Отделно живеещото нахлуване на Русия в Украйна
Ако в словосъчетанието “Руско навлизане в Украйна ” сменяем думата “Украйна ” с думата “Марс ” или “Луна ”, неговото официално наличие ще се промени, само че отношението към настоящата политика ще си остане същото.
“Руското навлизане в Украйна” го няма. Освен това Съединени американски щати даже не са уверени, че напъните им ще стигнат да провеждат провокация с задоволителен мащаб, с цел да се приказва за действително навлизане. И все пак, даже не състояло се, това “нахлуване” е фактор в световната политика.
Само за последните денонощия, с изключение на непрекъснатото вътрешноукраинско блъскане на олигархичните групировки, обвиняващи се взаимно в “съучастничество на Кремъл” в неговите “планове за навлизане в Украйна”, на което към този момент никой не обръща внимание, се появиха три съществени известия, свързани с тематиката на “нахлуването”.
Британският министър на защитата Бен Уолъс предложения Сергей Шойгу в Лондон, с цел да обсъдят въпроси, свързани с общите опасения за сигурността. Британецът не е сигурен, че съветският министър ще отговори на предлагането му. Това е ясно. Функциите и пълномощията на членовете на държавното управление в Русия и Англия са малко по-различни. Правителството на Нейно Величество ръководи страната от името на монарха и със глобата на Народното събрание, като съчетава в своите ръце пълномощията на изпълнителната, законодателната и президента. Съответно всеки от членовете на държавното управление, с изключение на директните си служебни отговорности, свързани с работата на ръководеното от тях ведомство, е и част от висшия политически механизъм, ръководещ страната, неговата служба е неразделна част от длъжността на държавното управление и надлежно той може да разисква с задгранични сътрудници всевъзможни въпроси, свързани с в това число интернационалната политика.
В Русия държавното управление е единствено колегиална изпълнителна власт и пълномощията на министъра са строго обвързани със сферата на неговата активност. Международните въпроси (без да се получават специфични директиви) могат да се разискват от президента, държавния глава и министъра на външните работи. При това министър председателят нормално се пробва да не излиза отвън рамките на външноикономическите въпроси, в случай че няма специфична директива от президента, разрешаваща разискването на съответен политически проблем.
Съответно Шойгу, с цел да беседва с английския си сътрудник, би трябвало да получи компетенции от президента, както и наставления за договаряния, утвърдени от държавното управление (или президента) и авансово съгласувани с Министерството на външните работи. Британският министър очерта тематиките за разискване допустимо най-широко, в това число въпроси, свързани с построяването на взаимноизгодни връзки (което допуска икономическо сътрудничество), взаимоотношение в области от съвместен интерес (политическо сътрудничество), въпроси на сигурността, които вълнуват двете страни (военно-политически въпроси).
От всичко нагоре, единствено последната тематика и единствено отчасти се отнася до професионалните действия на Шойгу. Чисто военните въпроси са от компетенцията на началниците на генералните щабове (които напълно неотдавна разговаряха по телефона), а вземането на политически решения по въпросите на сигурността е от компетенцията на президента. Министърът на защитата може единствено да въздейства върху позицията на президента, като показва позицията си дружно с останалите членове на Съвета за сигурност.
Съответно, в случай че Москва реши, че английските оферти имат действителна стойност и не са просто следващият опит да се приказва в името на самото говорене и фотосите в медиите, тя може да изпрати Лавров или някой от заместниците му в Лондон, с цел да оценят опциите за подготовка на среща сред президента на Русия и английския министър председател. Ако, както е най-вероятно, имаме работа с следващата реплика на миротворчество, тогава за какво да се разсейваме от безсмислени диалози?
Британският министър схваща всичко това и по тази причина не е сигурен, че Шойгу ще пристигна за диалог. Следователно предлагането му няма нищо общо с желанието да се откри решение на целия комплекс от несъгласия сред Русия и Англия. Просто е вградена в общата осведомителна тактика на Запада, към тезата за „ съветската агресия”.
