АИКБ с критики към част от измененията за икономиката в закона за здравето
Асоциацията на индустриалния капитал в България показва позицията си по отношение на обособени текстове, касаещи промени за българската стопанска система промени в закона за здравето, който беше признат на първо четене в Народното събрание.
Не поддържаме § 2, с който се оферират промени в член 63 от закона. Предлаганото законодателно решение с по този начин наречената " изключителна епидемиологична конюнктура " опонира на Конституцията на Република България, създавайки неразбираема правна отлика от уредените военно или друго изключително състояние, и е в колизия с правила на Закона за отбрана при бедствия, акцентират от АИКБ.
По думите им даването на пълномощия на обособен министър да вкарва краткотрайни противоепидемични ограничения на територията на страната или на обособен район на процедура преурежда в ущърб на правата на жителите и бизнеса въпроси, чието решение Конституцията и настоящото законодателство са упълномощили надлежно на Народното събрание или на Министерския съвет.
Ако този юридически нонсенс бъде признат, значи съществени правила като недопускането на безпричинно ограничение на права да се уреждат с общи административни актове, безапелационни са от асоциацията.
Те декларират, че поддържат ограниченията със обществен темперамент, както и удължаването на периоди, свързани с тях, предлагани с § 4 в Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние, оповестено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година (ЗМДВИП).
Според тях обаче в ЗМДВИП е належащо и допълнение, с което да се обезпечи нужна поддръжка за възобновяване на българската туристическа промишленост. Такова е препоръчано със законопроект за допълнение на Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние, импортиран от Искрен Веселинов и група народни представители на 04.05.2020 година
Доколкото става дума за актове, уреждащи една и съща материя на съображение член 81 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание, считаме, че двата законопроекта следва да бъдат разисквани от комисията по едно и също време, а в този случай, с изключение на поддръжка за българската туристическа промишленост, със същите средства може да се подкрепи и българският въздушен превоз, прецизират от АИКБ.
Затова те оферират в допълнение препоръчаният член 26 по вносител да се уточни по следния метод:
Чл. 26 (1) Министерството на туризма дава на туроператори, които употребяват самолетни компании с български действен лиценз за осъществяване на чартърни полети до България, държавна дотация в размер на 6000 евро за всеки полет, в период от две години от анулация на изключителното състояние, оповестено с този закон.
(2) Субсидия могат да получат и туроператори, които употребяват услугите на превозвачи с действен лиценз, публикуван от страна, друга от Република България, при изискване, че туроператорът потвърди неналичието на интерес за осъществяване на съответния полет от страна на авиационните превозвачи с български действен лиценз.
(3) Редът за доказване на липса на интерес за осъществяване от транспортьор с български действен лиценз на под наем полет, обект на този член, се дефинира с акт на министъра на превоза, осведомителните технологии и известията.
От асоциацията разясняват, че предлагането им е стимулирано от събитието, че българските самолетни компании разполагат с парк от най-малко 25 - 30 самолета в подготвеност за осъществяване на чартърни полети по поръчка на туроператори, като среднодневно могат да се извършват общо от главните чартърни летища не по-малко от 30 полета, приблизително по 200 - 250 пасажера на полет. В средномесечен проект българските самолетни компании, в случай че противоепидемичната конюнктура разрешава, са в положение, по поръчка и по контракти с туроператори, да извършват към 900 - 1000 полета.
За нас, като организация, изразител на ползите на българския бизнес, е извънредно значимо предлагането, изложено в т. 15 във връзка с Преходните и заключителните разпореждания на ЗМДВИП, изразено в удължение до 30 юни 2020 година на опцията за погашение на обезщетения. Подкрепяме това предложение, като в същото време го намираме за незадоволително, доколкото типът и методът на заплащане са несравнимо по-важни от планувания за такова заплащане период, пишат още от асоциацията.
