Военният експерт Камен Невенкин: Соледар категорично не е превзет изцяло от руснаците, защото западната му част все още се намира под контрола на ЗСУ
Анализ на Камен Невенкин за
Изучавам модерните войни от толкоз от дълго време, че не помня даже по кое време започнах това странствуване в познанието. Прочел съм безчет документи, книги и публикации, филми, водил съм безброй диалози с сътрудници, интервюирал съм очевидци и участници на страшни събития. Анализирал съм съвсем неразрешими исторически загадки и съм намирал решенията им. За едно нещо, обаче, до ден сегашен нямам отговор и това e до каква степен една война се решaва от тежестта на числата. И не е ли човешката воля, мисловна активност, непримиримост и целият този набор от качества, който отличава печелещия от губещия, решаващият фактор, определящ спечелилия в една смъртоносна борба? Едва ли това, което ще напиша по-долу ще докара до някакви ясни заключения по тази другояче много философска тематика, само че позволете ми най-малко да опитам.
Соледар
От края на предходната седмица на практика незнайният до неотдавна дребен миньорски град се трансформира от " място забравено от бога " във водеща вест на всички международни медии. След месеци безполезни офанзиви против главната украинска цитадела в Донбас – Бахмут – където, съгласно най-консервативните оценки, руснаците досега са изгубили най-малко 12 хиляди души, Москва реалокира фокуса на своята атака десетина километра по на север, при Соледар. С това се преследваха по едно и също време две цели:
да се записва каквато и да е победа, с която да се хвърли нещичко на съветските Z-патриотида сложи началото на следващия опит за преодоляване на Бахмут, този път посредством дълбоки обкръжаващи удари по едно и също време от север и от юг (Именно през Соледар би трябвало да премине северният чеп на съветската атака, който по-късно да откри контакт със силите напредващи от юг и по този начин да образува компактен " казан " към Бахмут.)
Ако въпреки всичко през последните дни сте се интересували по какъв начин тъкмо протичат боевете в региона на Соледар, то евентуално сте обърнали внимание, че информацията, идваща от там е много спорна и дори объркваща. Всъщност за зони на натоварен боен спор една такава неизясненост е изцяло естествена и в британския съществува дори специфичен израз, Fog of War (Мъглата на войната). Да погледнем оттатък пелената на военната " мъгла "...
Щурмът
Битката за дребния град започва малко след новогодишните празници, продължи с възходяща активност през цялата предходна седмица с цел да доближи своята кулминационна точка тази сряда, когато станахме очевидци на серия от в действителност трагични събития. И както всяка стихия има начало и край, по този начин и съветската атака в региона стартира да утихва в четвъртък и сега обстановката върви към следващото стабилизиране, т.е. още веднъж ще следим поредност от позиционни конфликти без съществени териториални придобивки за двете страни. Но дано ви опиша за това с малко повече елементи.
Миналата събота (7 януари) обстановката в Соледар изглаждаше, че се управлява напълно от ЗСУ (украинските въоръжени сили). След сполучлива контраофанзива те дори съумяха да си върнат контрола над предприятието " Артьомсоль " в източния завършек на града.
Това даваше някакви очаквания, че 93-та бригада или бранителите на " крепостта ", които до този миг се представяха повече от превъзходно, ще съумеят да я задържат още дълго. Тогава, обаче, се появиха проблеми по фланговете, в откритите полета на север и юг от града. Те бяха защитавани от явно по-слабо квалифицираните и незадоволително въоръжени батальони на Териториалната защита и точно против тях руснаците концентрираха обилни старания. При това в багра бяха хвърлени освен наемниците от частната войска на Пригожин ЧВК " Вагнер ", само че и наскоро изтеглените от Херсон елитни елементи на съветските въздушно-десентни войски. Не след дълго украинските флангове се огънаха и Соледар се оказа в полуобкръжение, а главният път, свързващ града с тиловата зона ЗСУ на запад се оказа напълно под огневия надзор на руснаците. При това те към този момент бяха овладели основните височини към източните околности на обитаемото място и това им даваше опция да следят даже и с просто око целия регион на доста километри напред.
Главнокомандващият ЗСУ военачалник Залужни не бе подготвен да съобщи по този начин елементарно Соледар и макар затрудненото доставяне и връзки, към понеделник изтощената към този момент 93-та бригада бе сменена със свежо елитно формирование – 46-та аеромобилна (въздушно-десантна) бригада. При това от Киев в окото на бурята дойде персонално военачалник Сирски, командващият сухопътните войски на Украйна, с цел да ревизира обстановката на място и да внесе нужните корекции. Въпреки положените старания, обстановката на бранителите на града вместо да се усъвършенства дори се утежни.
Решаващият миг, който, евентуално, реши борбата в интерес на нашествениците се оказа неочакван пробив на ударна група вагнеровци сред два опорни пункта на украинците в североизточната част на града, като по този начен бе нарушена целостта на отбранителния периметър на ЗСУ. Или - случи се нещо, което сме гледали в множеството филми за обсадени замъци – част от стената рухва и обсаждащите нахлуват като вълна през пробива.
От този миг нататък сражението се водеше при изцяло изменени условия. Украинската артилерия към този момент не можеше да играе тази решаваща роля в сдържането на натиска на агресора, тъй като дистанцията сред сражаващите се вътре в града бе намаляло до 50 метра, а в някои случаи то бе 20 и дори 10 метра. На доста места в постройките се водеха близки боеве и дори ръкопашни битки сред дребните щурмови групи на двете страни.
