Вярата на българите в демокрацията и месиите
Анализът е препубликуван от
В деня за размисъл си коства да се спрем на общото положение на българската народна власт. Страната за една година три пъти гласоподава за парламент. Това може да се пояснява като рецесия на представителството, което не може да излъчи устойчиво ръководство. То е обаче и проява на устойчивостта на конституционната рамка: даже в комбинацията сред пандемията и покачването на част от цените политиката се развива по разпоредбите на главния закон.
Нещо повече, радикализацията измежду партиите не се е нараснала доста и най-крайните политически обединения са съществено маргинализирани. Каквато и рецесия България да претърпява, тя е доста надалеч от Ваймарския сюжет, обвързван с колабиране на демократичните институции.
Предимствата на демокрацията
Тази оптимистична интерпретация се удостоверява от данните на едно скорошно проучване на публичните настройки на " Алфа рисърч " и Институт " Отворено общество ", извършено в края на октомври. В него 56 % от българите показват демокрацията като най-хубавата форма на ръководство, а 28 на 100 не са съгласни с това изказване. За съпоставяне, през 2018-а година при задаването на същия въпрос последователите на демокрацията са били 45 %, а съперниците 34 на 100. Големият извод, на който тези цифри навеждат, е, че изключителните избори през 2021-а година, както и митингите през 2020-а не са разочаровали българите от демокрацията, в противен случай - убедили са ги в нейните преимущества.
Оптимистична нотка внася и фактът, че младите в голямото си болшинство - 64 % - показват демокрацията за безапелационен собствен избор. Хората с висше обучение (72 на сто) и жителите на София (71 на сто) са също свъхпредставени измежду предпочитащите демокрацията. Възрастовите разлики в отношението към тази форма на ръководство са изключително забавни. Хората над 60 години по време на измененията от 1989-а са били трийсет-четирийсет годишни - те са били тогавашните млади фенове на промените и демокрацията. Днес измежду тях са и огромна част от скептиците.
Всеки 10 години - нови играчи
В упоменатото проучване за първи път беше включен въпрос за популистките настройки измежду гласоподавателите по одобрения модел на " Барометъра за популизъм " на фондация " Бертелсман ". И тук се получи една изненада, която се нуждае от пояснение. В Германия през 2020 година 20,9 % от гласоподавателите са с изразени популистки настройки, 47,1 на 100 са не-популистите и 32 % са " смесени " - по-неопределена, междинна категория.
През 2021 година в България по същата методология резултатът е: популисти - 24,2 %, не-популисти 27,7 на 100, смесени - 48,0 %. Изненадата е, че двете страни не се разграничават трагично по каузи на изразените популисти. Това, в което наподобява е разликата, е доста огромният дял " смесени " в България и надлежно по-малкият дял на изразените не-популисти.
Тези цифри са значими, тъй като партийните системи в България и в Германия се разграничават съществено. В немската преобладават одобрени партии с обичаи, до момента в който в България най-малко на всеки 10 години, а и по-често, има сериозна промяна на партийната система с появяването на нови играчи, някои от които със мощно популистки темперамент. Подобни явления имаше през 2001-а и 2009-а година, както и при започване на 2021-а. По-малки обединения от този вид се родиха и през 2005-а и 2014-а година.
Ако изразените " популисти " в България и Германия са подобен дял, огромната разлика в партийните системи на двете страни наподобява се дължи на ниския дял " непопулисти " у нас. Казано по-разбираемо, междинният гласоподавател в България по-лесно се запленява от персоналистки спасители, от герои с особена харизма, които дават обещание вълшебен решения за къс интервал от време. Причините за това разграничение може да са многочислени - германците наподобява са си взели поучения от Ваймарската злополука и са развили имунитет към персоналната харизма. Може би и фактът, че имат по-дълъг либерален опит (в западната част на страната) им оказва помощ да поддържат устойчиви и одобрени партии.
Рисковете от метода " всеки самичък си преценява "
Има обаче и нещо обезпокоително в българската обстановка, което също може да изясни фрагментраността на партийната истема и лесния напредък на персоналистки и популистки обединения в нея. Това са ниските равнища на доверие в главните рационални групови принадлежности за отбрана на ползите на хората. Например, 50,2 % считат, че законите по принцип са несправедливи, а цели 57,4 на 100 ги считат за неразбираеми. 84,9 % пък са уверени, че каквито и да са законите, те не се ползват еднообразно за всички, а 37 на 100 смятат, че даже държавното управление не ги съблюдава. Ако пък работата стигне до съд, болшинството е несъмнено, че няма да получи обективен развой.
