Сагата „Жоси“ – търговия с влияние, изчезнали дела и смачкани обвинения /видео/
Ако би трябвало да опишем проблема „ Жоси “ в резюме ще е доста мъчно. Той припомня древногръцка покруса в няколко дейности. История, в която дефицитът на правдивост и нарушаванията, осъществявани от магистрати са ключът към трагичността. Този проблем умерено може да се трансформира и в образец за най-популярните порочни практики от българското правосъдие: неофициални връзки с магистрати се употребяват за въздействие против прекачване на активи, от деловодството на съда изчезват цели каузи, а данни за закононарушения отиват в кошчето.
В „ първо деяние “, през 2013-2014 година Георги Цолов Георгиев , че неговият съучастник в мандрата „ Жоси “ – източва сдружението. Това се случвало посредством изписването на заплащания към самия Георги Цолов Георгиев, които съгласно него били отразени в счетоводната документи на компанията с фалшифицирани негови подписи. Според Георгиев, някъде по това време Присъдашки теглил и заем без негово познание от името на компанията.
Георгиев стартира да ревизира активността на компания и установи дойно счетоводство и укриване на доходи. В запис от скрита камера съдружникът му Симеон Присадашки признава, че има разлика сред действителната и счетоводната облага на сдружението. „ Счетоводните са едни, действителните са други “ декларира Присадашки. Това единствено по себе си звучи, като признание за укриване на приходи. Съдружникът изяснява, че всеобщо фирмите в млекопреработвателния отрасъл работят на загуба съгласно годишните им финансови доклади. В сходно държание няма пазарна логичност то обосновава догатката, че в сектора всеобщо се укриват облаги.
Записът е по самодейност на Георгиев и не е годно СРС, експлоатирано със заповед от способен арбитър. Въпреки това на по-късен стадий е конституиран като доказателство по наказателно дело. За да реши търканията си с Присадашки, Георгиев взема решение да сезира прокуратурата. Естествено, това не се случва по каналния ред. Верен на балканските обичаи, Георгиев търси връзки и другари. Обръща се към своя остарял другар от времето на зрелия социализъм Стоимен Гешев. Неговият наследник, който израснал пред очите на Георгиев, по това време бил редови прокурор в СГП.
Гешев – татко е някогашен шеф на КАТ в едно от столичните РПУ-та. Конкурентите и съперниците на Георги Георгиев настояват, че предприемача му е бил непринуден помощник преди измененията. Георгиев отхвърля да е бил сътрудник на Гешев, само че споделя, че се занимавал с пътна сигурност и работили дружно със Стоимен Гешев. Последният даже го избавил от наказателно гонене в края на 70-те години на ХХ в., когато Георгиев търгувал с гоблени.
Георгиев Твърди, че по съвет на Иван Гешев, наел юриста Велимир Атанасов. Връзката сред двамата е проследима. Между 2006 и 2008 година Атанасов е арбитър в наказателната гилдия на Софийския областен съд, а Гешев е прокурор в районната прокуратура. Велимир Атанасов не отхвърля, че е представлявал Георгиев, само че отхвърля тезата, че е бил предложен на Георгиев от Иван Гешев.
„ С господин Георгиев се запознахме 2013-та година, не мога да ви кажа тъкмо кой месец. А във връзка с представителството, стартира много по-късно. В първичния миг по-скоро бяхме на фаза съвещания, защото господин Георгиев имаше проблеми със своето присъединяване в „ Жоси “ ООД. Те бяха с Присадашки при 50 на 50 съответствие на дяловете. Г-н Георгиев нямаше надзор върху предприятието, нито в комерсиалната, нито в индустриалната му част и имаше подозрения за това, че сдружението се източва. Точно заради това искаше да предприеме дейности, с които да вземе контрола в сдружението. “
Велимир Атанасов не си спомнял при какви условия се срещнали с Георги Георгиев, само че помнел, че не било посредством Иван Гешев. „ Със сигурност някой ме е предложил. Но не съм доста сигурен дали и знам кой е това. “
Връзката „ Иван Гешев “ напълно не е единствената точка по която Георгиев и Атанасов се разминават в изказванията си. Според предприемача в началото Иван Гешев е бил на негова страна и препоръчвал бързи дейности, с цел да не бъдат заметени следите от източването на мандрата. Симеон Присадашки обаче се оказал повече от непосредствен с тогавашния началник на Софийската градска прокуратура – Емилия Русинова. В оня миг тя е директен началник на Иван Гешев. Пред BIRD.BG Георги Георгиев разкри, че Иван Гешев се бил видял с прокурор Русинова, с цел да изиска от нея да стартират следствени дейности против Присадашки. Русинова обаче била доста близка със съдружника на Георгиев и отказала да спомага за “опраскването ” му, това съобщил Гешев на предприемача след срещата.
