Активите на банковата ни система надхвърлиха 161 млрд. лева
Активите на банковата система през второто тримесечие на 2023 година набъбнаха с 468 млн. лева (0.3%) и в края на юни възлязоха на 161.1 милиарда лева, заяви Българската национална банка. Спрямо края на март се усилиха заемите и задатъците, както и дълговите скъпи бумаги.
През интервала понижиха паричните салда в централни банки и другите депозити на виждане, а паричните наличия набъбнаха. Пазарният дял на петте значими банкови институции (съгласно критериите на ЕЦБ) в края на юни e 68.1% от активите на банковата система, а този на по-малко значимите институции – 29.0% (при надлежно 67.3% и 29.1% в края на март).
През второто тримесечие на 2023 година в структурата на балансовите активи на банковата система бяха регистрирани следните промени:
• заради спада в паричните салда в централни банки (със 7.1 милиарда лева, 26.8%) размерът на най-ликвидната позиция – " пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане ", понижа до 25.6 милиарда лева, а делът и в активите се намали от 20.4% до 15.9% в края на юни;
• портфейлът с дългови и финансови принадлежности се усили с 1.1 милиарда лева (4.8%) до 24.8 милиарда лева под въздействие на динамичността при дълговите скъпи бумаги и делът му в балансовите активи се увеличи до 15.4% в края на периода;
• в следствие от повишаването на кредитния портфейл и вземанията от кредитни институции, размерът на позицията " заеми и задатъци " се усили (с 6.4 милиарда лева, 6.6%) до 104.7 милиарда лева, а делът є в балансовите активи доближи 65.0%.
Размерът на активите на банковата система, съотнесен към Брутният вътрешен продукт, в края на юни възлезе на 92.2% (при 93.6% в края на март).
Общият размер на брутните заеми и задатъци в края на юни беше 108.0 милиарда лева, с 6.4 милиарда лева (6.3%) повече по отношение на края на март. Вземанията от кредитни институции набъбнаха с 3.2 милиарда лева (24.0%) до 16.3 милиарда лева През интервала брутният кредитен портфейл 4 на банковата система означи нарастване с 3.3 милиарда лева (3.7%) и доближи 91.7 милиарда лева.
Най-голям напредък в безспорен размер беше регистриран при заемите за семейства – с 1.4 милиарда лева (4.0%), и за нефинансови предприятия – с 1.2 милиарда лева (2.6%). Увеличение се наблюдаваше също при заемите за други финансови предприятия – с 610 млн. лева (8.6%), и за бранш " държавно ръководство " – със 111 млн. лева (12.0%).
През второто тримесечие на 2023 година върху структурата на заемите и задатъците по резидентност и валута въздействие оказа динамичността при вземанията от кредитни институции.
Делът на заемите и задатъците за резиденти през интервала понижа от 84.7% до 82.4% за сметка на нарастването на каузи за нерезиденти, който се увеличи от 15.3% до 17.6%. Във валутната конструкция на заемите и задатъците през тримесечието делът на вземанията в левове понижа до 60.7%, а този в евро се увеличи до 34.4% (съответно при 62.1% и 33.0% в края на март). Делът на заемите и задатъците в други валути през интервала остана без смяна – 4.9%.
През интервала април – юни 2023 година депозитите в банковата система се усилиха с 0.7% (943 млн. лева.) до 138.5 милиарда лева Нарастването беше образувано от депозитите на семейства (с 1.5 милиарда лева, 1.9%) и тези на кредитни институции (с 1.0 милиарда лева, 11.4%). Същевременно се наблюдаваше
понижение при депозитите на нефинансови предприятия (с 661 млн. лева, 1.5%), на други финансови предприятия (с 526 млн. лева, 11.1%), както и на бранш " държавно ръководство " (с 348 млн. лева, 7.7%).
В структурата на депозитите по резидентност и по валута не настъпиха основни промени. В края на юни 2023 година делът на депозитите на резиденти беше 90.5%, а на нерезиденти – 9.5% (при надлежно 90.8% и 9.2% в края на март). Във валутната конструкция на депозитите в края на юни делът в левове беше 60.2%, а на деноминираните в евро – 33.2% (при надлежно 60.2% и 33.0% в края на март). Делът на депозитите в други валути понижа до 6.6% (при 6.9% в края на март).
Собственият капитал в салдото на банковата система в края на юни доближи 18.3 милиарда лева, като по отношение на края на март набъбна с 907 млн. лева (5.2%). Основен принос за тримесечния напредък имаше покачването на облагата за интервала (с 919 млн. лева.). Положително въздействие оказа и динамичността при насъбрания различен изчерпателен приход и при другите запаси, като в същото време беше регистриран спад при неразпределената облага.
Към 30 юни 2023 година облагата на банковата система възлезе на 1.7 милиарда лева, с 694 млн. лева (69.9%) повече по отношение на регистрираната за първите шест месеца на 2022 година, като растежът се дължи основно на чистия лихвен приход. В резултат от покачването на облагата възвръщаемостта на активите (ROA) набъбна до 2.09% към края на юни 2023 година, а възвръщаемостта на личния капитал (ROE) – до 18.40% (при надлежно 1.40% и 12.19% към 30 юни 2022 г.).
