Андони Гойкоечея: Никой в Испания не е настъпвал съдия, след Христо Стоичков
Андони Гойкоечея даде извънредно изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. В началото на 90-те цяла колония от страната на баските формираше именития „ дрийм отбор “ на Барселона. Гойкоечея е представител точно на този район. С каталунците е европейски клубен първенец и четирикратен отличник на Испания. На два пъти печели суперкупата на страната и един път суперкупата на Стария континент. В Ла Лига играе още за Осасуна, Реал Сосиедад и Атлетик (Билбао). За 13 сезона в Примера записва 386 срещи и 36 попадения. В края на кариерата си залага на екзотиката и за малко е част от японския Йокохама Маринос. Участва на мондиала в Съединени американски щати през 1994 година, като бележи гол във вратата на настоящия международен първенец Германия.
- Г-н Гойкоечея, здравейте! Може ли да ни разкажете с какво се занимава сега една футболна легенда, притежател на Купата на европейските първенци?
- В момента съм в екипа, който предава мачовете на Барселона в Ла Лига за канала „ Мовистар плюс “, който е благосъстоятелност на „ Беин спорт “. Преди да завърши сезонът, бях в Осасуна, където съвместявах отговорностите на механически секретар на клуба и скаут. Също по този начин отговарях за окомплектоването на всички тимове на клуба с играчи. Тази ми активност продължи доста години. Затова това лято взех решение да направя смяна и да се подвизавам като коментатор на мачове от Ла Лига.
- На процедура към този момент сте наш сътрудник?
- Да. (смее се)
- А в този момент играете ли постоянно футбол?
- Веднъж в седмицата наложително упражнявам с ветераните на Осасуна, а в случай че се случи да съм в Барселона го върша и с тези на тима, с който завоювах трофеи и популярност. Сега пребивавам в родната Памплона в региона Навара, където е по-спокойно, мога да спортувам и го върша най-малко два или три пъти в седмицата.
- Спомняте ли си, че предходната година участвахте в един мач в България, в Стара Загора, в който играхте в тима на Легендите на Барса против „ златното “ потомство на българския футбол? Какви са усещанията ви?
- Разбира се, че си припомням. Толкова хубаво си изкарахме. Вече съм бил два пъти в страната ви. Първо на 50-годишнината на Стоичков и след това в Стара Загора, където играхме против тима ви, който стана четвърти на международното състезание в Съединени американски щати. Много положителни мемоари и от двете визити. Страхотно посрещане, а и всички бяха доста благи с нас.
- С кои играчи от оня именит тим на Барселона поддържате връзка?
- Поддържам връзка с доста от тях, само че най-много с Мигел Анхел Надал, Хуан Карлос Родригес и Хулио Салинас. Това са хората от моето потомство. Другите са по-заети и е по-трудно човек да се види с тях, идват по-малко на мачовете на ветераните. Срещах се по-често с Еузебио, който беше треньор в Реал Сосиедад, тъй като е покрай Памплона. Иначе по принцип с всички имаме доста положително другарство, нищо че към този момент прехвърлихме петдесетте. Хубаво е, че непрекъснато поддържаме връзка.
- Бихте ли ни разказали по какъв начин се роди любовта ви към футбола и за първите години от кариерата ви?
- Започнах да играя още като дребен в Рочапеа, един от скромните квартали на Памплона. По-късно започнах в детския тим на кварталния ни клуб и по-късно продължих при юношите. На втората година в Рочапеа ме извикаха на проби в Осасуна. Взеха ме първо при юношите, след това във втория тим и най-после дебютирах в първия състав. Всичко стана в действителност доста бързо. За няколко години прекосих от детския отбор в квартала чак до първия отбор на Осасуна. Там играх три години и по-късно Барселона ме притегли от първия ми клуб в една трансферна въртележка дружно с Чики Бегиристайн и Бакеро от Реал Сосиедад.
