Ако запитаме българите кой е най-обичаният, най-чаканият празник, 24 май

...
Ако запитаме българите кой е най-обичаният, най-чаканият празник, 24 май
Коментари Харесай

24 май в Пловдив в снимки

„ Ако запитаме българите кой е най-обичаният, най-чаканият празник, 24 май ще бъде единомислещият импровизиран отговор. Пловдив е предопределен да бъде постоянно измежду първите. Нека помним, че тази пловдивска цитадела на духа е изграждана с безрезервност, мъжество, мъдрост, предвидливост и смелост на видни наши интелектуалци и титани на духа като Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Данов, Стоян Чомаков и доста други. “

С тези думи президентът на Република България Румен Радев се обърна към всички посетители и присъстващи на тържествата, отдадени на 24 май – ден на българската култура и просвета и на славянската книжовност.

Празничната стратегия стартира с почитане с почетни значки и награждаване с грамоти и парични награди преподаватели от пловдивските учебни заведения и детски градини. Церемонията се състоя в Актовата зала на Хуманитарната гимназия „ Свети Свети Кирил и Методий“.

Специалната премия на кмета и оценката „ Просветител на годината “  получи Катерина Каменова – преподавател в детска градина „ Майчина грижа “. Признанието към нея е обвързвано с изключителния й принос и работа. Наградата й беше връчена персонално от градоначалника.

Кметът Здравко Димитров в приветственото си слово към дейците на културата, образованието, науката и изкуството акцентира ролята на града и датата 11 май 1851 година, когато по самодейност на Найден Геров в пловдивското епархийско учебно заведение „ Св. Св. Кирил и Методий ” се провежда за пръв път празник на светите братя.

„ Днес е празник на българския дух и еднаквост! Ден за респект и реверанс пред едно колосално за епохата дело – делото на светите братя Кирил и Методий и техните възпитаници. В днешните времена ние сме обречени все по-често да търсим непреходните истини за живота, обръщайки се посредством думите към историята. Все по-често приказваме за свободата на словото и все по-малко за силата и отговорността към него “ сподели кметът и добави: „ Книжовността не е единствено мощност и мощ, тя е единственият сигурен инструмент за оцеляване в объркания ни виртуален свят. “

Преди началото на обичайното шествие празничен молебен бе отслужен от Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай. Шествието стартира от постройката на Хуманитарната гимназия  към площад „ Стефан Стамболов “. То бе водено от Мажоретен състав при СУ „ Св. св. Кирил и Методий “, Духов оркестър „ Пловдив “ и знаменна група от ХГ „ Св. св. Кирил и Методий “, носеща иконата на св. св. Кирил и Методий.

По целия маршрут на тържественото прекосяване звучаха поредно концертни осъществявания на разнообразни певчески и музикални обединения. Пред постройката на Българска народна банка концерт изнесоха духов оркестър към НУМТИ „ Добрин Петков “ и ЦПЛР – ОДК – Пловдив.

На площад „ Римски стадион “ се включи представителният духов оркестър на Военновъздушни сили с диригент Михаил Младенов. На стълбите на „ Каменица “  хоровете на Пловдив направиха празничен привет към пловдивчани и гостите на града.

В него се включиха Ученически хор към НУМТИ „ Добрин Петков “ с диригент Анастасия Баткова, хоровите обединения към Център за поддръжка за личностно развиване – Общински детски комплекс – Пловдив: хор “Детска китка ”, с диригент проф. Златина Делирадева, Хор на пловдивските момчета и младежи “Стефка Благоева ”, с диригенти Милка Толедова и Борислава Благоева, Вокална група “Бамбини ”, с началник и диригент госпожа Снежана Донева, Камерен хор „ Иван Спасов ” с диригент Гергана Люцканова-Петрова и хормайстор Росица Димова, Дамски хор „ Тримонциум “  с началник и диригент госпожа Ваня Георгиева и хормайстор Борислава Благоева, Пловдивското певческо сдружение „ Ангел Букорещлиев “, с началник господин Борис Мирчев и диригент Илиян Тиганев, Детска Вокална Формация „ Омайниче“, с началник и диригент Таня Орманова.

В тържествата през днешния ден участваха още регионалният шеф Йордан Иванов, ръководителят на общинския съвет Александър Държиков, генерал-майор Явор Матеев- пълководец на СКСО, народни представители, както и представители на просветителни и културни институции, представителна група на ХГ „ Св. св. „ Кирил и Методий “, представителни групи на учебни заведения от град Пловдив и Първи детски гвардейски отряд в България при ДГ „ Мая “.