В една такава среда елементарно се постанова изводът, че всеки би трябвало да се оправя самичък за себе си и да не разчита на групови и солидарни форми на отбрана. " Всеки самичък си преценява " в действителност е влезнало надълбоко в груповия код и деянията на този синдром във връзка с имунизационната акция са удостоверение на общото предписание.
Разбира се, няма общество, което да е оживяло с политиката " всеки самичък си преценява ". Идват рецесии, в които са нужни незабавни групови дейности - закони, локдауни, компенсационни ограничения и така нататък И тук идва казусът: който не е вложил в общоприети и институционализирани форми на групово съдействие (партиите са значим подобен елемент), по време на рецесия има незабавна потребност от ексклузивен избавител. Този избавител нормално е някой, който с сякаш изключителните си лични качества би трябвало да вземе нужните решения и да подреди нещата.
Така се получава българското люлеене от неналичието на доверие в груповото до сляпото доверяване на следващия избавител, който вместо с неизменност, обучение и професионализъм в политиката свети с чудодейни качества, изключително его и персонална харизма.
Голямата задача пред българската народна власт е да излезе от този цикъл, заключен сред недоверието в рационалните структури и сляпото следване на лична харизма. На България са нужни политически партии, които имат решението за положителен излаз от порочния кръг, а не изискват прехласване пред някакви техни вълшебен качества. Политическият свят от дълго време е разомагьосан.
Данните са от национално представително проучване на публичното мнение, извършено измежду пълнолетното население на страната през интервала 16-23 октомври 2021-а година по метода на директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на респондентите. Респондентите са подбрани посредством двустепенна стратифицирана извадка по район и вид обитаемо място с квота по признаците пол, възраст и обучение. Проведени са 1000 ефикасни изявленията. Максимално възможно общоприетоо отклоняване на национално равнище при 95 % гаранционна възможност: +/-1.58% при 50-процентен дял. Изследването на терен е извършено от " Алфа Рисърч " в границите на план, финансиран от Институт " Отворено общество " и изпълняван взаимно с Центъра за демократични тактики. Сравнителните данни от предишни години са от проучвания, извършени и финансирани от Институт " Отворено общество ".
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
В деня за размисъл си коства да се спрем на общото положение на българската народна власт. Страната за една година три пъти гласоподава за парламент. Това може да се пояснява като рецесия на представителството, което не може да излъчи устойчиво ръководство. То е обаче и проява на устойчивостта на конституционната рамка: даже в комбинацията сред пандемията и покачването на част от цените политиката се развива по разпоредбите на главния закон.
Нещо повече, радикализацията измежду партиите не се е нараснала доста и най-крайните политически обединения са съществено маргинализирани. Каквато и рецесия България да претърпява, тя е доста надалеч от Ваймарския сюжет, обвързван с колабиране на демократичните институции.
Предимствата на демокрацията
Тази оптимистична интерпретация се удостоверява от данните на едно скорошно проучване на публичните настройки на " Алфа рисърч " и Институт " Отворено общество ", извършено в края на октомври. В него 56 % от българите показват демокрацията като най-хубавата форма на ръководство, а 28 на 100 не са съгласни с това изказване. За съпоставяне, през 2018-а година при задаването на същия въпрос последователите на демокрацията са били 45 %, а съперниците 34 на 100. Големият извод, на който тези цифри навеждат, е, че изключителните избори през 2021-а година, както и митингите през 2020-а не са разочаровали българите от демокрацията, в противен случай - убедили са ги в нейните преимущества.
Оптимистична нотка внася и фактът, че младите в голямото си болшинство - 64 % - показват демокрацията за безапелационен собствен избор. Хората с висше обучение (72 на сто) и жителите на София (71 на сто) са също свъхпредставени измежду предпочитащите демокрацията. Възрастовите разлики в отношението към тази форма на ръководство са изключително забавни. Хората над 60 години по време на измененията от 1989-а са били трийсет-четирийсет годишни - те са били тогавашните млади фенове на промените и демокрацията. Днес измежду тях са и огромна част от скептиците.
Всеки 10 години - нови играчи
В упоменатото проучване за първи път беше включен въпрос за популистките настройки измежду гласоподавателите по одобрения модел на " Барометъра за популизъм " на фондация " Бертелсман ". И тук се получи една изненада, която се нуждае от пояснение. В Германия през 2020 година 20,9 % от гласоподавателите са с изразени популистки настройки, 47,1 на 100 са не-популистите и 32 % са " смесени " - по-неопределена, междинна категория.