При правенето на по тематиката потърсихме Емилия Русинова по телефона с въпрос дали е близка със Симеон Присадашки. Тя не отхвърли, само че отхвърли съответен отговор с думите: “Нито давам изявленията, апелирам Ви се, не ме търсете за такива неща ”.
„ Семейни познати сме “ – по този начин характеризира Присадашки, още веднъж в телефонен диалог, връзките си със заместител административния ръководите на Софийската апелативна прокуратура и някогашен градски прокурор на София – Емилия Русинова. Той отхвърли да е получил поддръжка от Русинова в комерсиалните си прения с Георгиев за компанията „ Жоси “.
За сметка на това Георгиев твърди, че въпросния обвинител е съдействала на Присадашки, когато компанията им попаднала в санкционен лист на компании, които не могат да усвояват европейски средства. Имало данни за „ спекулация “ към покупката на някаква машина, още във времето на САПАРД.
„ Ние бяхме в един черен лист с тия месопреработвателите, които бяха вкарани по времето на Георги Първанов. Тогава помня, че имаше един лист огромен и бяха вкарали за някакви машини и нас в този лист. Нали тя, вика, с едно позвъняване ни извади. Там бяха към 10 ли, 15 ли месопреработвателни и единствено една или две млечни. Ние бяхме в този лист. “
От информация в регистрите на BIRD.BG излиза наяве, че компанията сполучливо усвоява по ограниченията на ДФЗ.
След като блъснал на камък при „ фамилната позната “ Русинова, Георгиев схванал, че решението на проблемите му няма да стане единствено по наказателно-правен ред. Във „ второ деяние “ Георгиев решил да изключи Присадашки, с претекста, че работи против ползите на компанията. На процедура от една страна в компанията влиза Стоимен Гешев – бащата на Иван Гешев от друга излиза Симеон Присадашки. Според Велимир Атанасов Георгиев се е нуждаел от Стоимен Гешев, с цел да му оказва поддръжка в спора му с Присадашки в границите на общото заседание.
Протокол от общо заседание на „ Жоси “ ООД, на което Стоимен Гешев става съучастник.
Георгиев обаче твърди, че е трансферирал дял от „ Жоси “ на Стоимен Гешев, с цел да получи поддръжка от сина му Иван Гешев, който е прокурор с шеметно разрастваща се кариера.
На 11 август 2014 година Георгиев привиква и организира общо заседание на ЖОСИ ООД и изключва Симеон Присадашки като съучастник. В края на работния ден на 25 август същата година информация в Софийски градски съд открива, че решенията на общото заседание не е обжалвано в планувания от закона 14 дневен период. Включително и от Присадашки.
На 27 август Георгиев подава за регистрация в Агенция по вписванията решенията взети от Оценка за съвместимост, в това число и изключването на Симеон Присадашки като съучастник и освобождението му като шеф на мандрата.
На същата дата Присадашки подава в деловодството на Софийски градски съд искова молба с вх. №101057/27.08.2014 година за прекъсване на регистърното произвеждане по вписването на събитието, че е изключен, като съучастник. На 28 август по исковата молба е формирано комерсиално дело 5694/2014 и в 09:55:38 ч. посредством системата за инцидентно систематизиране на делата то е разпределено на Станислава Казакова. Това е открито от Главен контрольор при ИВСС Теодора Точкова.
Съдия Казакова приключва делото заради липса на доказателства, че Симеон Присадашки е обжалвал в легален период решенията на Оценка за съвместимост на ЖОСИ ООД от 11 август. Прекратяването на делото е нежелателен резултат за Присадашки. С искова молба със същия входящ номер 101057/27.08.2014 година е образуват второ дело. Това се случва на 29 август 2014 година То е под №5701/2014. В 09:37:14 ч. то е разпределено на арбитър Жаклин Комитова. Това също е открито от Теодора Точкова. Съдия Комитова приключва делото на същото съображение.
Това още веднъж не работи за потребностите на Симеон Присадашки. На 29 август, при неразбираеми условия в 10:39:29 ч. е формирано трето подред дело със същата искова молба с вх.№101057/27.08.2014 година Търговско дело 5703/2014 година е разпределено на съдията Петър Теодосиев. При третия опит, в бързината се позволява следната неточност – още веднъж се образува дело №5701/2014. После 1 просто се преправя на 3. Търговско дело 5701/2014 г е формирано още веднъж на 29. 08. 2014 година в 14:36:51 ч. и е изтрито от регистрите в 14:51:00 ч. Това е установила основен контрольор Точкова.
