Архаичната лексика и сложни текстове на нашите класици отказват децата

Архаичната лексика и комплицирани текстове на нашите класици отхвърлят децата да четат и основават привички за четене без схващане, това е безапелационното мнение на учители. Те показват, че творби като “Апостолът в приключение ” и „ Под игото “ на Вазов, разкази на Хайтов и Елин Пелин, са непознати за възрастта на хлапетата с сложната лексика и метафизичен смисъл. Тук сме подбрали няколко архаични думи и предмети, които вашите деца ще чуят единствено в музея.

Соба е остаряла дума за стая, нормално в селска къща. Собата е ярко помещение с огнище, изпълняващо функционалностите на спалня и дневна. В него са били посрещани посетители. Това помещение е най-интензивно употребявано в селските региони на Габровския и Сливенския балкан, както и в Добруджанско и Лудогорието. Характерен детайл на собата са дървените полици, ситуирани на една или няколко стени, както и място за прибиране на постелките и завивките, наречено одър или гънка.

Софра – ниска кръгла маса за хранене. Като беше непрекъснато изумен с комерсиалните си работи, Марко единствено на трапезата виждаше народа си вкуп и тогава допълняше възпитанието му самобитен метод:
– Димитре, не пресягай пред баба си на софрата, не бъди подобен фармасонин.
***
– Авраме, ставаш от софрата, без да се прекръстиш, протестантино!

Из „ Под игото “, Иван Вазов

Паламарка съставлява дървена ръкавица за последните три пръста на ръката, която се употребява при жънене със сърп. На върха паламарката приключва със закривено във вътрешността рогче (гага). Предназначението на паламарката е да обгръща повече класове и да защищава ръката от пострадвания със сърпа, защото при работа с него класовете се режат директно под хваналата ги ръка. С помощта на рогчето се прави и връзване на снопи.

Сукай или сокай, е древен женски накит за глава, тип диадема, бродирана с коприна, която се носила под кърпата. По форма сукаят прилича византийско-българска диадема. Това е старинно невестенско забраждение със комплицирана и представителна декорация. Предполага се, че украшението за глава е наследило болярската корона, присъща за региона на Търново. След рухване на България под турско иго, разселилите се в Тревненско заможни хора използват сукая като детайл от женската носия.

Нощви  се назовава дървен съд, предопределен за въвличане на тесто, неотменна част от покъщнината на българите в предишното. Представлява дървено корито, издълбано от цяло дърво. Според варванията тя би трябвало да бъде направена от бряст, габър или друго дърво, за което се има вяра, че има силата да прогонва злите сили. Когато младата булка влезе в новата си къща, свекървата ритуално й предава нощвите. Магическата им мощ обуславя потребление им против уроки и вълшебства.

Пиростия (перустия, саджак) се назовава апарат, представляващ трикрака железна подложка, която се слага в огнището, а върху нея съдовете за готвене. Задължителен детайл от покъщнината в предишното, през днешния ден тя съвсем не се употребява.

Както съвсем всички предмети от бита в предишното, по този начин и пиростията има избрана роля в националните вярвания и обреди. Вярва се, че в случай че по пиростията играят доста искри, то това предвещава доста пари и придобивки за стопаните.

Чекрък е устройство с въртящо се колело, предопределено за предене на прежда от изкуствени или естествени нишки. Представлява елементарен механизъм и се задвижва на правилото на велосипеда. Появява се към XI век и заменя ръчните хурка и вретено. По-усъвършенствани уреди заменят чекръка по време на индустриалната гражданска война.

Най-ранните илюстрации на чекрък са от Багдад, Китай и Европа. Има доказателства, че чекръците са влезнали в приложимост в Китай и ислямския свят още през XI век.

Кобилицата съставлява здрав кол носен на рамо за преместване на две тежести по едно и също време. Така дамите са пренасяли кофи (менци) с вода. В българската национална просвета кобилицата е извънредно женски апарат. Според вярванията, тя би трябвало да бъде направена от дъб, габър, явор или явен, тъй като тези дървета имат силата да пропъждат злонамерените свръхестествени същества. Това е изключително значимо, тъй като се счита, че изворите, чешмите и кладенците са населявани от такива сили.

Ръжен (гребач, ожег, дилаф) е железен апарат за разравяне на огъня в огнището.

Ръженът играе значима роля във вярванията и обредите на българите. Според националното поверие, нощем ръженът оживява. Затова преди лягане, стопанката оставя ръжена лежащ край огнището, защото в потайната доба идват зли духове и заболявания, които тропат по вратата и подмамват ръжена да им отвори. Ако е оставен изправен, той отивал и им отварял, само че в случай че е лежащ, то тогава не можел да се изправи.

Юз е остаряла дума, навлязла от турския език преди доста години. Тя е мярка за размер на течности, най-вече за вино и ракия. От нея произлиза и наименованието „ юзче “, което е стъклено или керамично шише с конична форма и фино гърло, от което се пие без чаши. Според някои източници, размерът на едно юзче е 100 драма (не грама), което е към 180 гр.

Двамата седяха в полутъмната механа и постоянно надигаха юзчетата с богатства ракийка.

Мотовилка се назовава дървен апарат, служител за намотаване на изпредено влакно. Представлява дървен дънер с вилообразно отклонение в единия край, в другия има инсталирана дървена дъсчица. Така намотаната прежда се назовава чиле. Според националните вярвания мотовилката има магическа мощ: от нея се плашат змейове, самодиви и неприятни духове. Народната религия не разрешава намотаването с мотовилка над малко дете, защото ще бъде залюбено от дракон (ако е момиче) или от фея (ако е момче).

Остен и копраля са дървени прътове, нормално завършващи с железно острие, с които се подкарва впрегатния добитък. По време на Османското господство, когато на българите е неразрешено да носят оръжие, остенът и копралята нерядко са използвани като оръжие за самозащита.

В българските национални вярвания остенът и изключително копралята са натоварени с особена магическа мощ. Вярва се, че от тях бягат всички злотворни свръхестествени същества – змейове, хали, самодиви, вихрушки.

Инфо: Учители