The National Interest оцени шансовете на МиГ-35 да оцелее в реален бой срещу F-22
Американското списание The National Interest продължава поредност диванни борби за придобиване на превъзходство във въздуха.
Този път съветският изтребител МиГ-35 бе определен за спаринг сътрудник на двата съществени американски изтребителя – „ Локхийд “/ “Боинг “ F-22 „ Раптор “ и „ Локхийд Мартин “ F-35 „ Лайтнинг-II “.
Авторът на обявата преглежда задоволително в детайли преимуществата на съветския аероплан, който принадлежи към поколението 4 ++. Това значи, че съгласно някои характерности той към момента не доближава до петото потомство, написа "Поглед инфо ".
Например, в неговия дизайн не се употребяват изцяло технологии за стелт. Той има единствено покритие от абсорбиращ радарните талази материал.
Но конструкторите са употребявали към този момент действителен планер, принадлежащ към фамилията на изтребители МиГ-29, който не е бил завършен, с цел да се реализира оптималната дисперсия в пространството на радиовълните, предавани от вражеския радар.
Самолетът не доближава полет със свръхзвукова скорост в безфорсажен режим, която се характеризира със доста по-нисък разход на гориво, в сравнение с при форсаж. И това евентуално е всичко.
Останалото се вписва добре в концепцията за самолетите от пето потомство. И най-важното от „ всичко останало “ е успеваемостта на бордовото електронно съоръжение и оръжията.
Трябва да се каже, че от двата американски самолета, с които МиГ-35 се бори на страниците на The National Interest, единствено F-22 може абсолютно да се смята за изтребител от пето потомство.
F-35 има същия проблем във връзка с свръхзвуковия форсаж. В този режим той не доближава, както всички специалисти единомислещо считат, скоростта от 1,2 М, както е посочено в формалните му характерности.
Между другото, има още доста, което не доближава за пето потомство. Например, не е допустимо да се основат вътрешни отделения за оръжия със забележителен размер. Ударният капацитет на изтребителя е дребен.
Необходимо е да се поговори и за маневреността. Американците споделят, че за изтребителите от пето потомство маневреността не играе основна роля. Въпреки това, във F-35 тя е, както се споделя, под допустимото.
Тоест в непосредствен пердах този аероплан е мъртвец. Напълно неясно е за какво е оборудван с оръдие, който може да се употребява единствено на къси дистанции.
Също по този начин оповестената от компания „ Локхийд Мартин “ ЕПР на този аероплан на ниво 0,001 квадратни метра провокира единствено скептична усмивка у специалистите.
При разбор на профила на предното хемисфера F-35 се получава доста по-голям ЕПР. Трябва да се каже, че във връзка с измамата с тази характерност, „ Локхийд Мартин “ към този момент беше уловен тази година. Вярно е, че това се дължи на „ Раптор “ - F-22, чийто ЕПР е посочен на равнището от 0,0001-0,0002 кв.м.
Тоест, тя би трябвало да е безусловно невидима. Въпреки това, при започване на тази година от Сирия дойде фотография от екрана на прицелната система на Су-35С, на който F-22 се вижда ясно. Имаше скандал, само че скоро той се разсея по натурален път, по отношение на злополуката на японския F-35 над Тихия океан.
Трябва да се каже, че The National Interest, анализирайки бойните благоприятни условия на изтребителя МиГ-35, го почита повече от родното Министерство на защитата, което поръча самолета в изцяло хомеопатични количества.
В същото време "компетентните органи " интензивно вкарват концепцията, че този аероплан има отличен експортен капацитет, тъй че на корпорация „ МиГ “ е разрешено да го изнася в чужбина в случайно огромни серии.
Но американците съществено се чудят какви биха могли да бъдат резултатите при конфликт на МиГ-35 с F-22 и F-35. И те означават преимуществото на радиолокатора „ Жук-A “ с интензивно фазирана антена. Характеристиките ѝ са разкрити до най-малко.
Известно е, че радарът открива изтребители от четвърто потомство с ЕПР от 5 кв.м. на 200 км. Придружава 30 цели, по едно и също време може да обстреля 10. Разделителна дарба по време на картографиране е 1 × 1 метър.
