Александър Батенберг е с противоречива репутация в българската история. Едни

Александър Батенберг е с спорна известност в българската история. Едни го одобряват за обединител на нацията ни, поради мощното му предпочитание за съединението на Княжество България и Източна Румелия. Други го упрекват за разделянето в българската войска и общество и множеството спорове с Русия през неговото ръководство. Но този човек би трябвало да е обичал България.

Пратен в страна, чиито нрави, маниери и език не познава. Принуден да ръководи това, което е останало от нея след иго, войни и безкрайни инциденти. Подложен на рецензии, унижения и под непрекъснатото зорко наблюдаване на Русия. През ръководството му се пишат едни от най-важните и спорни страници в нашата история. Въпреки всичко това, той избира да откри безконечен покой точно в нашата страна. Запознайте се с 10 любопитни обстоятелството от живота на първия ни Княз.

1. Обременен още от раждането

Александър Йозеф декор Батенберг е роден във Верона на 5 април 1857 година. Той е вторият наследник на Александър декор Хесен-Дармщад, немски принц, от брака му с графиня Юлия декор Хауке, която е придворна дама. Техните наследници носят семейството „ декор Батенберг “ на името на едно от владенията в Хесен.

Животът на фамилията е бил в „ тежка “ взаимозависимост от съветския цар Александър II, който има за жена сестрата на принц Александър декор Хесен-Дармщад и е срещу брака му с полската придворна дама.

2. Войната

Александър декор Батенберг получава военно обучение в Потсдам и служи като младши лейтенант в Лейбдрагунски Хесенски полк. На 20-годишна възраст, младият принц получава позволение от император Александър II да постъпи в Руската войска. Участва в Руско-турската война (1877-1878) в състава на Лейбгвардейския Улански полк.

Държи се почтено по време на похода на Предния Руски отряд в Южна България. Сражава се при Шипка и Стара Загора. Награден с „ Георгиевски кръст “ IV ст. След малко завръщане в Санкт Петербург, още веднъж е в България. Участва във военните дейности през заключителния стадий на войната.

3. Отношението

Първото му тестване идва още преди публично да е застанал отпред на страната. След като направил обиколка в столиците на Великите сили, съгласно наредбите на Берлинския конгрес е трябвало да отиде при своя сюзерен – турския султан, с цел да получи специфичен „ берат “.

Преди да тръгне с съветския боен транспортен съд от Италия за Цариград, получил писмо, в което от Високата врата го известявали, че не е нужно персонално султанът да му връчи назначението. Оправданието било, че в османската столица имало прекомерно доста турци преселници от българските земи и идването му щяло да провокира „ вълнения “.

Всъщност, задачата била по този метод да го унижат, като елементарен турски служител му връчи пълномощията. Батенберг незабавно дава отговор, че ще пристигна персонално на транспортен съд в Босфора и ще чака на него султана колкото е нужно. По този метод осуетява нечестните проекти и е признат публично в двореца Долмабахче.

4. Княз

Александър Батенберг става първият български княз след Освобождението на България, откакто е определен от Първото Велико национално заседание на 29 април 1879 година всред трима претенденти. В изборната декларация народите представители акцентират присъединяване му в Освободителната война. Препоръчан е от Александър II и е подсилен от Великите сили, а името му е препоръчано от митрополит Климент (Васил Друмев).

На 9 юли 1879 година поставя клетва пред Народното събрание в Търново, а на 13 юли идва в София, където поема ръководството на България. В негова чест в столицата светва първата електрическа крушка.

5. Режимът на пълномощията

През 1881 година отпътува за Санкт Петербург, за погребението на вуйчо си – Александър II. Когато се прибира в България, се случва прелом – конституцията е анулирана, държавното управление на Петко Каравелов е свалено, разгласен е боен режим или така наречен „ Режим на пълномощията “.

Извънредните компетенции за ръководство на страната за период от 7 години са: да се образува Държавен съвет; преди приключването на седемгодишния период да се свика Велико народно събрание, което да промени конституцията; Народното събрание да има право да гласоподава единствено бюджета на страната.

След предявените претенции с княжески декрет са учредени специфични военни съдилища към „ чрезвичайните комисари ”. Те трябвало да съдят за възбуждане на метежи и непокорство на новата власт, в това число и представителите на административната власт и полицията.

