България и Русия - дружба навеки?
Александър СИВИЛОВ*
На 28 юни министър-председателят в оставка Кирил Петков разгласи, че изгонва от Република България 70 души от съветското посолство. Ден по-късно след ултиматум от Москва се стигна до ръба на спирането на дипломатическите връзки.
Двустранните ни връзки доближават най-ниската си точка от 1886 година до през днешния ден. Тогава държавното управление на Стефан Стамболов отхвърля да се съобрази с ползите на империята и съветският дипломатически представител военачалник Николай Каулбарс взема решение да приключи двустранните контакти. България и Русия остават без дипломатически връзки до 1895 година, когато държавното управление на Константин Стоилов съумява да възвърне естествените връзки.
Все още не е ясно до каква степен ще стигне сегашната рецесия, само че тя бърка надълбоко в една от най-страшните линии на разделяне в нашето общество - русофили и русофоби.
Историята ни демонстрира, че актуалните връзки сред Русия и България минават през доста премеждия, само че нормално се възобновяват. Причината е ясна - Русия постоянно ще има специфичен интерес към Балканския полуостров, а страната ни е със стратегическо геополитическо местонахождение. Съществуват и доста други аргументи да има обичайно близки връзки, които обаче не се коренят в политиката, а в връзките сред елементарните хора. За страдание,
разделянето на обичащи и мразещи
и в двете страни още веднъж стартира да излиза на напред във времето. За да се ориентираме в сегашната обстановка, е добре да се обърнем обратно към историята, въпреки и в съвсем телеграфен проект.
От към 10 години доста български политици се пробват да не помнят, че сегашната ни държавност е възобновена през 1878 година с помощта на една война, която води съветският цар Александър II против Османската империя. Последвалото Временно съветско ръководство слага основите на политическата и публичната система на Третото българско царство. Естествено, зад Руско-турската война стоят геополитическите ползи на Петербург, само че без значение от това страната ни е самостоятелна през днешния ден поради усилието на стотици хиляди жители на Руската империя.
Намесата във вътрешните ни работи през идващите десетилетия ще докара и до към този момент упоменатото спиране на връзките по време на ръководството на Стефан Стамболов. Тук би трябвало да уточним, че той не е корав русофоб, само че неговите вътрешни политически съперници разчитат на поддръжката от царската дипломация. За да остане на власт, министър-председателят би трябвало да прекъсне връзките и го прави с нечувана свирепост и репресии против всички инакомислещи.
След 1895 година Русия още веднъж се трансформира в благосклонния настойник на страната ни. Постепенно, с помощта на династията Сакс-Кобург-Готски, политическият хайлайф в България завива в посока към Германия и Австро-Унгария. В същото време империята се обвързва с Англия и Франция. Злополучното решение да влезем в Първата международна война изправя руснаци против българи на фронта. Странно, само че без значение, че са в разнообразни лагери и двете страни излизат като парии от международния спор. В Петроград и Москва ръководят комунисти, а властта у нас е взета от земеделското придвижване. Сближаването стартира, само че установяването на дипломатически връзки с неуместния Съюз на съветските социалистически републики идва чак през 1934 година
Новият международен спор
хвърля двете страни в противоположните лагери. Българският политически хайлайф още веднъж се обръща към Германия и Оста. Настроенията в обществото са радикално противоположни и царят не посмява да изпрати български войски на Източния фронт. Независимо от неимоверните жестокости и тоталната война, България и Съветският съюз не скъсват връзки до 5 септември 1944 година, а на 8 септември руските войски навлизат на наша територия. След успеха на държавното управление на Отечествен фронт, единствено дни по-късно, контактите са възобновени, въпреки публично това да става през лятото на 1945 година Дори в това тежко време те не престават да съществуват. Благодарение на военния напън от Москва страната ни съумява да излезе от прегръдката на нацистка Германия. Българската армия се включва в усилието на Червената войска за очистването на Балканите от нацизма.
Скоро откакто Георги Димитров умира през 1949 година, страната ни ще изпадне под съвсем цялостен надзор на генералите, изпратени от Москва. Този интервал е къс.
Смъртта на Сталин и настъпилите политически промени след 1956 година радикално трансформират картината. Както през 70-те години се майтапи първият секретар на партията Тодор Живков - " България е богата, тъй като има най-голямата колония - Съюз на съветските социалистически републики ". Благодарение на това, че страната ни е най-близкият съдружник на Съветите, към нас потичат безвъзмездни запаси, които поддържат висок стандарта на живот.
