Двигателите на растежа и инфлацията в Европа според прогнозата на ЕК
Анализът на Теодор Недев е оповестен в седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ). В началото на предходната седмица Европейската комисия разгласява постоянната си Пролетна икономическа прогноза. Основният извод от разбора е, че стопанската система на Европа е поела по път на изстудяване, както при растежа, по този начин и при инфлацията, който се чака да продължи до 2024 г. Ако през 2022 година растежът на Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз бе приблизително 3,5%, то за 2023 година прогнозата в този момент сочи растеж от 1%, а за 2024 година – 1,7%. Тези упования са една концепция по-оптимистични по отношение на Зимната прогноза от февруари. Паралелно с това средногодишната инфлация (ХИПЦ) в Европейски Съюз се чака да намалее от 9,2% за 2022 година до 6,7% през 2023 година и 3,1% през 2024 година Какво обаче стои зад предстоящите придвижвания на двата знака? Голямото стесняване в упования стопански напредък през настоящата година идва от потреблението и вложенията. Ако частното ползване през 2022 година е асъдействало 2,1% от общо 3,5% действителен растеж на стопанската система, то през 2023 година се чака стесняване до едвам 0,3% поради понижената покупателна дарба на популацията. Комисията планува известно усъвършенстване в това направление през идната година, т.е. потреблението да способства с 0,9% за упования напредък на Брутният вътрешен продукт. При вложенията динамичността се чака да е следната – от 0,9% принос към растежа през 2022 година, до 0,2% и 0,5% през 2023 година и 2024 година, като забавянето е в резултат на по-високите лихвени проценти и надлежно по-скъпото финансиране за бизнеса. Ако се фокусираме единствено върху растежа в брутното капиталообразуване, придвижването е 4% през 2022 година, 0,9% през 2023 година и 2,1% през 2024 г. Основната причина за свиването е строителството – имотният пазар е изключително предразположен на придвижванията в лихвените проценти, при което се чака спад в вложенията от 1% през 2023 година, само че и растеж от 1,2% през 2024 година
Това, което се чака да стабилизира растежа на стопанската система тази година е подобряването в комерсиалния баланс на Европейски Съюз през 2023 година – от -0,1% принос към общия напредък на Брутният вътрешен продукт през предходната година, до 0,6% през 2023 година Нетното усъвършенстване крие зад себе си стесняване както на вноса, по този начин и на износа, в резултат значително от понижението на цените на силата, като свиването при вноса ще е просто по-значително, позволявайки на Европейски Съюз още веднъж да се върне към търговски остатък през 2023 година За първото тримесечие на 2023 година Европейски Съюз към този момент регистрира уравновесено салдо при търговията със артикули. Падащите енергийни цени оказват огромно въздействие и върху предстоящата динамичност на инфлацията. Ако през 2022 година главен принос за растежа на цените имаше точно енергийният бранш, то през тази и идната година се чака той да оказва нулево или даже негативно въздействие върху изменението на ХИПЦ. Свиването в енергийната инфлация се следи във всичките ѝ съставни елементи, като при започване на тази година спада в цените на течните горива докара до лек спад на цените за целия енергиен бранш. Далеч по-устойчива се оказва обаче така наречен „ съществена инфлация “ – растеж в цените, който изключва силата и непреработените храни поради тяхната волатилност – което ще наложи и продължение на рестриктивната парична политика на ЕЦБ. С оглед на това Европейска комисия планува надалеч по-плавно стесняване на този съставен елемент, изключително при индустриалните артикули и модифицираните храни, до момента в който инфлацията при услугите се чака да остане трайно повишена и отсега нататък. Важното тук е, че съгласно Комисията точно сега Европейски Съюз изпитва пика на главната инфлация. Друг взор към инфлацията, по-конкретно към вътрешния ценови напън, може да ни даде така наречен дефлатор на Брутният вътрешен продукт, който декомпозира растежа в цените на разноски за налози, разноски за труд и фирмени облаги. През последната година предприятията в Европейски Съюз записаха високи облаги, които оказваха все по-голям напън върху растежа в дефлатора на Брутният вътрешен продукт и надлежно върху цените, до момента в който ценовият напън, движен от нараствания в заплатите, въпреки и висок, е релативно постоянен в последните няколко тримесечия. Макар и съгласно някои анализатори фирмите да са употребявали объркването около ценовите шокове като опция да разширят маржовете си, Комисията отбелязва, че декомпозицията на дефлатора не разкрива по какъв метод се употребяват високите облаги, които биха могли в предстоящ миг да се насочат към капиталови планове или повишение на възнагражденията. В прогнозата си Европейска комисия чака точно облагите да се свият за сметка на възнагражденията в средносрочен проект, което ще докара до намаление на главната инфлация. Макар и растежът на заплатите да е мощен от началото на 2022 година, той изостава по отношение на този на цените, т.е. действителните хонорари се свиват. Между другото, България е единствената страна в Европейски Съюз, при която растежът на заплатите надвиши този на хармонизирания показател на цените през предходната година.