Реалностите на градския пердах в Соледар – ЗСУ унищожават съперника спомощта на дронове и артилерия
Тъй като главната тежест от настъплението бе поета от вагнеровците, Пригожин бе в стихията си. Или по-точно в медийната си такава. В средата на седмицата пресс-службата му популяризира персонално негово известие, съгласно което излизаше че Соледар е напълно в съветски ръце, по улиците на всички места се въргалят украински трупове, а последните 500 защиници на града, откакто отказали да капитулират, биват унищожени. Четейки излянията му, човек би останал усещане че те са били писани до момента в който предводителят на ЧВК " Вагнер " се е укривал от патроните в някоя разрушена сграда или най-малко е следил сражението през бинокъл. При това самият Пригожин се снима в солна мина в цялостно бойно снарежение обграден от неколцина от " служителие " си. И точно това му изигра неприятна смешка – той доста бързо бе махленски в неистина от хора, познаващи детайлно региона. Оказа се, че фотосът с въоръжения до зъби предприемач не е юридически в някоя от солните мини на Соледар, ами в някаква си Василевка.
Допълнително масло в огъня наля и съветското Министерство на защитата, където от край време намерено недолюбват " готвача на Путин " поради желанието му да си прави различна войска. Още на същия ден те излязоха с публична сводка, че боевете за обитаемото място не престават с неотслабваща мощ, като освен това и дума не обелиха, че в тях вземат участие някакви си вагнеровци.
Боят в града
На процедура към сряда обстановката в " крепостта " бе много по-различна от описаната от Пригожин. В централната част ЗСУ бяха хванати в нещо като джоб с нестабилна тилова връзка в западна посока, а нашествениците ги притискаха по едно и също време от север, изток и юг.
Тъй като имаше действителна опастност 46-та бригада да бъде изцяло обкръжена и унищожена, в Киев бе решено тя непременно да бъде изтеглена от там. За задачата бе оставен ариергард, който да прикрива отсъплението на основните сили даже с риск да бъде рискуван. Допълнително в града бяха трансферирани елементи и от друго елитно съединяване на ЗСУ – Карпатската 10-та Планинска щурмова бригада – евентуално за да бъде арестуван съществуващият отворен кулоар за отдръпване.
Последните борби в сърцето на града евентуално са били много трагични - кореспондент на CNN бе съумял да се свърже с един от бранителите от 46-та бригада, който му споделил, че нямат радиовръзка със съседите си, към момента имат задоволително боеприпаси, само че разполагат с прекомерно малко храна и дори, че се " усещат изоставени от командването си ". В последна сметка ходът на украинските командири съумя – бригадата, дружно с техниката си, бе сполучливо изтеглена към западните околности на града. Що се отнася до ариерграда, както в множеството подбни случаи в историята на войните, част от него най-вероятно е съумяла да се измъкне, а останалата част е била изгубена окончателно. Бе обявено за към 100-на пленници, попаднали в съветски ръце.
Към четвъртък, с идването на украински запаси, обстановката бе нормализирана в западната част на града, където яростните сражения не престават, само че към този момент не носят същата динамичност. Тук е моментът да загатна, че за разлика от множеството обитаеми места, които, погледнати отвисоко, наподобяват като леке, на картите Соледар наподобява по-скоро на зле завършено кебапче проточило се от изток на запад.
Има три солни мини, които с изключение на, че могат да служат за хранилища, нямат съвсем никакво значение за защитата на града, промишлени предприятия, както и две гари, надлежно в източната и западната част, откъдето да се извозва солта и другата продукция на предприятията. ЗСУ към този момент управляват точно региона на западната гара, най-малко една от мините и са построили нова отбранителна линия около жп линията. Основното предимство на тяхната позиция е откритото пространство, което лежи сред гарата и жилищната част на града, т.е. всякога, когато вагнеровците тръгнат в офанзива, те би трябвало да преоодолеят едно огромно " мъртво поле ", където те просто са избивани от бранителите. Новата основна украинска позиция, обаче, има и своите дефекти, най-важният от които е, че руснаците управляват височините и могат да поправят огъня на артилерията си.
Изводи и поучения
Първо, Соледар изрично не е високомерен напълно от руснаците, тъй като западната му част към момента се намира под контрола на ЗСУ. Той е по-скоро " съвсем високомерен ", т.е. налице е нещо сходно на обстановката в Сталинград от есента на 1942 година, когато на немците им остава " още напълно малко " преди доближат Волга. Колко дълго ще продължи това " още напълно малко " в сегашния случай надали някой може да каже, само че се появиха достоверни сведения, че украинците натрупат запаси за контраофанзива. Ако това в действителност е по този начин, то драмата, разиграла са в региона на солниците, занапред ще има своето динамично продължение.
Второ, съветският пробив в огромна степен се оказа вероятен поради две или три основни неточности на украинското командване. Преди всичко, то значително бе подценило обстановката и дълго време разчиташе, че силите на 93-та бригада са изцяло задоволителни, с цел да се удържи региона. Когато съветският пробив въпреки всичко стартира, фланговете, охранявани от Териториалната защита (което си е нещо като опълчение), не бяха навреме усилени. И най-после бе позволен неочакван и много елементарен пробив сред опорните пунктове на бранителите на Соледар в североизточната му част.
И с цел да затворя тематиката за украинското военно управление, не мога да не загатна, че и в това стълкновение за следващ път се прояви характерният почерк на военачалник Залужни. Неговият метод, както нормално, беше обмислен и дори закостенял като се пробва да избегне ненужни опасности и непотребни загуби. И сега, в който стана ясно, че борбата за централната част е изгубена, изтегли бранителите.
Същият почерк на Залужни можем да открием и в решението му за следващ път да не се стартира дълго чаканото огромно украинско нахлуване. За него се шуми от много време, с неспокойствие се очакваше захлаждането, което ще направи земята твърда и проходима за танковете. Температурите паднаха много под нулата, само че огромна атака на ЗСУ няма. Най-вероятно в Главното командване в Киев не се усещат задоволително мощни, с цел да нападат уплътнените от мобилизацията съветски позиции. Освен това се заприказва и за дефицит на артилерийски снаряди. Предполагам, че с неспокойствие чакат идването на огромните партиди тежки оръжия, обещани на Зеленски от западните му сътрудници. Или огромна украинска атака може да се чака напролет. А може и да се надяват руснаците да стартират първи и да ги изтощят в едно безпощадно отбранително стълкновение?