През 2021 година в България по същата методология резултатът е: популисти - 24,2 %, не-популисти 27,7 на 100, смесени - 48,0 %. Изненадата е, че двете страни не се разграничават трагично по каузи на изразените популисти. Това, в което наподобява е разликата, е доста огромният дял " смесени " в България и надлежно по-малкият дял на изразените не-популисти.
Тези цифри са значими, тъй като партийните системи в България и в Германия се разграничават съществено. В немската преобладават одобрени партии с обичаи, до момента в който в България най-малко на всеки 10 години, а и по-често, има сериозна промяна на партийната система с появяването на нови играчи, някои от които със мощно популистки темперамент. Подобни явления имаше през 2001-а и 2009-а година, както и при започване на 2021-а. По-малки обединения от този вид се родиха и през 2005-а и 2014-а година.
Ако изразените " популисти " в България и Германия са подобен дял, огромната разлика в партийните системи на двете страни наподобява се дължи на ниския дял " непопулисти " у нас. Казано по-разбираемо, междинният гласоподавател в България по-лесно се запленява от персоналистки спасители, от герои с особена харизма, които дават обещание вълшебен решения за къс интервал от време. Причините за това разграничение може да са многочислени - германците наподобява са си взели поучения от Ваймарската злополука и са развили имунитет към персоналната харизма. Може би и фактът, че имат по-дълъг либерален опит (в западната част на страната) им оказва помощ да поддържат устойчиви и одобрени партии.
Рисковете от метода " всеки самичък си преценява "
Има обаче и нещо обезпокоително в българската обстановка, което също може да изясни фрагментраността на партийната истема и лесния напредък на персоналистки и популистки обединения в нея. Това са ниските равнища на доверие в главните рационални групови принадлежности за отбрана на ползите на хората. Например, 50,2 % считат, че законите по принцип са несправедливи, а цели 57,4 на 100 ги считат за неразбираеми. 84,9 % пък са уверени, че каквито и да са законите, те не се ползват еднообразно за всички, а 37 на 100 смятат, че даже държавното управление не ги съблюдава. Ако пък работата стигне до съд, болшинството е несъмнено, че няма да получи обективен развой.
В една такава среда елементарно се постанова изводът, че всеки би трябвало да се оправя самичък за себе си и да не разчита на групови и солидарни форми на отбрана. " Всеки самичък си преценява " в действителност е влезнало надълбоко в груповия код и деянията на този синдром във връзка с имунизационната акция са удостоверение на общото предписание.
Разбира се, няма общество, което да е оживяло с политиката " всеки самичък си преценява ". Идват рецесии, в които са нужни незабавни групови дейности - закони, локдауни, компенсационни ограничения и така нататък И тук идва казусът: който не е вложил в общоприети и институционализирани форми на групово съдействие (партиите са значим подобен елемент), по време на рецесия има незабавна потребност от ексклузивен избавител. Този избавител нормално е някой, който с сякаш изключителните си лични качества би трябвало да вземе нужните решения и да подреди нещата.
Така се получава българското люлеене от неналичието на доверие в груповото до сляпото доверяване на следващия избавител, който вместо с неизменност, обучение и професионализъм в политиката свети с чудодейни качества, изключително его и персонална харизма.
Голямата задача пред българската народна власт е да излезе от този цикъл, заключен сред недоверието в рационалните структури и сляпото следване на лична харизма. На България са нужни политически партии, които имат решението за положителен излаз от порочния кръг, а не изискват прехласване пред някакви техни вълшебен качества. Политическият свят от дълго време е разомагьосан.
Данните са от национално представително проучване на публичното мнение, извършено измежду пълнолетното население на страната през интервала 16-23 октомври 2021-а година по метода на директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на респондентите. Респондентите са подбрани посредством двустепенна стратифицирана извадка по район и вид обитаемо място с квота по признаците пол, възраст и обучение. Проведени са 1000 ефикасни изявленията. Максимално възможно общоприетоо отклоняване на национално равнище при 95 % гаранционна възможност: +/-1.58% при 50-процентен дял. Изследването на терен е извършено от " Алфа Рисърч " в границите на план, финансиран от Институт " Отворено общество " и изпълняван взаимно с Центъра за демократични тактики. Сравнителните данни от предишни години са от проучвания, извършени и финансирани от Институт " Отворено общество ".
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