Акад. Воденичаров: Международният орган, проверяващ изпълнението на Истабулската конвенция, е натоварен с много големи права
Аргументи в поддръжка и срещу възможното одобрение на противоречивата Истанбулска спогодба размениха в ефира на " Хоризонт " акад. Стефан Воденичаров, някогашен ръководител на Българска академия на науките и един от учените, които подписаха декларация с обществена позиция, в която се оповестиха против документа, и юрист Михаил Екимджиев, бранител на противоположната теза - че конвенцията трябва да се ратифицира.
Академик Воденичаров означи, че това, което прави усещане при пръв взор на върху конвенцията и съответно декларираното в заглавието й - за битка с насилието над дами и домашното принуждение, е цел, която може единствено да бъде адмирирана, само че при изчерпателен прочит се зараждат значително подозрения:
Като прочете човек заглавието - Конвенция на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение, може единствено да ръкопляска - аз съм татко на две дъщери и две внучки. Но откакто стартира да чете деликатно вътре това, което е написано, стартира в него да се пораждат разнообразни подозрения и въпроси.
Това, което ни накара напишем тази декларация и да се обърнем към трите съществени институции в България - ние бяхме част от хората, които работиха по този план " Национални цели за развиване на България " и главната ни цел е в действителност да вървим към единство, тъй като българите се навършват към този момент 100 години, откогато ние сме разграничени, и се питаме за какво тези три институции - президентство, парламент, Министерски съвет, не работят дружно за единението на България. Преди да слагат един подобен въпрос, който провокира доста мощно неспокойствие и за жалост дори се политизира (което не е потребно - този въпрос да се политизира) авансово тези неща да бъдат разисквани умерено и тогава към този момент да се слагат Народното събрание.
Стефан Воденичаров акцентира, че изказванията, че в конвенцията не се третира полът като формулировка, не дават отговор на наличието. Той цитира два от членовете на конвенцията - 3-ти и 4-ти, където се изяснява смисъла на понятието " пол ", като в групата на предпазените от документа попадат лица с пол, избран от обществените им функции. Наред с казуса с неясните граници на понятието " пол ", откъснато от биологичната му детерминанта, Воденичаров подчертава и на това, че конвенцията планува интернационален механизъм с огромни пълномощия, който на наднационално равнище ще управлява осъществяването на заложеното в документа, от момента на неговата ратифицикация:
Нас ни учудва това, че някои персони в обществото, облечени с власт, непрестанно споделят, че вътре не се приказва за пол. Ето да вземем за пример член 3-ти, в - " пол " значи " обществено построени функции и държание, дейности и характерности, които несъмнено общество счита за подобаващи за дамите и мъжете, а по-надолу - в член 4-ти, когато се приказва за отбрана на жертвите - " без всякаква дискриминация, учредена на пол, обществен пол " и така нататък.. Какво значи този обществен пол?
После - доста рисково е другото, този документ е утвърден на два езика британски френски. Как си го превеждаме ние в България - това си е наша работа. Но регулиращият орган, който по-късно ще ревизира неговото осъществяване, е претрупан с доста огромни права - те съвсем има дипломатически статут, могат да дойдат и въз основата на това, което е написано на съответните езици - британски и френски, да търсят нашето осъществяване.
Нека да седнем умерено и всички тези въпроси да получат твоя отговор, нещата да не се политизират, да го обсъдим обикновено и да се реши, прикани Стефан Воденичаров.
Михаил Екимджиев отхвърли всички тези на Стефан Воденичаров, съгласявайки се само с това, че управляващите са пропуснали да приготвят обществото за дебата по Истанбулската спогодба:
Категорично не съм склонен първо, че българските институции би трябвало да работят за единението на нацията или страната - това е принцип от предишното. Демократичните общества се развиват и просперират с помощта на плурализма на отзиви и на хрумвания, който се отстоява в демократичните парламенти - а парадоксално навръх нашия, сякаш либерален парламент на една правова страна написа, че " Съединението прави силата " - единствено в тоталитарните страни съединението прави силата, господин Воденичаров. В демократичните силата се реализира по различен метод и най-силни са точно най-свободните страни и общества. А тази независимост се реализира с помощта на отбраната на слабите - на тези, които са злепоставени исторически, политически, правно. А в нашите общества, за жалост, де факто дамите към момента не са свободни и не са равнопоставени - всяка година десетки хиляди дами и в нашата демократична и правова България стават жертви на домашно принуждение.