Що се отнася до Соледар, не считам, че при положение на загуба на града ще докара до срутване на украинската защита в Донбас. Битката за Соледар е на първо място част от опита на съветското командване да обкръжи Бахмут, а в информативен проект – част от имиджовата акция на Пригожин да показа себе си като някакво сходство на Наполеон. А даже и неведнъж по-големият Бахмут да бъде отсъпен от ЗСУ в даден миг, то това още веднъж няма да докара до огромен и най-много стремглав съветски пробив в посока на Днепър. В региона има прекалено много села, които ще бъдат превърнати в дребни замъци, а в дълбочина се намират градовете Краматорск и Славянск, които са неведнъж по-здраво укрепени даже и от Бахмут и Соледар.
Руски триумф или пирова победа на Пригожин?
Напълно разбираемо, съветската публична агитация и медийните запаси на Z-патриотите се пробват да показват завладяването на три четвърти от дребен украински град за някаква епохална победа. Дори и да приемем, че това в известна степен е триумф, е редно да се запитаме по какъв начин и най-много на каква цена той бе реализиран.
На първо място би трябвало да отбележим, извънредно високата централизация на съветски войски в региона - приказва се, че в 30-километровия бранш Бахмут – Соледар са съсредоточени най-малко 32 батальона. (За съпоставяне – близо 200-километровия Херсонски плацдарм бе отбраняван от към 20-25 съветски батальонни групи.) Това даде опция на руснаците да се нахвърлят на украинските позиции с невиждани от началото на войната човешки маси. Явно мобилизацията и всеобщото рекрутиране на пандизчии от страна на Пригожин си споделят думата. При това, сходно на от дълго време отминали войни и столетия, се нападна най-вече с хора при поддръжка на артилерия (и когато е допустимо, с поддръжка от въздуха) и съвсем не се виждат танкове.
Вярно е, че от много време руснаците крепко са го закъсали с модерните танкове, а и теренът към Соледар и Бахмут не благоприятства изключително изплозването им. За похлупак на всичко, артилерията на руснаците разполага с доста по-малко боеприпаси, в сравнение с преди. По преценка на английското разузнаване интензивността на съветския артилерийски огън е спаднала с към 75%. На процедура излиза, че единственият неограничен запас, с който войската на Путин разполага сега, това са хората. А тактиката зависи от ресурсите.
Тактиката употребена от руснаците и най-много от вагнеровците при щурма на Соледар може да бъдат избрани само и единствено като средновековно-примитивна. Създадени са забележителен брой от неголеми (8-15 души) щурмови групи напредващи на талази. В първата вълна се състои най-вече от неотдавна освободени пандизчии, вербувани от ЧВК " Вагнер ", за мнозина от които това изобщо е било първото им влизане в действителен пердах. Отличителната линия на тези щурмови групи е тежкото им въоръжение – гранатомети, картечници и така нататък – както и че носят със себе си извънредно доста боеприпаси. Друга присъща специфичност е способността на вагнеровците-щурмоваци извънредно бързо да се окопават при достигането на задачата след превъзмогването на " мъртвата зона ". Освен амуниции те носят със себе си и информационни устройства – радиостанции за връзка с артилерията и таблети за направляване на дроновете и бързо се снабдяват с артилерийска поддръжка.
Излишно е да се споделя, че опитните и добре въоръжени украинци успяваха да унищожават множеството от тези щурмови групи още при превъзмогването на " мъртвата зона ". Съответно, по-късно тръгваше нова вълна вагнеровци-щурмоваци, които безусловно газеха по телата на към този момент починалите си бойни приятели. Тези от тях, които имаха шанса да доближат избраните им цели, към този момент бяха в положение да водят пердах с извънредно висока активност, тъй като мъртвите им " сътрудници " от първата вълна бяха донесли там много оръжия, патрони и гранати. Вече чак по-късно в деяние влизаше третата вълна от щурмова пехота, която се състои от в действителност първокласни бойци – най-хубавите експерти на " Вагнер " и десантчици от въздушно-деснатните елементи на регулярната съветска войска. Те обикновенно се занимават със " зачистване " на към този момент завладените от първите две талази позиции.
Безмислено е да загатвам, че и най-закоравелите ветерани от ЗСУ бяха шокирани от безумната тактичност на вагнеровците край Соледар и най-много от това, че живи хора биват безмилостно жертвани, с цел да служат надали не като мулета-носачи на боеприпаси. Снимките и фрагментите, показващи осеяните с трупове полета към Соледар и Бахмут също не са за хора със слаби нерви. При това колосалните загуби, понесени от руснаците по време на полупобедата при Соледар, шокираха даже и виделите две и двеста съветски военни репортери и някои от тях не се тормозиха да ги опишат в обществените мрежи.
Победа и точка
Напълно разумно, полупревземането на Соледар за малко провокира огромен възторг измежду съветските публични пропагандатори и военнолюбивите " диванни войски " на Путин. Появиха се следващите закани за това по какъв начин идва редът на Берлин, Прага и други европейски градове, както и следващите апели някои страни, поддържащи Украйна, като Франция и Канада, да бъдат изтрити от лицето на земята с нуклеарни ракети. Някои " специалисти " и " публицисти " изцяло съществено задаваха въпроси от рода " не е ли време да разположим нуклеарни ракети в Куба и по този начин да принудим Съединени американски щати да престанат да пращат оръжие на Украйна " като и " дали няма да е най-добре да ударим по центъра на Киев с нуклеарна ракета ". Да тъкмо по този начин, такива " полемики " се леят от екрана на съветската държавна телевизия в най-гледаното време... Разбира се, ентусиазмът на нуждаещите се от усмирителни ризи с дълги ръкави съветски телевизионни империалисти не търпя дълго, тъй като скоро по-късно множеството от тях се сетиха, че от запад в Украйна всеки миг ще стартират да идват огромни партиди нови мощни оръжия и боеприпаси. Общият извод бе, че " имаме най-вече месец да реализираме решителен пробив на бойното поле " и че по-късно най-вероятно " крепко ще се мре ". Но до момента в който четях листата с това какво сега е на път към ЗСУ, ми се коства, че най-вероятно ще се случи второто.