- И по този начин на 23 години към този момент сте състезател на Барселона, само че ви преотстъпват на Реал Сосиедад и не стартирате да играете още първоначално за мечтания „ дрийм отбор “ на каталунците. Какво се случи?
- Истината е, че за мен това беше един доста потребен ход. Още когато подписахме знаех, че ще ме преотстъпят за две години на Реал Сосиедад и се бях приготвил да пътувам за Сан Себастиан. Там научих доста от Джон Тошак. Велик треньор! Бях на 20-22 години и бе доста потребно да натрупам опит. Играх с митове на Реал Сосиедад като Арконада, Замора, Лараняга, от които научих доста. Там нещата ми се получиха добре и даже играхме в европейските шампионати. След тези две години, в които бях преотстъпен, се завърнах в Барселона. Направих доста добра предсезонна подготовка и незабавно започнах като титуляр. След това ме взеха и в националния тим. Така че това преотстъпване беше доста значим миг за една сполучлива кариера по-късно.
- В България знаем за политиката на Атлетик (Билбао) да постанова в тима си единствено играчи, които са баски. В „ дрийм отбора “ на Барселона също имаше много играчи от Страната на баските…
- Футболистите от Страната на баските и от Навара постоянно се вписват добре във всеки тим поради открития си темперамент, поради желанието си за битка до дъно за победа и поради метода, по който изживяваме всичко на терена. По мое време в Барселона се получи по този начин, че имаше общо девет играчи от Северна Испания главно от Реал Сосиедад и от Атлетик (Билбао). Това са два клуба с голяма история и в които се работи доста добре с подрастващите гении. В Осасуна, без значение, че е доста по-скромен клуб, също се залага на работата с тези, които са бъдещето на тима. Там нямаме различен излаз, защото не разполагаме с милиони за шумни прехвърляния. Затова би трябвало да построяваме наши лични звезди. Като оставим настрани чисто футболните качества, би трябвало да имаме и поради характера на футболистите от Страната на баските. Това оказа помощ както на мен, по този начин и на сътрудниците ми, с цел да се впишем в тима на Барселона.
- Нека се върнем към другарството ви с Христо Стоичков. Кога го видяхте за първи път и по какъв начин се развиха връзките ви по-късно?
- Имах шанс, че пристигнах в Барселона тъкмо в годината, когато дойде и той. Клубът към този момент беше стегнал редиците си и имаше една компактна група положителни футболисти, само че към момента не успяваше да печели трофеи. Така че двамата се появихме през 1990 година там и нещата незабавно потръгнаха. Стоичков е с доста добър темперамент и е страховит другар, когато човек го познава от близко. Съжалявам, че не го виждам задоволително постоянно. Много обичам, когато ми пристигна на посетители в Памплона. Винаги си изкарваме доста добре. Любимата ми негова линия е, че тъкмо като мен, се пробва да помогне на всички другари за всичко.
- Какво е възприятието човек да играе в един тим с митове като Ромарио, Стоичков, Лаудруп и Куман?
- Невероятно беше. Истинска наслада. Имах шанс да изживея тази ера. Най-вече, тъй като съответствах тъкмо с тези четирима чужденци с неповторими качества. После пък имах щастието да играя с момчета, които идваха от школата на Барса, като Гуардиола, Гилермо Амор, Серджи и Ферер, които се вписаха доста добре. И като добавиш към тази сплав и деветте играчи от Севера, нещата станаха в действителност съществени. Чужденците ни бяха феноменални и правеха в действителност разликата сред нас и противниците. Тогава не беше като в този момент, когато има толкоз доста чужденци. Ние, в случай че си припомням добре, имахме право единствено на трима по едно и също време на терена. Разбира се, беше огромна наслада на всяка среща да играеш с колоси като Ромарио, Стоичков и Лаудруп, както и с Куман, който без значение, че беше бранител, беше необикновен голмайстор. Неговият трансфер беше доста безценен за времето си, само че беше същинско попадение. Истината е, че съм огромен късметлия, че бях част от този тим и че изживях невероятни години с едни от най-големите играчи в историята на Барса.