Те напомнят, че АИКБ и другите организации на работодателите са представяли неведнъж оферти за намаляване на икономическите последствия от изключителното състояние върху стопанската система, измежду които били и нужните промени и допълнения в Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние, оповестено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 година, с цел да се промени по този начин наречената мярка 60/40 на 60/0, което значи страната да поеме 60 на 100 от осигурителния приход на служащ или чиновник (при съответните критерии) и това да е всичко, което неработещият служащ получава като отплата. Друго заплащане от страна на предприятието с прекратена активност или за съответната част при ненапълно работно време да не се дължи, каквато е международната процедура.
Никъде по света, с изключение на в България, не се дължи 100% отплата в такива случаи. Заплащането на равни хонорари на неработещи и работещи е нонсенс, незаслужено е по отношение на работещите и е невероятно да се реализира в множеството случаи, акцентират от АИКБ.
По думите им това условие прави мярката с доста стеснен обсег, за което приказва фактът, че 3 дни преди края на изключителното състояние са усвоени едвам 1, 22 % от плануваните за мярката средства (12 236 476 лв. от очакван бюджет 1 000 000 000 лева).
От АИКБ акцентират, че мярката 60/0 е потвърдила пригодността си в Европейски Съюз като добра европейска процедура (Германия). Тя освобождавала предприятията, изпаднали в усложнения в резултат от коронакризата, от задължението да доплащат до 100 % от изгубения приход и да внасят осигуровки върху неизработени приходи. Тази мярка подкрепяла действително заетостта и приходите на хората в предприятията - както изцяло, по този начин и отчасти прекратили активността си или минали на ненапълно работно време. Въвеждането на сходна мярка щяла да даде действителна поддръжка на предприятията, които не разполагат със обилни финансови запаси, да запазят работните места и по този метод ще преодолеят главен недостатък на в този момент настоящата мярка - 60/40.
От АИКБ са безапелационни, че мярката 60/0 е доста по-справедлива и затова ще бъде по-добре възприета и широкоприложима и за работодателите, и за служащите, които работят. Това в последна сметка ще докара до по-ефективно потребление на плануваните средства, респективно - до опазване на по-голям брой работни места, допълват още от асоциацията.
Те показват, че препоръчаното, платимо от страната заплащане от 60%, е мощно занижено по отношение на доста страни в Европейски Съюз и Организацията за икономическо сътрудничество и раз - като Австрия (90%, 85%, 80%), Англия (80%), Швейцария (80%), Словения (80%), Дания (75%), Латвия (75%), Канада (75%), Кипър (70%) и т. н. В прилежаща Румъния, с която обичаме да се съпоставяме, мярката е във типа 75/0.
От АИКБ са на мнение, че рецесията с COVD-19 още веднъж е заварила българската страна и общество без предварителна подготовка, още веднъж сме били сюрпризирани и неподготвени. Наложило се в ускорени периоди и изключителни обстановки да се създава антикризисно законодателство с влошено качество и без ясна оценка за въздействието му. В разгара на всяка рецесия ръководещите почнали да създават и оферират антикризисни ограничения за поддръжка на заетостта, за повишение на ликвидността, за обществено подкрепяне на изпадналите в обществена рецесия хора и така нататък
Вместо това съгласно АИКБ трябвало с необятен публичен консенсус да бъдат признати няколко безспорни антикризисни ограничения, ориентирани към всяка проблематична област, които при настъпване на спешна обстановка да работят автоматизирано. Такава мярка за опазване на заетостта в интервал на икономическа рецесия може да бъде мярката 60/0, акцентират от АИКБ.
В тази връзка от асоциацията поддържат предлагането, изразено с § 7 и уреждащо смяна в Кодекса на труда, с което неплатеният отпуск до 60 работни дни, употребен през 2020 година, се зачита за трудов стаж. Те поддържат още и предлагането през 2020 година за застрахователен стаж да се зачита времето на неплатения отпуск до 60 работни дни, само че считат, че систематичното му място е в § 8, в който се уреждат промените в Кодекса за обществено обезпечаване.
