Моите 27 дни с Грета Гарбо - легендата, която ми разказа апартамент 3102
Апартаментът на 31-вия етаж, който наех за своите 27 дни в Ню Йорк Сити, е с пряк аспект към Емпайър Стейт Билдинг - небостъргачът, който без кулите-близнаци остава единственият най-емблематичен знак на града и който със своите 444 метра е бил в продължение на 68 години най-високата постройка на светa. Гледах го, осветяван от залези, в слънчеви утрини, в прегръдка на облаци, отразяващ мисли и столетия. Заспивах и се събуждах с него. А нощем, покрай затворените ми клепачи, той пулсираше с неизгасващи светлини. Разделяше ни единствено един прозорец. Протягах ръка и той се озоваваше в шепата ми. Но по силата на едно голямо съвпадане се оказа, че от прозорците на жилището ми виждам още нещо. Още по-митологично, тайнствено и неповторимо. Ето по какъв начин и по кое време научих какво...
В една късна вечер, при започване на престоя ми, размених вежливи думи с постоянно приветливия, възрастен пазач на постройката. Чакайки асансьора, споделих с него възторга си от гледката ми към Емпайър Стейт. А той енигматично отговори: - Така е, а и в композиция с ДРУГОТО, намиращо се тъкмо против Вашия апартамент 3102, сте в непрекъснат контакт с легендите. В този миг асансьорът дойде. Но аз към този момент не бързах за на никое място. Попитах:- Още една забележителност ли има пред очите ми, която ден след ден не виждам?А застарелият, достопочтен господин с ливреята ми отговори:- Малко хора знаят това. Всъщност все по-малко. Може би аз съм последният. В постройката насреща, на предпредпоследния етаж е апартаментът, в който в продължение на над 40 години, до самата си гибел живя ГРЕТА ГАРБО.
В тази секунда за мен вълшебството завладя времето и го спря. Помолих портиера да не стопира да споделя. А той сладкодумно продължи:- Знаете ли, аз си я припомням. Виждах я от време на време. Започнах да работя в тази постройка през 1986-а година. Бях преди малко емигрирал от Куба. И сътрудника ми тук ми сподели: " Наблюдавай постройката насреща. Мис Гарбо, която към този момент е към 80 годишна, живее там. Ще я зърваш постоянно. " И аз я виждах години наред - висока, леко прегърбена, постоянно сама. Обичаше да се разхожда в дъжда. Винаги без чадър... (В този миг дойде късна доставка и портиерът бе ангажиран с нея. И аз потеглих с асансьора към своя апартамент 3102. )
И от онази късна вечер до момента аз не съм спрял да се вглеждам в прозорците насреща. От към този момент 30 години насам апартаментът й има други притежатели, най-малко четири пъти препродаван. Научих, че в десетилетията, в които е той е бил нейно владеене, на стените му са висели 3 оригинала на Реноар, както и най-малко 5-6 творби на Шагал и Кандински. Прочетох още, че до гибелта си през 1990-а Гарбо е гледала от прозорците си до самия небосвод: Бруклин Бридж, Ийст Ривър и залива на Лонг Айлънд. Стотици новоизникнали небостъргачи от дълго време са се изпречили. А на постройката, несъмнено, няма почетна табела, увековечаваща митичната тогавашна обитателка. Тя в никакъв случай не би поискала или разрешила това.
Грета Гарбо... Обърналата тил на Холивуд и славата. Избралата уединение и съзерцаване. Божествената! Така я наричали всички публицисти по време на невижданата й кариера. Била е най-голямата звезда на своето време, сравнявана с египетския сфинкс, с мадоните на Ренесанса, със самото разбиране за КРАСОТА. Един от режисьорите, работили с нея, възкликнал: " При Гарбо магията стартира там, където при другите артисти е завършила ".
Лицето й. Нейното зарево. Съвършената кожа. Очите, цялостни с вселени от несбъднатост. Малките, неусмихващи се устни. Малко предългия, изнежен нос, даряващ й профила на камея. Шията до безкрайност, нетипично високият за жена растеж, безконечната цигара сред пръстите, прекомерно дребният бюст... и този неин горист, тъмен и бездънен глас. Акцентът й на чужденка. Поведението й на чужденка. Сърцето й на чужденка. Всичко у Гарбо било и останало РАЗЛИЧНО. И до през днешния ден.
Ревнивата Марлене Дитрих написала в дневника си: " Хм, назовават я най-красивата жена на света. Не е правилно! Тя просто е най-странната ". М. Дитрих написала, в различен ден и друга година още нещо: " О, знамение невиждано! Божие нарушение и интервенция! Гримьорката ми през вчерашния ден видяла, по какъв начин Гарбо за малко се усмихва! ". И това в действителност било знамение. Когато, на върха на славата си, Грета Гарбо снимала своята първа комедия, дни наред заглавията на всички списания и вестници сензационно гласели: " Гарбо се смее! " Египетският сфинкс внезапно се смеел. Богородиците на Ренесанса. Това вкарало милиони фенове в киносалоните и филмът бил най-касовият триумф за цяло едно десетилетие. Да, най-странната жена на света била, с изключение на всичко друго, и една от най-талантливите актриси, живели в миналото.
