Цинизъм: Путин праща хората на явна смърт, а той се бои да не хване вирус
Алфред Кох, Каспаров.ру
Изминаха една година и 100 и 10 дни от началото на войната. През миналото денонощие (14 юни) на фронта не са настъпили основни промени. Противниците прекараха целия ден във взаимни офанзиви. На някои места въоръжените сили на Украйна нападнаха позициите на руснаците. На други окупаторът се опита да нападна. Но това не докара до забележими съществени резултати.
Очевидно тези специалисти, които споделят, че сме били прекомерно впечатлени от Харковската атака на въоръжените сили на Украйна, са прави. Затова в този момент считаме за нахлуване единствено тези бързи пробиви надълбоко в територията на съперника, а тези, които са свързани с по- мудни пробиви в отбранителните линии на врагът „ а ла Пригожин в Бахмут “ - се възприемат от нас съвсем като проваляне.
Далече съм от мисълта, че лятното контранастъпление на въоръжените сили на Украйна ще докара до същото безсмислено и кърваво погазване на едно място, както беше в Бахмут, само че все пак се пробвам да се настроя, че то ще продължи седмици и най-вероятно ще забележим обилни резултати не по-рано от месец или даже като цяло – към края на лятото.
Но, несъмнено, някъде в надълбоко в душата си към момента чакам от Залужин приятна изненада под формата на нещо изцяло
ненадейно и бързо изменящо обстановката на бойното поле в интерес на Украйна
Наивно, ще кажете. И ще бъдете прави. Аз самият разбирам тази хлапащина. Но какво да върша, аз съм безвъзвратен оптимист.
Въпреки това, оптимизмът не се усилва, когато научиш, че броят на смъртните случаи в Кривой Рог от бомбардировката на Путин към този момент е достигнал 12 души. Както и това, че още трима са починали в Краматорск и Константиновка. И тогава вместо оптимизма идва смразяващата ненавист и пренебрежение към всички, които отприщиха тази война. Но може би не е толкоз неприятна да замениш оптимизма с ненавист.
Историята със срещата сред Путин и военните комисари получи ненадейно продължение: военният комисар Александър Сладков, прочут още от чеченските войни, почтено призна в ефир на Скабеева, че от дълго време не е бил на фронта, защото бил под карантина преди срещата с Путин. Разбира се, това важи и за други военни репортери. Едва ли единствено един Сладков е бил заставен да седи под карантина.
Когато чух за това, за прощален път си помислих, че Путин е изцяло вманиачен. Е, по какъв начин е допустимо, това е просто непристойно смешно: да изпраща хора на гибел и в това време да трепери от боязън дали няма да хване някакъв вирус, и изцяло да се изолира от естественото, непринудено другарство с хората.
Но извинете: тъкмо в Деня на Русия, 12 юни, видях с очите си репортаж от връчването на премиите в Кремъл. Там Путин стои с чаша шампанско до наградените и внезапно се изцепи, че ВСУ са обстрелвали жилищни квартали. Видях там Шахназаров, Ернст и още някой. Там имаше доста хора. Всички ли са минали през карантина? Едва ли…
Изобщо не разбирам какво се случва: през днешния ден Путин се среща с хора от улицата, а на следващия ден е в карантина (далече от тези хора) със седмици. Вдругиден още веднъж се среща без ограничавания, по-късно – стои на дълга маса, на голямо разстояние от подчинените си...
Искате или не, може би стават някакви скокове в имунитета, които го карат да се изолира от общуването с хората по подобен вълнообразен метод. Химиотерапията е първото нещо, за което се сещаме. Въпреки че
най-вероятно дедката е просто полудял
Дори да е болен естествен човек няма да се държи толкоз несъответстващо. Само умопобъркан, който не схваща какъв брой е презрян с този собствен боязън от болест, може да си разреши да се държи толкоз екстравагантно.
А ето: става известно, че момчето (Путин – бел.ред.) толкоз се опасява от зараза, че тресчица го тресе. Господи... Оказва се, че главнокомандващият на воюващата съветска войска е
един елементарен страхливец...
Каква трогателна угриженост за личната му мърша...