От асоциацията обръщат внимание на това, че страната ни не се е възползвала от опцията, планувана в член 19 от Директива 2003/88/ЕО, където се позволява да се дефинират референтни интервали за сумирано пресмятане на работното време в границите на 12 месеца и ясно е казано, че " страните членки имат опция, при съблюдаване на общите правила за отбрана на сигурността и здравето на служащите, по справедливи или механически съображения или съображения, свързани с организацията на работа, да позволен с групови трудови контракти или съглашения, подписани сред обществените сътрудници, да се дефинират референтни интервали, които никога не надвишават 12 месеца ".
Така директивата допускала да се вкара сумирано пресмятане на работното време и за интервал, по-дълъг от 6 месеца, което би осигурило нужната еластичност на организация на работния развой в изискванията на ограничения за прекъсване на разпространяването на COVID-19.
По тази причина АИКБ предлага да се разиска опцията в член 142, алинея 2 от КТ да се направи изменение, по силата на което да се допусне с КТД или със съглашение сред обществените сътрудници въвеждането на 9 или 12 - месечен период за използване на сумирано пресмятане на работното време. Те са уверени, че това ще бъде действително подпомагаща българската стопанска система антикризисна мярка, която ще разреши на предприятията, при ценене на ползите на служащите и чиновниците, да бъдат по-гъвкави в организацията на работния развой, като по този метод запазят своята конкурентоспособност и работните места. Не на последно по значение място такава мярка освен не изисква разходване на какъвто и да е обществен запас, само че и ще способства за увеличението му.
Чрез анулация на член 146, алинея 1 от КТ и при опазване на условията за междудневна и междуседмична отмора следва да отпадне оптималният брой работни часове ексклузивен труд в границите на една календарна година, допълват още от АИКБ.
В позицията си те показват още и поддръжката си към опцията министърът на туризма да понижава размера на концесионно или наемно заплащане, дължимо за 2020 година по настоящи контракти за концесия или наем на морски плаж, или по контракти, които ще влязат в действие през 2020 година, или да отсрочи заплащането им до 31 декември 2020 година, като това понижаване следва директно да се обвърже с цената на даването на такъми по смисъла на § 1, т. 6 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие на посетителите на плажове в сходство с утвърдена от Министерски съвет методика, осигуряваща обединен метод и отчитаща самостоятелните особености на обектите. /news.bg
Не поддържаме § 2, с който се оферират промени в член 63 от закона. Предлаганото законодателно решение с по този начин наречената " изключителна епидемиологична конюнктура " опонира на Конституцията на Република България, създавайки неразбираема правна отлика от уредените военно или друго изключително състояние, и е в колизия с правила на Закона за отбрана при бедствия, акцентират от АИКБ.
По думите им даването на пълномощия на обособен министър да вкарва краткотрайни противоепидемични ограничения на територията на страната или на обособен район на процедура преурежда в ущърб на правата на жителите и бизнеса въпроси, чието решение Конституцията и настоящото законодателство са упълномощили надлежно на Народното събрание или на Министерския съвет.
Ако този юридически нонсенс бъде признат, значи съществени правила като недопускането на безпричинно ограничение на права да се уреждат с общи административни актове, безапелационни са от асоциацията.
Те декларират, че поддържат ограниченията със обществен темперамент, както и удължаването на периоди, свързани с тях, предлагани с § 4 в Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние, оповестено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година (ЗМДВИП).
Според тях обаче в ЗМДВИП е належащо и допълнение, с което да се обезпечи нужна поддръжка за възобновяване на българската туристическа промишленост. Такова е препоръчано със законопроект за допълнение на Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние, импортиран от Искрен Веселинов и група народни представители на 04.05.2020 година
Доколкото става дума за актове, уреждащи една и съща материя на съображение член 81 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание, считаме, че двата законопроекта следва да бъдат разисквани от комисията по едно и също време, а в този случай, с изключение на поддръжка за българската туристическа промишленост, със същите средства може да се подкрепи и българският въздушен превоз, прецизират от АИКБ.
Затова те оферират в допълнение препоръчаният член 26 по вносител да се уточни по следния метод:
Чл. 26 (1) Министерството на туризма дава на туроператори, които употребяват самолетни компании с български действен лиценз за осъществяване на чартърни полети до България, държавна дотация в размер на 6000 евро за всеки полет, в период от две години от анулация на изключителното състояние, оповестено с този закон.