Съдия Петър Теодосиев взема решение делото 5703/2014 в интерес на Присадашки, само че Апелативен съд разпорежда регистърното произвеждане да бъде продължено. Основанието на Апелативен съд София за анулация решението на арбитър Петър Теодосиев е същото, което е послужило като съображение за преустановяване на т.д. №5694/2014 и т.д. №5701/2014 – липса на доказателства за формирано дело за анулация на решенията на Оценка за съвместимост на ЖОСИ ООД взети на 11.08.2014 година Приложеното копие на искова молба от Присадашки за обжалване на решенията на Оценка за съвместимост на ЖОСИ ООД не съдържа данни за формирано дело и неговото систематизиране на арбитър.
Няма данни арбитър Петър Теодосиев да е изпратил влезлия в действие правосъден акт на Софийския апелативен съд до Търговския указател. До през днешния ден този правосъден акт не е дошъл за осъществяване в ТР. Този факт разрешава на Симеон Присадашки да продължи да бъде съучастник и шеф на ЖОСИ ООД и да предприеме дейности, с които изключва от своя страна Георгиев, като съучастник в ЖОСИ ООД.
На 28.08.2014г Симеон Присадашки подава в деловодството на Софийски градски съд искова молба с Вх.№101511/28.08.2014г. Предметът на търсена отбрана от Симеон Присадашки е анулация на взетите на 11. 08. 2014 година решения от Оценка за съвместимост на ЖОСИ ООД, касаещи неговото изключване.
На 29.08.2014 година по тази молба е формирано т.д.№5702/2014 година и в същия ден в 09:40:01 ч. системата за инцидентно систематизиране на каузи го разпределя на арбитър Ивайло Родопски, който приключва делото заради изминал преклузивен период. Предприемат се дейности, с които да бъде заобиколен правосъдния акт на арбитър Родопски. В деловодството е записана нова молба с вх.№101511/28.08.2014 година По тази молба е формирано т.д.№5704/2014 година и в 10:40:46 ч. е разпределено на арбитър Ангелина Гергинска. Това дело към този момент е с различен просител и различен предмет. Това е открито от Главен контрольор към ИВСС Теодора Точкова. На 29.08.2014 година в 14:39:15 ч. т.д.№5702/2014 е формирано за повторно и изтрито в 14:51:17 ч. установи ИВСС. Вероятно по този се дава опция на Симеон Присадашки да записва в деловодството на Софийски градски съд искова молба със задна дата. Тя е под рег(вх)№97314 от 12.08.2014 година Този вх.№ най-вероятно е номер на писмо входирано в Софийски градски съд и защото по него не се образува дело, то затова никой няма да го наблюдава.
За да се потвърди „ истинността “ на молбата и дата на входящия номер към молбата следва да е прибавен и платежен документ за импортирана такса от 25 лева по сметка на Софийски градски съд от датата 12.08.2014 година Този документ липсва в кориците на делото. От писмо изх. №РД-21-ОВ-207/14.03.2019 година на Софийски градски съд се открива, че в счетоводството на съда на 12.08.2014 година не са постъпили въпросните 25 лева Писмото е изпратено до Специализираната прокуратура, откакто по случая е формирана инспекция, след сигнал на Георгиев.
Адвокатите на Георгиев смятат, че посредством антидатирана исковата молба се употребява номер на към този момент завършило дело по разказа на Софийски градски съд. И по този начин се появява второ дело със същия номер, само че към този момент с друг предмет и просител. Това е Симеон Присадашки, а делото е за анулация на решенията от Оценка за съвместимост на ЖОСИ ООД. В изгода на тази догадка натежават и констатациите на ИВСС. Георгиев и юристите му са уверени, че е симулиран правосъден развой в който книжата по делото били връчени не на ответника ЖОСИ ООД, а на ищеца Симеон Присадашки. Гражданското дело №5502/2014 година е решено на 13.10.2015 година в интерес на Присадашки. С решение №1640/2015 година Но в правния мир към този момент съществува решение със същия номер и то касае друго гражданско дело – 469/2014 по разказа на Софийски градски съд.
На втора инстанция делото е още веднъж извоювано от Симеон Присадашки. Обаче Апелативен съд София – Град приказва не за гражданско №5502/2014 по разказа на Софийски градски съд, а за комерсиално такова със същия номер. Върховен касационен съд не позволява обжалване на решението на Апелативен съд София. Последната инстанция приема, че става въпрос за т.д. №5502/2014 година по разказа на Софийски градски съд.