А това, че на фронта хората му остават без крайници и ръце, че лежат с часове в калта със страшни, отворени рани – това нищо ли е? Какво ще кажете за инфекцията тогава? Е, добре, не би трябвало да бъдем толкоз мекошави! Ами поемете най-малко една стотна от риска, на който излагате бойците поради личните си капризи! Не би трябвало с подобен боязън да реагирате на този смут! И за какво ти, дедка, който си влезнал към този момент в осмото десетилетие, по този начин ревниво се пазиш, а искаш от двайсетгодишните момчета да дават живота си?
Между другото, с обстрела с „ трасиращи патрони “, той още веднъж се появи като човек, който в никакъв случай не е бил боен. Този жесток мачо, който обича да приказва за война и оръжия, даже не схваща, че може да се стреля единствено с патрони, а не с патрони. Макар и единствено тъй като забележителна част от патрона (барутът в него) изгаря при изстрел, а другата (гилзата) не лети на никое място...
Тези условия
издават дилетанта в него.
Точно както непрекъснатото му изявление по отношение на „ кариерните офицери на Централно разузнавателно управление на САЩ “- те го показват не като същински шпионин, а като герой против инакомислещите в Съюз на съветските социалистически републики. Тоест не като чиновник на Първо главно управление (на ДС), а като хулиган и удушвач на свободата от 5-то ръководство на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). В последна сметка всеки същински шпионин знае, че Централно разузнавателно управление на САЩ е цивилна организация като Министерството на финансите или Министерството на енергетиката, и там няма офицери, пагони и военни звания...
Това значи, че той знае какво е Централно разузнавателно управление на САЩ единствено от неприятните руски детективи, а не с какво действително се занимава външното разузнаване. И колкото и неистини да е изрекъл за себе си, истината е, че в Дрезден той е бил единствено един шеф на Дома на културата на Групата на руските войски в Германия (ГСВГ) и нищо повече. Със същия триумф можете да смятате чистачката в постройка на Лубянка за шпионин.
Е, стига за него. Втори ден пиша за това безличие. Прекалено доста внимание му отделих. Накратко, с подобен главнокомандващ съветската войска няма друга опция, с изключение на да загуби тази война.
Освен това нашата идея е обективна, тъй че врагът ще бъде надвит и успеха ще бъде наша.
Слава на Украйна!
Превод: Faktor.bg
Изминаха една година и 100 и 10 дни от началото на войната. През миналото денонощие (14 юни) на фронта не са настъпили основни промени. Противниците прекараха целия ден във взаимни офанзиви. На някои места въоръжените сили на Украйна нападнаха позициите на руснаците. На други окупаторът се опита да нападна. Но това не докара до забележими съществени резултати.
Очевидно тези специалисти, които споделят, че сме били прекомерно впечатлени от Харковската атака на въоръжените сили на Украйна, са прави. Затова в този момент считаме за нахлуване единствено тези бързи пробиви надълбоко в територията на съперника, а тези, които са свързани с по- мудни пробиви в отбранителните линии на врагът „ а ла Пригожин в Бахмут “ - се възприемат от нас съвсем като проваляне.
Далече съм от мисълта, че лятното контранастъпление на въоръжените сили на Украйна ще докара до същото безсмислено и кърваво погазване на едно място, както беше в Бахмут, само че все пак се пробвам да се настроя, че то ще продължи седмици и най-вероятно ще забележим обилни резултати не по-рано от месец или даже като цяло – към края на лятото.
Но, несъмнено, някъде в надълбоко в душата си към момента чакам от Залужин приятна изненада под формата на нещо изцяло
ненадейно и бързо изменящо обстановката на бойното поле в интерес на Украйна
Наивно, ще кажете. И ще бъдете прави. Аз самият разбирам тази хлапащина. Но какво да върша, аз съм безвъзвратен оптимист.
Въпреки това, оптимизмът не се усилва, когато научиш, че броят на смъртните случаи в Кривой Рог от бомбардировката на Путин към този момент е достигнал 12 души. Както и това, че още трима са починали в Краматорск и Константиновка. И тогава вместо оптимизма идва смразяващата ненавист и пренебрежение към всички, които отприщиха тази война. Но може би не е толкоз неприятна да замениш оптимизма с ненавист.