На 36 години поставила точката. На всичко. Завинаги. Без пояснения. На тези, с които се запознавала в късните си години, казвала с ниския си, компактен глас:- Никога не ми приказва за филми. Никога не ме питай за филми. Никога не ме питай за каквото и да било... Гарбо не коментирала, не се аргументирала, не изяснявала. Никога. Вместо това обичала да се разхожда в дъжда. Сама. Винаги без чадър. Портиерите на постройките я разпознавали. За другите избрала да остане невидима.
В един от обичаните ми разкази на Трумън Капоти, той разказва, по какъв начин в една влажна и мъглива мартенска вечер, някъде в края на 50-те години, той чакайки на едно нюйоркско кръстовище зелената светлина, инцидентно вдигнал очи и смаяно разкрил, че високият пешеходец, чакащ да пресече единствено на метър от него, е ГРЕТА ГАРБО. Разпознал префиния, малко предълъг нос и профила на камея. Разпознал най-мечтателните сини очи, към този момент обгърнати с бръчици. По това време тя била към този момент на 60-тина години. Но с все по този начин поразителната си аура, цялостна с безмълвие. Семпъл шлифер с вдигната яка. Мъжки мокасини. Зиморничаво пъхнати в джобовете длани. Сама. Зеленият сигнал светнал и тя с огромни крачки пресякла 3-то авеню. Писателят я последвал. Повлечен от магията й, вървял след нея в продължение на половин час.
Заваляло. Тя не понижила крачка. Не извадила чадър. И тогава той, " преследвачът " й, си споделил: " КАКВО върша в действителност сега?! Та нали тази жена се е отказала от всичко, от това, което е по-голямо даже от самата дума " Успех ", с цел да има свободата във вечери като тази необезпокоено да се разхожда. Без никой да я разпознае или преследва. Да е себедостатъчна. Да не й се постанова да бъде " Някоя "!... И той с въздишка потеглил в противоположната посока, хвърляйки финален взор през рамо, с цел да съзре, по какъв начин мъглата нежно я обгръща в непрозрачност.
Жената, живяла повече от 40 години зад прозорците тъкмо против моите. Разделя ни единствено едно авеню, единствено една гибел, единствено 3 платна на Реноар, които към този момент не висят на стените й. Събират ни дъждовете - когато в късен следобяд завали, а светът стане просълзен бетон, сянката на Гарбо като че ли поглежда през прозорците й. Протяга дългата си шия, профилът й е неясно очертание мъжду стичащите се капки по стъклата. Зад един различен влажен прозорец, отсреща й, стои още един профил. Моят. Визирам се в силуета, който очите ми основават в предпредпоследния етаж насреща. Може би тя - нереална по метода, характерен й още приживе - също за един дълъг момент ме поглежда. А след това се насочва в дъжда. Невидима. Свободна. Най-странната жена на света.
В една късна вечер, при започване на престоя ми, размених вежливи думи с постоянно приветливия, възрастен пазач на постройката. Чакайки асансьора, споделих с него възторга си от гледката ми към Емпайър Стейт. А той енигматично отговори: - Така е, а и в композиция с ДРУГОТО, намиращо се тъкмо против Вашия апартамент 3102, сте в непрекъснат контакт с легендите. В този миг асансьорът дойде. Но аз към този момент не бързах за на никое място. Попитах:- Още една забележителност ли има пред очите ми, която ден след ден не виждам?А застарелият, достопочтен господин с ливреята ми отговори:- Малко хора знаят това. Всъщност все по-малко. Може би аз съм последният. В постройката насреща, на предпредпоследния етаж е апартаментът, в който в продължение на над 40 години, до самата си гибел живя ГРЕТА ГАРБО.
В тази секунда за мен вълшебството завладя времето и го спря. Помолих портиера да не стопира да споделя. А той сладкодумно продължи:- Знаете ли, аз си я припомням. Виждах я от време на време. Започнах да работя в тази постройка през 1986-а година. Бях преди малко емигрирал от Куба. И сътрудника ми тук ми сподели: " Наблюдавай постройката насреща. Мис Гарбо, която към този момент е към 80 годишна, живее там. Ще я зърваш постоянно. " И аз я виждах години наред - висока, леко прегърбена, постоянно сама. Обичаше да се разхожда в дъжда. Винаги без чадър... (В този миг дойде късна доставка и портиерът бе ангажиран с нея. И аз потеглих с асансьора към своя апартамент 3102. )
И от онази късна вечер до момента аз не съм спрял да се вглеждам в прозорците насреща. От към този момент 30 години насам апартаментът й има други притежатели, най-малко четири пъти препродаван. Научих, че в десетилетията, в които е той е бил нейно владеене, на стените му са висели 3 оригинала на Реноар, както и най-малко 5-6 творби на Шагал и Кандински. Прочетох още, че до гибелта си през 1990-а Гарбо е гледала от прозорците си до самия небосвод: Бруклин Бридж, Ийст Ривър и залива на Лонг Айлънд. Стотици новоизникнали небостъргачи от дълго време са се изпречили. А на постройката, несъмнено, няма почетна табела, увековечаваща митичната тогавашна обитателка. Тя в никакъв случай не би поискала или разрешила това.