Британците схващат, че няма да могат да примамят Путин “просто да си поговорят”. В същото време е належащо да се имитира готовността на Запада за „ градивен разговор “. В това отношение срещата с министъра на защитата на Русия прави работа. Той въпреки всичко няма пълномощия да взема дефинитивни решения в региона на външната политика. Следователно няма заплаха английската страна неотложно да вземе съответни решения. А на вътрешния информативен пазар тази история може да бъде показана като напрегнати старания на Лондон да овладее „ съветската експанзия “. В последна сметка на Запад всички знаят, че „ Русия е съсредоточила стохилядна „ войска за настъпление “, с цел да „ нападна Украйна “. Така че министрите на защитата се срещат, с цел да може Англия да „ отбрани съдружника “ и да не се намесва във „ война с Русия “ сама. За английската общност, изцяло рационално пояснение на смисъла на една всъщност безсмислена среща.
По същия метод в Берлин е открита диря от „ съветското навлизане в Украйна “. В рамките на ръководещата коалиция има спор, който гладко минава в ерес, заплашващ да я унищожи. Зелените, които управляват Министерството на външните работи (Аналена Бербок), още веднъж смениха позицията си и още веднъж настояват, че “Северен поток-2” няма да бъде пуснат, в случай че Русия нахлуе в Украйна (не е ясно кого желаят да уплашат с това)? От своя страна министърът на защитата Кристина Ламбрехт (представител на ГСДП) отговори, че „ газопроводът не би трябвало да бъде въвличан в този спор “. По-рано немският канцлер Олаф Шолц (ГСДП) също акцентира, че немската стопанска система е витално заинтригувана от плана, а генералният секретар на социалдемократите Кевин Кунерт загатна, че Зелените се пробват да употребяват интернационалния дневен ред, с цел да унищожат стопански планове, които те не им харесват..
Разцеплението в обединението е явно и не е несъмнено, че ще бъде преодоляно.
В същото време„ Ню Йорк Таймс “ заяви, че съгласно информация, получена от почитан източник в СБУ, Русия е почнала всеобщия експорт на своите дипломати и техните фамилии от Украйна. Руското външно министерство се ограничи до като нито отхвърли, нито отхвърли, че „ посолството в Киев работи обикновено “ (не е казано какъв е постоянен режим днес).
Интересно е, че „ източникът в СБУ “ се появи в американския вестник тъкмо сега, когато шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ посети Украйна. Освен това за „ източника “ явно беше по-лесно да стигне до „ Ню Йорк Таймс “, в сравнение с до украинската преса, която научи за толкоз значимо събитие от препечатка на американско издание на съветския „ Комерсант “. И най-после, с цел да не се съмнява никой в „ съветската експанзия “, Канада разгласи желанието си да изпрати дребен контингент от специфични сили в Украйна, които по някакъв метод би трябвало да овладеят тази „ експанзия “, като в същото време дават „ поддръжка на украинското държавно управление “, и при положение, че обстановката се утежни (кое забавно може да я утежни повече от настъпление?) специфичните елементи би трябвало да изтеглят канадските дипломати.
Така, няма настъпление, само че то към този момент оформя дневния ред на английското министерство на защитата. Не съществува, само че разцепва немската коалиция. Няма го, само че „ Ню Йорк Таймс “ към този момент знае, че Русия извежда дипломати (което съвсем постоянно предхожда близка война), а Канада изпраща специфични елементи, с цел да се опълчват на изчезналото навлизане и да извадят дипломатите си, в случай че то въпреки всичко стартира.
Както виждаме осведомителните и политическите задания, нужни на Запада, изчезналата инвазия го взема решение. Не е мъчно да се заключи, че Западът би могъл да се бори с „ съветското настъпление на Марс “ с не по-малко жар. Има единствено една досадна разлика. Нашествие на Марс може да се води случайно дълго време във виртуалното пространство, само че не може да бъде предизвикано в действителността, заради отсъствието на марсианци, а оттова и директен контакт сред тях и Русия.
За страдание Украйна въпреки всичко съществува. Освен това положението ѝ демонстрира, че това образувание няма да издържи дълго. Скоро „ нашествието в Украйна “ може да стане също толкоз виртуално, колкото и „ нашествието на Марс “, заради ускорената девитализация и надлежно бързата виртуализация на украинската държавност. Затова Западът би трябвало да побърза да се опита за финален път да употребява вярно прогнилата стока.
Ето за какво всички тези нервности с отстраняването на дипломати и затварянето на СП-2 заради липса на настъпление са тревожни, че в случай че няма настъпление, само че в случай че в действителност желаят, то ще има, даже в случай че цялата съветска войска да се реалокира в Чукотка.