- И несъмнено не би трябвало да забравяме треньора Йохан Кройф…
- Той направи допустима тази ера! Грандиозен – както като състезател, по този начин и като треньор. Той имаше заложба да вижда футбола по метод, по който никой различен не го виждаше. Много мощен темперамент. Когато е пристигнал в Барселона през 1988 година, е трябвало на практика да смени целия тим и да наложи неговата идея. Минал е през огромни компликации, с цел да го реализира, само че даже и през днешния ден Барселона играе по този начин, както той искаше тогава: блестящо, зрелищно и радостно. Постоянно в офанзива. Жалко е, че към този момент не е измежду нас да го види, само че е човек, който е оставил такава диря, че постоянно ще живее в сърцата ни.
- Кулминацията на този „ дрийм отбор “ беше срещата със Сампдория на финала за Купата на европейските първенци. Какви са спомените ви от оня мач?
- Невероятен спомен. И в този момент когато ме питате, просто не мога да ви обясня какво усещам. Много ни беше мъчно и се наложи да вложим всичко от себе си. Тежеше ни, че преди този момент в историята на Барселона все нещо не е достигало, с цел да стъпи на европейския връх. Преди нас имаше и един изгубен край против Стяуа (Букурещ). Мисля, че тази Купа на европейските първенци оказа помощ на клуба да порасне доста, както на Стария континент, по този начин и в света. Победихме и насладата ни беше неописуема. Отборът беше в апогея си и беше постигнал толкоз стремежи от всичките ни почитатели трофей. Така, че това ще остане като спомен за популярен момент в кариерата ми на футболист. Благодарение на този наш пробив по-късно се завоюваха още доста купи. Уникално е възприятието да си бил част от този тим, постигнал първият най-ценен трофей. Спомням си „ Уембли “ толкоз добре. Все едно, че беше през вчерашния ден. Напрегнат мач, който скъса нервите и на двата тима, само че най-после ние триумфирахме.
- След великите години в Барселона, както Стоичков по този начин и вие, преминахте през Япония. Засякохте ли се там? Играхте ли един против различен?
- Да, засякохме се, само че не сме играли един против различен. Той не остана за дълго, а и беше много надалеч от мястото, където бяхме ние с Хулио Салинас, Лаудруп и другите. Ние бяхме малко по-близо до Токио. А за тази страна това е значимо и оказва помощ доста за естествен престой. Така че го разбирам, че не съумя да свикне и след няколко мача се насочи към Съединени американски щати. Този интервал от кариерата ми беше също доста хубав, тъй като в Япония бяха събрали много звезди от Европа, с цел да се приготвят по-добре за международното състезание в Южна Корея и Япония. Имам доста хубави мемоари от страната и от претърпяното с японските ми другари.
- Как успяхте да се адаптирате към футбола и към традициите им? Сега сходна акомодация ще се наложи на Андрес Иниеста.
- Стана елементарно, тъй като те са доста гостоприемни и демонстрират доста огромно почитание към хората, които са постигнали триумфи във футбола. Сигурен съм, че Иниеста ще се впише доста добре там поради положителния си и спокоен темперамент. Разбира се, футболът им е доста друг. Няма я тази жестока конкуренция, като при нас. Шампионатът им не е на високо равнище, само че това пък дава опция на човек да се отпусне малко и да се любува на футбола, да обърне малко повече внимание на фамилията си, с цел да бъдат и те щастливи. Сигурно Иниеста се е подготвил добре и е проучил нещата преди да вземе това решение. Ще се впише бързо и всичко ще бъде наред.
- Нека са върнем към паметния за всички българи мондиал в Съединени американски щати през 1994 година Тогава на това международно състезание игра и Испания. Какви са спомените ви?
