Пари за образование има, резултати – не
Анализът е препубликуван от страницата на
" България получи над 1,3 милиарда лв. от Европейския съюз по оперативната стратегия за просвета и обучение за интервала 2014-2021 година "
Добра вест, ще си кажете евентуално.
" Българските възпитаници още веднъж са с най-ниски резултати измежду връстниците си в Европа, демонстрира мониторингът на Европейската комисия през 2022 година "
Добра ли е в действителност?
Свикнали сме да оправдаваме недъзите на българското обучение с неналичието на средства. През последните години обаче пари има - не толкоз в действителност, колкото влагат други страни, само че задоволително, с цел да може да забележим най-малко начало на позитивна наклонност в повишението на резултатите на българските възпитаници. Това обаче не се случва. Близо половината от 15-годишните нямат основни умения като това да схванат смисъла на прочетен текст, да разчетат графика или да създадат логическа връзка сред свързани събития. Това се отразява както на благополучието на тези възпитаници и техните фамилии, по този начин и на обществото и стопанската система на страната.
На този декор, с изключение на милиарда по оперативна стратегия " Наука и обучение за образован напредък ", се изливат милиони по национални стратегии за обучение, делегирани бюджети за учебните заведения и още средства от разнообразни други източници. Идват и още - близо 2 милиарда лв. по новата оперативна стратегия " Образование " (2021-2027 г.) и още толкоз по Плана за възобновяване и резистентност. Има ли знаци, че тези вложения ще имат възвръщаемост? Съвсем не, даже в противен случай. По всичко проличава, че ще получим още от същото - проформа действия и пари, които се харчат изцяло безотчетно, без ясна цел и без резултати.
Проблемът е сериозен и е време всички да му обърнем внимание. И Европейската комисия, и Министерството на образованието и науката, и народните представители, и шефовете и учителите, и родителите, и специалистите в образованието, и данъкоплатците като цяло. И откакто обърнем внимание, дано помислим и за вероятните решения. Ето някои от тях.
Засилване на административния потенциал
Първото изискване за сполучливо обмисляне, вложение и ръководство на забележителните средства е човешкият запас. Хората, които дават отговор за европейските стратегии, би трябвало да са доста добре осведомени със незабавните промени, които би трябвало да се случат в бранша, с потребностите на учебните заведения и с потвърдените на терен сполучливи практики за по-качествено обучение. Между екипите, отговарящи за другите интервенции по оперативната стратегия, би трябвало да има отлична съгласуваност и обединен метод в работата, с цел да няма припокриване и пропускане на действия, както и с цел да е ясно отчитането на резултатите.
Добро целеполагане и ясни цели
Администрациите в България постоянно раздават средства " на калпак ", с цел да няма недоволни. Този метод обаче не работи, в случай че желаеме смели промени, които да доведат до действителни позитивни промени. Инвестициите са ефикасни тогава, когато има ясна визия какви проблеми целят да решат, в кои цели ще се вложат старания и за какво и какъв е съответният проект за деяние по другите ограничения.
Прозрачни и съответни измерители за триумф
Резултатите от дейностите по европейските (а и по националните) планове могат да бъдат видени, оценени и да станат база за следващи политики, единствено в случай че са планувани принадлежности за измерването им. Това не може да се случи посредством официални критерии като брой взели участие възпитаници, брой създадени наръчници или дежурното брой подготвени учители. Участие не е равно на резултат и с цел да разберем кои действия са били потребни за системата и би трябвало да се продължат и отсега нататък, наложително би трябвало да обвържем смяната в достиженията на учениците, посещаемостта на образователните часове, качеството на преподаването и други с разходвания запас.
Ефективна работа с данни
В Министерството на образованието и науката се събират големи количества данни. Процесът обаче е безреден, с разнопосочни принадлежности и регулярност. Това постоянно ги прави безполезни за това да разберем дали е имало резултат от дадена инвестиция или не. Ефективното и транспарантно събиране и анализиране на данни, както и регулярното им шерване е наложително изискване и за ефикасен цивилен надзор върху харченето на обществен запас.
Поемане на отговорност
Ако една компания пропилее 1,3 милиарда без забележим резултат, изпълнителният ѝ шеф и виновните за това чиновници надали дълго ще останат на постовете си. При вложението на средствата от европейските стратегии в България обаче нито някой поема отговорност за реализиране на резултати, нито някой изисква такива. Крайно време е когато се харчи обществен запас - и се харчи явно не както би трябвало, да е ясно кои по веригата носят отговорност и да я понесат.
Използване на потвърдили се положителни практики
В българското обучение към този момент има значително шефове и учители, които сами или с поддръжка от цивилен организации са постигнали резултати в работата с учениците. Опитът и ресурсите на педагозите и на специалистите от сферата би трябвало да бъдат употребявани оптимално, с цел да може сполучливите на микро равнище практики да се разпространят по-широко в системата.
Европейските средства не са просто едни доста пари, които би трябвало да усвоим, и по-късно да се потупаме по рамото, че не сме ги върнали на Европейски Съюз. Те са запас с голям капацитет, който може да направи времето, прекарано в учебно заведение, доста по-смислено за учениците. Може да помогне на стимулираните учители да преподават още по-ефективно. И на дейните шефове да подобрят още повече учебната среда. Но единствено в случай че бъдат вложени както би трябвало. Нека пожелаеме това да се случи.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
" България получи над 1,3 милиарда лв. от Европейския съюз по оперативната стратегия за просвета и обучение за интервала 2014-2021 година "
Добра вест, ще си кажете евентуално.
