Анализът е от седмичния бюлетин на Вече изглежда почти невероятно

Анализът е от седмичния бюлетин на

Вече наподобява съвсем необикновено България да получи предплатено заплащане по Плана за възобновяване и резистентност. Размерът на предстоящата сума е до 13% от общия утвърден финансов пакет за страната, или малко над 1,6 милиарда лв.. Защо това е по този начин?

Регламентът, създаващ Механизма за възобновяване и резистентност ясно показва, че Комисията прави заплащане по авансово финансиране (аванс) на сума в размер до 13% от финансовото присъединяване, при изискване че Съветът одобри до 31 декември 2021 година решението за осъществяване (т.е. утвърди Плана и настояването за плащане). От своя страна, индикативният график за утвърждение планува целесъобразен период от до два месеца за Европейската комисия, и по-късно още четири седмици за Съвета. Разбира се, изговаряне може да има и в по-кратък период - да вземем за пример напролет Европейска комисия утвърди проектите на някои страни за към шест седмици . Към момента наподобява, че опцията за приемане на решение на Съвета до края на годината е по-скоро в кръга на пожелателното и без подозрение зависи от някакви възможни изключителни политически съображения.

Какво значи това? На първо място, не става въпрос за разлика от няколко дни или седмици. Текстът на Регламента е явен, че страните имат право да получат задатък единствено в случай че проектите са утвърдени от Комисията и Съвета до 31 декември 2021 година Няма догадка, в която се планува префинансиране, в случай че това утвърждение се получи да вземем за пример при започване на януари. С други думи, или искаш задатък на база показан и утвърден проект до края на 2021 година, или се отказваш от задатъка и започваш да изпълняваш дейностите по проекта и надлежно да получаваш заплащания (до) два пъти в годината до 2026 година

Исканията за регулярните заплащания обаче към този момент се подчиняват на общата логичност на Механизма - а точно " пари против промени ", при доказване на реализиране на избрани знаци и осъществяване на обещани промени според утвърждения график. В това условие на Регламента има мощна логичност - задатък се поставя единствено на тези, които в действителност имат потребност от средства незабавно, а потребността допуска, че държавното управление на съответната страна ще постави старания бързо да реализира консенсус към националния проект за възобновяване и резистентност.

Освен България, Нидерландия също не е изпратила публично народен проект. В същото време, Полша и Унгария са изпратили, само че не получават утвърждение от Европейската комисия. Все отново за тези две страни сделка може да бъде реализирана (теоретично поне) за дни, което дава задоволително време за решение на Съвета в границите на 2021 година За Нидерландия евентуалните заплащания по Механизма нямат макроикономическо измерение, а страната няма и ликвиден проблем с финансиране на обществените си разноски и покриване на бюджетния недостиг.

На пръв взор, България е в неповторима позиция - вторият максимален бенефициент (като дял на безвъзмездната помощ от БВП) по Механизма не бърза и не разчита на предплатено заплащане. Важно е да обърнем внимание обаче и на претекстовете зад сходно решение, които от своя страна са ненапълно резултат и на общия икономически и фискален подтекст. Съображенията за отсрочване са съвсем очевадни - по думите на вицепремиера Атанас Пеканов, Комисията чака ясни задължения за ограничения и деяние в региона на върховенството на правото и във връзка с бъдещето на въглищните централи. Преди избори наподобява служебното държавно управление, което има мандат не от настоящ парламент, а от президента, не желае да поема задължения, които биха се трансформирали в обект на разгорещена предизборна полемика. Същевременно, наподобява държавното управление е наясно, че в случай че не поеме по-ясни и безапелационни задължения Комисията няма да утвърди проекта - както стана в Унгария и Полша, което също ще бъде показано от съперниците като доказателство за " неуспех ".

Така политическата обстановка разумно води до " отсрочване ". Какъв обаче е икономическият, както строго бюджетният подтекст? Ако разгледаме спецификата на най-малко към този момент разисквания български народен проект, както и динамичността на стопанската интензивност и осъществяването на бюджета през последните месеци, залогът с отвод от задатък не наподобява толкоз стеснителен. Ето какво знаем все още:

Възстановяването върви с по-бързи от предстоящото преди година темпове, съчетано с повишаване на общото ценово ниво. Министърът на финансите ще се радва на " инфлационен бонус " - неочакван растеж на приходите, дължащ се на по-високи в номинална стойност обороти. Както към този момент писахме, общите обществени доходи още към края на септември са нарастнали с по-висока стойност даже от заложеното в обновения бюджет; както наподобява, даже без задатък растежът на приходите ще надвиши предстоящото нарастване на разноските. Така че даже от позиция на ликвидност все още няма необикновен проблем за осъществяването на бюджета.

