Атакуващият халф на Локомотив София, Антонио Вутов, даде ексклузивно интервю

Атакуващият халф на Локомотив София, Антонио Вутов, даде извънредно изявление за, където някогашният състезател на Левски и Ботев Пловдив показа усещанията си от първите си 2-3 месеца в квартал „ Надежда “. Той счита, че „ железничарите “ са длъжни да се опитат да създадат мощен пробив за Купата на България, както и да продължат да се борят за всяка точка в шампионата.
Вутов не пропусна да опише за интервала си в Унгария, където прекара две години и остана с отлични усещания за инфраструктурата и равнището на професионализъм във футбола там. Офанзивният играч си напомни и за времето в Италия, което признава, че го е построило като човек и футболист.
Накрая Вутов приказва и за тематиката с детско-юношеския футбол у нас, наблягайки, че и до ден сегашен в прекомерно малко клубове се залага на задоволително лични фрагменти. Той обаче изрази вяра, че новата наклонност, включваща даването на шансове на доста млади състезатели в националния тим, ще продължи.
Здравей, Антонио! Сезонът за Локомотив София се развива по прелестен метод досега. Доволни ли сте от свършеното?
Сезонът сигурно е по-добър от предходния, само че персонално аз се надявах на повече. Срещу грандовете направихме доста положителни резултати, само че допуснахме отборите от нашата рогозка да ни вземат точки. Предстои ни финален мач за годината и се надявам да се оттеглим с победа.
Как се превъзмогва непостоянството в един тим?
Постоянството се култивира с доста тренировки, качество и със спазването на тактическата дисциплинираност, надлежно това, което изисква треньорът от нас. Най-вече изисква доста здрава работа.
Ти се включи една концепция по-късно към тима. Усещаш ли, че към този момент си покрай оптималната си форма?
Да, в последния месец мога да кажа, че се усещам в оптимална физическа форма, тъй като към този момент записах няколко мача по 90 минути. От друга страна, предстоят единствено 2-3 мача до края на календарната година, като включим тези от Купата, където се надявам да се оправим добре.
Как ще се отрази дългата пауза преди втория полусезон?
Не е прелестно, само че у нас сме привикнали, защото времето не разрешава да е по-кратка паузата. Инфраструктурата също играе роля – нямаме игрища, които да се оправят с тези условия. Няма да е ново преживяване за играчите.
Каква е задачата пред клуба като класиране през сезона и цел ли е за вас пробив за Купата?
Разбира се, Локомотив е огромно име у нас, с огромни обичаи, което подготвя да се борим за победа във всеки мач. За купата ще е най-нормално да се опитаме да стигнем надалеч, тъй като това е най-краткият път до Европа. Мотивирани сме да се представим добре. Един мач е и всичко може да стане, тъй че се надявам да отстраним първо Спартак Плевен, а по-късно и втория противник.
Колко огромно преимущество е, че през този сезон играете на личния си стадион?
Статистиката е красноречива – нямаме нито едно проваляне, откогато съм тук. Имаме единствено един еднакъв мач с Локомотив Пловдив. Победихме Левски, Лудогорец, Ботев Пловдив и другите. Сериозен отбор сме вкъщи, само че би трябвало да се подобрим и при визитите, тъй като изпускаме много точки там.
Станислав Генчев наподобява, че промени много неща в „ Надежда “. Допада ли ти стила му на работа и кое ти прави най-силно усещане?
Да, това беше едно от нещата, които ме накараха да дойда в Локомотив. Чух доста положителни неща за него, че изповядва съвременен футбол. Виждам в този момент, че тези суперлативи са заслужени. Той изисква доста от нас, само че работи по модерни способи и когато осъществим напътствията му, съвсем постоянно печелим.
Ти се завърна у нас след две години в Унгария. Как би сравнил футбола и изискванията там, по отношение на тукашните?
В Унгария най-голямата разлика е в инфраструктурата. Всеки отбор от първите две дивизии разполага с нов стадион и със страхотна база. В това отношение те са доста напред по отношение на нас. Нивото на футбола е малко по-добро, предвид на по-добрите изискване, само че разликата в това отношение не е толкоз огромна. И там има хегемон, в лицето на Ференцварош, до момента в който другите отбори са с изравнени сили.
Беше ли ти мъчно да се адаптираш към живота там и би ли се върнал още веднъж някой ден, при оферта от тази страна?
Езикът беше доста сложен. Имаше момчета, които играят по 4-5 години там и не знаеха и 10 думи на маджарски. Страната е доста приятна за живот и е доста подредена. По отношение на футбола мога да кажа, че равнището е доста професионално. Разбира се, че бих се върнал, в случай че пристигна подобаваща оферта.
Ти си играл освен в Унгария, само че и в Италия, и то в доста ранната фаза от кариерата си. Има ли някакви съжаления у теб, или си удовлетворен от стечението на събитията?
И двете чувствам. Разочарован съм, че не съумях да се наложа и да остана за по-дълго, само че въпреки всичко отидох доста рано там. Нямах 18 години, срещнах се със напълно друга просвета и се снабдих с скъп опит. Изградих се като човек и футболист, което беше доста значимо за мен.
Достатъчна подготовка ли дават родните школи за българските играчи, които по-късно излизат в чужбина?
Наблюдавам и в този момент, че доста малко клубове разчитат на лични фрагменти. Това е болна тематика на българския футбол. Само Славия и още няколко отбора се пробват да постановат млади българи. Дори и борещите се оцеляване отбори, в лицето на Ботев Враца и Хебър, разчитат в огромна степен на чужденци. Много малко клубове дават шансове за изява и за развиване на лични играчи. Трудна е обстановката. Има и голяма разлика сред юношеския и мъжкия футбол и не всеки може да направи тази крачка. Надявам се, че школите ще вдигнат равнището си, с цел да зареждат клубовете с задоволително играчи. Колкото повече чужденци идват, толкоз повече наши деца остават отвън футбола като резултат.
Какво би посъветвал едно момче, което занапред прави прехода от младежки към мъжки футбол?
Животът към този момент е много друг. Аз съм от последното потомство играчи от по-старото време. Времената са разнообразни и не е елементарно за едно момче да се концентрира единствено върху футбола. Това обаче е значимото – да сложи развиването си преди всичко, да се отдаде на спорта и да оцени получените шансове, с цел да ги употребява и да не ги изпуска. В България се дава рядко късмет, по тази причина би трябвало да си подготвен, тъй като втори може да няма.
Няма по какъв начин да не запитам и за националния тим. Виждаме един сериозен развой на подмладяване през последните 2 години. Това ли е верният път?
Националният тим би трябвало да употребява оптимално доста млади играчи, които да бъдат видяни в Европа и да бъдат продадени на открито, с цел да вършат кариери там. Нивото на нашият футбол е едва и с цел да имаме добър народен тим, би трябвало да имаме повече състезатели на открито. Последните мачове са доста положителни, тъй като се играе с хъс и предпочитание, което е доста радващо да се види. Хубаво е и да се виждат млади футболисти в националния тим.
Самият ти стремиш ли се към повиквателна?
Ако се представям добре за клубния тим и ръководителите преценяват, че ще съм от изгода, съм постоянно разполагаем. Най-добре обаче е да се вземат млади състезатели, които да се покажат там. Това е най-голямата сцена, с цел да бъдеш забелязан от други страни. За мен е най-важно да излизат млади играчи на открито. На 26-27 години, на колкото съм аз, си изпуснал малко влака за огромния футбол, до момента в който пред младите е бъдещето. Ако имаме състезатели в топ шампионатите, тогава ще може да приказваме за мощен народен отбор.
И за край, Антонио – какво си пожелаваш в персонален и професионален проект до края на 2022-а година?
Единствено поисквам да съм здрав, тъй като тогава може да постигнеш всичко. Дано и моите съотборници са здрави и всичко да е обикновено със фамилията ми. Това е най-важното, другото е на втори проект.