През интервала понижиха паричните салда в централни банки и другите депозити на виждане, а паричните наличия набъбнаха. Пазарният дял на петте значими банкови институции (съгласно критериите на ЕЦБ) в края на юни e 68.1% от активите на банковата система, а този на по-малко значимите институции – 29.0% (при надлежно 67.3% и 29.1% в края на март).
През второто тримесечие на 2023 година в структурата на балансовите активи на банковата система бяха регистрирани следните промени:
• заради спада в паричните салда в централни банки (със 7.1 милиарда лева, 26.8%) размерът на най-ликвидната позиция – " пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане ", понижа до 25.6 милиарда лева, а делът и в активите се намали от 20.4% до 15.9% в края на юни;
• портфейлът с дългови и финансови принадлежности се усили с 1.1 милиарда лева (4.8%) до 24.8 милиарда лева под въздействие на динамичността при дълговите скъпи бумаги и делът му в балансовите активи се увеличи до 15.4% в края на периода;
• в следствие от повишаването на кредитния портфейл и вземанията от кредитни институции, размерът на позицията " заеми и задатъци " се усили (с 6.4 милиарда лева, 6.6%) до 104.7 милиарда лева, а делът є в балансовите активи доближи 65.0%.
Размерът на активите на банковата система, съотнесен към Брутният вътрешен продукт, в края на юни възлезе на 92.2% (при 93.6% в края на март).
Общият размер на брутните заеми и задатъци в края на юни беше 108.0 милиарда лева, с 6.4 милиарда лева (6.3%) повече по отношение на края на март. Вземанията от кредитни институции набъбнаха с 3.2 милиарда лева (24.0%) до 16.3 милиарда лева През интервала брутният кредитен портфейл 4 на банковата система означи нарастване с 3.3 милиарда лева (3.7%) и доближи 91.7 милиарда лева.
Най-голям напредък в безспорен размер беше регистриран при заемите за семейства – с 1.4 милиарда лева (4.0%), и за нефинансови предприятия – с 1.2 милиарда лева (2.6%). Увеличение се наблюдаваше също при заемите за други финансови предприятия – с 610 млн. лева (8.6%), и за бранш " държавно ръководство " – със 111 млн. лева (12.0%).
През второто тримесечие на 2023 година върху структурата на заемите и задатъците по резидентност и валута въздействие оказа динамичността при вземанията от кредитни институции.
Делът на заемите и задатъците за резиденти през интервала понижа от 84.7% до 82.4% за сметка на нарастването на каузи за нерезиденти, който се увеличи от 15.3% до 17.6%. Във валутната конструкция на заемите и задатъците през тримесечието делът на вземанията в левове понижа до 60.7%, а този в евро се увеличи до 34.4% (съответно при 62.1% и 33.0% в края на март). Делът на заемите и задатъците в други валути през интервала остана без смяна – 4.9%.
През интервала април – юни 2023 година депозитите в банковата система се усилиха с 0.7% (943 млн. лева.) до 138.5 милиарда лева Нарастването беше образувано от депозитите на семейства (с 1.5 милиарда лева, 1.9%) и тези на кредитни институции (с 1.0 милиарда лева, 11.4%). Същевременно се наблюдаваше
понижение при депозитите на нефинансови предприятия (с 661 млн. лева, 1.5%), на други финансови предприятия (с 526 млн. лева, 11.1%), както и на бранш " държавно ръководство " (с 348 млн. лева, 7.7%).
В структурата на депозитите по резидентност и по валута не настъпиха основни промени. В края на юни 2023 година делът на депозитите на резиденти беше 90.5%, а на нерезиденти – 9.5% (при надлежно 90.8% и 9.2% в края на март). Във валутната конструкция на депозитите в края на юни делът в левове беше 60.2%, а на деноминираните в евро – 33.2% (при надлежно 60.2% и 33.0% в края на март). Делът на депозитите в други валути понижа до 6.6% (при 6.9% в края на март).
Собственият капитал в салдото на банковата система в края на юни доближи 18.3 милиарда лева, като по отношение на края на март набъбна с 907 млн. лева (5.2%). Основен принос за тримесечния напредък имаше покачването на облагата за интервала (с 919 млн. лева.). Положително въздействие оказа и динамичността при насъбрания различен изчерпателен приход и при другите запаси, като в същото време беше регистриран спад при неразпределената облага.
Към 30 юни 2023 година облагата на банковата система възлезе на 1.7 милиарда лева, с 694 млн. лева (69.9%) повече по отношение на регистрираната за първите шест месеца на 2022 година, като растежът се дължи основно на чистия лихвен приход. В резултат от покачването на облагата възвръщаемостта на активите (ROA) набъбна до 2.09% към края на юни 2023 година, а възвръщаемостта на личния капитал (ROE) – до 18.40% (при надлежно 1.40% и 12.19% към 30 юни 2022 г.).
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