- Спомням си доста добре тима ви. Цяла плеяда от положителни играчи – Лечков, Стоичков и още доста другари и положителни футболисти. Имам и доста прекрасен спомен с Любо Пенев. На международното за младежи в Русия се срещнахме на финала и ви победихме. Тогава бяха и Стоичков, и Пенев. Мисля, че беше през 1985 година Мога да кажа, че още тогава разбрах, че това потомство на България има блестящо бъдеще пред себе си. А по-късно през годините доста ваши превъзходни футболисти минаха през испанския шампионат.
- Испанската Ла Лига провокира голям интерес. Какво е вашето мнение?
- Първенството ни е магнит за звезди от всички страни по света. При нас играят двата колоса Кристиано Роналдо и Лео Меси. Качеството на футбола е доста високо и зрелищната игра е обезпечена. Реал (Мадрид) и Барса съвсем постоянно печелят, само че имаме и други огромни тимове като Атлетико (Мадрид), Валенсия и Севиля, които сполучливо мерят сили с европейските грандове. Мисля, че имаме едно от най-хубавите шампионати, да не кажа най-хубавото. То притегля и положителните футболисти, и зрителския интерес. Разбира се, прекрасен футбол има и в Англия, и в Бундеслигата, само че испанското състезание не стопира да търси качеството, да се развива и всичко се изпипва до най-малкия подробност.
- А на международното състезание в Русия се появи нещо ново. Мислите ли, че въвеждането на ВАР системата е позитивно за футбола?
- Мисля, че би могло да е позитивно. На шампионата към този момент имаше известни подозрения при разнообразни обстановки и ВАР оказа помощ да се разрешат. Затова мисля, че това е един прогрес за футбола, който може да бъде в действителност значим. Както всичко ново, първоначално ще ни е мъчно да го приемем, само че мисля че в такива значими моменти ролята му ще бъде решаваща.
- А кой е най-запомнящият се спомен от претърпяното дружно с Христо Стоичков?
- Освен другарството му и невероятната игра, постоянно ще си припомням за случката, когато той настъпи съдията. Никой не беше видял какво тъкмо е станало, а след края на мача той ни сподели, че не е направил нищо и му повярвахме. Едва откакто се прибрахме у дома и видяхме репортажа, разбрахме, че в действителност го е настъпил. Това е нещо, което постоянно ще помня, тъй като е неповторима преживелица и не мисля, че от този момент някой я е повторил. Винаги се смеем на тази история, когато се забележим.
- Г-н Гойкоечея, здравейте! Може ли да ни разкажете с какво се занимава сега една футболна легенда, притежател на Купата на европейските първенци?
- В момента съм в екипа, който предава мачовете на Барселона в Ла Лига за канала „ Мовистар плюс “, който е благосъстоятелност на „ Беин спорт “. Преди да завърши сезонът, бях в Осасуна, където съвместявах отговорностите на механически секретар на клуба и скаут. Също по този начин отговарях за окомплектоването на всички тимове на клуба с играчи. Тази ми активност продължи доста години. Затова това лято взех решение да направя смяна и да се подвизавам като коментатор на мачове от Ла Лига.
- На процедура към този момент сте наш сътрудник?
- Да. (смее се)
- А в този момент играете ли постоянно футбол?
- Веднъж в седмицата наложително упражнявам с ветераните на Осасуна, а в случай че се случи да съм в Барселона го върша и с тези на тима, с който завоювах трофеи и популярност. Сега пребивавам в родната Памплона в региона Навара, където е по-спокойно, мога да спортувам и го върша най-малко два или три пъти в седмицата.
- Спомняте ли си, че предходната година участвахте в един мач в България, в Стара Загора, в който играхте в тима на Легендите на Барса против „ златното “ потомство на българския футбол? Какви са усещанията ви?
- Разбира се, че си припомням. Толкова хубаво си изкарахме. Вече съм бил два пъти в страната ви. Първо на 50-годишнината на Стоичков и след това в Стара Загора, където играхме против тима ви, който стана четвърти на международното състезание в Съединени американски щати. Много положителни мемоари и от двете визити. Страхотно посрещане, а и всички бяха доста благи с нас.
- С кои играчи от оня именит тим на Барселона поддържате връзка?
- Поддържам връзка с доста от тях, само че най-много с Мигел Анхел Надал, Хуан Карлос Родригес и Хулио Салинас. Това са хората от моето потомство. Другите са по-заети и е по-трудно човек да се види с тях, идват по-малко на мачовете на ветераните. Срещах се по-често с Еузебио, който беше треньор в Реал Сосиедад, тъй като е покрай Памплона. Иначе по принцип с всички имаме доста положително другарство, нищо че към този момент прехвърлихме петдесетте. Хубаво е, че непрекъснато поддържаме връзка.
- Бихте ли ни разказали по какъв начин се роди любовта ви към футбола и за първите години от кариерата ви?
- Започнах да играя още като дребен в Рочапеа, един от скромните квартали на Памплона. По-късно започнах в детския тим на кварталния ни клуб и по-късно продължих при юношите. На втората година в Рочапеа ме извикаха на проби в Осасуна. Взеха ме първо при юношите, след това във втория тим и най-после дебютирах в първия състав. Всичко стана в действителност доста бързо. За няколко години прекосих от детския отбор в квартала чак до първия отбор на Осасуна. Там играх три години и по-късно Барселона ме притегли от първия ми клуб в една трансферна въртележка дружно с Чики Бегиристайн и Бакеро от Реал Сосиедад.
- И по този начин на 23 години към този момент сте състезател на Барселона, само че ви преотстъпват на Реал Сосиедад и не стартирате да играете още първоначално за мечтания „ дрийм отбор “ на каталунците. Какво се случи?
- Истината е, че за мен това беше един доста потребен ход. Още когато подписахме знаех, че ще ме преотстъпят за две години на Реал Сосиедад и се бях приготвил да пътувам за Сан Себастиан. Там научих доста от Джон Тошак. Велик треньор! Бях на 20-22 години и бе доста потребно да натрупам опит. Играх с митове на Реал Сосиедад като Арконада, Замора, Лараняга, от които научих доста. Там нещата ми се получиха добре и даже играхме в европейските шампионати. След тези две години, в които бях преотстъпен, се завърнах в Барселона. Направих доста добра предсезонна подготовка и незабавно започнах като титуляр. След това ме взеха и в националния тим. Така че това преотстъпване беше доста значим миг за една сполучлива кариера по-късно.
- В България знаем за политиката на Атлетик (Билбао) да постанова в тима си единствено играчи, които са баски. В „ дрийм отбора “ на Барселона също имаше много играчи от Страната на баските…
- Футболистите от Страната на баските и от Навара постоянно се вписват добре във всеки тим поради открития си темперамент, поради желанието си за битка до дъно за победа и поради метода, по който изживяваме всичко на терена. По мое време в Барселона се получи по този начин, че имаше общо девет играчи от Северна Испания главно от Реал Сосиедад и от Атлетик (Билбао). Това са два клуба с голяма история и в които се работи доста добре с подрастващите гении. В Осасуна, без значение, че е доста по-скромен клуб, също се залага на работата с тези, които са бъдещето на тима. Там нямаме различен излаз, защото не разполагаме с милиони за шумни прехвърляния. Затова би трябвало да построяваме наши лични звезди. Като оставим настрани чисто футболните качества, би трябвало да имаме и поради характера на футболистите от Страната на баските. Това оказа помощ както на мен, по този начин и на сътрудниците ми, с цел да се впишем в тима на Барселона.
- Нека се върнем към другарството ви с Христо Стоичков. Кога го видяхте за първи път и по какъв начин се развиха връзките ви по-късно?