В „ трето деяние “, което върви редом с второ пък текат делата по различен противоречив миг – встъпването на Стоимен Гешев, като съучастник в ЖОСИ ООД. Според първичната спогодба сред Георгиев, Гешев и Велимир Атанасов, бащата основния прокурор трябвало да получи 20% от мандрата. По данни на Георги Георгиев, към оня миг тя е била оценена на сред 10 и 12 милиона лв.. Това значи, че делът на Стоимен Гешев се равнява на най-малко 2 милиона. На финала Гешев – татко получава едвам 2% от капитала на компанията, което към оня миг значи най-малко 200 000.
Според думите на Георги Георгиев, Велимир Атанасов в някакъв миг „ заиграл “ за Присъдашки и саботирал прехвърлянето на 20% от ЖОСИ ООД към Стоимен Гешев, с цел да го компрометира. Без значение дали е по този начин или самичък Георгиев е решил да трансферира 2% към остарелия си другар, само че сумата от 200 000 е впечатляваща.
Минималните активи, трансферирани към татко му пък настроили Иван Гешев зле, счита Георгиев. Когато процентите се оказали 2, а не 20, почнал напън от страна на прокуратурата против Георгиев.
Присадашки атакувал пред съда влизането на Стоимен Гешев във компанията, пък било то и единствено с 2%. Софийски градски съд почита жалбата на Присашки, само че САС ревизира решението на първата инстанция. Апелативният съд прогласява Стоимен Гешев за съучастник в ЖОСИ ООД, а Върховен касационен съд удостоверява решенето на въззивната инстанция.
Така с влезнало в действие решение на Върховен касационен съд Стоимен Гешев е съучастник във компанията. Това решение също не е вписано в Търговския указател заради стичане на събитията. Вписването в тази ситуация обаче има единствено информативно, а не конститутивно деяние. На процедура решенето на съда поражда права и отговорности за страните, а вписването е, с цел да бъдат осведомени трети лица.
В този ред на мисли , че нито Иван Гешев, нито Стоимен Гешев имат дялове в „ една млекопреработвателна компания “ могат да бъдат избрани единствено, като неистина.
В „ четвърто “ последно деяние ЖОСИ ООД е оповестена в неплатежоспособност. Производството е формирано пред Софийски градски съд, въз основа на молба подадена от „ Жоси Логистик “ Република Румъния, поради цялостно несъблюдение на контракт. ЖОСИ ООД не бе открила оная нужна процедура в производството на сирене по българска рецепта, която да има пазар на румънска територия отговарящо на стандартите на страната където ще се продава бялото сирене.
„ Сам по себе си договорът, който беше подписан сред „ Жоси “ и „ Жоси Логистик “, според мен, беше незабележим, заради липса на предмет, който може да бъде сбъднат, а този мой извод се базираше на метода, по който беше уговорено задължението на изпълнителя в тази ситуация „ ЖОСИ ООД. “ Разказва Трифон Станев, който съставлява Георгиев в този развой. Румънските контрагенти търсят 35 000 евро, което е незначителна сума в съпоставяне оборотите на компанията. Отделно самата молба за неплатежоспособност съгласно него била подадена нередовно. Липсваше годно пълномощие с което да е предоставено посланичество на юрист. За задължението пък няма диря, като фактура или фактура про-форма да вземем за пример. „ Установено бе, че това обвързване, за което се твърдеше, че не е изпълнено от ЖОСИ ООД, не дава отговор на годен юридически дълг “. Докато производството по неплатежоспособност тече, към първичния заемодател и молител се подреждат и други носители на парични отговорности към ЖОСИ ООД. Главният представител на тези други кредитори е МОНИКА 871, на Присадашки. Фирмата се легитимира като заемодател по парично взимане към ЖОСИ ООД по силата на контракт за цесия, подписан сред него, сдружението и Уникредит Булбанк. Размерът на вземането, което МОНИКА 871 ЕООД има към ЖОСИ ООД, накланя везните внезапно, в интерес на изказванието, че е налице несъстоятелност. То на към 1 400 000 лева За въпросното обвързване Георгиев твърди, че е теглено от Уникредит Булбанк през главата му, без негово познание и с фалшифицирани негови подписи. Това му изказване се удостоверява от няколко експертизи. Част от тях приложени като доказателство по правосъдно дело.
Въпреки множеството смущаващи моменти, в това число и опити за предложение на рушвет към движимости лица по делото, сдружението е оповестено в неплатежоспособност. Дружеството обаче не стопира комерсиалната си активност.
