Ангел Джамбазки: Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание показва единството на българската нация и е в сърцето на спора със Скопие
Ангел Джамбазки, евродепутат и съпредседател на Вътрешна македонска революционна организация, в изявление за обзора на деня на Радио „ ” „ Това е България ”
Интервюто е правено на 20 юли, сряда, в 20:10 часа.
Водещ: Илинден е, дами и господа. На този църковен празник по остарял жанр, 20 юли, в Битолския вилает на Македония избухва въстанието, носещо неговото име, а в Одринския вилает на 6 август на Преображение Господне избухва неговото продължение. И по този начин, то остава в историята като Илинденско-Преображенското въстание. А на 14 септември същата година, 1903 година, е оповестено така наречен Кръстовденско въстание в Серския революционен окръг на Македония, включващ Горноджумайски, Мелнишки, Неврокопски, Разложки, Демирхисарски, Серски и Драмски революционни региони. Така въстанието става Илинденско-Преображенското-Кръстовденско. Навършват се 119 години от първата пушка на въстаник от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Масово въстава Битолския революционен окръг – въстанически окръг Пелистер, и с изключение на в Битолско, то е и в Леринско, Костурско, Охридско, Кичевско. В град Крушево българските въстаници афишират Крушевската република и канят даже гърци и власи на обща битка против Османската империя. Днес, 119 година по-късно, за какво макар подписаните взаимни документи и поръчки за нов стадий в двустранните връзки, отново формалните управляващи у нас и Северна Македония не помниха в деня на неговото експлоадиране най-сериозното проведено въстание против Турската империя – Илинденско-Преображенското-Кръстовденското въстание? Защо отново забравихме Илинден, господин Джамбазки?
Ангел Джамбазки: Зависи за кого говорите. Вашето въведение беше безусловно правилно, когато разказахте, че в действителност, въстанието е Илинденско-Преображенско-Кръстовденско, защото фактически това е едно единно цяло. И то събира напъните на българите от днешна Вардарска Македония или Битолския революционен окръг, Одринския революционен окръг, чак до Черно море, до днешното Царево. И неговият кървясъл завършек е в последните дни на септември месец когато четата на Радон Тодев прикрива отстъплението на десетки хиляди български бежанци, които бягат и търсят отбрана в свободна България. Защо е толкоз значимо да означаваме, че това е Илинденско-Преображенското-Кръстовденско? Защото това демонстрира единството на българската нация, тъй като това е най-голямото, най-добре проведеното, най-мощното българско въстание безусловно от Охридското езеро, от Пелистера, от Шар планина, от Галичица чак фактически до Черното море. И дейците на организацията са едни и същи, като започнете с Дамян Груев, който оцелява след гибелта на Гоце Делчев в 1903 година при село Баница на 4 май, като започнете с Дамян Груев, Никола Карев и стигнете чак до Мише Развигоров, те всички са част от единна организация – Организацията на македонските и тракийските българи за национално избавление. Това е нещото, което през днешния ден се оспорва в Скопие. Това е сърцето на разногласието. Защо? Защото подправената македонска еднаквост, антибългарската подправената македонска еднаквост почива на омразата към българите, само че с цел да има някаква консистентност, някаква конструкция се пробва да открадне и тази част от нашата история, като подправено, исторически голословно, изцяло погрешно, изцяло лъжливо твърди, че Илинденското въстание е нещо друго от Преображенското и нещо друго от Кръстовденското. Това е чудовищна нелепост, която може да се роди единствено в главите на хора тежко необразовани, тежко повредени, безобразни нагли лъжци. Всеки един от ръководителите, от деятелите на ВМОРО тогава и на въстанието, употребявайки нашия един-единствен български език и неговата единствена книжовна форма в писмата си, ясно разказва какъв е характерът и на четниците, и на въстаниците и какви са задачите на въстанието – избавление на българския народ в Мизия, Тракия и Македония и съединяването с родното Отечество. Това са писали те, това са решенията на всички конгреси, даже този, който е бил оспорван от Дамян Груев и приживе от Гоце Делчев, който взема решение приживе да вдигне въстанието, оценено от част от дейците като прибързано и като неточност, само че при все е вдигнато. Но това е българско въстание, единствено и само българско. В него вземат участие македонските и тракийските българи, в него вземат участие власи като Питу Гули – добър деятел на ВМОРО, и неговият наследник по-късно ще бъде въстаник и челник на Вътрешна македонска революционна организация в редиците на структурата ръководена от Иван Михайлов, недвусмислено показвайки своя български, пробългарски темперамент. В него вземат участие власи, в него вземат участие албанци, в него вземат участие даже част от малоимотните турци. Никъде по времето на това въстание в нито една хроника няма нито един етнически македонец. Нормално е да няма такива