Историята със срещата сред Путин и военните комисари получи ненадейно продължение: военният комисар Александър Сладков, прочут още от чеченските войни, почтено призна в ефир на Скабеева, че от дълго време не е бил на фронта, защото бил под карантина преди срещата с Путин. Разбира се, това важи и за други военни репортери. Едва ли единствено един Сладков е бил заставен да седи под карантина.
Когато чух за това, за прощален път си помислих, че Путин е изцяло вманиачен. Е, по какъв начин е допустимо, това е просто непристойно смешно: да изпраща хора на гибел и в това време да трепери от боязън дали няма да хване някакъв вирус, и изцяло да се изолира от естественото, непринудено другарство с хората.
Но извинете: тъкмо в Деня на Русия, 12 юни, видях с очите си репортаж от връчването на премиите в Кремъл. Там Путин стои с чаша шампанско до наградените и внезапно се изцепи, че ВСУ са обстрелвали жилищни квартали. Видях там Шахназаров, Ернст и още някой. Там имаше доста хора. Всички ли са минали през карантина? Едва ли…
Изобщо не разбирам какво се случва: през днешния ден Путин се среща с хора от улицата, а на следващия ден е в карантина (далече от тези хора) със седмици. Вдругиден още веднъж се среща без ограничавания, по-късно – стои на дълга маса, на голямо разстояние от подчинените си...
Искате или не, може би стават някакви скокове в имунитета, които го карат да се изолира от общуването с хората по подобен вълнообразен метод. Химиотерапията е първото нещо, за което се сещаме. Въпреки че
най-вероятно дедката е просто полудял
Дори да е болен естествен човек няма да се държи толкоз несъответстващо. Само умопобъркан, който не схваща какъв брой е презрян с този собствен боязън от болест, може да си разреши да се държи толкоз екстравагантно.
А ето: става известно, че момчето (Путин – бел.ред.) толкоз се опасява от зараза, че тресчица го тресе. Господи... Оказва се, че главнокомандващият на воюващата съветска войска е
един елементарен страхливец...
Каква трогателна угриженост за личната му мърша...
А това, че на фронта хората му остават без крайници и ръце, че лежат с часове в калта със страшни, отворени рани – това нищо ли е? Какво ще кажете за инфекцията тогава? Е, добре, не би трябвало да бъдем толкоз мекошави! Ами поемете най-малко една стотна от риска, на който излагате бойците поради личните си капризи! Не би трябвало с подобен боязън да реагирате на този смут! И за какво ти, дедка, който си влезнал към този момент в осмото десетилетие, по този начин ревниво се пазиш, а искаш от двайсетгодишните момчета да дават живота си?
Между другото, с обстрела с „ трасиращи патрони “, той още веднъж се появи като човек, който в никакъв случай не е бил боен. Този жесток мачо, който обича да приказва за война и оръжия, даже не схваща, че може да се стреля единствено с патрони, а не с патрони. Макар и единствено тъй като забележителна част от патрона (барутът в него) изгаря при изстрел, а другата (гилзата) не лети на никое място...
Тези условия
издават дилетанта в него.
Точно както непрекъснатото му изявление по отношение на „ кариерните офицери на Централно разузнавателно управление на САЩ “- те го показват не като същински шпионин, а като герой против инакомислещите в Съюз на съветските социалистически републики. Тоест не като чиновник на Първо главно управление (на ДС), а като хулиган и удушвач на свободата от 5-то ръководство на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). В последна сметка всеки същински шпионин знае, че Централно разузнавателно управление на САЩ е цивилна организация като Министерството на финансите или Министерството на енергетиката, и там няма офицери, пагони и военни звания...
Това значи, че той знае какво е Централно разузнавателно управление на САЩ единствено от неприятните руски детективи, а не с какво действително се занимава външното разузнаване. И колкото и неистини да е изрекъл за себе си, истината е, че в Дрезден той е бил единствено един шеф на Дома на културата на Групата на руските войски в Германия (ГСВГ) и нищо повече. Със същия триумф можете да смятате чистачката в постройка на Лубянка за шпионин.
Е, стига за него. Втори ден пиша за това безличие. Прекалено доста внимание му отделих. Накратко, с подобен главнокомандващ съветската войска няма друга опция, с изключение на да загуби тази война.
Освен това нашата идея е обективна, тъй че врагът ще бъде надвит и успеха ще бъде наша.
Слава на Украйна!
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