Грета Гарбо... Обърналата тил на Холивуд и славата. Избралата уединение и съзерцаване. Божествената! Така я наричали всички публицисти по време на невижданата й кариера. Била е най-голямата звезда на своето време, сравнявана с египетския сфинкс, с мадоните на Ренесанса, със самото разбиране за КРАСОТА. Един от режисьорите, работили с нея, възкликнал: " При Гарбо магията стартира там, където при другите артисти е завършила ".
Лицето й. Нейното зарево. Съвършената кожа. Очите, цялостни с вселени от несбъднатост. Малките, неусмихващи се устни. Малко предългия, изнежен нос, даряващ й профила на камея. Шията до безкрайност, нетипично високият за жена растеж, безконечната цигара сред пръстите, прекомерно дребният бюст... и този неин горист, тъмен и бездънен глас. Акцентът й на чужденка. Поведението й на чужденка. Сърцето й на чужденка. Всичко у Гарбо било и останало РАЗЛИЧНО. И до през днешния ден.
Ревнивата Марлене Дитрих написала в дневника си: " Хм, назовават я най-красивата жена на света. Не е правилно! Тя просто е най-странната ". М. Дитрих написала, в различен ден и друга година още нещо: " О, знамение невиждано! Божие нарушение и интервенция! Гримьорката ми през вчерашния ден видяла, по какъв начин Гарбо за малко се усмихва! ". И това в действителност било знамение. Когато, на върха на славата си, Грета Гарбо снимала своята първа комедия, дни наред заглавията на всички списания и вестници сензационно гласели: " Гарбо се смее! " Египетският сфинкс внезапно се смеел. Богородиците на Ренесанса. Това вкарало милиони фенове в киносалоните и филмът бил най-касовият триумф за цяло едно десетилетие. Да, най-странната жена на света била, с изключение на всичко друго, и една от най-талантливите актриси, живели в миналото.
На 36 години поставила точката. На всичко. Завинаги. Без пояснения. На тези, с които се запознавала в късните си години, казвала с ниския си, компактен глас:- Никога не ми приказва за филми. Никога не ме питай за филми. Никога не ме питай за каквото и да било... Гарбо не коментирала, не се аргументирала, не изяснявала. Никога. Вместо това обичала да се разхожда в дъжда. Сама. Винаги без чадър. Портиерите на постройките я разпознавали. За другите избрала да остане невидима.
В един от обичаните ми разкази на Трумън Капоти, той разказва, по какъв начин в една влажна и мъглива мартенска вечер, някъде в края на 50-те години, той чакайки на едно нюйоркско кръстовище зелената светлина, инцидентно вдигнал очи и смаяно разкрил, че високият пешеходец, чакащ да пресече единствено на метър от него, е ГРЕТА ГАРБО. Разпознал префиния, малко предълъг нос и профила на камея. Разпознал най-мечтателните сини очи, към този момент обгърнати с бръчици. По това време тя била към този момент на 60-тина години. Но с все по този начин поразителната си аура, цялостна с безмълвие. Семпъл шлифер с вдигната яка. Мъжки мокасини. Зиморничаво пъхнати в джобовете длани. Сама. Зеленият сигнал светнал и тя с огромни крачки пресякла 3-то авеню. Писателят я последвал. Повлечен от магията й, вървял след нея в продължение на половин час.
Заваляло. Тя не понижила крачка. Не извадила чадър. И тогава той, " преследвачът " й, си споделил: " КАКВО върша в действителност сега?! Та нали тази жена се е отказала от всичко, от това, което е по-голямо даже от самата дума " Успех ", с цел да има свободата във вечери като тази необезпокоено да се разхожда. Без никой да я разпознае или преследва. Да е себедостатъчна. Да не й се постанова да бъде " Някоя "!... И той с въздишка потеглил в противоположната посока, хвърляйки финален взор през рамо, с цел да съзре, по какъв начин мъглата нежно я обгръща в непрозрачност.
Жената, живяла повече от 40 години зад прозорците тъкмо против моите. Разделя ни единствено едно авеню, единствено една гибел, единствено 3 платна на Реноар, които към този момент не висят на стените й. Събират ни дъждовете - когато в късен следобяд завали, а светът стане просълзен бетон, сянката на Гарбо като че ли поглежда през прозорците й. Протяга дългата си шия, профилът й е неясно очертание мъжду стичащите се капки по стъклата. Зад един различен влажен прозорец, отсреща й, стои още един профил. Моят. Визирам се в силуета, който очите ми основават в предпредпоследния етаж насреща. Може би тя - нереална по метода, характерен й още приживе - също за един дълъг момент ме поглежда. А след това се насочва в дъжда. Невидима. Свободна. Най-странната жена на света.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