В началото на това десетилетие МиГ-35 отпадна от търга за закупуване от Индия на повече от 100 изтребители за нейните Военновъздушни сили. Това обаче не беше актуалният аероплан, а неговия полуфабрикат със доста по-слаби характерности. Едно от главните недоволства за тази машина е неналичието на задоволителна двигателна сила на мотора. Сега моторът е нов, т.е. осъвременен, МиГ-35 доста е нараснал съотношението на двигателна сила към тегло.
Укрепването на мотора способства за възстановяване на маневреността. Освен това изтребителят има огромен капацитет с тази характерност. Има нова трансформация на мотора с отклоняващ се вектор на тягата, която може да бъде доставена на клиента като спомагателен вид.
Но актуалният мотор е изцяло задоволителен, с цел да може МиГ-35 да има доста по-големи шансове да завоюва непосредствен пердах и с двата американски самолети от пето потомство.
Срещата на самолетите обаче се организира на огромно разстояние. А изстрелването на ракета с дълъг или междинен обхват се прави от самолета, който първи вижда врага. И наподобява, че по-силната позиция е на страната на „ американците “, чието ЕПР въпреки всичко е по-малко от това на МиГ-35.
Но това е чисто „ диванна” тактичност за осъществяване на въздушни борби, когато два самолета се срещат в стерилно във въздушното пространство.
Самолетите правят групови полети. На земята могат да бъдат ситуирани радари на зенитни ракетни системи или радиотехнически войски. Може да участват летящи радари AWACS. И в такава обстановка, когато радарите за разкриване и установяване на задачите обменят информация с изтребителите, както изтребителите взаимно се поддържат, ролята на самостоятелния стелт доста понижава.
И още - обменът на информация и взаимоотношението на бойните елементи е неразделна благосъстоятелност на изтребителите от пето потомство и другата модерна военна техника.
Така че може да се допусна, че доста по-значима роля във въздушните борби в близко бъдеще ще играе не самостоятелната стелт на самолета, а качеството на ракетните оръжия и способността да отблъскват ракетна офанзива.
МиГ-35 е оборудван с ракета Р-37M въздух-въздух с огромен обхват. Обхватът ѝ доближава 300 км. „ Американците “ имат ракета AIM-120D, обсегът на която е доста по-малък - 180 км. Тоест, МиГ-35 може да изстреля тази ракета, като получи външно ориентиране към задачата, защото личният му радар няма да открие съперника на такова разстояние.
При това ще я избегне извънредно мъчно – при дарба за претоварване от 22 g, ракетата развива скорост до 6g. Скоростта на американската ракета е доста по-малка – 4g.
МиГ-35 има и ракета със междинен обхват Р-77. Тя има по-малък обсег и скорост - надлежно 110 км и 4,5 М. Но потенциалът на претоварване е по-голям - към 30 g.
Ако ракетите с дълъг и междинен обхват имат деен радар за ориентиране, тогава ракетите за непосредствен обсег са оборудвани с термотърсачи. Използва се ракета Р-73, а "американците " употребяват AIM-9X Sidewinder. Ракетите са почти идентични по качества, макар че имат разнообразни системи за ръководство.
Капацитетът на претоварване на двете е от порядъка на 40 g. Но, както беше казано нагоре, при непосредствен конфликт на изтребители маневреността е от огромно значение. Така че преимуществото би трябвало да бъде на страната на МиГ-35.
Но маневреността също играе роля при избягването на ракети с дълъг и междинен обхват. F-22 е относително по-приличен в това отношение спрямо младия си сътрудник F-35.
Но за противоракетна защита се употребява и техника за електронна война. Неефективна е против ракетите с термични търсачи. Но при офанзива с ракети със междинен и дълъг обхват с АРЛ ГСН комплексите за радиоелектронна битка са способни да отклонят ракетата настрани.
Възможностите на такива комплекси са постоянно секретни. Но за тях може да се съди индиректно по развиването в Русия и Съединени американски щати на военната радиотехнология. От всички се признава, освен това и от двете страни на Атлантическия океан, че в технологиите за радио-електронна битка руснаците са постигнали доста повече триумфи от американците.
The National Interest в последна сметка не се задължава да дефинира спечелилите в борбата на нашия изтребител с американците. Струва ни се, че опциите на F-22 и МиГ-35 са почти равни.
При F-35 те са по-ниски. Австралийският специалист Денис Дженсън е прав да каже, че Съединени американски щати, предлагащи на своите дългогодишни стратегически сътрудници изтребител F-35 вместо F-22, са сходни на продавача на мотоциклети, който предлага на купувача си скутер.