хора – по това време Македония няма. И това е историческият факт и историческата истина. Затова управляващите в Скопие се стремят да измислят някакво свое минивъстанийце, да го концентрират към Смилево и Мечкин камен, където е част от епопеята, и да кажат: „ Това е нашето въстание, а на българите е другото въстание “. Но когато се огледа исторически кои са водачите, кои са четниците, от кое място е оръжието, от кое място са униформите, се вижда ясно, че не става дума за нищо друго с изключение на за единствено едно-единствено българско въстание. Защо не се отбелязва както би трябвало нито в Скопие, нито в София? Защото Скопие е фалш, неистина, машинация и подобен мозъчен спазъм по тематиката на това въстание, тъй като едно е да си измисляш по какъв начин великият Александър Македонски обикалял със своя кон Буцефал, шетал по всички страни, разкрил Америка и там не знам кой си от Охрид, някакъв Драган от Охрид, доплувал първи, разкрил Америка – такива нелепости можеш да разправяш на американците, тъй като те общо взето си падат по комикси, могат да купят и тази нелепост, няма проблем. Може Драган от Охрид да е разкрил Америка, няма проблем. Обаче, някак си от времето, в което към този момент има снимка, има фотоси, има непокътнати истински документи, известно е по какъв начин е изглеждал Гоце Делчев, по какъв начин е изглеждал Дамян Груев, по какъв начин е изглеждал Никола Карев, кой е Питу Гули, известно е кои са печатите на българските общини, известно е кой е Мише Развигоров, известно е какви са четите, които завладяват Малко Търново и се борят към Царевските казарми, тогавашното Василико. Знае са кои са смъртните дружини, знаят се имената на Паньо и Равашола, и на всички, и на четата на Радон Тодев, и свещеникът, който опява приживе трима индивида от една фамилия, които отиват да се борят – трима индивида, като най-големият е близо на 70 години, най-малкото момче на 18. Три генерации влизат в една чета, и тримата умират: дядо, татко и внук от едно семейство. Тези всички хора се знаят, те са снимани, те имат своите фотоси, имат своите биографии. За тях не можеш да кажеш, че са като Драган от Охрид да откриват Америка и други такива нелепости. Това е огромният мозъчен спазъм в Скопие, там добре знаят своя фалшификат. Те знаят, че те карат историята с подправени документи, че нямат шофьорски книжки и нямат еднаквост, и търсят някаква лъжлива заблуда и като не я намират, се пробват да я създадат. Защо в София не се отбелязва? Ами той отговорът се съдържа във въпроса, за жалост, както нормално. Като гледате държавното управление в София, формирано от хора, които нямат никакъв проблем да измислят нова дума и в придвижване да я постановат с пошло блаженство, ухилени като деца от помощно учебно заведение, с цялото ми почитание към децата от помощните учебни заведения, като гледате хора, които нямат визия от обикновени моменти от българската история, които са задоволително страхливи, невежи, необразовани, незаинтересувани да защитят българския народен интерес по толкоз значима тематика, каквато е тази сега, по какъв начин чакаме от тях нещо да пазят? Те просто желаят тази тематика колкото може по-бързо да им се махне от главата, тъй като ще им се карат техните началници от другите посолства. Това са хора раздвоени, разтроени, подвластни от доста външни фактори от всевъзможен темперамент и всевъзможен вид, и тези хора просто желаят да се спасят. Те нямат възприятие за национално достолепие. Вие представяте ли си сегашният министър-председател да отиде на един монумент? Аз съм го виждал персонално на паметника на Гоце Делчев – първо, обърка датата на рождението с датата на гибелта му, за което незабавно получава слаб (2), ти отивай да пасеш овцете или там каквото пасат в Канада, може би някакви други чифтокопитни преживни животни, не знам, не съм се интересувал. Но единствено за това получаваш слаб (2) и сбогом. След което някой от служебните соросоиди, който му беше написал тирада, в която твърдеше, че основната цел на Гоце Делчев в живота му била да се бори против националистическия национализъм. Такъв конвулсия умствен, такава, прощавайте, дивотия и на смешка не може да измисли и най-зашеметеният сценарист в шоуто на господин Трифонов. Просто това е невероятно да се измисли. Този, който е решил да напише, че Гоце Делчев се е борил с националистически национализъм, в случай, че Гоце Делчев ясно е написал против кого се бори, и не е против никакъв национализъм, а против османската робска власт в Македония, и за обединяването на българското племе, би трябвало да е не просто мозъчно повреден човек, това би трябвало да е доста, доста, доста противен народен изменник, който просто е взел някаква задача и е написал някаква нелепост, която другият исполин на политическата мисъл прочете, без даже авансово да я беше прочел, тъй като даже не е овладял гладкото четене, четеше със запъване. Ами по какъв начин желаете този човек да означи нещо? Няма по какъв начин да се случи. Колкото по-бързо тези хора изчезнат, толкоз по-добре.
