Асен Букарев, новият треньор на Витоша (Бистрица), гостува в предаването

Асен Букарев, новият треньор на Витоша (Бистрица), гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Той е млад, само че упорит експерт, натрупал опит на скамейката в Славия, Левски и националния тим на Латвия. Но задачата му отпред на последния в класирането наподобява тежка. “Тигрите” са част от елита към този момент трети следващ сезон и задачата им е ясна - да запазят мястото си в Първа лига. До момента обаче Витоша е със скромния актив от пет точки под управлението на Енгибар Енгибаров. Логично шефовете потърсиха смяна на треньорския пост и заложиха на Букарев и неговия екип.
- Асене, здравей! Благодаря ти, че одобри поканата ни за присъединяване в предаването “Код Спорт”! Ти си първият ни футболен посетител за 2020 година. Надявам се да създадем един прям диалог. Възможна ли е задачата оцеляване в елита на Витоша (Бистрица)?

- Възможна е, въпреки и доста сложна задача. Докато има шансове на доктрина е допустимо. Ще създадем всичко по нашите сили да оцелеем. Ако не успеем, няма да има нещастия и драми, само че към този момент имаме шансове.

- На какво залагаш, с цел да може да успееш и да останат “тигрите” в “А” група?

- На всичко най-нормално, което би трябвало да се случи в един футболен тим. Най-вече на желанието на играчите, на тяхната упоритост, на една сплав сред по-опитни и млади футболисти. Много желаеме да изградим възприятие на спортен дух в тима. Да няма примирение от загубите и просто да вървят мачовете. Искаме да предадем на футболистите убеденост, че са по-добри играчи и целият тим е по-добър от тези пет точки, които са извоювани досега. Трябва да се борят до последната допустима секунда и в мачовете, и в шампионата.

@@@
- Като част от тактиката ти за избавяне ли е привличането на братя Миневи? Какви са упованията ти от тях?

- Очевидно е част от тактиката за оцеляването на тима в Първа лига. Братя Миневи не се нуждаят от показване, както и други футболисти като Апостол Попов, Гъргоров и Богомил Дяков, които са на малко по-сериозна възраст, само че пък са потвърдено качествени играчи. Имаме потребност от тяхното наличие в тима, с цел да придадат малко повече качество, което липсваше досега.

- Много треньори обичат да споделят, че селекцията е отворен развой и очаквайте изненади. Във Витоша ще има ли още нови имена до началото на сезона?

- Възможно е да има още две или три имена. Заявил съм интерес към двама играчи на Левски от по-младите, които е допустимо да бъдат преотстъпени. Чакаме решението на клуба и на Петър Хубчев. Очакваме отговор от още един умел футболист за средата на терена и в общи линии е това. Разбира се, трансферният прозорец е отворен до края на февруари, тъй че всичко е допустимо. Може да има още ротации на футболисти сред тимовете. Селекцията в действителност е отворен развой, само че най-много трима души ще се причислят към отбора.

- Много се дебатира - българи или чужденци би трябвало да играят в родното състезание. Какво е твоето мнение?

- Какви чужденци? Нали всички сме европейци! (Смее се) Аз съм сигурен, че всички треньори и всички в България желаят колкото се може повече български момчета да получават шансове да играят в тимовете. Само че има тимове с разнообразни цели. Има отбори, които желаят да вземат участие в европейските шампионати, а единствено с българи няма да стане. Няма какво да се лъжем – българските футболисти от близкото минало, които можеха да вършат разлика, сега ги няма. Тепърва би трябвало да се построяват генерации, характери и качества. Виждате какъв брой българи играят зад граница и то в какви тимове. Така че горчивата действителност е, че не може единствено с българи.

- Какво е равнището на отбора на Витоша и по какъв начин си обясняваш неналичието на точки – единствено 5 за 20 мача?

- Нивото на Витоша (Бистрица) би трябвало да е по-добро от това, което е. Обяснявам си го с лека загуба на точки. Наблюдавах тима по време на шампионата. В никакъв случай няма да си разреша да мятам виновност върху предходното треньорско управление. Всеки работи за да реализира оптимално положителни резултати. Просто гледах, че се вършат доста хлапашки неточности. Загубиха се точки, които не беше справедливо да бъдат изгубени. Искам да работя в тази тенденция – да се изчистят така наречен „ нелепости “, непредизвиканите неточности. Отборът да бъде оптимално добре проведен в отбрана, доста по-ефективен в офанзива и доста по-уверен. Да желае да се състезава и да се бори с най-хубавите, без значение от техните имена.

