Актьорското изпълнение на Захари Бахаров по есето Българско селфи на

Актьорското осъществяване на Захари Бахаров по есето " Българско селфи " на Иван Ланджев стана шлагер в обществените мрежи. Видеото е направено като част от премиерата на книгата “За неизбежната случайност “ на Ланджев, чиято премиера е планувана за 6 ноември.

Редактор на книгата е Георги Господинов, а видеото стана доста известно, откакто бе публикувано от групата " Чети още ".

Есето “Българско селфи “ осмива всички известни неуместни схващания, популяризирани в българското езиково пространство във Facebook, и бе неведнъж споделяно точно там.

Ето цялостния текст на есето, както е прочетено от Захари Бахаров:

Българско селфи
Американците желаят да ме поробят един път вечно. Руснаците желаят да ме освобождават – непрекъснато.

Еврогейовете желаят да ми сменят пола. И да ми вземат детето.

Аз желая детето да учи на Запад. Мразя Запада.

Искам да се изправя против тиранията му, само че и да паднат визите.

Турците желаят да си ме върнат. Гърците желаят да не се връщам… другото лято.

Македонците не ми признават историята – аз не им признавам страната. Нищо, че едно време аз първи им я признах.

Искам да изляза от нас и от Европейския съюз. Но македонците да не влязат!

Англичаните не желаят да вървя при тях. Но те идват при мен, тъй като тук няма толкоз ограничения.

Искам незабавно да се вземат ограничения да няма повече никакви ограничения.

Искам светът да знае, че ние сме измислили компютъра, само че няма да им дадем да ни трансфорат в компютри.

Не желая да се стои отдясно в метрото и крещя: " Бегай у лево! "

Съединението прави силата, само че всеки самичък си преценява.

Искам да се събираме – стига толкоз разделяне. Но не желая да групирам разделно. Нали най-после всичко отива на едно място?

За огромните идиоти има място в университета. За дребните деца няма място в детската градина.

Не ми харесва по какъв начин ми усвояват фондовете, по тази причина ще си усвоя балкона.

Съсипаха я тая страна, само че да живее България, тъй като тука нищо не става, само че ние сме номер едно.

Накъдето и да се обърна, виждам фашизъм - медицински фашизъм, медиен фашизъм, демократичен фашизъм. Само в елементарния, фашистки фашизъм, не виждам грам.

Аз съм българче. Обичам... но не го знам цялото докрая.

България ми е на сърцето, Левски и Ботев са ми на прасеца.

Обичам възрожденците – само че днешните повече. Щото тия от едно време са се борили да бъдем европейска страна, а днешните се борят да не сме. Напредък.

Християнин съм, само че не съм набожен.

Един нов оракул ми споделя да пия белина. Тя вреди на облеклата, само че оказва помощ за здравето. И не е тъкмо белина, де, просто има малко белина вътре.

И индивидът не е тъкмо оракул, работи като шпакловчик. Ама какво от това – нали и Иисус е бил дърводелец?

Пък и “месия” значи “помазан” – а шпакловката идва след мазилката.

Значи моят човек е над-месия. И аз съм над нещата.

Не съм тъкмо благополучен, само че желая да бъда.

И май в това е цялата работа…