Александър Солженицин е продукт на годините след Втората световна. Добродетелта,

Ако живеем в постоянен страх, можем ли да останем човеци? - АЛЕКСАНДЪР СОЛЖЕНИЦИН

Александър Солженицин е „ артикул ” на годините след Втората международна. Добродетелта, която постоянно би трябвало да свързваме с тази персона, е смелостта и по-точно – интелектуалната храброст да казваш истината по време на режим, напълно съграден и работещ върху неистина.

Като всеки същински оракул, Солженицин е воин в спокойно време, а не на бойното поле; и воин не е мощна дума, когато човек си напомни, че приказваме за власт, еднообразно нападателна и към външните си врагове, и към личните си жители.

Нещо, от което въобще не е застрахован и Западът, който постоянно единствено имитира демократични порядки, съгласно личните му думи.

Насилието може да се прикрива единствено посредством неистина. А лъжата може да се поддържа единствено посредством принуждение. Всеки човек, който един път е възприел насилието като собствен способ, неизбежно е принуден да схване лъжата като собствен принцип.

Ние знаем, че те лъжат.
Те си знаят, че лъжат.
Те знаят, че ние знаем, че лъжат.
Ние знаем, че те знаят, че ние знаем, че те лъжат.
И въпреки всичко те не престават да лъжат.

Ако живеем в състояние на непрекъснат боязън, можем ли да останем индивиди?

Простото решение за смелия човек е да не съучаства в лъжите. Една дума истина тежи повече от света.

Липсата на гражданска храброст в самобитната безконечна борба с властта води до чудовищни положения на обществото, както към този момент видяхме в Съюз на съветските социалистически републики.

В нашата ера, когато технологиите добиват надзор над живота, когато материалното благополучие се счита за най-важната цел, когато въздействието на религията е отслабнало на всички места по света, писателите са натоварени с изключителна отговорност.

Силата или слабостта на едно общество зависи повече от степента на духовния живот, в сравнение с от степента на индустриализацията. Нито пазарната стопанска система, нито даже общото обилие дефинират висшото достижение на човешкия живот. Ако духовните сили на една нация са изтощени, тя няма да бъде избавена и от най-безупречното държавно устройство, нито от някакво индустриално развиване. Едно дърво със загнила вътрешност не стои изправено.

При такива международни събития, надвиснали над нас като планини, не, като цели планински вериги, може да наподобява неуместно и несвоевременно да си напомним, че основният ключ за нашето битие или небитие се намира във всяко настрана човешко сърце, в желанието на сърцето към съответно положително или зло. И въпреки всичко това остава правилно даже и през днешния ден, и в действителност е най-надеждният ключ, който имаме. Социалните теории, които обещаваха толкоз доста, ни разкриха банкрута си, оставяйки ни в задънена улица.

И още веднъж ставаме очевидци на единствения извод от международните процеси. Изтокът и Западът отново реализират идентични резултати поради същата причина: Хората са не запомнили Бога.

Човек си е сложил за цел да покори света, само че по този път той губи душата си.

Когато мълчим за злото, ние го погребваме толкоз надълбоко в себе си, че на повърхността не се появява никакъв негов признак; ние го вграждаме и то ще се увеличи хилядократно по-силно в бъдеще. Когато нито наказваме, нито упрекваме злодеите, ние изтръгваме основите на справедливостта за новите генерации.

Де да беше всичко толкоз просто! Ако някъде просто имаше зли хора, потайно извършващи злодеяния, щеше да е нужно единствено да ги отделим от останалите и отстраняваме. Но линията, разделяща положителното и злото минава надълбоко през сърцето на всяко човешко създание. А кой е податлив да унищожи част от личното си сърце?

Прибързаността и повърхностността са психологичните болести на 20 век и повече от където и да било другаде тази болест е отразена в медиите.

Изглежда, че медиите са станали най-могъщата власт в западния свят, по-могъща от законодателната, изпълнителната и правосъдната. Човек би попитал: Кой е дал своя вот за тях и пред кого са виновни?

Не търсете илюзорното — имущество или състояние. Всичко това се добива за сметка на вашите нерви, десетилетие след десетилетие, и може да бъде иззето от през днешния ден за на следващия ден. Живейте уверено над тези неща от живота — не се опасявайте от нещастието и не тъгувайте за щастието; в последна сметка те са едно и също: горчивината не трае постоянно, а сладкото в никакъв случай не цялостни чашата до препълване.

Ситостта въобще не зависи от това какъв брой ядем, а от това по какъв начин се храним. Същото е и с щастието, напълно същото е… Щастието не зависи от това какъв брой външни придобивки сме сграбчили от живота. То зависи единствено от нашето отношение към тях. В даоистката нравственос има сентенция за това: „ Който е кадърен на доволство, постоянно ще бъде удовлетворен. “

Винаги плащаме скъпо за устрема си към евтини неща.

Гордостта се натрупва в човешкото сърце, както сланината върху прасето.

Съжителството с комунизма на една и съща планета е невероятно. Или ще се популяризира, сходно на рак, с цел да унищожи човечеството, или в противоположен случай човечеството ще би трябвало да се освободи от комунизма (и даже тогава ще се сблъска с дълготрайно лекуване на метастазите).

Социализмът от всевъзможен тип води до цялостното заличаване на човешкия дух.

Това не е пресилване. Болшевизмът извърши най-голямото кръвопролитие на индивиди за всички времена. Фактът, че по-голямата част от света е профан и незаинтересована от това голямо закононарушение, е доказателство, че международните медии са в ръцете на причинителите.