- Имах шанс, че пристигнах в Барселона тъкмо в годината, когато дойде и той. Клубът към този момент беше стегнал редиците си и имаше една компактна група положителни футболисти, само че към момента не успяваше да печели трофеи. Така че двамата се появихме през 1990 година там и нещата незабавно потръгнаха. Стоичков е с доста добър темперамент и е страховит другар, когато човек го познава от близко. Съжалявам, че не го виждам задоволително постоянно. Много обичам, когато ми пристигна на посетители в Памплона. Винаги си изкарваме доста добре. Любимата ми негова линия е, че тъкмо като мен, се пробва да помогне на всички другари за всичко.
- Какво е възприятието човек да играе в един тим с митове като Ромарио, Стоичков, Лаудруп и Куман?
- Невероятно беше. Истинска наслада. Имах шанс да изживея тази ера. Най-вече, тъй като съответствах тъкмо с тези четирима чужденци с неповторими качества. После пък имах щастието да играя с момчета, които идваха от школата на Барса, като Гуардиола, Гилермо Амор, Серджи и Ферер, които се вписаха доста добре. И като добавиш към тази сплав и деветте играчи от Севера, нещата станаха в действителност съществени. Чужденците ни бяха феноменални и правеха в действителност разликата сред нас и противниците. Тогава не беше като в този момент, когато има толкоз доста чужденци. Ние, в случай че си припомням добре, имахме право единствено на трима по едно и също време на терена. Разбира се, беше огромна наслада на всяка среща да играеш с колоси като Ромарио, Стоичков и Лаудруп, както и с Куман, който без значение, че беше бранител, беше необикновен голмайстор. Неговият трансфер беше доста безценен за времето си, само че беше същинско попадение. Истината е, че съм огромен късметлия, че бях част от този тим и че изживях невероятни години с едни от най-големите играчи в историята на Барса.
- И несъмнено не би трябвало да забравяме треньора Йохан Кройф…
- Той направи допустима тази ера! Грандиозен – както като състезател, по този начин и като треньор. Той имаше заложба да вижда футбола по метод, по който никой различен не го виждаше. Много мощен темперамент. Когато е пристигнал в Барселона през 1988 година, е трябвало на практика да смени целия тим и да наложи неговата идея. Минал е през огромни компликации, с цел да го реализира, само че даже и през днешния ден Барселона играе по този начин, както той искаше тогава: блестящо, зрелищно и радостно. Постоянно в офанзива. Жалко е, че към този момент не е измежду нас да го види, само че е човек, който е оставил такава диря, че постоянно ще живее в сърцата ни.
- Кулминацията на този „ дрийм отбор “ беше срещата със Сампдория на финала за Купата на европейските първенци. Какви са спомените ви от оня мач?
- Невероятен спомен. И в този момент когато ме питате, просто не мога да ви обясня какво усещам. Много ни беше мъчно и се наложи да вложим всичко от себе си. Тежеше ни, че преди този момент в историята на Барселона все нещо не е достигало, с цел да стъпи на европейския връх. Преди нас имаше и един изгубен край против Стяуа (Букурещ). Мисля, че тази Купа на европейските първенци оказа помощ на клуба да порасне доста, както на Стария континент, по този начин и в света. Победихме и насладата ни беше неописуема. Отборът беше в апогея си и беше постигнал толкоз стремежи от всичките ни почитатели трофей. Така, че това ще остане като спомен за популярен момент в кариерата ми на футболист. Благодарение на този наш пробив по-късно се завоюваха още доста купи. Уникално е възприятието да си бил част от този тим, постигнал първият най-ценен трофей. Спомням си „ Уембли “ толкоз добре. Все едно, че беше през вчерашния ден. Напрегнат мач, който скъса нервите и на двата тима, само че най-после ние триумфирахме.
- След великите години в Барселона, както Стоичков по този начин и вие, преминахте през Япония. Засякохте ли се там? Играхте ли един против различен?