Преустройството и последвалата декомунизация още веднъж идват като ехтене от процесите, почнали в Съюз на съветските социалистически републики. Българската номенклатура и основаният от нея псевдоелит съумяват да получат контрола над икономическите лостове, само че с изискването да се отрекат и анатемосан комунистическото си минало. България потегля по пътя на своята европейска фантазия, като се отхвърля от съдружника си Русия. Скоро и двете страни потъват
в неолибералния ад на 90-те
Историческата действителност не може да бъде заобиколена и голяма част от обществото продължава да има сантименти към страната, която ни освобождава.
Историята ни демонстрира, че България и Русия са имали търкания и даже военни конфликти, само че нормално съумяват да възстановят естествените си контакти. Доста по-често съветската страна е предизвиквала спиранията във връзките със устрема си да въздейства у нас и да поддържа геополитическото си въздействие.
За страдание, през днешния ден виждаме напълно несъответстващо напълно политическо решение, взето от един кабинет в оставка. Правителството единствено провокира задълбочаването на икономическата рецесия у нас, като отхвърли да купува газ, при изискване че страни като Италия и Германия продължиха. България не желае да играе ролята на важен дипломатически медиатор за приключването на войната сред Русия и Украйна, с цел да потвърди, че е дисциплиниран почитател на Съединени американски щати. Най-накрая Кирил Петков афишира, че би трябвало да има взаимност в дипломатическите ни връзки и изгонва 70 души от личния състав на посолството на Русия. Странно какъв брой е огромно посолството ни във Вашингтон и може ли да се съпоставя с крепостта, издигната на ул. " Козяк "?
Много пъти българският и съветският хайлайф са водили страните ни една против друга, само че до момента постоянно връзките са се подобрявали. България ще стане сериозен интернационален фактор, единствено когато политиците ни осъзнаят, че може да имаме независима политика и да използваме всичките си контакти, с цел да подобрим живота у нас.
БНР
* Авторът е дълготраен учител по история на Съюз на съветските социалистически републики в Историческия факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски " и координатор на евразийския център Via Evrasia
На 28 юни министър-председателят в оставка Кирил Петков разгласи, че изгонва от Република България 70 души от съветското посолство. Ден по-късно след ултиматум от Москва се стигна до ръба на спирането на дипломатическите връзки.
Двустранните ни връзки доближават най-ниската си точка от 1886 година до през днешния ден. Тогава държавното управление на Стефан Стамболов отхвърля да се съобрази с ползите на империята и съветският дипломатически представител военачалник Николай Каулбарс взема решение да приключи двустранните контакти. България и Русия остават без дипломатически връзки до 1895 година, когато държавното управление на Константин Стоилов съумява да възвърне естествените връзки.
Все още не е ясно до каква степен ще стигне сегашната рецесия, само че тя бърка надълбоко в една от най-страшните линии на разделяне в нашето общество - русофили и русофоби.
Историята ни демонстрира, че актуалните връзки сред Русия и България минават през доста премеждия, само че нормално се възобновяват. Причината е ясна - Русия постоянно ще има специфичен интерес към Балканския полуостров, а страната ни е със стратегическо геополитическо местонахождение. Съществуват и доста други аргументи да има обичайно близки връзки, които обаче не се коренят в политиката, а в връзките сред елементарните хора. За страдание,
разделянето на обичащи и мразещи
и в двете страни още веднъж стартира да излиза на напред във времето. За да се ориентираме в сегашната обстановка, е добре да се обърнем обратно към историята, въпреки и в съвсем телеграфен проект.
От към 10 години доста български политици се пробват да не помнят, че сегашната ни държавност е възобновена през 1878 година с помощта на една война, която води съветският цар Александър II против Османската империя. Последвалото Временно съветско ръководство слага основите на политическата и публичната система на Третото българско царство. Естествено, зад Руско-турската война стоят геополитическите ползи на Петербург, само че без значение от това страната ни е самостоятелна през днешния ден поради усилието на стотици хиляди жители на Руската империя.
