Герои и дейци на Руско-турската война – капитан Бураго
Александър Бураго е роден на 4 март 1846 година в Харков в семейство на потомствен дворянин.
Ориентира се към военното занятие. Завършва Павловския кадетския корпус в Санкт Петербург.
По време на Руско-турската война (1877-1878) служи в лейбгвардейския Драгунски полк от състава на Западния отряд, с пълководец генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Командир е на 2-ри ескадрон с военно звание капитан.
След рухването на Плевен на 10 декември 1877 година, Руската войска подхваща зимното нахлуване на юг от Стара планина, разграничена в три войскови отряда.
Западният отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко, в чийто състав е полкът, в който служи капитан Бураго минава Балкана през Арабаконашкия проход при необикновено тежки условия.
На тържествена гала на 7 март 2018г. в село Мрамор, на мястото където капитан Бураго, изпълнявайки разследващата си активност, се е срещнал с поданици на селото, информирайки ги, че София е освободена от турците, Национално Движение Русофили и кметът на Мрамор откриват реновиран монумент на капитан Бураго. Присъстват представители на Столична община и на парламентарно показани партии. Сред гостите са две съветски делегации, едната – от град Самара, водена от заместник-ръководителя на Регионалния изпълнителен комитет Инна Жичкина, която е и шеф на агитационно-пропагандната активност на Самарската районна организация на партия „ Единна Русия “, и другата – на казашката организация “Всевеликое войско Донское ”, водена от първия заместник-атаман Михаил Беспалов.
Капитан Бураго взе участие в борбата при Пловдив в колоната, с пълководец генерал-лейтенант Николай Криденер.
Късно през нощта на 15 януари 1878 година, изпълнявайки разследваща задача, сложена от военачалник Гурко, капитанът влиза в Пловдив със събирателен ескадрон от 63 лейб-драгуни. За задачата минава със своите 63 кавалеристи през брод река Марица и навлиза в Пловдив от юг. Башибозукът и черкезите към този момент са почнали да палят къщи и дюкяни в другите квартали.
Малък разезд научава от тукашните българи в квартал Кършиака, че в града има повече от 1000 низами и черкезка кавалерия. Сержант Пономарьов от разезда с пълководец поручик Стлохан съумява да залови в региона на жп гара заложник и с действието си провокира нерешителност, прераснала в суматоха и занемаряване на позициите. Приближавайки гарата, Бураго оставил един коняр на шест коня. С останалите той залегнал в канавката на шосето и разкрил огън. Превземат квартал Мараша, хълма Бунарджика. Повече от хиляда низами и черкези на Сюлейман паша, уверени, че в Пловдив влиза Руската войска, а освен един ескадрон, избягали, оставяйки цялата турска преписка, телеграф, две оръдия и доста муниции. Лейб-драгуните заловили 56 пленници.
Капитан Бураго изпратил донесение по пленения телеграф през нощта на 4/16 януари 1878 година до генерал-лейтенант Йосиф Гурко за заемането на Пловдив.
Под гърма на черковните камбани, по поправения мост над река Марица, Гурко влиза по обед в Пловдив откъм северните му квартали и е посрещнат възторжено от локалните българи. Отслужен е молебен.
За тези дейности на 27 февруари (11 март) 1878 година капитан капитан Бураго е награден с медал „ Свети Георги “IV степен:
„ В воздаяние за отличие, оказанное в сражении под Филиппополем, 3 Января 1878 года, где с эскадроном охотников, переправившись в брод посредством реку Марицу, двинулся в город, в то время еще занятый Турецкою дивизиею, и вступил в перестрелку с съвсем в 25 раз сильнейшим неприятелем ”
След това той взема присъединяване в преследването на турската войска, отстъпваща към Одрин и Цариград.
В възхвала на храбрия съветски офицер, на 3 март 1969 година в Дондуковската градина в Пловдив е открит бюст-паметник на капитан Бураго, направен от скулптора Виктор Тодоров. Неговото име носи улица и квартал в ж.к. „ Тракия “. Провъзгласен е за почетен жител на Пловдив (посмъртно) от 9 ноември 2006 година „ за изключителни заслуги в развиването на град Пловдив “.
След войната се завръща в Русия и служи при военачалник Гурко.
Житейският път на Александър Бураго е прекомерно къс. През 1884 година едвам трийсет годишен умира на португалския остров Мадейра от туберкулоза, от която е болен през Руско-турската Освободителната война 1877-1878 година Погребан е в Александро-Невската лавра в съветската столица Санкт Петербург.