Всяка една от сюжетните линии на от този случай би могъл да е обособена скандална история, която звучи съвсем неуместно, само че формалните документи удостоверяват достоверността на изложените обстоятелства. Има голям брой данни за разнообразни закононарушения, само че прокуратурата не събрала задоволително данни за нито едно, та да повдигне обвиняване и да го поддържа в съда. Това може да значи единствено две неща – в България имаме най-некадърните и глупави прокурори на света или пък, че в прокуратурата е бил редовно разпъван „ чадър “ над Симеон Присадашки, а Георгиев е бил мачкан. И втората догадка наподобява надалеч по-вероятна.
В „ първо деяние “, през 2013-2014 година Георги Цолов Георгиев , че неговият съучастник в мандрата „ Жоси “ – източва сдружението. Това се случвало посредством изписването на заплащания към самия Георги Цолов Георгиев, които съгласно него били отразени в счетоводната документи на компанията с фалшифицирани негови подписи. Според Георгиев, някъде по това време Присъдашки теглил и заем без негово познание от името на компанията.
Георгиев стартира да ревизира активността на компания и установи дойно счетоводство и укриване на доходи. В запис от скрита камера съдружникът му Симеон Присадашки признава, че има разлика сред действителната и счетоводната облага на сдружението. „ Счетоводните са едни, действителните са други “ декларира Присадашки. Това единствено по себе си звучи, като признание за укриване на приходи. Съдружникът изяснява, че всеобщо фирмите в млекопреработвателния отрасъл работят на загуба съгласно годишните им финансови доклади. В сходно държание няма пазарна логичност то обосновава догатката, че в сектора всеобщо се укриват облаги.
Записът е по самодейност на Георгиев и не е годно СРС, експлоатирано със заповед от способен арбитър. Въпреки това на по-късен стадий е конституиран като доказателство по наказателно дело. За да реши търканията си с Присадашки, Георгиев взема решение да сезира прокуратурата. Естествено, това не се случва по каналния ред. Верен на балканските обичаи, Георгиев търси връзки и другари. Обръща се към своя остарял другар от времето на зрелия социализъм Стоимен Гешев. Неговият наследник, който израснал пред очите на Георгиев, по това време бил редови прокурор в СГП.
Гешев – татко е някогашен шеф на КАТ в едно от столичните РПУ-та. Конкурентите и съперниците на Георги Георгиев настояват, че предприемача му е бил непринуден помощник преди измененията. Георгиев отхвърля да е бил сътрудник на Гешев, само че споделя, че се занимавал с пътна сигурност и работили дружно със Стоимен Гешев. Последният даже го избавил от наказателно гонене в края на 70-те години на ХХ в., когато Георгиев търгувал с гоблени.
Георгиев Твърди, че по съвет на Иван Гешев, наел юриста Велимир Атанасов. Връзката сред двамата е проследима. Между 2006 и 2008 година Атанасов е арбитър в наказателната гилдия на Софийския областен съд, а Гешев е прокурор в районната прокуратура. Велимир Атанасов не отхвърля, че е представлявал Георгиев, само че отхвърля тезата, че е бил предложен на Георгиев от Иван Гешев.
„ С господин Георгиев се запознахме 2013-та година, не мога да ви кажа тъкмо кой месец. А във връзка с представителството, стартира много по-късно. В първичния миг по-скоро бяхме на фаза съвещания, защото господин Георгиев имаше проблеми със своето присъединяване в „ Жоси “ ООД. Те бяха с Присадашки при 50 на 50 съответствие на дяловете. Г-н Георгиев нямаше надзор върху предприятието, нито в комерсиалната, нито в индустриалната му част и имаше подозрения за това, че сдружението се източва. Точно заради това искаше да предприеме дейности, с които да вземе контрола в сдружението. “
Велимир Атанасов не си спомнял при какви условия се срещнали с Георги Георгиев, само че помнел, че не било посредством Иван Гешев. „ Със сигурност някой ме е предложил. Но не съм доста сигурен дали и знам кой е това. “
Връзката „ Иван Гешев “ напълно не е единствената точка по която Георгиев и Атанасов се разминават в изказванията си. Според предприемача в началото Иван Гешев е бил на негова страна и препоръчвал бързи дейности, с цел да не бъдат заметени следите от източването на мандрата. Симеон Присадашки обаче се оказал повече от непосредствен с тогавашния началник на Софийската градска прокуратура – Емилия Русинова. В оня миг тя е директен началник на Иван Гешев. Пред BIRD.BG Георги Георгиев разкри, че Иван Гешев се бил видял с прокурор Русинова, с цел да изиска от нея да стартират следствени дейности против Присадашки. Русинова обаче била доста близка със съдружника на Георгиев и отказала да спомага за “опраскването ” му, това съобщил Гешев на предприемача след срещата.
При правенето на по тематиката потърсихме Емилия Русинова по телефона с въпрос дали е близка със Симеон Присадашки. Тя не отхвърли, само че отхвърли съответен отговор с думите: “Нито давам изявленията, апелирам Ви се, не ме търсете за такива неща ”.