Превод: В. Сергеев
“Руското навлизане в Украйна” го няма. Освен това Съединени американски щати даже не са уверени, че напъните им ще стигнат да провеждат провокация с задоволителен мащаб, с цел да се приказва за действително навлизане. И все пак, даже не състояло се, това “нахлуване” е фактор в световната политика.
Само за последните денонощия, с изключение на непрекъснатото вътрешноукраинско блъскане на олигархичните групировки, обвиняващи се взаимно в “съучастничество на Кремъл” в неговите “планове за навлизане в Украйна”, на което към този момент никой не обръща внимание, се появиха три съществени известия, свързани с тематиката на “нахлуването”.
Британският министър на защитата Бен Уолъс предложения Сергей Шойгу в Лондон, с цел да обсъдят въпроси, свързани с общите опасения за сигурността. Британецът не е сигурен, че съветският министър ще отговори на предлагането му. Това е ясно. Функциите и пълномощията на членовете на държавното управление в Русия и Англия са малко по-различни. Правителството на Нейно Величество ръководи страната от името на монарха и със глобата на Народното събрание, като съчетава в своите ръце пълномощията на изпълнителната, законодателната и президента. Съответно всеки от членовете на държавното управление, с изключение на директните си служебни отговорности, свързани с работата на ръководеното от тях ведомство, е и част от висшия политически механизъм, ръководещ страната, неговата служба е неразделна част от длъжността на държавното управление и надлежно той може да разисква с задгранични сътрудници всевъзможни въпроси, свързани с в това число интернационалната политика.
В Русия държавното управление е единствено колегиална изпълнителна власт и пълномощията на министъра са строго обвързани със сферата на неговата активност. Международните въпроси (без да се получават специфични директиви) могат да се разискват от президента, държавния глава и министъра на външните работи. При това министър председателят нормално се пробва да не излиза отвън рамките на външноикономическите въпроси, в случай че няма специфична директива от президента, разрешаваща разискването на съответен политически проблем.
Съответно Шойгу, с цел да беседва с английския си сътрудник, би трябвало да получи компетенции от президента, както и наставления за договаряния, утвърдени от държавното управление (или президента) и авансово съгласувани с Министерството на външните работи. Британският министър очерта тематиките за разискване допустимо най-широко, в това число въпроси, свързани с построяването на взаимноизгодни връзки (което допуска икономическо сътрудничество), взаимоотношение в области от съвместен интерес (политическо сътрудничество), въпроси на сигурността, които вълнуват двете страни (военно-политически въпроси).
От всичко нагоре, единствено последната тематика и единствено отчасти се отнася до професионалните действия на Шойгу. Чисто военните въпроси са от компетенцията на началниците на генералните щабове (които напълно неотдавна разговаряха по телефона), а вземането на политически решения по въпросите на сигурността е от компетенцията на президента. Министърът на защитата може единствено да въздейства върху позицията на президента, като показва позицията си дружно с останалите членове на Съвета за сигурност.
Съответно, в случай че Москва реши, че английските оферти имат действителна стойност и не са просто следващият опит да се приказва в името на самото говорене и фотосите в медиите, тя може да изпрати Лавров или някой от заместниците му в Лондон, с цел да оценят опциите за подготовка на среща сред президента на Русия и английския министър председател. Ако, както е най-вероятно, имаме работа с следващата реплика на миротворчество, тогава за какво да се разсейваме от безсмислени диалози?
Британският министър схваща всичко това и по тази причина не е сигурен, че Шойгу ще пристигна за диалог. Следователно предлагането му няма нищо общо с желанието да се откри решение на целия комплекс от несъгласия сред Русия и Англия. Просто е вградена в общата осведомителна тактика на Запада, към тезата за „ съветската агресия”.