За разлика от низините, където от много време се люшкат сред къси моменти на еуфория и дълги интервали на отчаяние, по съветските върхове полупобедата в Соледар стана причнина с нова мощ да се разгори войната сред клановете, в тази ситуация - сред този на военните и този на мутрите. Пригожин безусловно изпадна в гняв, обвинявайки Министерството на защитата, че се пробва да узурпира триумфа в Соледар, който другояче бил единствено негов и на неговите вагнеровци. Военните, от своя страна, евентуално са мощно обезпокоени от възходящото въздействие на Пригожин и ортака му Кадиров в обществото и от много време се вършат, че " такова животно като ЧВК Вагнер нема ".
В целия този спор по забавен метод се намеси Путин. В сряда той махна главнокомандващия съветските сили в Украйна Суровикин (т.нар. " военачалник Армагедон " ) и го размени с военачалник Герасимов. Интересното в тази ситуация, че Суровикин ще остане на фронта, само че към този момент като пръв заместител на Герасимов, с който откровенно не се долюбват. Освен това назад в играта бе върнат и военачалник Лапин, предшественикът на Суровикин, който бе назначен за шеф на Генералния щаб на Сухопътните войски на РФ.
Малко по-детайлен разбор на обстановката, демонстрира гросмайсторски ход от страна на Путин в тази обстановка, както че и единствената държавническа техника, която владее в действителност добре, е прословутото " разделяй и владей ".
За какво става въпрос? Суровикин, който стана прочут най-много с това, че инициира нансянето на ракетните удари по украинската енергетика, искрено е считан за протеже на Пригожин и Кадиров. След злополуката при Харков през септември, когато командването се държеше от Лапин, тези двамцата безусловно го унищожиха и намерено лобираха в интерес на Суровикин. Путин удволетвори желанието им като махна Лапин и на негово място постави въпросния " военачалник Армагедон ". Последният не направи действително нищо, като се изключи че остави без ток милиони мирни украинци. Междувременно Пригожин се намерения за доста популярен, а безгранично нарасналата му се орда от вагнеровци евентуално го е предиздвикала да си фантазира, че е ориста му е отредила да бъде нещо много повече от " готвача на Путин ". При това, както прилича на всеки добър гангстерски филм, понякога той е подкрепян от чеченският полусултан Кадиров, с който другояче са противници в други области. И в този момент, с цел да ги сложи на мястото им, Путин маха протежето им Суровикин и поставя на негово място доверения си човек Герасимов. А с цел да може военните да не се почувстват всесилни, пръв заместител на Герасимов става същия този Суровикин. Както загатнах - класическо " разделяй и владей ".
В непроницаемия свят на съветските военни военачалник Герасимов е не просто огромна риба, той е най-голямата, абе напряко си е кит. Защото Герасимов е не просто някакъв си военачалник, а е шеф на съветския Генерален Щаб, т.е. той е най-висшият професионален боен сега. (Министърът на защитата Шойгу може и да носи униформа, само че по обучение е строителен инжинер.) Това значи, че от тук насетне той ще разполага с на практика неограничена власт при взимането на решения, както и с целия запас на съветската войска във всички точки на страната и дори в чужбина. Основният му съперник, военачалник Залужни, се отнася с очевидно почитание към Герасимов, а преди време даже беше декларирал, че се е учил от него.
Какво тъкмо чака Путин от Герсимов? Най-вече да организира грамотно едно огромно нахлуване, евентуално напролет, с което да реализира решителен пробив някъде в Украйна и най-малкото да сложи Русия в мощна позиция при възможни договаряния с Киев. Герасимов несъмнено е сериозен теоретик, а дали е добър практик, занапред ще разберем. Преди всичко не би трябвало да му се приписват качества на вълшебник – не трябва да забравяме, че именно Герасимов и офицерите му са създатели на проекта за инвазия, който бе пуснат в ход на 24 февруари миналата година и който всички ние знаем, до какво докара.
За Путин хвърлянето в дълбокото на Герасимов е изигравне на последния действителен коз с който разполага. Спокойно може да се каже, че играе ва-банк и това е ход на отчаянието. В момента кремълският деспот е притиснат най-много от бюджета за 2023 година, който той няма да е в положение да осъществя. Предвидените разноски за силовия бранш (най-вече за войната в Украйна) в него са към една трета, а приходите би трябвало да дойдат най-много от продажба на нефт, като заложената цена на база на която са правени калкулациите са 70 $ за барел. В момента, обаче, съветския нефт го купуват най-много индусите и китайците, които намерено се надпреварват кой повече ще успее да издои руснаците. За момента първите откроевено надвиват в съревнованието, успявайки да си договорят продажни цени от нечуваните до неотдавна 38 $ за барел. По най-груби сметки Русия губи над двеста милиона $ дневно единствено от това перо, т.е. би трябвало да се чака загуба от 75 и даже повече милиарда $ до края на годината единствено от петролния бранш. Официално се загатва за над един трилион рубли недостиг, само че съществени съветски потенциали занапред позволяват, че той може да доближи даже пет трилиона. (Честно казано, не съм го обръщал в долари, просто мозъкът ми не може да побере такова число...)
Как се съществува в положение на подобен недостиг? Ами най-логичният отговор е – унищожаване на най-голямото излишно разходно перо. И кое е то в тази ситуация с Русия? Ами войната, несъмнено. А в случай че не можем да го премахнем? Тогава започваме да взимаме от всички други, т.е. от лечебни заведения, учебни заведения, пътища и всичко останало. Или просто започваме да печатим пари. Много пари. Ужасно доста пари. В света на финансиите това се назовава инфлация. Тя незабелязано нараства като балон и когато този балон се изпусне от надзор, то той ненадейно придобива едно прекомерно злокобно лице. Стига се до там, че в някои страни инфлацията даже слага точка в историческото им развиване и дава начало на ново летоброене.
