Защо отне толкова дълго време да бъдат създадени новите кораби за превоз на екипаж до орбита?
Ако всичко мине по проект, най-рано на следващия ден, на 2-ри март в 09:49 ч. българско време, ще излети за пръв път галактическият транспортен съд “Крю Драгън ”, който е особено предопределен за транспорт на хора до орбита. Ако тази дебютна задача в роботизиран режим е сполучлива, Съединени американски щати ще скъса със зависимостта си от Русия за доставката на астронавти до Международната галактическа станция. По време на идната задача, някъде през лятото или есента, на борда на “Крю Драгън ” ще се насочат и хора.
Предстоящият полет на “Крю Драгън ” ще се случи близо осем години след пенсионирането на програмата “Космическа совалка ” на НАСА. Осем дълги години на изморително очакване. Но за какво лиши толкоз време на американската космонавтика, с цел да се съвземе? В тази публикация ще ви опиша аргументите за това.
Първата стъпка в границите на CCDev бе подхваната през 2010 година – едвам няколко месеца преди последния полет на совалка. Тогава НАСА раздаде $50 милиона на пет компании, с цел да проведат чисто концептуални изследвания за основаването на пилотирани кораби. Реалният избор на двете компании СпейсЕкс и Боинг от НАСА обаче стана факт едвам на 16-ти септември 2014 година, повече от три години след последния полет на совалка.
Защо CCDev стартира толкоз късно? Не можеше ли няколко години по-рано, а не чак през 2010 година? За хората, които не са осведомени със скорошната галактическа история, ситуацията е неуместно – все едно се сетили “пред Великден в събота ”. Но отдавнашните читатели на КОСМОС БГ сигурно си спомнят за програмата на Джордж Буш “Съзвездие ” (2005-2009 г.), в границите на която НАСА създаваше пилотирана ракета “Арес 1 ” за транспорт на хора до орбита и тежкотоварна ракета “Арес 5 ” за полети до Луната. След като предходният президент на Съединени американски щати Барак Обама встъпи в служба през 2009 година, той назначи комисия да прегледа напредъка на “Съзвездие ”. Т.нар. “Августинова комисия ” установи, че програмата може да проработи, само че за нейната реализация са нужни милиарди долари – бюджет, подобен на този от епохата на “Аполо ”, с какъвто НАСА не разполага. Затова Обама приключи “Съзвездие ” и остави пилотираната космонавтика до орбита изцяло в ръцете на частните компании.
Дори и след като програмата CCDev през 2010 година бе приведена в ход, тя стоеше дълго време без съответен бюджет. Всяка година НАСА изискваше нарастване на парите за основаването на нови пилотирани галактически кораби и всяка година Сенатът и Камарата на представителите отказваха да вложат така нужните средства.
Днес американските политици обичат да приказват за нуждата от разкъсване на зависимостта от Русия за транспорт на астронавти, което още веднъж кара хората да се питат за какво не се сетиха в точния момент. Но утежняването на взаимоотношенията сред Съединени американски щати и Русия настъпи едвам след 2014 година, след рецесията в Украйна и анексацията на Крим. Преди това американците считаха руснаците за благонадежден сътрудник – не без съображение. Русия оказа помощ на Съединени американски щати да транспортира астронавти до МКС в интервала сред 2003 и 2005 година, когато НАСА се възстановяваше след злополуката на “Колумбия ”. Надеждата на американската галактическа организация бе, че руснаците ще спомагат още веднъж и след 2011 година, когато совалките бъдат изведени от употреба. Но откакто през 2014-та година каруцата се обърна, Западът наложи наказания на Русия и тогавашният вицепремиер Дмитрий Рогозин (днес началник на Роскосмос) стартира да загатва, че може и да лиши американските астронавти от места на борда на “Союз ”, стана ясно, че по този начин не може да продължава постоянно.
Независимо от късния старт на стратегия CCDev и незадоволителното финансиране, НАСА се надяваше, че двете определени компании ще наваксат бързо и ще стартират скоро да организират пилотирани стартове. Надеждите бяха подбудени най-много от това, че Боинг, като част от консорциума United Launch Alliance (ULA), разполага с подготвена ракета-носител “Атлас 5 ”, а пък СпейсЕкс още през 2012 година закупи опит за доставка на товар посредством кораби “Драгън ” до Международната галактическа станция. Боинг просто трябваше да сътвори транспортен съд за тази ракета, а пък СпейсЕкс да модифицира “Драгън ”-а и да го трансформира “Крю Драгън ”. Но и двете компании се сблъскаха с механически спънки. При Боинг настъпиха проблеми с акустичното натоварване на корабите “Старлайнър ”. СпейсЕкс претърпя повреда в края на 2016 година – по време на зареждане с гориво ракета “Фолкън 9 ” експлодира на стартовата площадка. Бързо стана ясно, че нито една от двете компании няма да е подготвена за дебютно изстрелване през 2017 година. Полетите на “Крю Драгън ” и “Старлайнър ” се изместиха за след 2018-та година.
Може би най-сериозният проблем на НАСА е, че е затънала в администрация, сходно на останалите американски държавни организации. Освен това организацията е претърпяла две доста тежки повреди през годините – на “Чалънджър ” през 1986-та и на “Колумбия ” през 2003-та, които нанесоха сериозен удар върху репутацията на организацията. Не е чудно, че управлението на НАСА се пробва да предотврати по всякакъв начин опцията за нов неуспех на пилотирана задача.
И в случай че по времето на стратегия COTS, която докара до основаването на корабите “Драгън ” и “Сигнус ” за доставка на хранителни запаси до МКС, НАСА единствено задаваше условията си към частните компании СпейсЕкс и Орбитал и най-после се превръщаше просто в клиент на крайния артикул (т.е. закупуваше кораби), при CCDev този модел бе изцяло зарязан. Американската галактическа организация стартира да се намесва интензивно във всяка стъпка при създаването на новите пилотирани машини и да диктува по какъв начин те да бъдат издигнати. Илон Мъск планираше “Крю Драгън ” да се завръща от космоса чрез ретроракети – това щеше да даде дарба на кораба не просто да е такси за транспорт на хора до околоземна орбита, само че да е същински космичен транспортен съд, кадърен да каца на Луната и Марс. НАСА счете, че ретроракетите прибавят спомагателен риск и управлението на организацията настоя да се каца с парашути, каквато е откритата процедура от епохата на “Аполо ”. И това не удовлетвори бюрократите – те споделиха, че кацане с три парашута е рисковано и би трябвало да се добави за всеки случай още един, четвърти. От СпейсЕкс клекнаха пред това искане и внедриха четвърти парашут. Комисията по сигурност в този момент отново не е удовлетворена и към момента мрънка, че компанията на Мъск би трябвало да предприеме спомагателни ограничения, с цел да потвърди сигурността на системата за кацане. Даже утрешният полет на “Крю Драгън ” е позволен с едно изискване – че до времето на втория полет, когато към този момент ще има хора на борда, парашутните проблеми би трябвало да бъдат позволени.
Хубавото е, че нещата се случват и малко по малко навлизаме в бъдещето. Това става по-бавно, в сравнение с ни се желае, само че все пак космонавтиката напредва.
Да пожелаем триумф на СпейсЕкс при дебюта на “Крю Драгън ”!
