Най-голямата звезда в Млечния път бавно умира
Астрономи от Университета на Аризона (UA) са създали модел на VY Canis Majoris, червен хипергигант, който е допустимо най-голямата звезда в Млечния път и те ще употребяват този модел, с цел да предскажат по какъв начин ще почине.
Напоследък се разисква по какъв начин умират алените хипергиганти . Първоначално астрономите смятаха, че те просто се взривяват в свръхнова, както вършат доста други звезди.
По-новите данни обаче демонстрират забележителна липса на свръхнови спрямо броя, който би се очаквал, в случай че самите червени хипергиганти експлодират по този метод.
Сегашната доктрина е, че е по-вероятно те да се срутен в черна дупка, която е доста по-трудна за директно наблюдаване от в началото хипотетичните свръхнови.
Все още не е ясно какви тъкмо са характерностите на звездите, които биха се трансформирали в черни дупки ; а с цел да се разбере това, би било потребно да има модел.
Тук идва тима астрономи от UA. Те избраха VY Canis Majoris като отличен образец за червени хипергиганти, за които се интересуваха да научат повече.
Самата звезда е солидна, с размери от 10 AU до 15 AU (астрономически единици). И в този си тип тя се намира единствено на 3009 светлинни години от Земята. Това прави VY Canis Majoris, която се намира в южното съзвездие Canis Major, очарователна за наблюдаващите.
Самият й размер и близостта й до нашата Слънчева система я вършат прелестен претендент за наблюдаване. С положителни наблюдателни данни астрономите могат да видят спиращата дъха трудност на това по какъв начин в действителност наподобява повърхността на звездата.
Един от главните процеси при гибелта на звездата е загубата на маса. Обикновено това се случва, когато газ и прахуляк се издухват отмерено от фотосферата на звездата. На VY Canis Majoris обаче се следят солидни характерности, които са сходни на слънчевите коронални дъги, само че са милиард пъти по-масивни.
Изследователите от UA използваха ALMA (Atacama Large Millimeter Array), с цел да съберат радиосигналите на материала, който се изхвърля в космоса като част от тези изригвания.
Този материал, включващ серен диоксид, силициев диоксид и натриев хлорид, ще им разреши да открият скоростта, с която се движи, а освен статичното наличие на други изхвърляния, като да вземем за пример прахуляк.
За да създадат това, те трябваше да подредят всички 48 чинии на ALMA и да съберат над един терабайт данни, с цел да получат вярната информация.
Обработката на всички тези събрани данни може да бъде много сложна и те към момента работят върху някои от тях. Все отново до момента са имали задоволително, с цел да показват резултатите си пред Американското астрономическо общество в средата на юни.
Когато разполагат с още повече данни, те ще могат да опишат още по-добър модел на това к ак наподобява една от най-големите звезди в галактиката.
И един ден, надалеч в бъдещето, този модел на това какво ще се случи с аления хипергигант може би ще има опция да бъде тестван, когато VY Canis Majoris най-сетне публично почине.
Напоследък се разисква по какъв начин умират алените хипергиганти . Първоначално астрономите смятаха, че те просто се взривяват в свръхнова, както вършат доста други звезди.
По-новите данни обаче демонстрират забележителна липса на свръхнови спрямо броя, който би се очаквал, в случай че самите червени хипергиганти експлодират по този метод.
Сегашната доктрина е, че е по-вероятно те да се срутен в черна дупка, която е доста по-трудна за директно наблюдаване от в началото хипотетичните свръхнови.
Все още не е ясно какви тъкмо са характерностите на звездите, които биха се трансформирали в черни дупки ; а с цел да се разбере това, би било потребно да има модел.
Тук идва тима астрономи от UA. Те избраха VY Canis Majoris като отличен образец за червени хипергиганти, за които се интересуваха да научат повече.
Самата звезда е солидна, с размери от 10 AU до 15 AU (астрономически единици). И в този си тип тя се намира единствено на 3009 светлинни години от Земята. Това прави VY Canis Majoris, която се намира в южното съзвездие Canis Major, очарователна за наблюдаващите.
Самият й размер и близостта й до нашата Слънчева система я вършат прелестен претендент за наблюдаване. С положителни наблюдателни данни астрономите могат да видят спиращата дъха трудност на това по какъв начин в действителност наподобява повърхността на звездата.
Един от главните процеси при гибелта на звездата е загубата на маса. Обикновено това се случва, когато газ и прахуляк се издухват отмерено от фотосферата на звездата. На VY Canis Majoris обаче се следят солидни характерности, които са сходни на слънчевите коронални дъги, само че са милиард пъти по-масивни.
Изследователите от UA използваха ALMA (Atacama Large Millimeter Array), с цел да съберат радиосигналите на материала, който се изхвърля в космоса като част от тези изригвания.
Този материал, включващ серен диоксид, силициев диоксид и натриев хлорид, ще им разреши да открият скоростта, с която се движи, а освен статичното наличие на други изхвърляния, като да вземем за пример прахуляк.
За да създадат това, те трябваше да подредят всички 48 чинии на ALMA и да съберат над един терабайт данни, с цел да получат вярната информация.
Обработката на всички тези събрани данни може да бъде много сложна и те към момента работят върху някои от тях. Все отново до момента са имали задоволително, с цел да показват резултатите си пред Американското астрономическо общество в средата на юни.
Когато разполагат с още повече данни, те ще могат да опишат още по-добър модел на това к ак наподобява една от най-големите звезди в галактиката.
И един ден, надалеч в бъдещето, този модел на това какво ще се случи с аления хипергигант може би ще има опция да бъде тестван, когато VY Canis Majoris най-сетне публично почине.
Източник: rozali.com
КОМЕНТАРИ