- Да, засякохме се, само че не сме играли един против различен. Той не остана за дълго, а и беше много надалеч от мястото, където бяхме ние с Хулио Салинас, Лаудруп и другите. Ние бяхме малко по-близо до Токио. А за тази страна това е значимо и оказва помощ доста за естествен престой. Така че го разбирам, че не съумя да свикне и след няколко мача се насочи към Съединени американски щати. Този интервал от кариерата ми беше също доста хубав, тъй като в Япония бяха събрали много звезди от Европа, с цел да се приготвят по-добре за международното състезание в Южна Корея и Япония. Имам доста хубави мемоари от страната и от претърпяното с японските ми другари.
- Как успяхте да се адаптирате към футбола и към традициите им? Сега сходна акомодация ще се наложи на Андрес Иниеста.
- Стана елементарно, тъй като те са доста гостоприемни и демонстрират доста огромно почитание към хората, които са постигнали триумфи във футбола. Сигурен съм, че Иниеста ще се впише доста добре там поради положителния си и спокоен темперамент. Разбира се, футболът им е доста друг. Няма я тази жестока конкуренция, като при нас. Шампионатът им не е на високо равнище, само че това пък дава опция на човек да се отпусне малко и да се любува на футбола, да обърне малко повече внимание на фамилията си, с цел да бъдат и те щастливи. Сигурно Иниеста се е подготвил добре и е проучил нещата преди да вземе това решение. Ще се впише бързо и всичко ще бъде наред.
- Нека са върнем към паметния за всички българи мондиал в Съединени американски щати през 1994 година Тогава на това международно състезание игра и Испания. Какви са спомените ви?
- Спомням си доста добре тима ви. Цяла плеяда от положителни играчи – Лечков, Стоичков и още доста другари и положителни футболисти. Имам и доста прекрасен спомен с Любо Пенев. На международното за младежи в Русия се срещнахме на финала и ви победихме. Тогава бяха и Стоичков, и Пенев. Мисля, че беше през 1985 година Мога да кажа, че още тогава разбрах, че това потомство на България има блестящо бъдеще пред себе си. А по-късно през годините доста ваши превъзходни футболисти минаха през испанския шампионат.
- Испанската Ла Лига провокира голям интерес. Какво е вашето мнение?
- Първенството ни е магнит за звезди от всички страни по света. При нас играят двата колоса Кристиано Роналдо и Лео Меси. Качеството на футбола е доста високо и зрелищната игра е обезпечена. Реал (Мадрид) и Барса съвсем постоянно печелят, само че имаме и други огромни тимове като Атлетико (Мадрид), Валенсия и Севиля, които сполучливо мерят сили с европейските грандове. Мисля, че имаме едно от най-хубавите шампионати, да не кажа най-хубавото. То притегля и положителните футболисти, и зрителския интерес. Разбира се, прекрасен футбол има и в Англия, и в Бундеслигата, само че испанското състезание не стопира да търси качеството, да се развива и всичко се изпипва до най-малкия подробност.
- А на международното състезание в Русия се появи нещо ново. Мислите ли, че въвеждането на ВАР системата е позитивно за футбола?
- Мисля, че би могло да е позитивно. На шампионата към този момент имаше известни подозрения при разнообразни обстановки и ВАР оказа помощ да се разрешат. Затова мисля, че това е един прогрес за футбола, който може да бъде в действителност значим. Както всичко ново, първоначално ще ни е мъчно да го приемем, само че мисля че в такива значими моменти ролята му ще бъде решаваща.
- А кой е най-запомнящият се спомен от претърпяното дружно с Христо Стоичков?
- Освен другарството му и невероятната игра, постоянно ще си припомням за случката, когато той настъпи съдията. Никой не беше видял какво тъкмо е станало, а след края на мача той ни сподели, че не е направил нищо и му повярвахме. Едва откакто се прибрахме у дома и видяхме репортажа, разбрахме, че в действителност го е настъпил. Това е нещо, което постоянно ще помня, тъй като е неповторима преживелица и не мисля, че от този момент някой я е повторил. Винаги се смеем на тази история, когато се забележим.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