Антоанета Бонева: Медиите и хората нагнетяват напрежение, това ми попречи в Рио
Антоанета Бонева завоюва два бронзови медала в спортната пукотевица на Европейските олимпийски игри в Минск (Блр). Тя завоюва оценките на 10 и 25 м. Точно преди месец 33-годишната звезда от Търговище завоюва олимпийска квота и ще взе участие за трети път на най-големия състезателен конгрес.
- Г-жо Бонева, доста сериозна конкуренция имаше в Минск. Как минаха двете надпревари през вашите очи?
- Обичайните обвинени бяха тук като се изключи китайките и индийките. Нямаше инцидентни хора и на двата финала. На 25 м от осем състезателки - шест бяха с олимпийски квоти. Преди да отпътува, си бях поискала да се класирам и за двата финала. Получи се.
- Имаше страхотна драма в борбите за бронзови оценки. Колко мъчно беше да се преборите за тях?
- На 10 м въздушен револвер изпреварих Бацарашкина единствено с една десета. Малко не стигна на моята съперничка. Водех преди последния изстрел, а на нея й трябваше още по-централна десетка. Имах шанс. След това попаднах много мъчно на финала на 25 м. Бяхме четири състезателки с един и същи резултат от 583 т. Едната от нас трябваше да отпадне. Класирах се с по-голям брой вътрешни десетки, а и последната ми серия беше по-силна.
- Това ли е най-силният месец във вашата кариера след двата медала и извоюваната олимпийска квота?
- Определено е най-силният след завръщането ми след второто майчинство. Ако не бях спечелила квотата на Световната купа в Мюнхен, щях да го направя тук. Много хора споделяха, че съм имала шанс в Германия, откакто на индийката й засече револвера. Но тя не знаеше къде се намира от напрежение. След това съумя да завоюва квота.
- Вашата добра другарка - олимпийската и международна шампионка Ана Коракаки, още веднъж беше на топниво с купа и сребро. Вярно ли е, че тя ви е надъхала, с цел да се върнете в топформа?
- С Ана приказвахме в Мюнхен преди бързата пукотевица. Там тя не съумя да се класира за финала. Не мога да се сетя буквално нейните думи, само че ме извади от това положение, в което мислиш единствено за резултат и за влизане във финала. Върна ми услугата. Когато пробиваше, на няколко пъти й давах препоръки. Посочвах грешките, които прави. Още от този момент е най-близкият ми човек в стрелбата. С доста прекрасен темперамент е.
- Вече имате опит на олимпийски игри. Очаквате ли Токио да бъде вашият миг?
- Винаги преди олимпиада има нагнетяване на напрежението. Прави се от медиите и хората и основава проблеми на спортистите. В Рио тъкмо това ми попречи. В Минск говорехме по тематиката с Мария Гроздева. Тя ми описа по какъв начин за олимпиадите в Барселона и Атланта е било доста по-спокойно. Не са ти набивали толкоз в главата, че отиваш непременно за медали. И преди, и в този момент има класни спортисти. Разликата е, че тогава се е упражнявало целогодишно и централизирано. Сега всеки получава финансиране и самичък провежда подготовката си.
- Имате две деца. Как успявате да съчетавате ролята на майка с натоварването на елитния състезател?
- Много е мъчно. Нямаше да се оправя без свекъра и свекървата. Те са повода към момента да съм в спорта.
“България Днес” Снимкa: Костадин Андонов/БОК
- Г-жо Бонева, доста сериозна конкуренция имаше в Минск. Как минаха двете надпревари през вашите очи?
- Обичайните обвинени бяха тук като се изключи китайките и индийките. Нямаше инцидентни хора и на двата финала. На 25 м от осем състезателки - шест бяха с олимпийски квоти. Преди да отпътува, си бях поискала да се класирам и за двата финала. Получи се.
- Имаше страхотна драма в борбите за бронзови оценки. Колко мъчно беше да се преборите за тях? - На 10 м въздушен револвер изпреварих Бацарашкина единствено с една десета. Малко не стигна на моята съперничка. Водех преди последния изстрел, а на нея й трябваше още по-централна десетка. Имах шанс. След това попаднах много мъчно на финала на 25 м. Бяхме четири състезателки с един и същи резултат от 583 т. Едната от нас трябваше да отпадне. Класирах се с по-голям брой вътрешни десетки, а и последната ми серия беше по-силна.
- Това ли е най-силният месец във вашата кариера след двата медала и извоюваната олимпийска квота?
- Определено е най-силният след завръщането ми след второто майчинство. Ако не бях спечелила квотата на Световната купа в Мюнхен, щях да го направя тук. Много хора споделяха, че съм имала шанс в Германия, откакто на индийката й засече револвера. Но тя не знаеше къде се намира от напрежение. След това съумя да завоюва квота.
- Вашата добра другарка - олимпийската и международна шампионка Ана Коракаки, още веднъж беше на топниво с купа и сребро. Вярно ли е, че тя ви е надъхала, с цел да се върнете в топформа? - С Ана приказвахме в Мюнхен преди бързата пукотевица. Там тя не съумя да се класира за финала. Не мога да се сетя буквално нейните думи, само че ме извади от това положение, в което мислиш единствено за резултат и за влизане във финала. Върна ми услугата. Когато пробиваше, на няколко пъти й давах препоръки. Посочвах грешките, които прави. Още от този момент е най-близкият ми човек в стрелбата. С доста прекрасен темперамент е.
- Вече имате опит на олимпийски игри. Очаквате ли Токио да бъде вашият миг?
- Винаги преди олимпиада има нагнетяване на напрежението. Прави се от медиите и хората и основава проблеми на спортистите. В Рио тъкмо това ми попречи. В Минск говорехме по тематиката с Мария Гроздева. Тя ми описа по какъв начин за олимпиадите в Барселона и Атланта е било доста по-спокойно. Не са ти набивали толкоз в главата, че отиваш непременно за медали. И преди, и в този момент има класни спортисти. Разликата е, че тогава се е упражнявало целогодишно и централизирано. Сега всеки получава финансиране и самичък провежда подготовката си.
- Имате две деца. Как успявате да съчетавате ролята на майка с натоварването на елитния състезател? - Много е мъчно. Нямаше да се оправя без свекъра и свекървата. Те са повода към момента да съм в спорта.
“България Днес” Снимкa: Костадин Андонов/БОК
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