Тодор Чобанов: Жълтите павета са изключителна културна ценност
ълтите павета са културна полезност и би трябвало да се пазят. Около 6 кв. м от историческите жълти павета са извадени от истинските им местоположения на митинга в сряда.
Това разяснява в предаването зам.-кметът на София Тодор Чобанов.
"Вчера заран направихме обстоен оглед в цялата зона. Констатирани са доста и разнообразни вреди, само че измежду най-значимите такива са точно към 6 кв. м от жълтите павета ", добави той.
Според него жълтите павета най-вероятно са извадени и хвърляни по полицията.
"Жълтите павета са доста рискови. Когато се извадят и хвърлят, те могат да причинят пострадвания, гибел ", добави зам.-кметът на София.
"Надяваме се да не ставаме очевидци на такива дейности. Още повече, че тези павета са изключителна културна полезност ", добави Чобанов.
"Правим всичко допустимо да съхраним истинските количества. Това е настилка, която е старинна и изложена на стрес, който основателите й не са предвиждали. Трафикът я поврежда непрестанно ", сподели още Чобанов.
Чобанов напомни смисъла на жълтите павета за историята на София.
През 1906 година за кмет на София е определен изключителният българин Мартин Тодоров. Той принадлежи към жанр, дал цяла плеяда бележити персони на България, в това число - неговия брат акад. Александър Теодоров-Балан, който е един от създателите на актуалната българска граматична система.
Още през 1906 година Тодоров предлага калните и криви столични улици да бъдат направени по съвременен метод. Провежда се доста огромен спор по какъв начин тъкмо да бъде направено това. Надделява тезата, че най-хубавият вид са точно паважните настилки, описа Чобанов. По думите му е извършен търг, извоюван от огромна българска компания, която обаче не има технологията за произвеждане на новите настилки, а точно керамични павета. Те са създадени и импортирани от Будапеща, защото в онази ера България поддържа тесни контакти с Австро-Унгария.
Чобанов сподели заготовка, която фабриката - правоприемник на истинската фабрика в Будапеща, е изпратила на Столичната община.
За страдание тези павета са доста сложни за разработване. Използва се мергелова канара, която се намира единствено там - в кариери към Будапеща, и коства скъпо. За страдание паветата през годините последователно се унищожават, поради интензивния трафик по тях. В момента имаме на склад от истинските павета за не повече от 350 кв. м настилка. При една най-обикновена обстановка с кърпежи към 30 на 100 е фирата, т.е. те са тежко развалени, счупени и неизползваеми.
Зам.-кметът Чобанов посочи, че жълтите павета в София са сравнявани със златните пътеки от "Вълшебникът от Оз ". Те са претърпели танкове, бомбардировки и всевъзможни исторически превратности, уточни Чобанов и още един път прикани столичани да ги пазят.
Още по тематиката вижте във видеото нагоре.
Това разяснява в предаването зам.-кметът на София Тодор Чобанов.
"Вчера заран направихме обстоен оглед в цялата зона. Констатирани са доста и разнообразни вреди, само че измежду най-значимите такива са точно към 6 кв. м от жълтите павета ", добави той.
Според него жълтите павета най-вероятно са извадени и хвърляни по полицията.
"Жълтите павета са доста рискови. Когато се извадят и хвърлят, те могат да причинят пострадвания, гибел ", добави зам.-кметът на София.
"Надяваме се да не ставаме очевидци на такива дейности. Още повече, че тези павета са изключителна културна полезност ", добави Чобанов.
"Правим всичко допустимо да съхраним истинските количества. Това е настилка, която е старинна и изложена на стрес, който основателите й не са предвиждали. Трафикът я поврежда непрестанно ", сподели още Чобанов.
Чобанов напомни смисъла на жълтите павета за историята на София.
През 1906 година за кмет на София е определен изключителният българин Мартин Тодоров. Той принадлежи към жанр, дал цяла плеяда бележити персони на България, в това число - неговия брат акад. Александър Теодоров-Балан, който е един от създателите на актуалната българска граматична система.
Още през 1906 година Тодоров предлага калните и криви столични улици да бъдат направени по съвременен метод. Провежда се доста огромен спор по какъв начин тъкмо да бъде направено това. Надделява тезата, че най-хубавият вид са точно паважните настилки, описа Чобанов. По думите му е извършен търг, извоюван от огромна българска компания, която обаче не има технологията за произвеждане на новите настилки, а точно керамични павета. Те са създадени и импортирани от Будапеща, защото в онази ера България поддържа тесни контакти с Австро-Унгария.
Чобанов сподели заготовка, която фабриката - правоприемник на истинската фабрика в Будапеща, е изпратила на Столичната община.
За страдание тези павета са доста сложни за разработване. Използва се мергелова канара, която се намира единствено там - в кариери към Будапеща, и коства скъпо. За страдание паветата през годините последователно се унищожават, поради интензивния трафик по тях. В момента имаме на склад от истинските павета за не повече от 350 кв. м настилка. При една най-обикновена обстановка с кърпежи към 30 на 100 е фирата, т.е. те са тежко развалени, счупени и неизползваеми.
Зам.-кметът Чобанов посочи, че жълтите павета в София са сравнявани със златните пътеки от "Вълшебникът от Оз ". Те са претърпели танкове, бомбардировки и всевъзможни исторически превратности, уточни Чобанов и още един път прикани столичани да ги пазят.
Още по тематиката вижте във видеото нагоре.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