Водещ: Знаете ли, предходни години сме отбелязвали датите на това въстание, а в този момент – на никое място нищо. Няма го в медии.
Ангел Джамбазки: Няма го, да. Между другото…
Водещ: Липса на интерес или към този момент на прекомерно къса и претрупана памет е?
Ангел Джамбазки: Първо – липса на интерес. Второ е позор, тъй като съгласно мен тук има и факторът позор, има и този фактор. Не смеят, не желаят да приказват, тъй като ги е позор. Има за какво да ги е позор. Днес ние направихме наша си организация по полагане на венци и цветя пред монументи на Гоце Делчев, на Иван Михайлов, на Тодор Александров и пред паметника на Вътрешна македонска революционна организация, който се намира на бул. „ Стефан Стамболов “ на пресечката му с Тодор Александров – знаково. Поканихме общественици, поканихме представители на локалната и на националната власт. Ами сетете се кой пристигна – никой не пристигна. Не се интересуват, срамят се, скатават се, не им е значимо. Но на нас ни е значимо и в края на краищата това, което аз мога да ви кажа и да видя от моите диалози с българските жители: това фрапантно, флагрантно – прощавайте този леко остарял за днешния български език израз, това флагрантно неглижиране, отричане, скатаване, то стартира към този момент доста да нервира. Започва доста да нервира и има една самоорганизация. Вижте обществените мрежи и ще видите какъв брой доста хора са създали по своя воля и по своя организация някакво събиране, някакво полагане на венци, цветя, скланяне на цветя в една минута – сетили са се в разнообразни български градове, самоорганизация, при вакуума и неналичието на каквато и да било социална, общинска и държавна активност по тази тематика. когато
има вакуум, той ще се запълни, изключително в една такава трепетна тематика за душата на българина, за националното ни достолепие и съзнание. Така че да, страната бяга, само че ние ще я заместим, когато би трябвало, пък след това ще заместим и тези хора, които ръководят държавността, тъй като те са нелепи, освен по тази тематика.
Водещ: Може би Илинденско-Преображенското-Кръстовденското въстание не вълнува в този момент политиците, които са в борба за третия мандат, и по-скоро в пиар борба за предварителните парламентарни избори. Така ли е или бъркам?
Ангел Джамбазки: Разбира се, че въобще не грешите. Забелязахте ли във вчерашния ден – имаше подобен коленопад от икони на Апостола във връзка на рождението му? Ще ви кажа, за какво се случи това, и то най-много от обществени мрежи, от най-различни клети, опитващи се да бъдат политици от всевъзможни калибри. Защо? Защото всички добре схващат и добре знаят, че по-безспорна фигура, по която никой жив българин не може да се равнява в днешно време, е фигурата на Апостола на българската независимост. И когато видят една картинка или икона, споделена в обществени мрежи, всичките те желаят да се налепят, да се прикачат на тази фигура. За тях няма никакво значение, дали е рождение, дали е обесване, не ги вършат доста тези разлики. И доста постоянно може да чуете от хора, които са на високи политически позиции – да вземем за пример на 19 февруари да честитят някакъв празник. Чували сте ги, уверен съм, че сте ги чували.
Водещ: Класика в жанра.