Изучавам модерните войни от толкоз от дълго време, че не помня даже по кое време започнах това странствуване в познанието. Прочел съм безчет документи, книги и публикации, филми, водил съм безброй диалози с сътрудници, интервюирал съм очевидци и участници на страшни събития. Анализирал съм съвсем неразрешими исторически загадки и съм намирал решенията им. За едно нещо, обаче, до ден сегашен нямам отговор и това e до каква степен една война се решaва от тежестта на числата. И не е ли човешката воля, мисловна активност, непримиримост и целият този набор от качества, който отличава печелещия от губещия, решаващият фактор, определящ спечелилия в една смъртоносна борба? Едва ли това, което ще напиша по-долу ще докара до някакви ясни заключения по тази другояче много философска тематика, само че позволете ми най-малко да опитам.
Соледар
От края на предходната седмица на практика незнайният до неотдавна дребен миньорски град се трансформира от " място забравено от бога " във водеща вест на всички международни медии. След месеци безполезни офанзиви против главната украинска цитадела в Донбас – Бахмут – където, съгласно най-консервативните оценки, руснаците досега са изгубили най-малко 12 хиляди души, Москва реалокира фокуса на своята атака десетина километра по на север, при Соледар. С това се преследваха по едно и също време две цели:
да се записва каквато и да е победа, с която да се хвърли нещичко на съветските Z-патриотида сложи началото на следващия опит за преодоляване на Бахмут, този път посредством дълбоки обкръжаващи удари по едно и също време от север и от юг (Именно през Соледар би трябвало да премине северният чеп на съветската атака, който по-късно да откри контакт със силите напредващи от юг и по този начин да образува компактен " казан " към Бахмут.)
Ако въпреки всичко през последните дни сте се интересували по какъв начин тъкмо протичат боевете в региона на Соледар, то евентуално сте обърнали внимание, че информацията, идваща от там е много спорна и дори объркваща. Всъщност за зони на натоварен боен спор една такава неизясненост е изцяло естествена и в британския съществува дори специфичен израз, Fog of War (Мъглата на войната). Да погледнем оттатък пелената на военната " мъгла "...
Щурмът
Битката за дребния град започва малко след новогодишните празници, продължи с възходяща активност през цялата предходна седмица с цел да доближи своята кулминационна точка тази сряда, когато станахме очевидци на серия от в действителност трагични събития. И както всяка стихия има начало и край, по този начин и съветската атака в региона стартира да утихва в четвъртък и сега обстановката върви към следващото стабилизиране, т.е. още веднъж ще следим поредност от позиционни конфликти без съществени териториални придобивки за двете страни. Но дано ви опиша за това с малко повече елементи.
Миналата събота (7 януари) обстановката в Соледар изглаждаше, че се управлява напълно от ЗСУ (украинските въоръжени сили). След сполучлива контраофанзива те дори съумяха да си върнат контрола над предприятието " Артьомсоль " в източния завършек на града.
Това даваше някакви очаквания, че 93-та бригада или бранителите на " крепостта ", които до този миг се представяха повече от превъзходно, ще съумеят да я задържат още дълго. Тогава, обаче, се появиха проблеми по фланговете, в откритите полета на север и юг от града. Те бяха защитавани от явно по-слабо квалифицираните и незадоволително въоръжени батальони на Териториалната защита и точно против тях руснаците концентрираха обилни старания. При това в багра бяха хвърлени освен наемниците от частната войска на Пригожин ЧВК " Вагнер ", само че и наскоро изтеглените от Херсон елитни елементи на съветските въздушно-десентни войски. Не след дълго украинските флангове се огънаха и Соледар се оказа в полуобкръжение, а главният път, свързващ града с тиловата зона ЗСУ на запад се оказа напълно под огневия надзор на руснаците. При това те към този момент бяха овладели основните височини към източните околности на обитаемото място и това им даваше опция да следят даже и с просто око целия регион на доста километри напред.
Главнокомандващият ЗСУ военачалник Залужни не бе подготвен да съобщи по този начин елементарно Соледар и макар затрудненото доставяне и връзки, към понеделник изтощената към този момент 93-та бригада бе сменена със свежо елитно формирование – 46-та аеромобилна (въздушно-десантна) бригада. При това от Киев в окото на бурята дойде персонално военачалник Сирски, командващият сухопътните войски на Украйна, с цел да ревизира обстановката на място и да внесе нужните корекции. Въпреки положените старания, обстановката на бранителите на града вместо да се усъвършенства дори се утежни.
Решаващият миг, който, евентуално, реши борбата в интерес на нашествениците се оказа неочакван пробив на ударна група вагнеровци сред два опорни пункта на украинците в североизточната част на града, като по този начен бе нарушена целостта на отбранителния периметър на ЗСУ. Или - случи се нещо, което сме гледали в множеството филми за обсадени замъци – част от стената рухва и обсаждащите нахлуват като вълна през пробива.
От този миг нататък сражението се водеше при изцяло изменени условия. Украинската артилерия към този момент не можеше да играе тази решаваща роля в сдържането на натиска на агресора, тъй като дистанцията сред сражаващите се вътре в града бе намаляло до 50 метра, а в някои случаи то бе 20 и дори 10 метра. На доста места в постройките се водеха близки боеве и дори ръкопашни битки сред дребните щурмови групи на двете страни.
Реалностите на градския пердах в Соледар – ЗСУ унищожават съперника спомощта на дронове и артилерия
Тъй като главната тежест от настъплението бе поета от вагнеровците, Пригожин бе в стихията си. Или по-точно в медийната си такава. В средата на седмицата пресс-службата му популяризира персонално негово известие, съгласно което излизаше че Соледар е напълно в съветски ръце, по улиците на всички места се въргалят украински трупове, а последните 500 защиници на града, откакто отказали да капитулират, биват унищожени. Четейки излянията му, човек би останал усещане че те са били писани до момента в който предводителят на ЧВК " Вагнер " се е укривал от патроните в някоя разрушена сграда или най-малко е следил сражението през бинокъл. При това самият Пригожин се снима в солна мина в цялостно бойно снарежение обграден от неколцина от " служителие " си. И точно това му изигра неприятна смешка – той доста бързо бе махленски в неистина от хора, познаващи детайлно региона. Оказа се, че фотосът с въоръжения до зъби предприемач не е юридически в някоя от солните мини на Соледар, ами в някаква си Василевка.