Комисията чака възнагражденията в Европейски Съюз да набъбнат даже по-бързо през 2023 година и 2024 година – надлежно с по 5,9% и 4,6%, по отношение на 4,4% през 2022 година – кумулативен резултат от свитите пазари на труда, административните покачвания на минималните заплати в доста страни и коригирането на възнагражденията поради инфлацията. Тези упования са по-оптимистични по отношение на Есенната прогноза от ноември предходната година, само че въпреки всичко даже с тези темпове няма да могат да се покрият загубите в действителните приходи. Накратко, Пролетната прогноза планува излизане на европейската стопанска система от интервала на следпандемичното бързо възобновяване, съчетано с висока инфлация. Растежът на Брутният вътрешен продукт се обрисува да пострада от слабия растеж на потреблението и вложенията, разследване от понижената покупателна дарба и високите лихви, само че в същото време и да бъде подсилен от подобряването на комерсиалния баланс поради нормализиралите се енергийни цени. По-евтината сила и рестриктивната парична политика ще притискат инфлационната динамичност, въпреки и този развой да бъде занимателен от ценовия напън на растящите заплати.
Това, което се чака да стабилизира растежа на стопанската система тази година е подобряването в комерсиалния баланс на Европейски Съюз през 2023 година – от -0,1% принос към общия напредък на Брутният вътрешен продукт през предходната година, до 0,6% през 2023 година Нетното усъвършенстване крие зад себе си стесняване както на вноса, по този начин и на износа, в резултат значително от понижението на цените на силата, като свиването при вноса ще е просто по-значително, позволявайки на Европейски Съюз още веднъж да се върне към търговски остатък през 2023 година За първото тримесечие на 2023 година Европейски Съюз към този момент регистрира уравновесено салдо при търговията със артикули. Падащите енергийни цени оказват огромно въздействие и върху предстоящата динамичност на инфлацията. Ако през 2022 година главен принос за растежа на цените имаше точно енергийният бранш, то през тази и идната година се чака той да оказва нулево или даже негативно въздействие върху изменението на ХИПЦ. Свиването в енергийната инфлация се следи във всичките ѝ съставни елементи, като при започване на тази година спада в цените на течните горива докара до лек спад на цените за целия енергиен бранш. Далеч по-устойчива се оказва обаче така наречен „ съществена инфлация “ – растеж в цените, който изключва силата и непреработените храни поради тяхната волатилност – което ще наложи и продължение на рестриктивната парична политика на ЕЦБ. С оглед на това Европейска комисия планува надалеч по-плавно стесняване на този съставен елемент, изключително при индустриалните артикули и модифицираните храни, до момента в който инфлацията при услугите се чака да остане трайно повишена и отсега нататък. Важното тук е, че съгласно Комисията точно сега Европейски Съюз изпитва пика на главната инфлация. Друг взор към инфлацията, по-конкретно към вътрешния ценови напън, може да ни даде така наречен дефлатор на Брутният вътрешен продукт, който декомпозира растежа в цените на разноски за налози, разноски за труд и фирмени облаги. През последната година предприятията в Европейски Съюз записаха високи облаги, които оказваха все по-голям напън върху растежа в дефлатора на Брутният вътрешен продукт и надлежно върху цените, до момента в който ценовият напън, движен от нараствания в заплатите, въпреки и висок, е релативно постоянен в последните няколко тримесечия. Макар и съгласно някои анализатори фирмите да са употребявали объркването около ценовите шокове като опция да разширят маржовете си, Комисията отбелязва, че декомпозицията на дефлатора не разкрива по какъв метод се употребяват високите облаги, които биха могли в предстоящ миг да се насочат към капиталови планове или повишение на възнагражденията. В прогнозата си Европейска комисия чака точно облагите да се свият за сметка на възнагражденията в средносрочен проект, което ще докара до намаление на главната инфлация. Макар и растежът на заплатите да е мощен от началото на 2022 година, той изостава по отношение на този на цените, т.е. действителните хонорари се свиват. Между другото, България е единствената страна в Европейски Съюз, при която растежът на заплатите надвиши този на хармонизирания показател на цените през предходната година.
Комисията чака възнагражденията в Европейски Съюз да набъбнат даже по-бързо през 2023 година и 2024 година – надлежно с по 5,9% и 4,6%, по отношение на 4,4% през 2022 година – кумулативен резултат от свитите пазари на труда, административните покачвания на минималните заплати в доста страни и коригирането на възнагражденията поради инфлацията. Тези упования са по-оптимистични по отношение на Есенната прогноза от ноември предходната година, само че въпреки всичко даже с тези темпове няма да могат да се покрият загубите в действителните приходи. Накратко, Пролетната прогноза планува излизане на европейската стопанска система от интервала на следпандемичното бързо възобновяване, съчетано с висока инфлация. Растежът на Брутният вътрешен продукт се обрисува да пострада от слабия растеж на потреблението и вложенията, разследване от понижената покупателна дарба и високите лихви, само че в същото време и да бъде подсилен от подобряването на комерсиалния баланс поради нормализиралите се енергийни цени. По-евтината сила и рестриктивната парична политика ще притискат инфлационната динамичност, въпреки и този развой да бъде занимателен от ценовия напън на растящите заплати.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