Алергия към вода: Аквагенна уртикария
Аквагенната уртикария, позната като алергия към вода, е рядко положение, при което уртикария (копривна треска) се развива бързо след контакт на кожата с вода, без значение от нейната температура. ( 1 )
Най-често визира дамите и признаците постоянно стартират към началото на пубертета. Някои пациенти оповестяват и за сърбеж. Това е форма на физически копривна треска и се свързва със сърбеж и парене. ( 2 )
Основна причина за появяването на алергия към вода понастоящем не е известна. Поради рядкостта на положението има доста лимитирани данни по отношение на успеваемостта на обособените лекувания. Използвани са разнообразни медикаменти и лечения с изменчив триумф.
Известни са единствено за към 100 случая на аквагенна уртикария.
Симптоми
Аквагенната уртикария е рядко положение, при което сърбежа и паренето се развиват бързо след контакт на кожата с вода, без значение от нейната температура.
Обривите, обвързвана с алергия към вода, нормално са дребни (приблизително 1-3 мм), червени или с цвят на кожата с ясно обрисувани ръбове. Обривът най-често се развива по шията, горната част на тялото и ръцете, макар че може да се появи на всички места по тялото. Някои хора също имат сърбеж и парене. След като източникът на вода се в профил, обривът нормално избледнява в границите на 30 до 60 минути. ( 3 )
Причина за поява на алергия към водата
Точната причина за появяването на аквагенна уртикария не е тъкмо ясна. Въпреки това учените са предложили следните теории:
- Вещество, разтворено във вода, навлиза в кожата и провокира имунен отговор. В тази доктрина копривната тресчица не се предизвиква от вода, а по-скоро от алерген във водата. ( 4 )
- Взаимодействието сред вода и вещество, намиращо се в или върху кожата, генерира отровен материал, което води до развиване на копривна тресчица.
Как се диагностицира?
Лекарите нормално слагат диагнозата аквагенна уртикария въз основата на тест. Лекарят слага влажен компрес върху гърдите на лицето и ревизира за обрив след 20 минути. Важно е лицето, което се тества, да няма антихистамини в тялото си. Също по този начин е значимо водата да не е гореща или студена.
И въпреки всичко, топлота, мраз и други положения могат да провокират сходни обриви. Част от работата на лекаря е да отстрани тези други аргументи за обрив.
Лечение
Поради рядкостта на алергията от вода, има доста лимитирани данни по отношение на успеваемостта на обособените лекувания. До момента не са провеждани огромни изследвания. За разлика от други типове физическа уртикария, при които човек може да избегне сътрудника, който предизвиква обрив, избягването на вода не е елементарно. ( 5 )
Следните лекувания (самостоятелно или в разнообразни комбинации) са употребявани за надзор или лекуване на това положение с променливи резултати: ( 6 ) ( 7 )
- Антихистамини – Те нормално се употребяват като първа линия на здравна терапия за всички форми на уртикария. Предпочитат се тези, които блокират H1 рецепторите (H1 антихистамини) и не са седативни, като цетиризин.
- Кремове или други местни средства, които служат като преграда сред водата и кожата, като артикули въз основата на вазелин. Те могат да се употребяват преди къпане или друго излагане на вода, с цел да се предотврати проникването на вода в кожата.
- Терапия с ултравиолетова светлина (наричана още фототерапия), като ултравиолетово излъчване A (PUVA) на Psoralens и ултравиолетова радиация B, се оповестява за разрешаване на признаците на аквагенна уртикария в няколко случая.
- Омализумаб – инжекционно лекарство, което нормално се употребява за хора с тежка астма. Съобщава се, че това лекарство е тествано сполучливо при няколко души с алергия към вода.
Поради неналичието на безапелационни доказателства за сигурността и успеваемостта на лекуването, упоменато нагоре, особено за хора с аквагенна уртикария е целесъобразно да се съветват със своите лекари по отношение на персоналните благоприятни условия за лекуване.
Как хората с алергия към водата се оправят с всекидневието
Алергията към вода е обвързвана с някои провокации в всекидневието. Може би се чудите по какъв начин хората се оправят.
Пиене на вода. Хората с аквагенна уртикария могат да пият вода, без да имат реакция, тъй като водата в действителност не допира кожата им.
Но в един случай 18-годишен юноша е имал отичане на устните и вътрешната страна на устата след пиянство на вода.
Къпане. Лечението може да направи къпането и душ по-малко рискови. Често тези с аквагенна уртикария понижават честотата на къпане, от време на време вместо това употребяват почистващи препарати на алкохолна основа.
Друго излагане на вода. Хората с аквагенна уртикария могат да реагират на вода под всякаква форма, в това число личната си пот и сълзи. Те постоянно вземат защитни ограничения, като остават вътре в дъждовни дни и заобикалят действия, които причиняват изпотяване.
Причини и рискови фактори за аквагенна уртикария
Лекарите постоянно би трябвало да лекуват копривна тресчица, без да знаят какво е предизвикало обрива. При хронична копривна треска те разпознават единствено към 10% до 20% от аргументите. Когато повода е известна, лекарите може да не схванат механизма, който провокира обрива.
Лекарите и откривателите също са озадачени по отношение на аквагенната уртикария. Те са предположили, че нещо по кожата, което реагира с вода, предизвиква обрива. Те също по този начин теоретизират, че вещество, разтворено във водата, предизвиква обрива, а не самата вода. Но до момента не са намерили безапелационен отговор.
Няма известни рискови фактори за аквагенна уртикария. В едно семейство може да има повече от един случай, само че множеството случаи не се срещат в фамилни групи. Няколко души с това положение са имали други наследствени болести. Досега не е имало задоволително случаи, с цел да могат откривателите да дефинират дали положението може да е наследствено или дали може да е част от по-голям синдром.