„ Семейни познати сме “ – по този начин характеризира Присадашки, още веднъж в телефонен диалог, връзките си със заместител административния ръководите на Софийската апелативна прокуратура и някогашен градски прокурор на София – Емилия Русинова. Той отхвърли да е получил поддръжка от Русинова в комерсиалните си прения с Георгиев за компанията „ Жоси “.
За сметка на това Георгиев твърди, че въпросния обвинител е съдействала на Присадашки, когато компанията им попаднала в санкционен лист на компании, които не могат да усвояват европейски средства. Имало данни за „ спекулация “ към покупката на някаква машина, още във времето на САПАРД.
„ Ние бяхме в един черен лист с тия месопреработвателите, които бяха вкарани по времето на Георги Първанов. Тогава помня, че имаше един лист огромен и бяха вкарали за някакви машини и нас в този лист. Нали тя, вика, с едно позвъняване ни извади. Там бяха към 10 ли, 15 ли месопреработвателни и единствено една или две млечни. Ние бяхме в този лист. “
От информация в регистрите на BIRD.BG излиза наяве, че компанията сполучливо усвоява по ограниченията на ДФЗ.
След като блъснал на камък при „ фамилната позната “ Русинова, Георгиев схванал, че решението на проблемите му няма да стане единствено по наказателно-правен ред. Във „ второ деяние “ Георгиев решил да изключи Присадашки, с претекста, че работи против ползите на компанията. На процедура от една страна в компанията влиза Стоимен Гешев – бащата на Иван Гешев от друга излиза Симеон Присадашки. Според Велимир Атанасов Георгиев се е нуждаел от Стоимен Гешев, с цел да му оказва поддръжка в спора му с Присадашки в границите на общото заседание.
Протокол от общо заседание на „ Жоси “ ООД, на което Стоимен Гешев става съучастник. Георгиев обаче твърди, че е трансферирал дял от „ Жоси “ на Стоимен Гешев, с цел да получи поддръжка от сина му Иван Гешев, който е прокурор с шеметно разрастваща се кариера.
На 11 август 2014 година Георгиев привиква и организира общо заседание на ЖОСИ ООД и изключва Симеон Присадашки като съучастник. В края на работния ден на 25 август същата година информация в Софийски градски съд открива, че решенията на общото заседание не е обжалвано в планувания от закона 14 дневен период. Включително и от Присадашки.
На 27 август Георгиев подава за регистрация в Агенция по вписванията решенията взети от Оценка за съвместимост, в това число и изключването на Симеон Присадашки като съучастник и освобождението му като шеф на мандрата.
На същата дата Присадашки подава в деловодството на Софийски градски съд искова молба с вх. №101057/27.08.2014 година за прекъсване на регистърното произвеждане по вписването на събитието, че е изключен, като съучастник. На 28 август по исковата молба е формирано комерсиално дело 5694/2014 и в 09:55:38 ч. посредством системата за инцидентно систематизиране на делата то е разпределено на Станислава Казакова. Това е открито от Главен контрольор при ИВСС Теодора Точкова.
Съдия Казакова приключва делото заради липса на доказателства, че Симеон Присадашки е обжалвал в легален период решенията на Оценка за съвместимост на ЖОСИ ООД от 11 август. Прекратяването на делото е нежелателен резултат за Присадашки. С искова молба със същия входящ номер 101057/27.08.2014 година е образуват второ дело. Това се случва на 29 август 2014 година То е под №5701/2014. В 09:37:14 ч. то е разпределено на арбитър Жаклин Комитова. Това също е открито от Теодора Точкова. Съдия Комитова приключва делото на същото съображение.
Това още веднъж не работи за потребностите на Симеон Присадашки. На 29 август, при неразбираеми условия в 10:39:29 ч. е формирано трето подред дело със същата искова молба с вх.№101057/27.08.2014 година Търговско дело 5703/2014 година е разпределено на съдията Петър Теодосиев. При третия опит, в бързината се позволява следната неточност – още веднъж се образува дело №5701/2014. После 1 просто се преправя на 3. Търговско дело 5701/2014 г е формирано още веднъж на 29. 08. 2014 година в 14:36:51 ч. и е изтрито от регистрите в 14:51:00 ч. Това е установила основен контрольор Точкова.