Превод: В.Сергеев
Този път съветският изтребител МиГ-35 бе определен за спаринг сътрудник на двата съществени американски изтребителя – „ Локхийд “/ “Боинг “ F-22 „ Раптор “ и „ Локхийд Мартин “ F-35 „ Лайтнинг-II “.
Авторът на обявата преглежда задоволително в детайли преимуществата на съветския аероплан, който принадлежи към поколението 4 ++. Това значи, че съгласно някои характерности той към момента не доближава до петото потомство, написа "Поглед инфо ".
Например, в неговия дизайн не се употребяват изцяло технологии за стелт. Той има единствено покритие от абсорбиращ радарните талази материал.
Но конструкторите са употребявали към този момент действителен планер, принадлежащ към фамилията на изтребители МиГ-29, който не е бил завършен, с цел да се реализира оптималната дисперсия в пространството на радиовълните, предавани от вражеския радар.
Самолетът не доближава полет със свръхзвукова скорост в безфорсажен режим, която се характеризира със доста по-нисък разход на гориво, в сравнение с при форсаж. И това евентуално е всичко.
Останалото се вписва добре в концепцията за самолетите от пето потомство. И най-важното от „ всичко останало “ е успеваемостта на бордовото електронно съоръжение и оръжията.
Трябва да се каже, че от двата американски самолета, с които МиГ-35 се бори на страниците на The National Interest, единствено F-22 може абсолютно да се смята за изтребител от пето потомство.
F-35 има същия проблем във връзка с свръхзвуковия форсаж. В този режим той не доближава, както всички специалисти единомислещо считат, скоростта от 1,2 М, както е посочено в формалните му характерности.
Между другото, има още доста, което не доближава за пето потомство. Например, не е допустимо да се основат вътрешни отделения за оръжия със забележителен размер. Ударният капацитет на изтребителя е дребен.
Необходимо е да се поговори и за маневреността. Американците споделят, че за изтребителите от пето потомство маневреността не играе основна роля. Въпреки това, във F-35 тя е, както се споделя, под допустимото.
Тоест в непосредствен пердах този аероплан е мъртвец. Напълно неясно е за какво е оборудван с оръдие, който може да се употребява единствено на къси дистанции.
Също по този начин оповестената от компания „ Локхийд Мартин “ ЕПР на този аероплан на ниво 0,001 квадратни метра провокира единствено скептична усмивка у специалистите.
При разбор на профила на предното хемисфера F-35 се получава доста по-голям ЕПР. Трябва да се каже, че във връзка с измамата с тази характерност, „ Локхийд Мартин “ към този момент беше уловен тази година. Вярно е, че това се дължи на „ Раптор “ - F-22, чийто ЕПР е посочен на равнището от 0,0001-0,0002 кв.м.
Тоест, тя би трябвало да е безусловно невидима. Въпреки това, при започване на тази година от Сирия дойде фотография от екрана на прицелната система на Су-35С, на който F-22 се вижда ясно. Имаше скандал, само че скоро той се разсея по натурален път, по отношение на злополуката на японския F-35 над Тихия океан.
Трябва да се каже, че The National Interest, анализирайки бойните благоприятни условия на изтребителя МиГ-35, го почита повече от родното Министерство на защитата, което поръча самолета в изцяло хомеопатични количества.
В същото време "компетентните органи " интензивно вкарват концепцията, че този аероплан има отличен експортен капацитет, тъй че на корпорация „ МиГ “ е разрешено да го изнася в чужбина в случайно огромни серии.
Но американците съществено се чудят какви биха могли да бъдат резултатите при конфликт на МиГ-35 с F-22 и F-35. И те означават преимуществото на радиолокатора „ Жук-A “ с интензивно фазирана антена. Характеристиките ѝ са разкрити до най-малко.
Известно е, че радарът открива изтребители от четвърто потомство с ЕПР от 5 кв.м. на 200 км. Придружава 30 цели, по едно и също време може да обстреля 10. Разделителна дарба по време на картографиране е 1 × 1 метър.
В началото на това десетилетие МиГ-35 отпадна от търга за закупуване от Индия на повече от 100 изтребители за нейните Военновъздушни сили. Това обаче не беше актуалният аероплан, а неговия полуфабрикат със доста по-слаби характерности. Едно от главните недоволства за тази машина е неналичието на задоволителна двигателна сила на мотора. Сега моторът е нов, т.е. осъвременен, МиГ-35 доста е нараснал съотношението на двигателна сила към тегло.