Предвидени са единствено два типа наказване – смъртна присъда, изпълнявана в период от 24 ч. след одобряване от военния прокурор, и затвор 1 месец. Предвиждат се наказателни ограничения и за печата. Така конституцията стартира да се погазва, преди още да е анулирана, а в страната на процедура е въведено военно състояние.

6. Иновациите

По време на своето ръководство князът открива първата българска зимна пързалка. Естествено напълно друга от днешните занимания – представлявала е замръзнало тресавище наоколо до „ Цариградско шосе “. Той издига и първата коледна елха в София, вкарва по европейски пример обичая да се разменят дарове. По казусът е проведен новогодишен бал.

7. Превратът

На 21 август 1886 година в България се прави политически прелом, който води до краткотрайната абдикация на княз Александър I Батенберг. Александър I Батенберг е арестуван и е заставен да подпише декрет, в който декларира, че абдикира от престола. На идната заран той е изпратен в Оряхово, а там е качен на транспортен съд, който отпътува към съветския град – Рени.

Руският император Александър III е ядосан от обединяването на Княжество България с Източна Румелия. Княз Александър I Батенберг взима това решение, без да се допита до Русия и това предизвика тежък спор сред двете страни. На 23 август Стефан Стамболов издава разгласа в Търново, с която афишира преврата за противозаконен и назначава подполковник Муткуров за главнокомандващ на българската войска.

С помощта на Стефан Стамболов, княз Александър I Батенберг се завръща в България. На 29 август князът идва още веднъж на българска земя. Новото ръководство на Батенберг продължава единствено 9 дни. След като съветският император отхвърля да реализира съглашение с него, на 7 септември 1886 година княз Александър I Батенберг дефинитивно се отдръпва от държавното управление.

8. Бракът

Пет години преди гибелта си, Батенберг се дами за актрисата от Дармщадския спектакъл Йохана Лойзингер, от която има две деца. Заради това е заставен да одобри по-ниската купа граф Хартенау. И двете му отрочета носят български имена – Цветана и Крум-Асен.

Асен граф Хартенау е роден във Виена, а Цветана в Ню Йорк. И Асен, и Цветана умират, без да имат свои деца. Асен, обаче, осиновява сина на брачната половинка си Берта Хуса-Рамос от предходния ѝ брак, вследствие на което той стартира да се назовава Вилхелм декор Хартенау.

9. Смъртта

Княз Александър I Батенберг умира в Грац, Австрия на 17 ноември 1893 година след несполучлива интервенция на апендицит. Проявена е нужната държавническа мъдрост и се извършва предсмъртното предпочитание на Княз Александър І: „ Ако умра, дано бъда принесен в благата България; в тая България, за богатството на която посветих най-скъпите години на живота си и пожертвувах и най-скъпото от живота си – достойнството си. “

Останките му са пренесени в София и са заровени с респект през 1898 година в особено издигнат пантеон в центъра на столицата. Така Княз Александър І Батенберг се оказва единственият ни държател с прочут и непокътнат гроб и пантеон в рамките на България.

10. Последното леговище

Гробницата на първия български княз се намира на бул. „ Васил Левски “ №81 в София и има повърхност 80 квадратни метра и височина 11 метра. Построена е през 1897 година по план на швейцарския проектант Херман Майер. Над входа на гробницата е подложен стилизиран княжеския герб. Отвътре стените ѝ са декорирани от проф. Харалампи Тачев.

В средата на мавзолея е подложен саркофаг от чист карарски мрамор, а зад него, до стената, е долепен мраморен монумент, върху чиято лицева страна е изваян в барелеф обликът на Княза. Гробницата е еднокуполна, издържана в жанр неокласицизъм и късен барок. Оформена е симетрично с четири аркирани ниши. Куполът на постройката приключва с месингова корона. В гробницата са изложени княжеските реликви: бойният му шинел, калпакът, сабята, както и доста венци.

До построяването ѝ тленните остатъци на княза се пазят в църквата „ Свети Георги “. Тялото на княз Александър І Батенберг е заровено под подовата плоча на гробницата, а от горната страна е подложен алегоричен саркофаг от гладък мрамор. Гробницата е отворена за гости до 1946 година, когато е затворена, движимостите – предадени на Военно-историческия музей, а короната демонтирана. През 1991 година, гробницата още веднъж е открита за визити. Тя е оповестена за национална историческа и художествена полезност и се ръководи от Музея за история на София.