Част от формалните лица участваха и на тържествения концерт, проведен от Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “ във връзка 60 години от основаването му.

Проф. Румен Младенов, ректор на ПУ „Паисий Хилендарски“: Най-големият капитал на един университет са хората, които работят и се учат в него

Държавният глава връчи на ПУ „ Паисий Хилендарски “ президентски плакет „ Св.Св. Кирил и Методий “ във връзка 60-годишнината от основаването на висшето учебно заведение

Най-големият капитал на един университет са хората, които работят и се учат в него. Да бъдеш ректор на университет като Пловдивския е въпрос на чест, публично самопризнание и особена отговорност. Гордея се с триумфите на академичната общественост на ПУ „ Паисий Хилендарски“, с професионализма и научноизследователските достижения на преподавателския му състав, с талантливите  ни студенти, с многочислените ни креативен и спортн и триумфи.

Това съобщи проф. доктор Румен Младенов, ректор на най-голямото висше учебно заведение в Южна България при откриването на церемониален концерт в Драматичния спектакъл в Пловдив.

Концертът, чиято концепция е да покаже другото лице на университета, се провежда с партньорството на пловдивския спектакъл в чест на три значими годишнини – 60 години от основаването на висшето учебно заведение, 300 години от рождението на патрона му Паисий Хилендарски и 260 години от написването на „ История славянобългарская “. В него участваха студенти от 4 елитни специалности – „ Актьорство за трагичен спектакъл “, „ Педагогика на образованието по музика “, „ Джаз и поп изпълнителско изкуство “ и „ Педагогика на образованието по изобразително изкуство “, техни преподаватели, някогашни ученици на университета, както и гост-формации – струнен квартет „ Интро “ и от АМТИИ „ Проф. Асен Диамандиев “.

Концертът се организира на 24 май – в Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност, като на него участваха Президентът на Република България Румен Радев, кметът на града Здравко Димитров, ректори и заместник-ректори на висши учебни заведения в страната и други публични лица.

„ През своя 60-годишен път Пловдивският университет се утвърди като най-голямото извънстолично висше учебно заведение. Но неговата значителност се мери не с броя на специалностите, а най-много с актуалността на преподаваните и усвоявани познания и с прогресивния модел на тяхното образуване, с разгръщането на модерни научни и проучвателен стратегии и интернационалното съдействие, с все по-късия път сред науката и практиката “, съобщи в приветственото си слово Президентът Румен Радев към студенти, преподаватели и посетители.

По мотив 60-годишнината от основаването на Пловдивския университет, президентът връчи на Ректора проф. Младенов президентски плакет „ Св. Св. Кирил и Методий “. Почетният знак се дава и за високите достижения на висшето учебно заведение в образованието и подготовката на генерации експерти в разнородни научни посоки, както и за неговия принос за издигане на качеството на висшето обучение и науката в Република България.

Като благодари за високата и стимулираща премия Ректорът проф. Румен Младенов подари Президента от името на академичната общественост на ПУ „ Паисий Хилендарски “ с две книги – Харитоновата преработка на Паисиевата история и Многоезичен атлас „ Живописна България “.

„ Като издания на университета, те са знак на традицията и приемствеността, мост сред предишното и бъдещето “, акцентира проф. Младенов.

На науката са известни към 70 преписа и преправки на Паисиевата „ История славянобългарска“. Първият прочут пример е Зографският дубликат, изработен през 1762 година, който се смята за прототип (чернова) на историята. През 1832 година монахът Харитон Рилец от село Змеево, Старозагорско, прави своя ръкопис, наименуван по-късно Първа Харитонова преработка.

Познати са още 2 Софрониеви преписа на Паисиевата история, Самоковски дубликат, Никифоров (Рилски, Дриновски) дубликат, Жеравненски, Кованлъшки, Еленски, Пантелеймонов, Преображенски, Гладичов, Дряновски, Зотовски, Тошковичев, Башкьойски, Белочерковски-Горнотурчески, Ахтаров, Скопски, Бански, както и други мостри от известни и  неизвестни преписвачи.

Многоезичният атлас „ Живописна България “ е публикуван вследствие на интернационален интердисциплинарен план по българистика.

Програмата за 24 май продължава на площад „ Стефан Стамболов “  с концерти на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ и група „ Дел Падре “.
Източник: plovdiv-online.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР