетел в света е любовта към Отечеството ”!
И в случай че през 1876-а творчеството и саможертвата на Ботйов година имаха грандиозния смисъл да създадат освобождението наложително, през времето до през днешния ден те имат държавоградивния смисъл да будят и пазят българския дух. Уникалното просветление, че тоз, който падне в пердах за независимост – той не умира, през днешния ден има смисъл точно в безсмъртието на националната памет.
Защото да помним величието на Ботйов и другите ни славни герои е нужно не на тях, а на нас! Опазването на националната еднаквост и историческата памет на българския народ е дължимо точно с цел да има тяхната всеотдайност резистентен смисъл отвън тяхното време. Това е нашият „ Радецки ” през днешния ден!
Защото и през днешния ден тихият бял Дунав се вълнува – и водите му бучат от яд против обезродяването и заличаването на българската памет. Защото българското обучение е пометено от башибозука на отродяването, подложено е – простете ми тази крайност… – на ново Баташко кръвопролитие от глобализацията и криворазбраната приемливост. В учебниците, по които учат децата ни, Ботйов и България към този момент ги няма… Няма ги Бенковски и Хвърковатата чета, Захари Стоянов и неговите „ Записки ”, Кочо и Балканджи Йово. Няма го споменът за величавите ни герои, няма го смисълът на родолюбието, няма го дългът пред Отечеството. Да ги върнем на мястото им – това са днешните Оборище и Околчица!
Затова подех начинанието „ Да върнем България в българското учебно заведение ” – и бленувам всеки, който носи най-малко парченце от Ботйов в душата си, да го подеме. И всякоя възраст, класа, пол, занимание да развее байрака на опазването на българската национална памет.
Беден народ, остане ли и без памет, е приключен народ.
Затова Паисий постави началото на Възраждането и освобождението точно с опазването на паметта.
Ако трябваше Райна княгиня през днешния ден отново да извезва флаг на протеста, би изписала със златни букви посланието на осъзнатия дълг: „ Да опазим българското, с цел да го има Отечеството ”!
Защото през днешния ден още веднъж се нуждаем от Освобождение – от оковите на забравата, на безродния глобализъм и самоотричането от корените, от същността и смисъла ни.
И дано е ясно: нищо нито в демокрацията, нито в участието в Европейски Съюз и НАТО, не постанова отричане от суверенитета и националната еднаквост! Удома би трябвало да търсим коренчето на саморазсипията… И би трябвало да го потърсим!
Защото народ, който може да роди персона като Христо Ботйов, е популярен народ! Величавият ни дълг през днешния ден е да опазим националната си памет. За да е имала смисъл саможертвата на героите ни – и с цел да я има тяхната и нашата България!
Христо Ботйов Петков е персона от планетарна големина!
Той би трябвало да бъде въображаем като величаво единение на перо и сабя, на гений и всеотдайност, на гибел и величие. Поет с великански гений – да беше французин, неговите стихове щяха да се учат по целия свят, като тези на Юго. Революционер с дивен подвиг – да беше италианец, неговото име щяха да носят булеварди по цяла Европа. И родолюбец с чутовна меродавност – и звънките му стихове, и гръмовната му журналистика, и революционният му обсег са отдадени на едно свято дело: свободна и горда българска държавност.
Защото Христо Ботйов, Васил Левский и всичките ни възрожденци и революционери са построени държавници – ратуват освен за независимост, а за грамотност, за историческа памет, за достолепие и човешки правдини, за тъждество и правда. И по тази причина единствено месеци след Освобождението техните следовници основават една от най-демократичните в света конституции – Търновската.
Този величествен акт на свободния български дух е олицетворение на триединството нация-държава-конституция. В неговата основа стои разбирането, че страната е суверенна организация на нацията, чийто смисъл е на първо място в зашитата на индивида и на нацията дружно. Няма конституция без страна, няма страна без нация, няма нация без историческа памет.
За мен е безспорно: и през днешния ден „ най-голямата добродетел в света е любовта към Отечеството ”!
И в случай че през 1876-а творчеството и саможертвата на Ботйов година имаха грандиозния смисъл да създадат освобождението наложително, през времето до през днешния ден те имат държавоградивния смисъл да будят и пазят българския дух. Уникалното просветление, че тоз, който падне в пердах за независимост – той не умира, през днешния ден има смисъл точно в безсмъртието на националната памет.
Защото да помним величието на Ботйов и другите ни славни герои е нужно не на тях, а на нас! Опазването на националната еднаквост и историческата памет на българския народ е дължимо точно с цел да има тяхната всеотдайност резистентен смисъл отвън тяхното време. Това е нашият „ Радецки ” през днешния ден!
Защото и през днешния ден тихият бял Дунав се вълнува – и водите му бучат от яд против обезродяването и заличаването на българската памет. Защото българското обучение е пометено от башибозука на отродяването, подложено е – простете ми тази крайност… – на ново Баташко кръвопролитие от глобализацията и криворазбраната приемливост. В учебниците, по които учат децата ни, Ботйов и България към този момент ги няма… Няма ги Бенковски и Хвърковатата чета, Захари Стоянов и неговите „ Записки ”, Кочо и Балканджи Йово. Няма го споменът за величавите ни герои, няма го смисълът на родолюбието, няма го дългът пред Отечеството. Да ги върнем на мястото им – това са днешните Оборище и Околчица!
Затова подех начинанието „ Да върнем България в българското учебно заведение ” – и бленувам всеки, който носи най-малко парченце от Ботйов в душата си, да го подеме. И всякоя възраст, класа, пол, занимание да развее байрака на опазването на българската национална памет.
Беден народ, остане ли и без памет, е приключен народ.
Затова Паисий постави началото на Възраждането и освобождението точно с опазването на паметта.
Ако трябваше Райна княгиня през днешния ден отново да извезва флаг на протеста, би изписала със златни букви посланието на осъзнатия дълг: „ Да опазим българското, с цел да го има Отечеството ”!
Защото през днешния ден още веднъж се нуждаем от Освобождение – от оковите на забравата, на безродния глобализъм и самоотричането от корените, от същността и смисъла ни.
И дано е ясно: нищо нито в демокрацията, нито в участието в Европейски Съюз и НАТО, не постанова отричане от суверенитета и националната еднаквост! Удома би трябвало да търсим коренчето на саморазсипията… И би трябвало да го потърсим!
Защото народ, който може да роди персона като Христо Ботйов, е популярен народ! Величавият ни дълг през днешния ден е да опазим националната си памет. За да е имала смисъл саможертвата на героите ни – и с цел да я има тяхната и нашата България!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