Посвещава се на всички, чиято младост беше в края на 80-те
Ако вашата младост се е случила в края на 80-те, то тази обява се посвещава на вас, неповторимо потомство! Защото тъкмо ние:
Всички бяхме пионери.
Помним Тато и Меркюри още живи.
Ходихме целия клас под управлението на учителката да гледаме кино лентата „ Вчера “.
Помним времето, когато видеомагнетофонът струваше съвсем колкото автомобил.
Ходехме във видео салоните и до ступор гледахме филмите „ Рамбо “ и „ Командо “.
В грима използвахме руж и сенки в циркови цветове.
Над бюрото си закачвахме постери с Ван Дам.
И до през днешния ден слушаме „ Модърн токинг “.
За първи път видяхме компакт диск по новините (ставаше въпрос за това, че японците са изобретили нов носител).
Знаехме, че японските аудиокасети са по-добри от руските и може да ги слушаш 90 минути, а не 60.
Бяхме очевидци по какъв начин една страна се разпадна и на нейно място породиха 15 нови.
Масово танцувахме брейк.
Знаехме, че секс знак не е Ален Делон, а Христо Шопов.
Помним какъв беше усетът на същинската боза.
За американските дънки някой беше подготвен да си продаде душата.
Успяхме да послушаме музика на грамофонни плочи.
В детството обичахме да играем по градежите.
Знаехме, че пепси колата е напитка на боговете.
Знаехме, че Ваз 2109 знамение на социалистическото автомобилостроене.
Като студенти нужната информация можехме да получим единствено в библиотеката.
Живеехме прелестно без интернет и мобилни телефони. И сме едно от последните генерации, които знаят какво е детството на улицата, а не зад таблета.
И в случай че младите ви погледнат снизходително, усмихнете се.