Ангел Джамбазки: Класика в жанра. Или въстание, кръвопролитие, нещо: Баташко кръвопролитие – цветущ празник! Как цветущ празник, бе, по какъв начин цветущ празник?! Какво ви е в главите?! Така че несъмнено, че те тях в никакъв случай не са ги интересували. Това, което сега се пробват да създадат, е да завоюват малко повече време, да се надиграват, като се надскачат едни други. Ще вземат ли в този момент да образуват държавното управление, няма ли да вземат да образуват държавно управление. Това са преходни хора с преходни дребни, жалки идеали. Ако гледаме тях, аз най-малко, когато ги виждам, се връщам безусловно, но безусловно, буквално в тази част от творчеството на Алеко, която ознаменува завръщането на популярния му народен воин на българска почва и влизането му в българската политика. Как се вършат избори, по какъв начин се печатат вестници, съпротива, и така нататък Живеем тъкмо в същото време, единствено че героите му даже не могат да го осъзнаят, даже тези часове по литература явно са изпуснали и тъкмо тази част, която би трябвало да им е пътеводен справочник за всекидневна приложимост, им е избягала очевидно от вниманието, тъй като не схващат какво вършат. Те повтарят безусловно Алековия воин по избори в Свищов, в случай че го помните – Бай Ганьо по какъв начин прави избори, по какъв начин печата вестници. Това вършат тези хора.
Водещ: Дали патриотизмът към момента има място или на тези избори ще се равняваме по подправени обещания?
Ангел Джамбазки: Винаги има място и постоянно ще има място. Ще минат тези избори, ще дойдат други. За страдание ни следва цикъл от избори – споделям го за жалост, тъй като това не е добре за българския народ в никой случай. Предстои ни цикъл от избори, само че това, което е съгласно мен по моите убеждения и по моите наблюдения непреходно, това е фактически родолюбието и патриотизмът. Ден ще мине, различен ще пристигна, ще се надприказват, ще се надлъгват, ще се залагат обещания велики, които няма да се случат, само че рано или късно ще се види нуждата на задачата за това да има разсъдък и национализъм в политиката и родолюбието. И тук не го споделям единствено във връзка с една, друга, трета или пета политическа мощ, каквато е моята да вземем за пример, защото в патриотизма няма акт за благосъстоятелност, няма нотариален акт. Всеки може, всеки би трябвало да бъде, всяка една политическа партия би трябвало да има. Не може някой да каже „ Ние сме патриоти, другите не са “. Но това ще стане с времето. Ще мине едно време на изчистване, още ще си поиграят, още ще се наиграят. Предстои, за жалост, за българката нация нелека зима със сериозен растеж на цените, който за жалост не зависи единствено от нелепостта на нашите ръководещи, т.е. единствено те не са отговорни, макар напъните, който поставят да вкарат нацията в следващо главоболие. Тези старания са съществени, забележими, те заслужават да бъдат маркирани, стараят се. Не са единствено те отговорни. Такава е обстановката в Европа, такава е обстановката в света по доста аргументи – безусловно неприемливата съветска офанзива против Украйна, малоумната Зелена договорка и ред други такива условия ще обуславят нелек живот в идващите няколко седмици, месеци, най-вероятно години. Така че тези, които сега се пробват да се доберат до лавровия венец на славата и на властта, ще усетят много скоро трънения венец на отговорността, която ще им се стовари на главите – нещо, за което не си дават сметка, и нещо, което не правят оценка, защото са привикнали да им се разминава всичко постоянно. Така че патриотизмът неизбежно ще се върне – дали под името на някаква политическа мощ, дали като предпочитание и общо придвижване, само че отново бих ви споделил следното нещо, аз съм сигурен, че вашите слушатели и читатели му обръщат внимание – вижте още веднъж в обществените мрежи, вижте по какъв начин се профилират ясно хора, които явно имат разнообразни политически убеждения. Само че вижте по какъв начин стартират да се групират към вярно писане, вярно говорене, национални обичаи, национални празници, национални шевици. Кой каквото и да им приказва – че това е отживялост, че не е съвременно, че няма значение, в действителност се оказва, че има и това може да се види с просто око. Така че няма място нито за отчаяние, нито за отчаяние, нито за някакъв катастрофизъм. Такива интервали е имало във всяка една история, и в нашата надлежно, и рано или късно нещата си идват на мястото, като се оттече мръсната вода. В момента мръсната вода е във вихъра си и си играе на политика. Но както се споделя, и това ще мине.
Водещ: Много Ви благодаря за тази среща и за времето, което ни отделихте.
Ангел Джамбазки: И аз Ви благодаря. И желая да поздравя вашите слушатели и читатели, да ги поздравя, не ди им благопожелавам, тъй като въстание няма по какъв начин да се честити – това е обвързвано с жертви, само че да ги поздравя с най-голямото, най-добре проведеното, най-масовото и в края на краищата най-успешното българско въстание, а точно въстанието от Охрид до Черно море и от Дунав до Бяло море, Илинденско-Преображенско-Кръстовденско въстание, въстанието на българския народ от Македония и Одринско.