Допълнително масло в огъня наля и съветското Министерство на защитата, където от край време намерено недолюбват " готвача на Путин " поради желанието му да си прави различна войска. Още на същия ден те излязоха с публична сводка, че боевете за обитаемото място не престават с неотслабваща мощ, като освен това и дума не обелиха, че в тях вземат участие някакви си вагнеровци.
Боят в града
На процедура към сряда обстановката в " крепостта " бе много по-различна от описаната от Пригожин. В централната част ЗСУ бяха хванати в нещо като джоб с нестабилна тилова връзка в западна посока, а нашествениците ги притискаха по едно и също време от север, изток и юг.
Тъй като имаше действителна опастност 46-та бригада да бъде изцяло обкръжена и унищожена, в Киев бе решено тя непременно да бъде изтеглена от там. За задачата бе оставен ариергард, който да прикрива отсъплението на основните сили даже с риск да бъде рискуван. Допълнително в града бяха трансферирани елементи и от друго елитно съединяване на ЗСУ – Карпатската 10-та Планинска щурмова бригада – евентуално за да бъде арестуван съществуващият отворен кулоар за отдръпване.
Последните борби в сърцето на града евентуално са били много трагични - кореспондент на CNN бе съумял да се свърже с един от бранителите от 46-та бригада, който му споделил, че нямат радиовръзка със съседите си, към момента имат задоволително боеприпаси, само че разполагат с прекомерно малко храна и дори, че се " усещат изоставени от командването си ". В последна сметка ходът на украинските командири съумя – бригадата, дружно с техниката си, бе сполучливо изтеглена към западните околности на града. Що се отнася до ариерграда, както в множеството подбни случаи в историята на войните, част от него най-вероятно е съумяла да се измъкне, а останалата част е била изгубена окончателно. Бе обявено за към 100-на пленници, попаднали в съветски ръце.
Към четвъртък, с идването на украински запаси, обстановката бе нормализирана в западната част на града, където яростните сражения не престават, само че към този момент не носят същата динамичност. Тук е моментът да загатна, че за разлика от множеството обитаеми места, които, погледнати отвисоко, наподобяват като леке, на картите Соледар наподобява по-скоро на зле завършено кебапче проточило се от изток на запад.
Има три солни мини, които с изключение на, че могат да служат за хранилища, нямат съвсем никакво значение за защитата на града, промишлени предприятия, както и две гари, надлежно в източната и западната част, откъдето да се извозва солта и другата продукция на предприятията. ЗСУ към този момент управляват точно региона на западната гара, най-малко една от мините и са построили нова отбранителна линия около жп линията. Основното предимство на тяхната позиция е откритото пространство, което лежи сред гарата и жилищната част на града, т.е. всякога, когато вагнеровците тръгнат в офанзива, те би трябвало да преоодолеят едно огромно " мъртво поле ", където те просто са избивани от бранителите. Новата основна украинска позиция, обаче, има и своите дефекти, най-важният от които е, че руснаците управляват височините и могат да поправят огъня на артилерията си.
Изводи и поучения
Първо, Соледар изрично не е високомерен напълно от руснаците, тъй като западната му част към момента се намира под контрола на ЗСУ. Той е по-скоро " съвсем високомерен ", т.е. налице е нещо сходно на обстановката в Сталинград от есента на 1942 година, когато на немците им остава " още напълно малко " преди доближат Волга. Колко дълго ще продължи това " още напълно малко " в сегашния случай надали някой може да каже, само че се появиха достоверни сведения, че украинците натрупат запаси за контраофанзива. Ако това в действителност е по този начин, то драмата, разиграла са в региона на солниците, занапред ще има своето динамично продължение.
Второ, съветският пробив в огромна степен се оказа вероятен поради две или три основни неточности на украинското командване. Преди всичко, то значително бе подценило обстановката и дълго време разчиташе, че силите на 93-та бригада са изцяло задоволителни, с цел да се удържи региона. Когато съветският пробив въпреки всичко стартира, фланговете, охранявани от Териториалната защита (което си е нещо като опълчение), не бяха навреме усилени. И най-после бе позволен неочакван и много елементарен пробив сред опорните пунктове на бранителите на Соледар в североизточната му част.
И с цел да затворя тематиката за украинското военно управление, не мога да не загатна, че и в това стълкновение за следващ път се прояви характерният почерк на военачалник Залужни. Неговият метод, както нормално, беше обмислен и дори закостенял като се пробва да избегне ненужни опасности и непотребни загуби. И сега, в който стана ясно, че борбата за централната част е изгубена, изтегли бранителите.
Същият почерк на Залужни можем да открием и в решението му за следващ път да не се стартира дълго чаканото огромно украинско нахлуване. За него се шуми от много време, с неспокойствие се очакваше захлаждането, което ще направи земята твърда и проходима за танковете. Температурите паднаха много под нулата, само че огромна атака на ЗСУ няма. Най-вероятно в Главното командване в Киев не се усещат задоволително мощни, с цел да нападат уплътнените от мобилизацията съветски позиции. Освен това се заприказва и за дефицит на артилерийски снаряди. Предполагам, че с неспокойствие чакат идването на огромните партиди тежки оръжия, обещани на Зеленски от западните му сътрудници. Или огромна украинска атака може да се чака напролет. А може и да се надяват руснаците да стартират първи и да ги изтощят в едно безпощадно отбранително стълкновение?