Източници:
Ориентира се към военното занятие. Завършва Павловския кадетския корпус в Санкт Петербург.
По време на Руско-турската война (1877-1878) служи в лейбгвардейския Драгунски полк от състава на Западния отряд, с пълководец генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Командир е на 2-ри ескадрон с военно звание капитан.
След рухването на Плевен на 10 декември 1877 година, Руската войска подхваща зимното нахлуване на юг от Стара планина, разграничена в три войскови отряда.
Западният отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко, в чийто състав е полкът, в който служи капитан Бураго минава Балкана през Арабаконашкия проход при необикновено тежки условия.
На тържествена гала на 7 март 2018г. в село Мрамор, на мястото където капитан Бураго, изпълнявайки разследващата си активност, се е срещнал с поданици на селото, информирайки ги, че София е освободена от турците, Национално Движение Русофили и кметът на Мрамор откриват реновиран монумент на капитан Бураго. Присъстват представители на Столична община и на парламентарно показани партии. Сред гостите са две съветски делегации, едната – от град Самара, водена от заместник-ръководителя на Регионалния изпълнителен комитет Инна Жичкина, която е и шеф на агитационно-пропагандната активност на Самарската районна организация на партия „ Единна Русия “, и другата – на казашката организация “Всевеликое войско Донское ”, водена от първия заместник-атаман Михаил Беспалов.
Капитан Бураго взе участие в борбата при Пловдив в колоната, с пълководец генерал-лейтенант Николай Криденер.
Късно през нощта на 15 януари 1878 година, изпълнявайки разследваща задача, сложена от военачалник Гурко, капитанът влиза в Пловдив със събирателен ескадрон от 63 лейб-драгуни. За задачата минава със своите 63 кавалеристи през брод река Марица и навлиза в Пловдив от юг. Башибозукът и черкезите към този момент са почнали да палят къщи и дюкяни в другите квартали.
Малък разезд научава от тукашните българи в квартал Кършиака, че в града има повече от 1000 низами и черкезка кавалерия. Сержант Пономарьов от разезда с пълководец поручик Стлохан съумява да залови в региона на жп гара заложник и с действието си провокира нерешителност, прераснала в суматоха и занемаряване на позициите. Приближавайки гарата, Бураго оставил един коняр на шест коня. С останалите той залегнал в канавката на шосето и разкрил огън. Превземат квартал Мараша, хълма Бунарджика. Повече от хиляда низами и черкези на Сюлейман паша, уверени, че в Пловдив влиза Руската войска, а освен един ескадрон, избягали, оставяйки цялата турска преписка, телеграф, две оръдия и доста муниции. Лейб-драгуните заловили 56 пленници.
Капитан Бураго изпратил донесение по пленения телеграф през нощта на 4/16 януари 1878 година до генерал-лейтенант Йосиф Гурко за заемането на Пловдив.
Под гърма на черковните камбани, по поправения мост над река Марица, Гурко влиза по обед в Пловдив откъм северните му квартали и е посрещнат възторжено от локалните българи. Отслужен е молебен.
За тези дейности на 27 февруари (11 март) 1878 година капитан капитан Бураго е награден с медал „ Свети Георги “IV степен:
„ В воздаяние за отличие, оказанное в сражении под Филиппополем, 3 Января 1878 года, где с эскадроном охотников, переправившись в брод посредством реку Марицу, двинулся в город, в то время еще занятый Турецкою дивизиею, и вступил в перестрелку с съвсем в 25 раз сильнейшим неприятелем ”
След това той взема присъединяване в преследването на турската войска, отстъпваща към Одрин и Цариград.
В възхвала на храбрия съветски офицер, на 3 март 1969 година в Дондуковската градина в Пловдив е открит бюст-паметник на капитан Бураго, направен от скулптора Виктор Тодоров. Неговото име носи улица и квартал в ж.к. „ Тракия “. Провъзгласен е за почетен жител на Пловдив (посмъртно) от 9 ноември 2006 година „ за изключителни заслуги в развиването на град Пловдив “.
След войната се завръща в Русия и служи при военачалник Гурко.
Житейският път на Александър Бураго е прекомерно къс. През 1884 година едвам трийсет годишен умира на португалския остров Мадейра от туберкулоза, от която е болен през Руско-турската Освободителната война 1877-1878 година Погребан е в Александро-Невската лавра в съветската столица Санкт Петербург.
Източници:
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