Интервюто е правено на 20 юли, сряда, в 20:10 часа.
Водещ: Илинден е, дами и господа. На този църковен празник по остарял жанр, 20 юли, в Битолския вилает на Македония избухва въстанието, носещо неговото име, а в Одринския вилает на 6 август на Преображение Господне избухва неговото продължение. И по този начин, то остава в историята като Илинденско-Преображенското въстание. А на 14 септември същата година, 1903 година, е оповестено така наречен Кръстовденско въстание в Серския революционен окръг на Македония, включващ Горноджумайски, Мелнишки, Неврокопски, Разложки, Демирхисарски, Серски и Драмски революционни региони. Така въстанието става Илинденско-Преображенското-Кръстовденско. Навършват се 119 години от първата пушка на въстаник от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Масово въстава Битолския революционен окръг – въстанически окръг Пелистер, и с изключение на в Битолско, то е и в Леринско, Костурско, Охридско, Кичевско. В град Крушево българските въстаници афишират Крушевската република и канят даже гърци и власи на обща битка против Османската империя. Днес, 119 година по-късно, за какво макар подписаните взаимни документи и поръчки за нов стадий в двустранните връзки, отново формалните управляващи у нас и Северна Македония не помниха в деня на неговото експлоадиране най-сериозното проведено въстание против Турската империя – Илинденско-Преображенското-Кръстовденското въстание? Защо отново забравихме Илинден, господин Джамбазки?
Ангел Джамбазки: Зависи за кого говорите. Вашето въведение беше безусловно правилно, когато разказахте, че в действителност, въстанието е Илинденско-Преображенско-Кръстовденско, защото фактически това е едно единно цяло. И то събира напъните на българите от днешна Вардарска Македония или Битолския революционен окръг, Одринския революционен окръг, чак до Черно море, до днешното Царево. И неговият кървясъл завършек е в последните дни на септември месец когато четата на Радон Тодев прикрива отстъплението на десетки хиляди български бежанци, които бягат и търсят отбрана в свободна България. Защо е толкоз значимо да означаваме, че това е Илинденско-Преображенското-Кръстовденско? Защото това демонстрира единството на българската нация, тъй като това е най-голямото, най-добре проведеното, най-мощното българско въстание безусловно от Охридското езеро, от Пелистера, от Шар планина, от Галичица чак фактически до Черното море. И дейците на организацията са едни и същи, като започнете с Дамян Груев, който оцелява след гибелта на Гоце Делчев в 1903 година при село Баница на 4 май, като започнете с Дамян Груев, Никола Карев и стигнете чак до Мише Развигоров, те всички са част от единна организация – Организацията на македонските и тракийските българи за национално избавление. Това е нещото, което през днешния ден се оспорва в Скопие. Това е сърцето на разногласието. Защо? Защото подправената македонска еднаквост, антибългарската подправената македонска еднаквост почива на омразата към българите, само че с цел да има някаква консистентност, някаква конструкция се пробва да открадне и тази част от нашата история, като подправено, исторически голословно, изцяло погрешно, изцяло лъжливо твърди, че Илинденското въстание е нещо друго от Преображенското и нещо друго от Кръстовденското. Това е чудовищна нелепост, която може да се роди единствено в главите на хора тежко необразовани, тежко повредени, безобразни нагли лъжци. Всеки един от ръководителите, от деятелите на ВМОРО тогава и на въстанието, употребявайки нашия един-единствен български език и неговата единствена книжовна форма в писмата си, ясно разказва какъв е характерът и на четниците, и на въстаниците и какви са задачите на въстанието – избавление на българския народ в Мизия, Тракия и Македония и съединяването с родното Отечество. Това са писали те, това са решенията на всички конгреси, даже този, който е бил оспорван от Дамян Груев и приживе от Гоце Делчев, който взема решение приживе да вдигне въстанието, оценено от част от дейците като прибързано и като неточност, само че при все е вдигнато. Но това е българско въстание, единствено и само българско. В него вземат участие македонските и тракийските българи, в него вземат участие власи като Питу Гули – добър деятел на ВМОРО, и неговият наследник по-късно ще бъде въстаник и челник на Вътрешна македонска революционна организация в редиците на структурата ръководена от Иван Михайлов, недвусмислено показвайки своя български, пробългарски темперамент. В него вземат участие власи, в него вземат участие албанци, в него вземат участие даже част от малоимотните турци. Никъде по времето на това въстание в нито една хроника няма нито един етнически македонец. Нормално е да няма такива хора – по това време Македония няма. И това е историческият факт и историческата истина. Затова управляващите в Скопие се стремят да измислят някакво свое