" Българските възпитаници още веднъж са с най-ниски резултати измежду връстниците си в Европа, демонстрира мониторингът на Европейската комисия през 2022 година "
Добра ли е в действителност?
Свикнали сме да оправдаваме недъзите на българското обучение с неналичието на средства. През последните години обаче пари има - не толкоз в действителност, колкото влагат други страни, само че задоволително, с цел да може да забележим най-малко начало на позитивна наклонност в повишението на резултатите на българските възпитаници. Това обаче не се случва. Близо половината от 15-годишните нямат основни умения като това да схванат смисъла на прочетен текст, да разчетат графика или да създадат логическа връзка сред свързани събития. Това се отразява както на благополучието на тези възпитаници и техните фамилии, по този начин и на обществото и стопанската система на страната.
На този декор, с изключение на милиарда по оперативна стратегия " Наука и обучение за образован напредък ", се изливат милиони по национални стратегии за обучение, делегирани бюджети за учебните заведения и още средства от разнообразни други източници. Идват и още - близо 2 милиарда лв. по новата оперативна стратегия " Образование " (2021-2027 г.) и още толкоз по Плана за възобновяване и резистентност. Има ли знаци, че тези вложения ще имат възвръщаемост? Съвсем не, даже в противен случай. По всичко проличава, че ще получим още от същото - проформа действия и пари, които се харчат изцяло безотчетно, без ясна цел и без резултати.
Проблемът е сериозен и е време всички да му обърнем внимание. И Европейската комисия, и Министерството на образованието и науката, и народните представители, и шефовете и учителите, и родителите, и специалистите в образованието, и данъкоплатците като цяло. И откакто обърнем внимание, дано помислим и за вероятните решения. Ето някои от тях.
Засилване на административния потенциал
Първото изискване за сполучливо обмисляне, вложение и ръководство на забележителните средства е човешкият запас. Хората, които дават отговор за европейските стратегии, би трябвало да са доста добре осведомени със незабавните промени, които би трябвало да се случат в бранша, с потребностите на учебните заведения и с потвърдените на терен сполучливи практики за по-качествено обучение. Между екипите, отговарящи за другите интервенции по оперативната стратегия, би трябвало да има отлична съгласуваност и обединен метод в работата, с цел да няма припокриване и пропускане на действия, както и с цел да е ясно отчитането на резултатите.
Добро целеполагане и ясни цели
Администрациите в България постоянно раздават средства " на калпак ", с цел да няма недоволни. Този метод обаче не работи, в случай че желаеме смели промени, които да доведат до действителни позитивни промени. Инвестициите са ефикасни тогава, когато има ясна визия какви проблеми целят да решат, в кои цели ще се вложат старания и за какво и какъв е съответният проект за деяние по другите ограничения.
Прозрачни и съответни измерители за триумф
Резултатите от дейностите по европейските (а и по националните) планове могат да бъдат видени, оценени и да станат база за следващи политики, единствено в случай че са планувани принадлежности за измерването им. Това не може да се случи посредством официални критерии като брой взели участие възпитаници, брой създадени наръчници или дежурното брой подготвени учители. Участие не е равно на резултат и с цел да разберем кои действия са били потребни за системата и би трябвало да се продължат и отсега нататък, наложително би трябвало да обвържем смяната в достиженията на учениците, посещаемостта на образователните часове, качеството на преподаването и други с разходвания запас.
Ефективна работа с данни
В Министерството на образованието и науката се събират големи количества данни. Процесът обаче е безреден, с разнопосочни принадлежности и регулярност. Това постоянно ги прави безполезни за това да разберем дали е имало резултат от дадена инвестиция или не. Ефективното и транспарантно събиране и анализиране на данни, както и регулярното им шерване е наложително изискване и за ефикасен цивилен надзор върху харченето на обществен запас.
Поемане на отговорност
Ако една компания пропилее 1,3 милиарда без забележим резултат, изпълнителният ѝ шеф и виновните за това чиновници надали дълго ще останат на постовете си. При вложението на средствата от европейските стратегии в България обаче нито някой поема отговорност за реализиране на резултати, нито някой изисква такива. Крайно време е когато се харчи обществен запас - и се харчи явно не както би трябвало, да е ясно кои по веригата носят отговорност и да я понесат.
Използване на потвърдили се положителни практики
В българското обучение към този момент има значително шефове и учители, които сами или с поддръжка от цивилен организации са постигнали резултати в работата с учениците. Опитът и ресурсите на педагозите и на специалистите от сферата би трябвало да бъдат употребявани оптимално, с цел да може сполучливите на микро равнище практики да се разпространят по-широко в системата.
Европейските средства не са просто едни доста пари, които би трябвало да усвоим, и по-късно да се потупаме по рамото, че не сме ги върнали на Европейски Съюз. Те са запас с голям капацитет, който може да направи времето, прекарано в учебно заведение, доста по-смислено за учениците. Може да помогне на стимулираните учители да преподават още по-ефективно. И на дейните шефове да подобрят още повече учебната среда. Но единствено в случай че бъдат вложени както би трябвало. Нека пожелаеме това да се случи.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