Намесата във вътрешните ни работи през идващите десетилетия ще докара и до към този момент упоменатото спиране на връзките по време на ръководството на Стефан Стамболов. Тук би трябвало да уточним, че той не е корав русофоб, само че неговите вътрешни политически съперници разчитат на поддръжката от царската дипломация. За да остане на власт, министър-председателят би трябвало да прекъсне връзките и го прави с нечувана свирепост и репресии против всички инакомислещи.
След 1895 година Русия още веднъж се трансформира в благосклонния настойник на страната ни. Постепенно, с помощта на династията Сакс-Кобург-Готски, политическият хайлайф в България завива в посока към Германия и Австро-Унгария. В същото време империята се обвързва с Англия и Франция. Злополучното решение да влезем в Първата международна война изправя руснаци против българи на фронта. Странно, само че без значение, че са в разнообразни лагери и двете страни излизат като парии от международния спор. В Петроград и Москва ръководят комунисти, а властта у нас е взета от земеделското придвижване. Сближаването стартира, само че установяването на дипломатически връзки с неуместния Съюз на съветските социалистически републики идва чак през 1934 година
Новият международен спор
хвърля двете страни в противоположните лагери. Българският политически хайлайф още веднъж се обръща към Германия и Оста. Настроенията в обществото са радикално противоположни и царят не посмява да изпрати български войски на Източния фронт. Независимо от неимоверните жестокости и тоталната война, България и Съветският съюз не скъсват връзки до 5 септември 1944 година, а на 8 септември руските войски навлизат на наша територия. След успеха на държавното управление на Отечествен фронт, единствено дни по-късно, контактите са възобновени, въпреки публично това да става през лятото на 1945 година Дори в това тежко време те не престават да съществуват. Благодарение на военния напън от Москва страната ни съумява да излезе от прегръдката на нацистка Германия. Българската армия се включва в усилието на Червената войска за очистването на Балканите от нацизма.
Скоро откакто Георги Димитров умира през 1949 година, страната ни ще изпадне под съвсем цялостен надзор на генералите, изпратени от Москва. Този интервал е къс.
Смъртта на Сталин и настъпилите политически промени след 1956 година радикално трансформират картината. Както през 70-те години се майтапи първият секретар на партията Тодор Живков - " България е богата, тъй като има най-голямата колония - Съюз на съветските социалистически републики ". Благодарение на това, че страната ни е най-близкият съдружник на Съветите, към нас потичат безвъзмездни запаси, които поддържат висок стандарта на живот.
Преустройството и последвалата декомунизация още веднъж идват като ехтене от процесите, почнали в Съюз на съветските социалистически републики. Българската номенклатура и основаният от нея псевдоелит съумяват да получат контрола над икономическите лостове, само че с изискването да се отрекат и анатемосан комунистическото си минало. България потегля по пътя на своята европейска фантазия, като се отхвърля от съдружника си Русия. Скоро и двете страни потъват
в неолибералния ад на 90-те
Историческата действителност не може да бъде заобиколена и голяма част от обществото продължава да има сантименти към страната, която ни освобождава.
Историята ни демонстрира, че България и Русия са имали търкания и даже военни конфликти, само че нормално съумяват да възстановят естествените си контакти. Доста по-често съветската страна е предизвиквала спиранията във връзките със устрема си да въздейства у нас и да поддържа геополитическото си въздействие.
За страдание, през днешния ден виждаме напълно несъответстващо напълно политическо решение, взето от един кабинет в оставка. Правителството единствено провокира задълбочаването на икономическата рецесия у нас, като отхвърли да купува газ, при изискване че страни като Италия и Германия продължиха. България не желае да играе ролята на важен дипломатически медиатор за приключването на войната сред Русия и Украйна, с цел да потвърди, че е дисциплиниран почитател на Съединени американски щати. Най-накрая Кирил Петков афишира, че би трябвало да има взаимност в дипломатическите ни връзки и изгонва 70 души от личния състав на посолството на Русия. Странно какъв брой е огромно посолството ни във Вашингтон и може ли да се съпоставя с крепостта, издигната на ул. " Козяк "?
Много пъти българският и съветският хайлайф са водили страните ни една против друга, само че до момента постоянно връзките са се подобрявали. България ще стане сериозен интернационален фактор, единствено когато политиците ни осъзнаят, че може да имаме независима политика и да използваме всичките си контакти, с цел да подобрим живота у нас.
БНР
* Авторът е дълготраен учител по история на Съюз на съветските социалистически републики в Историческия факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски " и координатор на евразийския център Via Evrasia
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