минивъстанийце, да го концентрират към Смилево и Мечкин камен, където е част от епопеята, и да кажат: „ Това е нашето въстание, а на българите е другото въстание “. Но когато се огледа исторически кои са водачите, кои са четниците, от кое място е оръжието, от кое място са униформите, се вижда ясно, че не става дума за нищо друго с изключение на за единствено едно-единствено българско въстание. Защо не се отбелязва както би трябвало нито в Скопие, нито в София? Защото Скопие е фалш, неистина, машинация и подобен мозъчен спазъм по тематиката на това въстание, тъй като едно е да си измисляш по какъв начин великият Александър Македонски обикалял със своя кон Буцефал, шетал по всички страни, разкрил Америка и там не знам кой си от Охрид, някакъв Драган от Охрид, доплувал първи, разкрил Америка – такива нелепости можеш да разправяш на американците, тъй като те общо взето си падат по комикси, могат да купят и тази нелепост, няма проблем. Може Драган от Охрид да е разкрил Америка, няма проблем. Обаче, някак си от времето, в което към този момент има снимка, има фотоси, има непокътнати истински документи, известно е по какъв начин е изглеждал Гоце Делчев, по какъв начин е изглеждал Дамян Груев, по какъв начин е изглеждал Никола Карев, кой е Питу Гули, известно е кои са печатите на българските общини, известно е кой е Мише Развигоров, известно е какви са четите, които завладяват Малко Търново и се борят към Царевските казарми, тогавашното Василико. Знае са кои са смъртните дружини, знаят се имената на Паньо и Равашола, и на всички, и на четата на Радон Тодев, и свещеникът, който опява приживе трима индивида от една фамилия, които отиват да се борят – трима индивида, като най-големият е близо на 70 години, най-малкото момче на 18. Три генерации влизат в една чета, и тримата умират: дядо, татко и внук от едно семейство. Тези всички хора се знаят, те са снимани, те имат своите фотоси, имат своите биографии. За тях не можеш да кажеш, че са като Драган от Охрид да откриват Америка и други такива нелепости. Това е огромният мозъчен спазъм в Скопие, там добре знаят своя фалшификат. Те знаят, че те карат историята с подправени документи, че нямат шофьорски книжки и нямат еднаквост, и търсят някаква лъжлива заблуда и като не я намират, се пробват да я създадат. Защо в София не се отбелязва? Ами той отговорът се съдържа във въпроса, за жалост, както нормално. Като гледате държавното управление в София, формирано от хора, които нямат никакъв проблем да измислят нова дума и в придвижване да я постановат с пошло блаженство, ухилени като деца от помощно учебно заведение, с цялото ми почитание към децата от помощните учебни заведения, като гледате хора, които нямат визия от обикновени моменти от българската история, които са задоволително страхливи, невежи, необразовани, незаинтересувани да защитят българския народен интерес по толкоз значима тематика, каквато е тази сега, по какъв начин чакаме от тях нещо да пазят? Те просто желаят тази тематика колкото може по-бързо да им се махне от главата, тъй като ще им се карат техните началници от другите посолства. Това са хора раздвоени, разтроени, подвластни от доста външни фактори от всевъзможен темперамент и всевъзможен вид, и тези хора просто желаят да се спасят. Те нямат възприятие за национално достолепие. Вие представяте ли си сегашният министър-председател да отиде на един монумент? Аз съм го виждал персонално на паметника на Гоце Делчев – първо, обърка датата на рождението с датата на гибелта му, за което незабавно получава слаб (2), ти отивай да пасеш овцете или там каквото пасат в Канада, може би някакви други чифтокопитни преживни животни, не знам, не съм се интересувал. Но единствено за това получаваш слаб (2) и сбогом. След което някой от служебните соросоиди, който му беше написал тирада, в която твърдеше, че основната цел на Гоце Делчев в живота му била да се бори против националистическия национализъм. Такъв конвулсия умствен, такава, прощавайте, дивотия и на смешка не може да измисли и най-зашеметеният сценарист в шоуто на господин Трифонов. Просто това е невероятно да се измисли. Този, който е решил да напише, че Гоце Делчев се е борил с националистически национализъм, в случай, че Гоце Делчев ясно е написал против кого се бори, и не е против никакъв национализъм, а против османската робска власт в Македония, и за обединяването на българското племе, би трябвало да е не просто мозъчно повреден човек, това би трябвало да е доста, доста, доста противен народен изменник, който просто е взел някаква задача и е написал някаква нелепост, която другият исполин на политическата мисъл прочете, без даже авансово да я беше прочел, тъй като даже не е овладял гладкото четене, четеше със запъване. Ами по какъв начин желаете този човек да означи нещо? Няма по какъв начин да се случи. Колкото по-бързо тези хора изчезнат, толкоз по-добре.