Британците схващат, че няма да могат да примамят Путин “просто да си поговорят”. В същото време е належащо да се имитира готовността на Запада за „ градивен разговор “. В това отношение срещата с министъра на защитата на Русия прави работа. Той въпреки всичко няма пълномощия да взема дефинитивни решения в региона на външната политика. Следователно няма заплаха английската страна неотложно да вземе съответни решения. А на вътрешния информативен пазар тази история може да бъде показана като напрегнати старания на Лондон да овладее „ съветската експанзия “. В последна сметка на Запад всички знаят, че „ Русия е съсредоточила стохилядна „ войска за настъпление “, с цел да „ нападна Украйна “. Така че министрите на защитата се срещат, с цел да може Англия да „ отбрани съдружника “ и да не се намесва във „ война с Русия “ сама. За английската общност, изцяло рационално пояснение на смисъла на една всъщност безсмислена среща.
По същия метод в Берлин е открита диря от „ съветското навлизане в Украйна “. В рамките на ръководещата коалиция има спор, който гладко минава в ерес, заплашващ да я унищожи. Зелените, които управляват Министерството на външните работи (Аналена Бербок), още веднъж смениха позицията си и още веднъж настояват, че “Северен поток-2” няма да бъде пуснат, в случай че Русия нахлуе в Украйна (не е ясно кого желаят да уплашат с това)? От своя страна министърът на защитата Кристина Ламбрехт (представител на ГСДП) отговори, че „ газопроводът не би трябвало да бъде въвличан в този спор “. По-рано немският канцлер Олаф Шолц (ГСДП) също акцентира, че немската стопанска система е витално заинтригувана от плана, а генералният секретар на социалдемократите Кевин Кунерт загатна, че Зелените се пробват да употребяват интернационалния дневен ред, с цел да унищожат стопански планове, които те не им харесват..
Разцеплението в обединението е явно и не е несъмнено, че ще бъде преодоляно.
В същото време„ Ню Йорк Таймс “ заяви, че съгласно информация, получена от почитан източник в СБУ, Русия е почнала всеобщия експорт на своите дипломати и техните фамилии от Украйна. Руското външно министерство се ограничи до като нито отхвърли, нито отхвърли, че „ посолството в Киев работи обикновено “ (не е казано какъв е постоянен режим днес).
Интересно е, че „ източникът в СБУ “ се появи в американския вестник тъкмо сега, когато шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ посети Украйна. Освен това за „ източника “ явно беше по-лесно да стигне до „ Ню Йорк Таймс “, в сравнение с до украинската преса, която научи за толкоз значимо събитие от препечатка на американско издание на съветския „ Комерсант “. И най-после, с цел да не се съмнява никой в „ съветската експанзия “, Канада разгласи желанието си да изпрати дребен контингент от специфични сили в Украйна, които по някакъв метод би трябвало да овладеят тази „ експанзия “, като в същото време дават „ поддръжка на украинското държавно управление “, и при положение, че обстановката се утежни (кое забавно може да я утежни повече от настъпление?) специфичните елементи би трябвало да изтеглят канадските дипломати.
Така, няма настъпление, само че то към този момент оформя дневния ред на английското министерство на защитата. Не съществува, само че разцепва немската коалиция. Няма го, само че „ Ню Йорк Таймс “ към този момент знае, че Русия извежда дипломати (което съвсем постоянно предхожда близка война), а Канада изпраща специфични елементи, с цел да се опълчват на изчезналото навлизане и да извадят дипломатите си, в случай че то въпреки всичко стартира.
Както виждаме осведомителните и политическите задания, нужни на Запада, изчезналата инвазия го взема решение. Не е мъчно да се заключи, че Западът би могъл да се бори с „ съветското настъпление на Марс “ с не по-малко жар. Има единствено една досадна разлика. Нашествие на Марс може да се води случайно дълго време във виртуалното пространство, само че не може да бъде предизвикано в действителността, заради отсъствието на марсианци, а оттова и директен контакт сред тях и Русия.
За страдание Украйна въпреки всичко съществува. Освен това положението ѝ демонстрира, че това образувание няма да издържи дълго. Скоро „ нашествието в Украйна “ може да стане също толкоз виртуално, колкото и „ нашествието на Марс “, заради ускорената девитализация и надлежно бързата виртуализация на украинската държавност. Затова Западът би трябвало да побърза да се опита за финален път да употребява вярно прогнилата стока.
Ето за какво всички тези нервности с отстраняването на дипломати и затварянето на СП-2 заради липса на настъпление са тревожни, че в случай че няма настъпление, само че в случай че в действителност желаят, то ще има, даже в случай че цялата съветска войска да се реалокира в Чукотка.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