(2) Субсидия могат да получат и туроператори, които употребяват услугите на превозвачи с действен лиценз, публикуван от страна, друга от Република България, при изискване, че туроператорът потвърди неналичието на интерес за осъществяване на съответния полет от страна на авиационните превозвачи с български действен лиценз.
(3) Редът за доказване на липса на интерес за осъществяване от транспортьор с български действен лиценз на под наем полет, обект на този член, се дефинира с акт на министъра на превоза, осведомителните технологии и известията.
От асоциацията разясняват, че предлагането им е стимулирано от събитието, че българските самолетни компании разполагат с парк от най-малко 25 - 30 самолета в подготвеност за осъществяване на чартърни полети по поръчка на туроператори, като среднодневно могат да се извършват общо от главните чартърни летища не по-малко от 30 полета, приблизително по 200 - 250 пасажера на полет. В средномесечен проект българските самолетни компании, в случай че противоепидемичната конюнктура разрешава, са в положение, по поръчка и по контракти с туроператори, да извършват към 900 - 1000 полета.
За нас, като организация, изразител на ползите на българския бизнес, е извънредно значимо предлагането, изложено в т. 15 във връзка с Преходните и заключителните разпореждания на ЗМДВИП, изразено в удължение до 30 юни 2020 година на опцията за погашение на обезщетения. Подкрепяме това предложение, като в същото време го намираме за незадоволително, доколкото типът и методът на заплащане са несравнимо по-важни от планувания за такова заплащане период, пишат още от асоциацията.
Те напомнят, че АИКБ и другите организации на работодателите са представяли неведнъж оферти за намаляване на икономическите последствия от изключителното състояние върху стопанската система, измежду които били и нужните промени и допълнения в Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние, оповестено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 година, с цел да се промени по този начин наречената мярка 60/40 на 60/0, което значи страната да поеме 60 на 100 от осигурителния приход на служащ или чиновник (при съответните критерии) и това да е всичко, което неработещият служащ получава като отплата. Друго заплащане от страна на предприятието с прекратена активност или за съответната част при ненапълно работно време да не се дължи, каквато е международната процедура.
Никъде по света, с изключение на в България, не се дължи 100% отплата в такива случаи. Заплащането на равни хонорари на неработещи и работещи е нонсенс, незаслужено е по отношение на работещите и е невероятно да се реализира в множеството случаи, акцентират от АИКБ.
По думите им това условие прави мярката с доста стеснен обсег, за което приказва фактът, че 3 дни преди края на изключителното състояние са усвоени едвам 1, 22 % от плануваните за мярката средства (12 236 476 лв. от очакван бюджет 1 000 000 000 лева).
От АИКБ акцентират, че мярката 60/0 е потвърдила пригодността си в Европейски Съюз като добра европейска процедура (Германия). Тя освобождавала предприятията, изпаднали в усложнения в резултат от коронакризата, от задължението да доплащат до 100 % от изгубения приход и да внасят осигуровки върху неизработени приходи. Тази мярка подкрепяла действително заетостта и приходите на хората в предприятията - както изцяло, по този начин и отчасти прекратили активността си или минали на ненапълно работно време. Въвеждането на сходна мярка щяла да даде действителна поддръжка на предприятията, които не разполагат със обилни финансови запаси, да запазят работните места и по този метод ще преодолеят главен недостатък на в този момент настоящата мярка - 60/40.
От АИКБ са безапелационни, че мярката 60/0 е доста по-справедлива и затова ще бъде по-добре възприета и широкоприложима и за работодателите, и за служащите, които работят. Това в последна сметка ще докара до по-ефективно потребление на плануваните средства, респективно - до опазване на по-голям брой работни места, допълват още от асоциацията.