Съдия Петър Теодосиев взема решение делото 5703/2014 в интерес на Присадашки, само че Апелативен съд разпорежда регистърното произвеждане да бъде продължено. Основанието на Апелативен съд София за анулация решението на арбитър Петър Теодосиев е същото, което е послужило като съображение за преустановяване на т.д. №5694/2014 и т.д. №5701/2014 – липса на доказателства за формирано дело за анулация на решенията на Оценка за съвместимост на ЖОСИ ООД взети на 11.08.2014 година Приложеното копие на искова молба от Присадашки за обжалване на решенията на Оценка за съвместимост на ЖОСИ ООД не съдържа данни за формирано дело и неговото систематизиране на арбитър.
Няма данни арбитър Петър Теодосиев да е изпратил влезлия в действие правосъден акт на Софийския апелативен съд до Търговския указател. До през днешния ден този правосъден акт не е дошъл за осъществяване в ТР. Този факт разрешава на Симеон Присадашки да продължи да бъде съучастник и шеф на ЖОСИ ООД и да предприеме дейности, с които изключва от своя страна Георгиев, като съучастник в ЖОСИ ООД.
На 28.08.2014г Симеон Присадашки подава в деловодството на Софийски градски съд искова молба с Вх.№101511/28.08.2014г. Предметът на търсена отбрана от Симеон Присадашки е анулация на взетите на 11. 08. 2014 година решения от Оценка за съвместимост на ЖОСИ ООД, касаещи неговото изключване.
На 29.08.2014 година по тази молба е формирано т.д.№5702/2014 година и в същия ден в 09:40:01 ч. системата за инцидентно систематизиране на каузи го разпределя на арбитър Ивайло Родопски, който приключва делото заради изминал преклузивен период. Предприемат се дейности, с които да бъде заобиколен правосъдния акт на арбитър Родопски. В деловодството е записана нова молба с вх.№101511/28.08.2014 година По тази молба е формирано т.д.№5704/2014 година и в 10:40:46 ч. е разпределено на арбитър Ангелина Гергинска. Това дело към този момент е с различен просител и различен предмет. Това е открито от Главен контрольор към ИВСС Теодора Точкова. На 29.08.2014 година в 14:39:15 ч. т.д.№5702/2014 е формирано за повторно и изтрито в 14:51:17 ч. установи ИВСС. Вероятно по този се дава опция на Симеон Присадашки да записва в деловодството на Софийски градски съд искова молба със задна дата. Тя е под рег(вх)№97314 от 12.08.2014 година Този вх.№ най-вероятно е номер на писмо входирано в Софийски градски съд и защото по него не се образува дело, то затова никой няма да го наблюдава.
За да се потвърди „ истинността “ на молбата и дата на входящия номер към молбата следва да е прибавен и платежен документ за импортирана такса от 25 лева по сметка на Софийски градски съд от датата 12.08.2014 година Този документ липсва в кориците на делото. От писмо изх. №РД-21-ОВ-207/14.03.2019 година на Софийски градски съд се открива, че в счетоводството на съда на 12.08.2014 година не са постъпили въпросните 25 лева Писмото е изпратено до Специализираната прокуратура, откакто по случая е формирана инспекция, след сигнал на Георгиев.
Адвокатите на Георгиев смятат, че посредством антидатирана исковата молба се употребява номер на към този момент завършило дело по разказа на Софийски градски съд. И по този начин се появява второ дело със същия номер, само че към този момент с друг предмет и просител. Това е Симеон Присадашки, а делото е за анулация на решенията от Оценка за съвместимост на ЖОСИ ООД. В изгода на тази догадка натежават и констатациите на ИВСС. Георгиев и юристите му са уверени, че е симулиран правосъден развой в който книжата по делото били връчени не на ответника ЖОСИ ООД, а на ищеца Симеон Присадашки. Гражданското дело №5502/2014 година е решено на 13.10.2015 година в интерес на Присадашки. С решение №1640/2015 година Но в правния мир към този момент съществува решение със същия номер и то касае друго гражданско дело – 469/2014 по разказа на Софийски градски съд.
На втора инстанция делото е още веднъж извоювано от Симеон Присадашки. Обаче Апелативен съд София – Град приказва не за гражданско №5502/2014 по разказа на Софийски градски съд, а за комерсиално такова със същия номер. Върховен касационен съд не позволява обжалване на решението на Апелативен съд София. Последната инстанция приема, че става въпрос за т.д. №5502/2014 година по разказа на Софийски градски съд.
В „ трето деяние “, което върви редом с второ пък текат делата по различен противоречив миг – встъпването на Стоимен Гешев, като съучастник в ЖОСИ ООД. Според първичната спогодба сред Георгиев, Гешев и Велимир Атанасов, бащата основния прокурор трябвало да получи 20% от мандрата. По данни на Георги Георгиев, към оня миг тя е била оценена на сред 10 и 12 милиона лв.. Това значи, че делът на Стоимен Гешев се равнява на най-малко 2 милиона. На финала Гешев – татко получава едвам 2% от капитала на компанията, което към оня миг значи най-малко 200 000.