- Скаут, старши треньор, състезателен шеф, още веднъж старши треньор. Коя е позицията, в която виждаш твоето бъдеще?

- Президент в този ред на мисли… (Смее се) Скаут е доста забавна специалност. В Левски започнах като скаут по покана на Георги Иванов. Той искаше да работя в Левски, аз също. Обичам Левски и за мен това беше късмет да се завърна при „ сините “ по някакъв метод. Така или другояче обаче съм учил за треньор, приключил съм и „ Спортен мениджмънт “. Скаут не е моята специалност и няма да бъде. Една доста забавна и значима специалност, която се дели на две течения. Едното е наблюдаване на играчи, а другото е разузнаване на съперници. Там би трябвало доста съществено око и доста опит. Тази специалност не е за младежи, а по-скоро за по-опитни, които имат взор над нещата, могат да разпознават гения и така нататък Станах състезателен шеф по стичане на събитията, бяха доста любопитни. Също в никакъв случай не ми е било самоцел. Много хора се изредиха и преди мен в Левски на тази позиция. И то някогашни футболисти – кой с триумф, кой без успех… Но всички работиха при доста сложни условия и това е реалност. Искам моето бъдеще да е обвързвано с треньорската специалност.

- Какво се промени у теб във времето, когато беше старши треньор на Славия и в този момент, когато поемаш Витоша (Бистрица)? Какви уроци получи от живота?

- Получаваш уроци, плесници и ритници от живота. Доста разочарования претърпях. Най-общо казано мога да обобщя, че бях на 33-34 години, може би най-младият старши треньор в историята на „ А “ група. Промени се това, че към този момент не съм толкоз лековерен и открит към всичко, което ми се споделя. Разбрах, че не всичко, което лети, се яде. Вече не съм толкоз самокритичен, макар че още веднъж първо диря грешката в себе си. Тогава доста се изтезавах, че аз бъркам, а футболът и треньорската специалност е един развой, обвързван с доста фактори, които отдават голямо въздействие на работата. Не може единствено треньорът да е причина за една неточност. Надявам се да съм малко по-улегнал, по-зрял и не доверчив.

- Защо не съумя като състезателен шеф в Левски? Чувстваше ли поддръжка от страна на шефовете? Грешка ли беше, че одобри това предизвикателство? Как го оценяваш в този момент?

- Грешка беше, да, макар че не скърбя за нищо в живота си, тъй като това е един забавен път, който те прави по-зрял, по-истински и доста по-сериозен. Беше неточност, тъй като от помощник да станеш състезателен шеф не става, прескачаш стъпала. Още от начало не беше вярна самата формула. Второ, събитията изобщо не бяха положителни за това нещо, тъй като първо би трябвало да се назначи състезателен шеф, а по-късно треньор. А не да назначиш треньор и след това да му сложиш състезателен шеф. Най-важното е спортният шеф да има последната дума при избора на треньора, освен притежателят или президентът. Затова е състезателен шеф, в случай че ще носи отговорност. Ако е единствено прибавка, няма никакъв смисъл от тази служба. Защо не съм съумял? Аз бях три-четири месеца. Не мога да кажа, че е имало какво да свърша, с цел да не съм съумял. Тръгнах си самичък, тъй като моите хрумвания не се възприемаха, нямах действителна власт да трансформира нещо в йерархията и моето виждане беше друго по редица въпроси. Тези неща не се случиха и нямаше смисъл. Бях сигурен, че ще се стигне до злополука с резултатите на тима и не желаех да поемам непотребните негативи.

@@@
- Емоционално ли беше изявлението ти, че Левски е “лъскава гнила ябълка”?

- Изказването беше „ ние лъскаме една гнила ябълка “. Много хора се засегнаха и не схванаха какво желая да кажа. Дойде ми от вътрешната страна на секундата, не съм го мислил това изявление. Не беше прочувствено, несъмнено, тъй като тогава от месеци търпях и премислях обстановката. Продължавам да мисля, че всеки един клуб, който работи по този метод, за мен погрешен, е в случай че не „ гнила ябълка “, то да градим къщата от покрива без основи. Няма по какъв начин да стане.

- По-късно се видя, че думите ти имат покритие. Мнозина чакаха като кажеш “а”, да кажеш и “б”. Ти не го направи – за какво?

