Археолози от Националния исторически музей направиха сензационни открития при подводни

Археолози от Националния исторически музей направиха сензационни открития при подводни изследвания до устието на р. Камчия в Черно море, съобщи Българска национална телевизия. Сред най-вълнуващите открития на водолазния екип са останките на потопен транспортен съд от Османския интервал, видимо липсващ загадъчен остров и неповторим оловен слитък.

Подводните изследвания са осъществени на два стадия - през септември и ноември северно от устието на р. Камчия. Водолазният екип е управителен от заместник-директора на Националния исторически музей/НИМ/ проф. доктор Иван Христов.

Първата находка на водолазния екип е оловен слитък.

" Любопитен факт е, че е достигнал водите на Черно море от римските мини в региона на Корнуол. Има паралели на открити слитъци в Римска Британия, а предметът е с датировка 2-4 век ", показва ръководителят на изследванията.

Проф. Христов напомня, че Корнуол и Девън преобладават на европейския пазар за калай едвам от късните римски времена, започвайки към 3-ти век сл. н. е., защото доста испански калаени мини са изчерпани. Корнуол резервира смисъла си като източник на калай през средновековието и през актуалния интервал.

Това е първата находка в български териториални води от подобен темперамент и датировка. Тежи 5,35 кг и съгласно изръшените лабораторни проучвания в НИМ, включва 98% чист калай.

Слитъкът от Черно море е бил квалифициран за доставка за някоя раблотилница на сушата за направа на бронзови предмети или монети.

Друг извънредно необичаен предмет, привличащ вниманието на археолзите, е обреден съд, изработн от камък, наименуван от античните гърци перирантерий (περιρραντήριον).

Перирантерият (περι + ῥαίνειν) е древногръцки съд, употребен в езическите култове като контейнер за светена вода. Изработена е от дялан камък, мрамор и по-рядко от печена глина. Откриван е в разнообразни светилища.

Предметът е първият сходен, излязъл под вода по нашето Черноморие. Изключително необичаен е и на сушата.

Дали каменният предмет попада наоколо до устието на р. Камчия от потопен транспортен съд, или е бил на място в рамките на крайморско светилище, остава мистерия. Но не е инцидентно, че водолазите откриват половинка каменен щок умишлено засечен като подарък за светилище от пътуващи моряци. При подводните изследвания са открити цели и фрагментирани амфори, както и стоманени котви от разнообразни исторически интервали.

Важна находка е локализирането на останките на потопен транспортен съд от Османския интервал. От него на морското дъно лежи чудесно непокътнат дървен кил. Водолазите изваждат две оръдия и фрагменти от керамични съдове.

Корабът е потопен евентуално при неприятно време, търсейки отбрана в дребния залив на нос Иланджик. Предполага се, че се е разрушил върху мъчно забележимите при стихия плитко стърчащи морски рифове.

Проектът на НИМ е обвързван с провеждането освен на подводни търсения, само че и геофизични проучвания сред устието на р. Камчия и нос Палеца, водени от инж. Кирил Велковски, помощник на Центъра за подводна археология в Созопол (ЦПА).

Използвайки странично сканиращ сонар и многолъчев ехолот, са локализирани границите на видимо липсващ тайнтствен остров наоколо до самото устие на р. Камчия.