Така че е явно, че всеки, който милее за това дамите в България - нашите дами, нашите дъщери ( между другото имам шест дъщери) би трябвало да бъдат по-ефективно предпазени точно от тези прояви на дискриминация, които в едно обичайно патриархално общество, каквото е българското, битуват и намират свои ниши. За страдание от време на време тези ниши експлодират, когато бъдат обгрижени от политици (за страдание тук се включи и Българската православна черква, да.. и католическата черква, и мюсюлманското вероизповедание) - хора и институции, които по принцип в България се усещат непълноценни и се хранят с помощта на страховете и на тревогата на хората.
А другояче, във връзка с пола - да, във всички случаи обществен има, тъй като полът не е единствено биологичното, естественото. Полът, а е обвързван с това по какъв начин един човек се облича, по какъв начин един човек е възпитаван от малко дете, каква просвета получава той на равнище обучение, какви са присъщите за този пол специалности или занимания. И този спор, който в този момент го водим, е воден преди десетилетия и столетия - за това примерно дали дамите да имат право да гласоподават, дали да имат право да работят, дали да имат право да посещават обществени места и заведения за хранене сами, дали имат право да яздят с панталон - всичко това историята го е видяла и го знае. И не можем просто, реализирайки злободневни, конюктурни политически цели да се противопоставим на земното притегляне - на тези трендове, които са неумолими, а те са, че светът става все по-динамичен, все по-шарен, все по-нетрадиционен и ние с цел да оцелеем би трябвало да да свикнем с тези промени - те са неизбежни, разви тезата си Екимджиев. Според него ратификацията на конвенцията не допуска промени в българската Конституция или признание на така наречен " трети пол ", а допуска единствено по-обхватни и по-сериозни ограничения против насилието.
Цялото изявление чуйте от звуковия файл.
Академик Воденичаров означи, че това, което прави усещане при пръв взор на върху конвенцията и съответно декларираното в заглавието й - за битка с насилието над дами и домашното принуждение, е цел, която може единствено да бъде адмирирана, само че при изчерпателен прочит се зараждат значително подозрения:
Като прочете човек заглавието - Конвенция на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение, може единствено да ръкопляска - аз съм татко на две дъщери и две внучки. Но откакто стартира да чете деликатно вътре това, което е написано, стартира в него да се пораждат разнообразни подозрения и въпроси.
Това, което ни накара напишем тази декларация и да се обърнем към трите съществени институции в България - ние бяхме част от хората, които работиха по този план " Национални цели за развиване на България " и главната ни цел е в действителност да вървим към единство, тъй като българите се навършват към този момент 100 години, откогато ние сме разграничени, и се питаме за какво тези три институции - президентство, парламент, Министерски съвет, не работят дружно за единението на България. Преди да слагат един подобен въпрос, който провокира доста мощно неспокойствие и за жалост дори се политизира (което не е потребно - този въпрос да се политизира) авансово тези неща да бъдат разисквани умерено и тогава към този момент да се слагат Народното събрание.