Според думите на Георги Георгиев, Велимир Атанасов в някакъв миг „ заиграл “ за Присъдашки и саботирал прехвърлянето на 20% от ЖОСИ ООД към Стоимен Гешев, с цел да го компрометира. Без значение дали е по този начин или самичък Георгиев е решил да трансферира 2% към остарелия си другар, само че сумата от 200 000 е впечатляваща.
Минималните активи, трансферирани към татко му пък настроили Иван Гешев зле, счита Георгиев. Когато процентите се оказали 2, а не 20, почнал напън от страна на прокуратурата против Георгиев.
Присадашки атакувал пред съда влизането на Стоимен Гешев във компанията, пък било то и единствено с 2%. Софийски градски съд почита жалбата на Присашки, само че САС ревизира решението на първата инстанция. Апелативният съд прогласява Стоимен Гешев за съучастник в ЖОСИ ООД, а Върховен касационен съд удостоверява решенето на въззивната инстанция.
Така с влезнало в действие решение на Върховен касационен съд Стоимен Гешев е съучастник във компанията. Това решение също не е вписано в Търговския указател заради стичане на събитията. Вписването в тази ситуация обаче има единствено информативно, а не конститутивно деяние. На процедура решенето на съда поражда права и отговорности за страните, а вписването е, с цел да бъдат осведомени трети лица.
В този ред на мисли , че нито Иван Гешев, нито Стоимен Гешев имат дялове в „ една млекопреработвателна компания “ могат да бъдат избрани единствено, като неистина.
В „ четвърто “ последно деяние ЖОСИ ООД е оповестена в неплатежоспособност. Производството е формирано пред Софийски градски съд, въз основа на молба подадена от „ Жоси Логистик “ Република Румъния, поради цялостно несъблюдение на контракт. ЖОСИ ООД не бе открила оная нужна процедура в производството на сирене по българска рецепта, която да има пазар на румънска територия отговарящо на стандартите на страната където ще се продава бялото сирене.
„ Сам по себе си договорът, който беше подписан сред „ Жоси “ и „ Жоси Логистик “, според мен, беше незабележим, заради липса на предмет, който може да бъде сбъднат, а този мой извод се базираше на метода, по който беше уговорено задължението на изпълнителя в тази ситуация „ ЖОСИ ООД. “ Разказва Трифон Станев, който съставлява Георгиев в този развой. Румънските контрагенти търсят 35 000 евро, което е незначителна сума в съпоставяне оборотите на компанията. Отделно самата молба за неплатежоспособност съгласно него била подадена нередовно. Липсваше годно пълномощие с което да е предоставено посланичество на юрист. За задължението пък няма диря, като фактура или фактура про-форма да вземем за пример. „ Установено бе, че това обвързване, за което се твърдеше, че не е изпълнено от ЖОСИ ООД, не дава отговор на годен юридически дълг “. Докато производството по неплатежоспособност тече, към първичния заемодател и молител се подреждат и други носители на парични отговорности към ЖОСИ ООД. Главният представител на тези други кредитори е МОНИКА 871, на Присадашки. Фирмата се легитимира като заемодател по парично взимане към ЖОСИ ООД по силата на контракт за цесия, подписан сред него, сдружението и Уникредит Булбанк. Размерът на вземането, което МОНИКА 871 ЕООД има към ЖОСИ ООД, накланя везните внезапно, в интерес на изказванието, че е налице несъстоятелност. То на към 1 400 000 лева За въпросното обвързване Георгиев твърди, че е теглено от Уникредит Булбанк през главата му, без негово познание и с фалшифицирани негови подписи. Това му изказване се удостоверява от няколко експертизи. Част от тях приложени като доказателство по правосъдно дело.
Въпреки множеството смущаващи моменти, в това число и опити за предложение на рушвет към движимости лица по делото, сдружението е оповестено в неплатежоспособност. Дружеството обаче не стопира комерсиалната си активност.
Всяка една от сюжетните линии на от този случай би могъл да е обособена скандална история, която звучи съвсем неуместно, само че формалните документи удостоверяват достоверността на изложените обстоятелства. Има голям брой данни за разнообразни закононарушения, само че прокуратурата не събрала задоволително данни за нито едно, та да повдигне обвиняване и да го поддържа в съда. Това може да значи единствено две неща – в България имаме най-некадърните и глупави прокурори на света или пък, че в прокуратурата е бил редовно разпъван „ чадър “ над Симеон Присадашки, а Георгиев е бил мачкан. И втората догадка наподобява надалеч по-вероятна.
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