- Като кажеш “а”, да кажеш и “б” и може би да стигнеш до „ я “. Какво се чака да кажа? Беше задоволително това, което споделих, тъй като тогава първата ми цел беше да не нараня и най-важното да не навредя на тима. Най-лесното е да излезеш отнякъде и да започнеш да плюеш, и то жестоко, и да пречиш на процеса. Напротив – аз желаех да оказа помощ с нещо. Хората да видят, че нещата не са такива, каквито се показват пред необятната общност и че има проблем. Оттам нататък, несъмнено, няма съвършено място за работа. Навсякъде всеки се бори с някакви условия дали финансови, организационни или някакви други. Но какво би трябвало да се каже изключително за българския футбол, което хората не знаят? Аз също мога да попитам за какво вие, публицистите не кажете от „ а “ до „ я “ всичко? Много истини се знаят в България, само че никой не желае да ги каже непосредствено в очите.

- Очакваше ли разлъка със “синия” клуб и като помощник-треньор на Георги Дерменджиев? Как го одобри?

- Приех го доста тежко, тъй като се върнах в Левски, с цел да бъда треньор, откакто бях споделил тази имитация. През призмата на времето го регистрирам като неточност. В последна сметка се срещнах със Славиша Стоянович и с неговия екип – Небойша Милошевич и Енвер Чирич. Прекрасни хора, които доста почитам. Животът ме срещна с тях, само че отново го правя оценка като неточност, тъй като хората към този момент се настроиха тотално срещу мен. Това беше неразбираем ход за мнозина, а аз желаех да се върна в треньорската специалност.

- Би ли се върнал още веднъж на „ Герена “?

- Бих се върнал постоянно на „ Герена “, тъй като там съм изкарал едни от най-хубавите си моменти. Ставал съм първенец с този тим и доста обичам Левски. Обаче на въпроса за Георги Дерменджиев, раздялата я понесох тежко, тъй като тя беше след неуместната промяна на Славиша Стоянович, с който настоявам, че можехме да станем първенци предходната година. Беше сложна година за Лудогорец, те позволиха доста неточности. Но никой не можа да се възползва от неверните им стъпки. Особено Левски, който беше най-близо. Много добре вървеше подготвителният интервал, имаше страховит колектив, доста добра атмосфера, виждах от близко надграждането от работата на Стоянович. Това се разруши и се загуби инерцията. Така Лудогорец съумя още веднъж да стане първенец и да дръпне. Според мен не беше редно методът, по който стана промяната на Славиша Стоянович. Не отива на клуб като Левски. Аз поех ангажимент пред Павел Колев да оказа помощ на Георги Дерменджиев да опознае тима и да влезе в час. Беше декларирано, че освобождението ми е по решение на Дерменджиев и не ми беше обяснено за какво. Беше един ден преди първия формален мач, доста изненадващо. Пътища се събират, разделят се, няма нищо трагично. Но методът, по който се случват такива неща в България нормално е мъчителен и непрофесионален.

- Славиша Стоянович те предложения в екипа си, когато той пое Латвия. Какво е равнището на този народен тим? Защо одобри това предизвикателство?

- Близо до нашето равнище е. Те страдат от липса на положително потомство, на футболисти, които да играят на Запад, в по-сериозни тимове. Нямат доста мощно състезание, нещо като нашето. Определено се счита, че равнището е ниско. Преди години Латвия е имал доста повече триумфи, в този момент са на опашката на Европа. Ние сме на по-добро равнище от тях като школувани футболисти, като качества и даже като резултати. Латвия е към този момент на равнище да се бори с тимове като Сан Марино, Андора, Фарьорски острови, Гибралтар. Имах догатките, че ще видя едни северняци, доста по-сериозни като темперамент, а те изненадаха, че са по-меки. Като че ли не им пука и са се примирили със обстановката на новобранци. Иначе срещнах доста отдадени хора, доста съществени хора. Натрупах опит в тим, който освен побеждава, а и по-често губи. Това също е прекрасен опит.

@@@
- Защо младите експерти мъчно печелят доверието на притежателите на тимове у нас и кое пречи те да се осъществят?

- Не желая да драматизираме ненужно като все подчертаваме на това, че младите не получават шансове. Получава късмет този, който го заслужава и който го търси. В последна сметка притежателите дават парите, те вземат решение какво да вършат. Да, има едно разбиране, че младите са неопитни, нерешителни, безхарактерни и имат занапред да се учат. Но дано уточним какво значи “млади “? Аз млад ли съм на 40 години? На Запад има треньори на 27 години. Нагелсман води Хофенхайм и то сполучливо. Независимо от възрастта – или се справяш, или не се справяш. Стига с това „ млади “! На какъв брой години ще бъдем в рубрика „ остарели “ и ще ни дадат доверие да работим? Според мен всеки случай е самостоятелен. Разбира се, не всички можем да имаме кариерата на Станимир Стоилов – един от най-хубавите ни треньори. Постигна съществени триумфи и с Левски, и в Казахстан. Всеки е тръгнал отнякъде, Мъри също е тръгнал от Левски. Много тежки проблеми имаше първоначално. Истината е, че би трябвало да има „ човек с огромни топки “, както споделя Венци Стефанов, с цел да застане зад треньора и да го остави да развие концепциите си.