Стефан Воденичаров акцентира, че изказванията, че в конвенцията не се третира полът като формулировка, не дават отговор на наличието. Той цитира два от членовете на конвенцията - 3-ти и 4-ти, където се изяснява смисъла на понятието " пол ", като в групата на предпазените от документа попадат лица с пол, избран от обществените им функции. Наред с казуса с неясните граници на понятието " пол ", откъснато от биологичната му детерминанта, Воденичаров подчертава и на това, че конвенцията планува интернационален механизъм с огромни пълномощия, който на наднационално равнище ще управлява осъществяването на заложеното в документа, от момента на неговата ратифицикация:
Нас ни учудва това, че някои персони в обществото, облечени с власт, непрестанно споделят, че вътре не се приказва за пол. Ето да вземем за пример член 3-ти, в - " пол " значи " обществено построени функции и държание, дейности и характерности, които несъмнено общество счита за подобаващи за дамите и мъжете, а по-надолу - в член 4-ти, когато се приказва за отбрана на жертвите - " без всякаква дискриминация, учредена на пол, обществен пол " и така нататък.. Какво значи този обществен пол? После - доста рисково е другото, този документ е утвърден на два езика британски френски. Как си го превеждаме ние в България - това си е наша работа. Но регулиращият орган, който по-късно ще ревизира неговото осъществяване, е претрупан с доста огромни права - те съвсем има дипломатически статут, могат да дойдат и въз основата на това, което е написано на съответните езици - британски и френски, да търсят нашето осъществяване.
Нека да седнем умерено и всички тези въпроси да получат твоя отговор, нещата да не се политизират, да го обсъдим обикновено и да се реши, прикани Стефан Воденичаров.
Михаил Екимджиев отхвърли всички тези на Стефан Воденичаров, съгласявайки се само с това, че управляващите са пропуснали да приготвят обществото за дебата по Истанбулската спогодба:
Категорично не съм склонен първо, че българските институции би трябвало да работят за единението на нацията или страната - това е принцип от предишното. Демократичните общества се развиват и просперират с помощта на плурализма на отзиви и на хрумвания, който се отстоява в демократичните парламенти - а парадоксално навръх нашия, сякаш либерален парламент на една правова страна написа, че " Съединението прави силата " - единствено в тоталитарните страни съединението прави силата, господин Воденичаров. В демократичните силата се реализира по различен метод и най-силни са точно най-свободните страни и общества. А тази независимост се реализира с помощта на отбраната на слабите - на тези, които са злепоставени исторически, политически, правно. А в нашите общества, за жалост, де факто дамите към момента не са свободни и не са равнопоставени - всяка година десетки хиляди дами и в нашата демократична и правова България стават жертви на домашно принуждение.
Така че е явно, че всеки, който милее за това дамите в България - нашите дами, нашите дъщери ( между другото имам шест дъщери) би трябвало да бъдат по-ефективно предпазени точно от тези прояви на дискриминация, които в едно обичайно патриархално общество, каквото е българското, битуват и намират свои ниши. За страдание от време на време тези ниши експлодират, когато бъдат обгрижени от политици (за страдание тук се включи и Българската православна черква, да.. и католическата черква, и мюсюлманското вероизповедание) - хора и институции, които по принцип в България се усещат непълноценни и се хранят с помощта на страховете и на тревогата на хората.А другояче, във връзка с пола - да, във всички случаи обществен има, тъй като полът не е единствено биологичното, естественото. Полът, а е обвързван с това по какъв начин един човек се облича, по какъв начин един човек е възпитаван от малко дете, каква просвета получава той на равнище обучение, какви са присъщите за този пол специалности или занимания. И този спор, който в този момент го водим, е воден преди десетилетия и столетия - за това примерно дали дамите да имат право да гласоподават, дали да имат право да работят, дали да имат право да посещават обществени места и заведения за хранене сами, дали имат право да яздят с панталон - всичко това историята го е видяла и го знае. И не можем просто, реализирайки злободневни, конюктурни политически цели да се противопоставим на земното притегляне - на тези трендове, които са неумолими, а те са, че светът става все по-динамичен, все по-шарен, все по-нетрадиционен и ние с цел да оцелеем би трябвало да да свикнем с тези промени - те са неизбежни, разви тезата си Екимджиев. Според него ратификацията на конвенцията не допуска промени в българската Конституция или признание на така наречен " трети пол ", а допуска единствено по-обхватни и по-сериозни ограничения против насилието.
Цялото изявление чуйте от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