Археологът проф. Николай Овчаров направи любопитни разкрития за коронавируса у

Археологът проф. Николай Овчаров направи любопитни разкрития за ковид у нас и находките от последните дни в страната.

Вижте забавните тематики, разисквани в изявление за.

- Проф. Овчаров, открихте неповторим пантеон ротонда. Очаквахте през този сезон да попаднете на резиденцията, само че с какво ви изненада въпреки всичко тази находка?

- Очаквахме и това беше в действителност концепцията на разкопките ни това лято. Но незабавно желая да уточня, че не става дума единствено за тази постройка ротонда, а за още няколко, които влизат в този бранш.

Трудно ни е да приказваме към момента, тъй като не сме ги разкрили изцяло. Но очевидно става дума за здания, които оформят епископската резиденция, за която говорехме при започване на сезона. Тя, както са множеството раннохристиянски огромни резиденции, е като отбор. Не става дума единствено за една постройка.

Но що се отнася особено до ротондата, тя е неповторима в действителност. Тези кръгли здания имат древен генезис, а през V-VI век с тях се вършат основно два типа пространства - едното са кръщелните, нормално те са в подобен кръговиден проект. Но в тази ситуация считам, че надали става дума за тях по простата причина, че до църквата дистанцията е много по-голямо - повече от 50 метра.

А кръщелните са близо до църквата и това е разумно. По-вероятно е да са вторият вид кръгли здания мавзолеи. Но още има какво да се работи. Но подобен вид здания водят към няколко аналогии. Много забавно е, че от началото на IV век мавзолеят на императрица Елена - майката на Константин Велики, която е ревностна християнка, като форми и предопределение е доста непосредствен до това, което откриваме. Ще ви напомня, че нашият е с 8,5-9 м в диаметър.

Други сходни здания има даже в София - ротондата „ Св. Георги “, за която се знае, че е от IV в. Само че предназначението й още не е ясно, една от хипотезите е, че е била точно пантеон на някой от императорите от този интервал. Но може би непосредствен образец до нашата е една постройка в Равена, която е била столицата на готския крал Теодорих. Той умира към 520 година и е заровен в една сходна постройка. Дори днешните находки, монетите, които излизат оттова, приказват, че този отбор е бил построен и съществувал през VI век.

Това е доста значимо, тъй като както ние доказахме през предходни години, на Перперикон християнството се приема при започване на V век. Именно в Акропола преди 10 години разкрихме първата епископска резиденция, която е доста по-скромна. До нея е църковната зона, която също е доста по-скромна от тази, която открихме сега.

През VI век обаче, когато Римската империя при Юстиниян Велики се уголемява още веднъж в старите си лимити, знае се, че тогава епископите тънат в лукс, манастирите са богати, ние следим това доста добре и на Перперикон.

После построяват базиликата - съвсем 40 метра, както и епископския комплекс на запад, който сега изследваме. Става дума за голям отбор и няма да успеем да го проучим тази година. Това в действителност ще бъде едно от най-големите достижения на раннохристиянската археология, когато приключим работа.

- Което значи, че сте извънредно удовлетворени от работата си това лято.
- Много, в действителност сме извънредно удовлетворени.

- Но по какъв начин протича археологическото лято в условия на пандемия въпреки всичко?
- Не ни се отрази доста, защото работим навън. Разбира се, съблюдаваме разстояние, имаме дезинфектанти. Но ми прави прелестно усещане, че има взрив на вътрешния туризъм.

- Има ли гости на Перперикон?
- Много, Перперикон се радва на извънреден интерес най-вече българи. За сметка на неналичието на чужденци у нас, става дума за тези наши сънародници, които не съумяха да отидат в Гърция на море и се насочиха към родния туризъм. В момента съм в Златоград, улиците са цялостни с туристи. Това е желана дестинация. Но хиляди посещават Перперикон, екскурзоводите не могат да смогнат с потока. Така че пандемията има и позитивна страна и тя е, че преоткрихме България.

- Имате ли съответни данни, изключително за Перперикон?
- Нямам точни данни, август поначало е мощен месец за Перперикон, само че в работен ден се посещава от по 400-500 души, а в почивни дни има двойно по-голям поток. Другото, което ми прави положително усещане, е, че българите купуват много литература. Явно започнахме да отделяме пари за такива неща. Годината е добра.

- Какво следва оттук нататък до края на сезона? В момента сте в Златоград.
- Така е. Тук ще отбележим Годината на Момчил, която стартира през есента на 2019 година. Бяхме планували доста мероприятия, само че за жалост поради карантината не успяхме да проведем всички. Важното е, че се случиха най-малко главните. Става дума за издаването на пътуванията ми - особено за крепостите на Момчил, които през днешния ден се намират на територията на Гърция.

На базата на това са и проучванията на проф. Пламен Павлов. С него ще представим книгата „ Момчил - Родопският цар “. Това е научна книга, която наблюдава живота на Момчил и археологията, които показват очертанията на неговата страна, която е просъществувала две години.

Това е една доста едва наранена страница от българската история. Момчил е българин, неговата армия е била българска и той съумява с Иван Александър да изградят две български страни.

Ще открием на следващия ден (б.р. - събота) и монумент в цялостен растеж. Златоград е в основата на тези празнувания, тъй като това е пътят, който излиза на Ксанти. А Ксанти е столицата на царството му. Действително Златоград е в центъра на владенията на Момчил, който е имал Родопите и част от Беломорска Тракия.

- Кога планирате да приключите разкопките на Парперикон?
- Надявам се на 10 септември. Ще имаме една седмица отмора, лятото беше тежко, с забавни неща, само че това изморява. И от 21 септември започваме работа на Свищовската цитадела, където предстоят извънредно значими разкопки. Трябва да приключим до края на октомври със замъка на Свищов, който стана прочут като крепостта на Дракула.

Община Свищов съумя да обезпечи средства, с които да бъде напълно социализиран този рид и да се трансформира в голям парк в града. Крепостта, която копаем сега, би трябвало да се реставрира. По този метод ще имаме един извънреден туристически обект.