- 2020 година е значима за българския футбол, освен за Витоша (Бистрица). Как виждаш възможностите ни да се класираме на европейското състезание?

- Не ги виждам добре, в случай че би трябвало да съм реалист. Всички разчитат на това, че Георги Дерменджиев е огромен късметлия. Само че би трябвало и нещо да се случи на терена.

- И Димитър Пенев беше късметлия, само че тогава имахме тим.

- Но сега който и да застане отпред на националния тим, без да недооценявам играчите, ще бъде доста мъчно. Не би трябвало да подценяваме възможните съперници, които мисля, че са на малко по-добро равнище от нас. Ако сме доста дисциплинирани, смели и уверени, сигурен съм, че от трибуните ще има поддръжка за нашите национали, имаме шансове, само че не би трябвало и да се самозалъгваме. Хубаво, влиятелно е да се класираме, добра стъпка напред е, само че на европейското състезание с възможните ни съперници там… Много е значимо да не станем боксова круша и да не се посрамим. Разбира се, математически имаме шансове. Наистина противниците разрешават опцията да си помечтаем и да си помислим нещо положително, само че доста работа би трябвало да се свърши на терена.

- Освен това следва конгрес на БФС. Какъв човек би трябвало да е отпред на централата?

- Аз съм доста дребен като мащаб, с цел да кажа какъв човек. Но за мен два вида могат да бъдат. Бивш футболист с положителни контакти, добре признат, релативно самостоятелен, тоест богат човек, с визия, който обаче би трябвало да образува доста добър екип. Другото е сполучлив предприемач, човек с престиж, с почит, сплотяваща фигура с управнически опит. Може би за мен това е по-удачният вид. Не на последно място е доста значимо освен кой е президент, а кой ще бъде изпълнителен шеф. Едно време Иван Вуцов, Бог да го елементарни, беше моторът на всичко. Тази позиция е извънредно значима.

@@@
- Как виждаш борбата за купата в “А” група? Ще успее ли Левски да прекъсне хегемонията на Лудогорец?

- Имат цялостни шансове да го създадат. И тази година Лудогорец не е хегемонът, който беше. Много са положителни, с едни гърди са пред всички като организация, основаните обичаи, връзки, позиции, професионализмът, с който работят, базата си, положителните играчи, които селектират. Те позволяват неточности, само че в случай че другите не се възползват, няма по какъв начин да стане. Светъл лъч е Локомотив (Пловдив). Отбор за образец, най-много с треньора си, който направи от нищо нещо. Така би трябвало да се работи. Надявам се с Георги Иванов да са добър тандем, екип и да продължат да работят. Наистина заслужават място в тройката.

- Кое може да замести любовта ти към футбола?

- Любовта ми към живота и към хората. Но няма потребност нещо да замества любовта ми към футбола.

- Тежък меломан си. Кои са обичаните ти реализатори?

- Като на всички останали хора. Едно време малко ми се подиграваха надали не, че чувам друга музика. Напротив – чувам всичко, изключително като се вдигне градусът малко повече в разнообразни компании. Обичам блус, рок, китари, „ Куин “, Тина Търнър, Стинг, Ерик Клептън, Крис Риа, Сантана... Всички ги слушат. Това са известни реализатори, не мисля, че с нещо се различавам. Много обичам и Ицо Хазарта!

- Синът ти Иван избира баскетбола пред футбола. Защо не можа да го запалиш по най-популярния спорт?

- Не е тъкмо по този начин. Обича и футбола доста, само че не съм имал за цел да го възпламенявам. Вече не тренира баскетбол, оставил съм го да избере самичък дали да спортува. Не мога да му наложа нищо. Най-важно е образованието.

- И най-после – по какъв начин да приключим това изявление?

- Положително, единствено положително.

- Какво би споделил за край?

- Просто да се радваме на дребните неща в живота и да си оказваме помощ. Достатъчно глупави нещастия се случват всекидневно в живота на хората. Трябва първо да сме индивиди, да имаме почит един към различен, да се почитаме и да си оказваме помощ доста. Особено нашата дребна нация.