Що се отнася до Соледар, не считам, че при положение на загуба на града ще докара до срутване на украинската защита в Донбас. Битката за Соледар е на първо място част от опита на съветското командване да обкръжи Бахмут, а в информативен проект – част от имиджовата акция на Пригожин да показа себе си като някакво сходство на Наполеон. А даже и неведнъж по-големият Бахмут да бъде отсъпен от ЗСУ в даден миг, то това още веднъж няма да докара до огромен и най-много стремглав съветски пробив в посока на Днепър. В региона има прекалено много села, които ще бъдат превърнати в дребни замъци, а в дълбочина се намират градовете Краматорск и Славянск, които са неведнъж по-здраво укрепени даже и от Бахмут и Соледар.
Руски триумф или пирова победа на Пригожин?
Напълно разбираемо, съветската публична агитация и медийните запаси на Z-патриотите се пробват да показват завладяването на три четвърти от дребен украински град за някаква епохална победа. Дори и да приемем, че това в известна степен е триумф, е редно да се запитаме по какъв начин и най-много на каква цена той бе реализиран.
На първо място би трябвало да отбележим, извънредно високата централизация на съветски войски в региона - приказва се, че в 30-километровия бранш Бахмут – Соледар са съсредоточени най-малко 32 батальона. (За съпоставяне – близо 200-километровия Херсонски плацдарм бе отбраняван от към 20-25 съветски батальонни групи.) Това даде опция на руснаците да се нахвърлят на украинските позиции с невиждани от началото на войната човешки маси. Явно мобилизацията и всеобщото рекрутиране на пандизчии от страна на Пригожин си споделят думата. При това, сходно на от дълго време отминали войни и столетия, се нападна най-вече с хора при поддръжка на артилерия (и когато е допустимо, с поддръжка от въздуха) и съвсем не се виждат танкове.
Вярно е, че от много време руснаците крепко са го закъсали с модерните танкове, а и теренът към Соледар и Бахмут не благоприятства изключително изплозването им. За похлупак на всичко, артилерията на руснаците разполага с доста по-малко боеприпаси, в сравнение с преди. По преценка на английското разузнаване интензивността на съветския артилерийски огън е спаднала с към 75%. На процедура излиза, че единственият неограничен запас, с който войската на Путин разполага сега, това са хората. А тактиката зависи от ресурсите.
Тактиката употребена от руснаците и най-много от вагнеровците при щурма на Соледар може да бъдат избрани само и единствено като средновековно-примитивна. Създадени са забележителен брой от неголеми (8-15 души) щурмови групи напредващи на талази. В първата вълна се състои най-вече от неотдавна освободени пандизчии, вербувани от ЧВК " Вагнер ", за мнозина от които това изобщо е било първото им влизане в действителен пердах. Отличителната линия на тези щурмови групи е тежкото им въоръжение – гранатомети, картечници и така нататък – както и че носят със себе си извънредно доста боеприпаси. Друга присъща специфичност е способността на вагнеровците-щурмоваци извънредно бързо да се окопават при достигането на задачата след превъзмогването на " мъртвата зона ". Освен амуниции те носят със себе си и информационни устройства – радиостанции за връзка с артилерията и таблети за направляване на дроновете и бързо се снабдяват с артилерийска поддръжка.
Излишно е да се споделя, че опитните и добре въоръжени украинци успяваха да унищожават множеството от тези щурмови групи още при превъзмогването на " мъртвата зона ". Съответно, по-късно тръгваше нова вълна вагнеровци-щурмоваци, които безусловно газеха по телата на към този момент починалите си бойни приятели. Тези от тях, които имаха шанса да доближат избраните им цели, към този момент бяха в положение да водят пердах с извънредно висока активност, тъй като мъртвите им " сътрудници " от първата вълна бяха донесли там много оръжия, патрони и гранати. Вече чак по-късно в деяние влизаше третата вълна от щурмова пехота, която се състои от в действителност първокласни бойци – най-хубавите експерти на " Вагнер " и десантчици от въздушно-деснатните елементи на регулярната съветска войска. Те обикновенно се занимават със " зачистване " на към този момент завладените от първите две талази позиции.
Безмислено е да загатвам, че и най-закоравелите ветерани от ЗСУ бяха шокирани от безумната тактичност на вагнеровците край Соледар и най-много от това, че живи хора биват безмилостно жертвани, с цел да служат надали не като мулета-носачи на боеприпаси. Снимките и фрагментите, показващи осеяните с трупове полета към Соледар и Бахмут също не са за хора със слаби нерви. При това колосалните загуби, понесени от руснаците по време на полупобедата при Соледар, шокираха даже и виделите две и двеста съветски военни репортери и някои от тях не се тормозиха да ги опишат в обществените мрежи.
Победа и точка
Напълно разумно, полупревземането на Соледар за малко провокира огромен възторг измежду съветските публични пропагандатори и военнолюбивите " диванни войски " на Путин. Появиха се следващите закани за това по какъв начин идва редът на Берлин, Прага и други европейски градове, както и следващите апели някои страни, поддържащи Украйна, като Франция и Канада, да бъдат изтрити от лицето на земята с нуклеарни ракети. Някои " специалисти " и " публицисти " изцяло съществено задаваха въпроси от рода " не е ли време да разположим нуклеарни ракети в Куба и по този начин да принудим Съединени американски щати да престанат да пращат оръжие на Украйна " като и " дали няма да е най-добре да ударим по центъра на Киев с нуклеарна ракета ". Да тъкмо по този начин, такива " полемики " се леят от екрана на съветската държавна телевизия в най-гледаното време... Разбира се, ентусиазмът на нуждаещите се от усмирителни ризи с дълги ръкави съветски телевизионни империалисти не търпя дълго, тъй като скоро по-късно множеството от тях се сетиха, че от запад в Украйна всеки миг ще стартират да идват огромни партиди нови мощни оръжия и боеприпаси. Общият извод бе, че " имаме най-вече месец да реализираме решителен пробив на бойното поле " и че по-късно най-вероятно " крепко ще се мре ". Но до момента в който четях листата с това какво сега е на път към ЗСУ, ми се коства, че най-вероятно ще се случи второто.