В по-общ проект, самата концепция за предплатени заплащания е в услуга на страните с висок бюджетен недостиг, огромен държавен дълг и оттова - усложнения пред финансирането. Без да вършим тук прецизни прогнози, наподобява че и тази година - откакто през 2020 година завършихме с трети най-нисък недостиг в Европейски Съюз - бюджетният недостиг ще е измежду ниските в относителен проект. Ако погледнем прогнозата на Европейска комисия от лятото, едвам 8 страни се чака да осъществят недостиг под 5% от Брутният вътрешен продукт за 2021 година, а 7 страни плануват недостиг от над 8%. Страните, получили най-големи задатъци ( тук) - Италия, Испания и Франция - се чака да имат недостиг от 11,7%, 7,6% и 8,5%. Тези страни фактически имат потребност от фискален трансфер, и то скоро - те ще създадат разноски за сметка на проекта още тази и идната година, и по тази причина явно бързат в приемането на ликвидни средства.

Графика: Предвидени вложения по националните проекти за интервала 2020-2022 година



България в действителност по този начин или другояче не планува съвсем никакви вложения за сметка на Механизма през 2021 и 2022 година Както към този момент писахме, нашият проект е извънредно мощно " изтеглен " напред във времето - до степен да си задаваме въпроса дали това е проект за възобновяване, или инструмент за осъществяване на някакви капиталови хрумвания в добавка към кохезионната поддръжка. По предварителна оценка, едвам към 12% от разноските по целия проект ще би трябвало се осъществят до 2022 година За съпоставяне, в останалите страни този дял е към 40%, в Испания е 70%, в Малта и Кипър е към 50%, в Италия е 37%, и така нататък

С други думи, до момента в който други страни фактически ще похарчат обилни средства от бюджетите си - каквато е самата логичност на този инструмент от позиция на възобновяване след рецесията и икономическата промяна - то България по този начин или другояче е отсрочила концепциите за обществени вложения. Тогава сходен задатък явно би постъпил като наличност разполагаем на държавното управление, а не като необходим запас за осъществяване на планове тази или началото на идната година.

Оставайки в режима на шестмесечните заплащания по проекта, това ще сложи още идните месеци бъдещото ръководство под сериозен напън да прави промени и да извършва заложените цели и ограничения в проекта - просто тъй като всяко искане за заплащане би трябвало да се аргументира и да се поддържа с доказателства за резултати.

Така може да стигнем и до позитивен прочит на развиването на събитията. Така или другояче няма провалени планове или отсрочени вложения тази година поради неналичието на задатък - просто такива в никакъв случай не са били предвиждани. Обратно, да получим 1.6 милиарда лв. по Коледа можеше да се трансформира в мотив за следващото декемврийско " разпределяне " на пари - платено с един еднократен касов доход, само че не и с устойчива смяна на приходната база.

Казано другояче, в идните бурни седмици на декември на народните представители ще им се наложи да оферират разноски без въпросните 1.6 милиарда лв. - най-малкото, тъй като те можеха да постъпят през 2021 година, само че няма да дойдат отново през 2022 година Ако търсят запаси за разнообразни дотации или повишение на обществени заплащания, бъдещите ръководещи ще бъдат лимитирани от рамката на потенциала за лични доходи на фиска. Също по този начин задатъкът няма да може да се употребява за покриване на касов недостиг тази година или за заплащане на близо 2,5 милиарда лв. на падежа на 7-годишните облигации през февруари 2022 година

Политиците имат потребност от напън за бюджетна почтеност пред данъкоплатците - няма по какъв начин да правиш дефицити с повдигане на разноските и да плащаш остарели задължения без да поемаш нови задължения. В този смисъл неналичието на задатъка може малко да отрезви тези, които с лека ръка оферират нови разноски, само че не желаят да са тези, които да подвигат налози или да теглят заеми. В последна сметка, парите по Механизма имат своето предопределение - те би трябвало да реализират резистентност, възобновяване и промяна посредством вложения и структурни промени. Българските жители имаме интерес парите да идват в сметката на държавното управление единствено когато и доколкото то извършва тези цели.

Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.