Водещ: Знаете ли, предходни години сме отбелязвали датите на това въстание, а в този момент – на никое място нищо. Няма го в медии.
Ангел Джамбазки: Няма го, да. Между другото…
Водещ: Липса на интерес или към този момент на прекомерно къса и претрупана памет е?
Ангел Джамбазки: Първо – липса на интерес. Второ е позор, тъй като съгласно мен тук има и факторът позор, има и този фактор. Не смеят, не желаят да приказват, тъй като ги е позор. Има за какво да ги е позор. Днес ние направихме наша си организация по полагане на венци и цветя пред монументи на Гоце Делчев, на Иван Михайлов, на Тодор Александров и пред паметника на Вътрешна македонска революционна организация, който се намира на бул. „ Стефан Стамболов “ на пресечката му с Тодор Александров – знаково. Поканихме общественици, поканихме представители на локалната и на националната власт. Ами сетете се кой пристигна – никой не пристигна. Не се интересуват, срамят се, скатават се, не им е значимо. Но на нас ни е значимо и в края на краищата това, което аз мога да ви кажа и да видя от моите диалози с българските жители: това фрапантно, флагрантно – прощавайте този леко остарял за днешния български език израз, това флагрантно неглижиране, отричане, скатаване, то стартира към този момент доста да нервира. Започва доста да нервира и има една самоорганизация. Вижте обществените мрежи и ще видите какъв брой доста хора са създали по своя воля и по своя организация някакво събиране, някакво полагане на венци, цветя, скланяне на цветя в една минута – сетили са се в разнообразни български градове, самоорганизация, при вакуума и неналичието на каквато и да било социална, общинска и държавна активност по тази тематика. когато
има вакуум, той ще се запълни, изключително в една такава трепетна тематика за душата на българина, за националното ни достолепие и съзнание. Така че да, страната бяга, само че ние ще я заместим, когато би трябвало, пък след това ще заместим и тези хора, които ръководят държавността, тъй като те са нелепи, освен по тази тематика.
Водещ: Може би Илинденско-Преображенското-Кръстовденското въстание не вълнува в този момент политиците, които са в борба за третия мандат, и по-скоро в пиар борба за предварителните парламентарни избори. Така ли е или бъркам?
Ангел Джамбазки: Разбира се, че въобще не грешите. Забелязахте ли във вчерашния ден – имаше подобен коленопад от икони на Апостола във връзка на рождението му? Ще ви кажа, за какво се случи това, и то най-много от обществени мрежи, от най-различни клети, опитващи се да бъдат политици от всевъзможни калибри. Защо? Защото всички добре схващат и добре знаят, че по-безспорна фигура, по която никой жив българин не може да се равнява в днешно време, е фигурата на Апостола на българската независимост. И когато видят една картинка или икона, споделена в обществени мрежи, всичките те желаят да се налепят, да се прикачат на тази фигура. За тях няма никакво значение, дали е рождение, дали е обесване, не ги вършат доста тези разлики. И доста постоянно може да чуете от хора, които са на високи политически позиции – да вземем за пример на 19 февруари да честитят някакъв празник. Чували сте ги, уверен съм, че сте ги чували.
Водещ: Класика в жанра.
