Аристотел прави разлика за отношението към живота на младите като

Аристотел прави разлика за отношението към живота на младите като обрисува характерното им схващане за него.

„ Младите по темперамент са склонни към желанията и настроени да правят това, което пожелаят. Живеят с вяра. Подобно на пияните, младите са горещи заради природата си, само че и заради това, че не са претърпели доста неуспехи. Живеят основно с вяра, тъй като вярата се отнася до бъдещето, до момента в който споменът визира предишното, а за младите бъдещето е дълго, до момента в който предишното е малко: при започване на живота си няма какво да си спомнят, до момента в който могат да се надяват на всичко. “

Възрастните хора имат по-често противоположно на младите държание.

След като са претърпели доста години и са претърпели доста измами и неточности и откакто човешките работи по предписание вървят зле, те не настояват нищо с решителност и правят всичко в по-ниска степен, в сравнение с би трябвало.

Те „ допускат “, „ не знаят нищо с категоричност “, а като се двоумят, прибавят постоянно „ може би “, „ вероятно “, всичко изричат по този начин, нищо — решително…

Освен това са подозрителни заради неверието си, а не имат вяра заради опита си.

Поради това нито доста обичат, нито доста мразят…

Малодушни са, тъй като са били унижавани от живота.

Не се стремят към нещо велико и извънредно, а единствено към нужното за живота…

Живеят не за красивото, а за потребното повече, в сравнение с е нужно, защото са себелюбци; потребното е съответно богатство, до момента в който прелестното е богатство изобщо…

Живеят повече със загатна, в сравнение с с вярата, защото остатъкът от живота им е дребен, а отминалото е дълго; вярата се свързва с бъдещето, а споменът — с предишното.

Това точно е причина и за бъбривостта им — те непрестанно приказват за предишното, тъй като като си го спомнят изпитват наслаждение.

Младите и старите имат друго отношение към живота, тъй като той им се показва от друг ъгъл. За едните той следва, а за другите към този момент е отминал съвсем.

Според Аристотел „ тялото реализира зрелостта си от тридесетата до тридесет и петата година, а душата — към четиридесет и деветата “.

Човек би трябвало узрее за живота, с цел да може да бъде в естетика с него, в противоположен случай ще му бъде доста мъчно.

И това е по този начин, тъй като животът слага доста тествания пред нас.

Валери Динев
„ Животът “, 1999

Валери Динев е професор в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Чете курс по философска антропология. Специализирал е в Съединени американски щати, Германия и Англия. Автор е на книгите „ Модели на човешкото държание “ (1993), „ Философска антропология “, 1-4 част (1995-2007), „ Страхът: философско-антропологичен разбор “ (1996), „ Животът “ (1999), „ Въведение в практическата философска антропология “ (2009).