Укрепването на мотора способства за възстановяване на маневреността. Освен това изтребителят има огромен капацитет с тази характерност. Има нова трансформация на мотора с отклоняващ се вектор на тягата, която може да бъде доставена на клиента като спомагателен вид.
Но актуалният мотор е изцяло задоволителен, с цел да може МиГ-35 да има доста по-големи шансове да завоюва непосредствен пердах и с двата американски самолети от пето потомство.
Срещата на самолетите обаче се организира на огромно разстояние. А изстрелването на ракета с дълъг или междинен обхват се прави от самолета, който първи вижда врага. И наподобява, че по-силната позиция е на страната на „ американците “, чието ЕПР въпреки всичко е по-малко от това на МиГ-35.
Но това е чисто „ диванна” тактичност за осъществяване на въздушни борби, когато два самолета се срещат в стерилно във въздушното пространство.
Самолетите правят групови полети. На земята могат да бъдат ситуирани радари на зенитни ракетни системи или радиотехнически войски. Може да участват летящи радари AWACS. И в такава обстановка, когато радарите за разкриване и установяване на задачите обменят информация с изтребителите, както изтребителите взаимно се поддържат, ролята на самостоятелния стелт доста понижава.
И още - обменът на информация и взаимоотношението на бойните елементи е неразделна благосъстоятелност на изтребителите от пето потомство и другата модерна военна техника.
Така че може да се допусна, че доста по-значима роля във въздушните борби в близко бъдеще ще играе не самостоятелната стелт на самолета, а качеството на ракетните оръжия и способността да отблъскват ракетна офанзива.
МиГ-35 е оборудван с ракета Р-37M въздух-въздух с огромен обхват. Обхватът ѝ доближава 300 км. „ Американците “ имат ракета AIM-120D, обсегът на която е доста по-малък - 180 км. Тоест, МиГ-35 може да изстреля тази ракета, като получи външно ориентиране към задачата, защото личният му радар няма да открие съперника на такова разстояние.
При това ще я избегне извънредно мъчно – при дарба за претоварване от 22 g, ракетата развива скорост до 6g. Скоростта на американската ракета е доста по-малка – 4g.
МиГ-35 има и ракета със междинен обхват Р-77. Тя има по-малък обсег и скорост - надлежно 110 км и 4,5 М. Но потенциалът на претоварване е по-голям - към 30 g.
Ако ракетите с дълъг и междинен обхват имат деен радар за ориентиране, тогава ракетите за непосредствен обсег са оборудвани с термотърсачи. Използва се ракета Р-73, а "американците " употребяват AIM-9X Sidewinder. Ракетите са почти идентични по качества, макар че имат разнообразни системи за ръководство.
Капацитетът на претоварване на двете е от порядъка на 40 g. Но, както беше казано нагоре, при непосредствен конфликт на изтребители маневреността е от огромно значение. Така че преимуществото би трябвало да бъде на страната на МиГ-35.
Но маневреността също играе роля при избягването на ракети с дълъг и междинен обхват. F-22 е относително по-приличен в това отношение спрямо младия си сътрудник F-35.
Но за противоракетна защита се употребява и техника за електронна война. Неефективна е против ракетите с термични търсачи. Но при офанзива с ракети със междинен и дълъг обхват с АРЛ ГСН комплексите за радиоелектронна битка са способни да отклонят ракетата настрани.
Възможностите на такива комплекси са постоянно секретни. Но за тях може да се съди индиректно по развиването в Русия и Съединени американски щати на военната радиотехнология. От всички се признава, освен това и от двете страни на Атлантическия океан, че в технологиите за радио-електронна битка руснаците са постигнали доста повече триумфи от американците.
The National Interest в последна сметка не се задължава да дефинира спечелилите в борбата на нашия изтребител с американците. Струва ни се, че опциите на F-22 и МиГ-35 са почти равни.
При F-35 те са по-ниски. Австралийският специалист Денис Дженсън е прав да каже, че Съединени американски щати, предлагащи на своите дългогодишни стратегически сътрудници изтребител F-35 вместо F-22, са сходни на продавача на мотоциклети, който предлага на купувача си скутер.
Превод: В.Сергеев
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