Ангел Джамбазки: Класика в жанра. Или въстание, кръвопролитие, нещо: Баташко кръвопролитие – цветущ празник! Как цветущ празник, бе, по какъв начин цветущ празник?! Какво ви е в главите?! Така че несъмнено, че те тях в никакъв случай не са ги интересували. Това, което сега се пробват да създадат, е да завоюват малко повече време, да се надиграват, като се надскачат едни други. Ще вземат ли в този момент да образуват държавното управление, няма ли да вземат да образуват държавно управление. Това са преходни хора с преходни дребни, жалки идеали. Ако гледаме тях, аз най-малко, когато ги виждам, се връщам безусловно, но безусловно, буквално в тази част от творчеството на Алеко, която ознаменува завръщането на популярния му народен воин на българска почва и влизането му в българската политика. Как се вършат избори, по какъв начин се печатат вестници, съпротива, и така нататък Живеем тъкмо в същото време, единствено че героите му даже не могат да го осъзнаят, даже тези часове по литература явно са изпуснали и тъкмо тази част, която би трябвало да им е пътеводен справочник за всекидневна приложимост, им е избягала очевидно от вниманието, тъй като не схващат какво вършат. Те повтарят безусловно Алековия воин по избори в Свищов, в случай че го помните – Бай Ганьо по какъв начин прави избори, по какъв начин печата вестници. Това вършат тези хора.
Водещ: Дали патриотизмът към момента има място или на тези избори ще се равняваме по подправени обещания?
Ангел Джамбазки: Винаги има място и постоянно ще има място. Ще минат тези избори, ще дойдат други. За страдание ни следва цикъл от избори – споделям го за жалост, тъй като това не е добре за българския народ в никой случай. Предстои ни цикъл от избори, само че това, което е съгласно мен по моите убеждения и по моите наблюдения непреходно, това е фактически родолюбието и патриотизмът. Ден ще мине, различен ще пристигна, ще се надприказват, ще се надлъгват, ще се залагат обещания велики, които няма да се случат, само че рано или късно ще се види нуждата на задачата за това да има разсъдък и национализъм в политиката и родолюбието. И тук не го споделям единствено във връзка с една, друга, трета или пета политическа мощ, каквато е моята да вземем за пример, защото в патриотизма няма акт за благосъстоятелност, няма нотариален акт. Всеки може, всеки би трябвало да бъде, всяка една политическа партия би трябвало да има. Не може някой да каже „ Ние сме патриоти, другите не са “. Но това ще стане с времето. Ще мине едно време на изчистване, още ще си поиграят, още ще се наиграят. Предстои, за жалост, за българката нация нелека зима със сериозен растеж на цените, който за жалост не зависи единствено от нелепостта на нашите ръководещи, т.е. единствено те не са отговорни, макар напъните, който поставят да вкарат нацията в следващо главоболие. Тези старания са съществени, забележими, те заслужават да бъдат маркирани, стараят се. Не са единствено те отговорни. Такава е обстановката в Европа, такава е обстановката в света по доста аргументи – безусловно неприемливата съветска офанзива против Украйна, малоумната Зелена договорка и ред други такива условия ще обуславят нелек живот в идващите няколко седмици, месеци, най-вероятно години. Така че тези, които сега се пробват да се доберат до лавровия венец на славата и на властта, ще усетят много скоро трънения венец на отговорността, която ще им се стовари на главите – нещо, за което не си дават сметка, и нещо, което не правят оценка, защото са привикнали да им се разминава всичко постоянно. Така че патриотизмът неизбежно ще се върне – дали под името на някаква политическа мощ, дали като предпочитание и общо придвижване, само че отново бих ви споделил следното нещо, аз съм сигурен, че вашите слушатели и читатели му обръщат внимание – вижте още веднъж в обществените мрежи, вижте по какъв начин се профилират ясно хора, които явно имат разнообразни политически убеждения. Само че вижте по какъв начин стартират да се групират към вярно писане, вярно говорене, национални обичаи, национални празници, национални шевици. Кой каквото и да им приказва – че това е отживялост, че не е съвременно, че няма значение, в действителност се оказва, че има и това може да се види с просто око. Така че няма място нито за отчаяние, нито за отчаяние, нито за някакъв катастрофизъм. Такива интервали е имало във всяка една история, и в нашата надлежно, и рано или късно нещата си идват на мястото, като се оттече мръсната вода. В момента мръсната вода е във вихъра си и си играе на политика. Но както се споделя, и това ще мине.
Водещ: Много Ви благодаря за тази среща и за времето, което ни отделихте.
Ангел Джамбазки: И аз Ви благодаря. И желая да поздравя вашите слушатели и читатели, да ги поздравя, не ди им благопожелавам, тъй като въстание няма по какъв начин да се честити – това е обвързвано с жертви, само че да ги поздравя с най-голямото, най-добре проведеното, най-масовото и в края на краищата най-успешното българско въстание, а точно въстанието от Охрид до Черно море и от Дунав до Бяло море, Илинденско-Преображенско-Кръстовденско въстание, въстанието на българския народ от Македония и Одринско.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