Те показват, че препоръчаното, платимо от страната заплащане от 60%, е мощно занижено по отношение на доста страни в Европейски Съюз и Организацията за икономическо сътрудничество и раз - като Австрия (90%, 85%, 80%), Англия (80%), Швейцария (80%), Словения (80%), Дания (75%), Латвия (75%), Канада (75%), Кипър (70%) и т. н. В прилежаща Румъния, с която обичаме да се съпоставяме, мярката е във типа 75/0.
От АИКБ са на мнение, че рецесията с COVD-19 още веднъж е заварила българската страна и общество без предварителна подготовка, още веднъж сме били сюрпризирани и неподготвени. Наложило се в ускорени периоди и изключителни обстановки да се създава антикризисно законодателство с влошено качество и без ясна оценка за въздействието му. В разгара на всяка рецесия ръководещите почнали да създават и оферират антикризисни ограничения за поддръжка на заетостта, за повишение на ликвидността, за обществено подкрепяне на изпадналите в обществена рецесия хора и така нататък
Вместо това съгласно АИКБ трябвало с необятен публичен консенсус да бъдат признати няколко безспорни антикризисни ограничения, ориентирани към всяка проблематична област, които при настъпване на спешна обстановка да работят автоматизирано. Такава мярка за опазване на заетостта в интервал на икономическа рецесия може да бъде мярката 60/0, акцентират от АИКБ.
В тази връзка от асоциацията поддържат предлагането, изразено с § 7 и уреждащо смяна в Кодекса на труда, с което неплатеният отпуск до 60 работни дни, употребен през 2020 година, се зачита за трудов стаж. Те поддържат още и предлагането през 2020 година за застрахователен стаж да се зачита времето на неплатения отпуск до 60 работни дни, само че считат, че систематичното му място е в § 8, в който се уреждат промените в Кодекса за обществено обезпечаване.
От асоциацията обръщат внимание на това, че страната ни не се е възползвала от опцията, планувана в член 19 от Директива 2003/88/ЕО, където се позволява да се дефинират референтни интервали за сумирано пресмятане на работното време в границите на 12 месеца и ясно е казано, че " страните членки имат опция, при съблюдаване на общите правила за отбрана на сигурността и здравето на служащите, по справедливи или механически съображения или съображения, свързани с организацията на работа, да позволен с групови трудови контракти или съглашения, подписани сред обществените сътрудници, да се дефинират референтни интервали, които никога не надвишават 12 месеца ".
Така директивата допускала да се вкара сумирано пресмятане на работното време и за интервал, по-дълъг от 6 месеца, което би осигурило нужната еластичност на организация на работния развой в изискванията на ограничения за прекъсване на разпространяването на COVID-19.
По тази причина АИКБ предлага да се разиска опцията в член 142, алинея 2 от КТ да се направи изменение, по силата на което да се допусне с КТД или със съглашение сред обществените сътрудници въвеждането на 9 или 12 - месечен период за използване на сумирано пресмятане на работното време. Те са уверени, че това ще бъде действително подпомагаща българската стопанска система антикризисна мярка, която ще разреши на предприятията, при ценене на ползите на служащите и чиновниците, да бъдат по-гъвкави в организацията на работния развой, като по този метод запазят своята конкурентоспособност и работните места. Не на последно по значение място такава мярка освен не изисква разходване на какъвто и да е обществен запас, само че и ще способства за увеличението му.
Чрез анулация на член 146, алинея 1 от КТ и при опазване на условията за междудневна и междуседмична отмора следва да отпадне оптималният брой работни часове ексклузивен труд в границите на една календарна година, допълват още от АИКБ.
В позицията си те показват още и поддръжката си към опцията министърът на туризма да понижава размера на концесионно или наемно заплащане, дължимо за 2020 година по настоящи контракти за концесия или наем на морски плаж, или по контракти, които ще влязат в действие през 2020 година, или да отсрочи заплащането им до 31 декември 2020 година, като това понижаване следва директно да се обвърже с цената на даването на такъми по смисъла на § 1, т. 6 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие на посетителите на плажове в сходство с утвърдена от Министерски съвет методика, осигуряваща обединен метод и отчитаща самостоятелните особености на обектите. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