За разлика от низините, където от много време се люшкат сред къси моменти на еуфория и дълги интервали на отчаяние, по съветските върхове полупобедата в Соледар стана причнина с нова мощ да се разгори войната сред клановете, в тази ситуация - сред този на военните и този на мутрите. Пригожин безусловно изпадна в гняв, обвинявайки Министерството на защитата, че се пробва да узурпира триумфа в Соледар, който другояче бил единствено негов и на неговите вагнеровци. Военните, от своя страна, евентуално са мощно обезпокоени от възходящото въздействие на Пригожин и ортака му Кадиров в обществото и от много време се вършат, че " такова животно като ЧВК Вагнер нема ".
В целия този спор по забавен метод се намеси Путин. В сряда той махна главнокомандващия съветските сили в Украйна Суровикин (т.нар. " военачалник Армагедон " ) и го размени с военачалник Герасимов. Интересното в тази ситуация, че Суровикин ще остане на фронта, само че към този момент като пръв заместител на Герасимов, с който откровенно не се долюбват. Освен това назад в играта бе върнат и военачалник Лапин, предшественикът на Суровикин, който бе назначен за шеф на Генералния щаб на Сухопътните войски на РФ.
Малко по-детайлен разбор на обстановката, демонстрира гросмайсторски ход от страна на Путин в тази обстановка, както че и единствената държавническа техника, която владее в действителност добре, е прословутото " разделяй и владей ".
За какво става въпрос? Суровикин, който стана прочут най-много с това, че инициира нансянето на ракетните удари по украинската енергетика, искрено е считан за протеже на Пригожин и Кадиров. След злополуката при Харков през септември, когато командването се държеше от Лапин, тези двамцата безусловно го унищожиха и намерено лобираха в интерес на Суровикин. Путин удволетвори желанието им като махна Лапин и на негово място постави въпросния " военачалник Армагедон ". Последният не направи действително нищо, като се изключи че остави без ток милиони мирни украинци. Междувременно Пригожин се намерения за доста популярен, а безгранично нарасналата му се орда от вагнеровци евентуално го е предиздвикала да си фантазира, че е ориста му е отредила да бъде нещо много повече от " готвача на Путин ". При това, както прилича на всеки добър гангстерски филм, понякога той е подкрепян от чеченският полусултан Кадиров, с който другояче са противници в други области. И в този момент, с цел да ги сложи на мястото им, Путин маха протежето им Суровикин и поставя на негово място доверения си човек Герасимов. А с цел да може военните да не се почувстват всесилни, пръв заместител на Герасимов става същия този Суровикин. Както загатнах - класическо " разделяй и владей ".
В непроницаемия свят на съветските военни военачалник Герасимов е не просто огромна риба, той е най-голямата, абе напряко си е кит. Защото Герасимов е не просто някакъв си военачалник, а е шеф на съветския Генерален Щаб, т.е. той е най-висшият професионален боен сега. (Министърът на защитата Шойгу може и да носи униформа, само че по обучение е строителен инжинер.) Това значи, че от тук насетне той ще разполага с на практика неограничена власт при взимането на решения, както и с целия запас на съветската войска във всички точки на страната и дори в чужбина. Основният му съперник, военачалник Залужни, се отнася с очевидно почитание към Герасимов, а преди време даже беше декларирал, че се е учил от него.
Какво тъкмо чака Путин от Герсимов? Най-вече да организира грамотно едно огромно нахлуване, евентуално напролет, с което да реализира решителен пробив някъде в Украйна и най-малкото да сложи Русия в мощна позиция при възможни договаряния с Киев. Герасимов несъмнено е сериозен теоретик, а дали е добър практик, занапред ще разберем. Преди всичко не би трябвало да му се приписват качества на вълшебник – не трябва да забравяме, че именно Герасимов и офицерите му са създатели на проекта за инвазия, който бе пуснат в ход на 24 февруари миналата година и който всички ние знаем, до какво докара.
За Путин хвърлянето в дълбокото на Герасимов е изигравне на последния действителен коз с който разполага. Спокойно може да се каже, че играе ва-банк и това е ход на отчаянието. В момента кремълският деспот е притиснат най-много от бюджета за 2023 година, който той няма да е в положение да осъществя. Предвидените разноски за силовия бранш (най-вече за войната в Украйна) в него са към една трета, а приходите би трябвало да дойдат най-много от продажба на нефт, като заложената цена на база на която са правени калкулациите са 70 $ за барел. В момента, обаче, съветския нефт го купуват най-много индусите и китайците, които намерено се надпреварват кой повече ще успее да издои руснаците. За момента първите откроевено надвиват в съревнованието, успявайки да си договорят продажни цени от нечуваните до неотдавна 38 $ за барел. По най-груби сметки Русия губи над двеста милиона $ дневно единствено от това перо, т.е. би трябвало да се чака загуба от 75 и даже повече милиарда $ до края на годината единствено от петролния бранш. Официално се загатва за над един трилион рубли недостиг, само че съществени съветски потенциали занапред позволяват, че той може да доближи даже пет трилиона. (Честно казано, не съм го обръщал в долари, просто мозъкът ми не може да побере такова число...)
Как се съществува в положение на подобен недостиг? Ами най-логичният отговор е – унищожаване на най-голямото излишно разходно перо. И кое е то в тази ситуация с Русия? Ами войната, несъмнено. А в случай че не можем да го премахнем? Тогава започваме да взимаме от всички други, т.е. от лечебни заведения, учебни заведения, пътища и всичко останало. Или просто започваме да печатим пари. Много пари. Ужасно доста пари. В света на финансиите това се назовава инфлация. Тя незабелязано нараства като балон и когато този балон се изпусне от надзор, то той ненадейно придобива едно прекомерно злокобно лице. Стига се до там, че в някои страни инфлацията даже слага точка в историческото им развиване и дава начало на ново летоброене.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