Ако световната мрежа (WWW) не се беше появила преди няколко

Ако международната мрежа (WWW) не се беше появила преди няколко десетилетия, тогава животът на актуалните хора щеше да е изцяло друг. Това се отнася за съвсем всичко – от учене и работа до свободно време и развлечения. По време на своето битие Мрежата се разрасна до невероятни размери. През април 1993 година, когато Мрежата стартира да набира известност, тя имаше единствено 623 уеб страницата, до момента в който през днешния ден броят на уеб страниците надвишава 1,1 милиарда, а броят на потребителите – 5 милиарда.

В края на 80-те години Европейската организация за нуклеарни проучвания (ЦЕРН) имаше остра потребност от технология, която да разреши на хиляди учени от повече от 100 страни бързо да обменят информация. По това време в ЦЕРН работи програмистът Тим ​​Бърнърс-Лий, който също се труди и по основаването на вътрешната мрежа на организацията. Именно той, дружно с Робърт Кайо, се считат за основателите на международната мрежа. През 1989 година Бърнърс-Лий предлага план за световна хипертекстова система, която може да бъде налична отвред. Тази система от осведомителни страници (уеб-страници) стана основата на бъдещата World Wide Web.

Технологията излезе отвън рамките на ЦЕРН и стана налична за други проучвателен институти през януари 1991 година, а по-късно на 23 август 1991 година за необятната общност. Мрежата пожъна триумф в ЦЕРН и стартира да се популяризира в други научни и университетски институции. През идващите две години бяха основани 50 уеб страницата.

През 1993 година, ЦЕРН направи протокола и кода на WWW безвъзмезден за потребление, позволявайки необятното им разпространяване. След като NCSA пусна уеб-браузъра Mosaic същата година, известността на WWW бързо набъбна, като за по-малко от година се появиха хиляди уеб сайтове. Mosaic беше графичен браузър, който можеше да изобразява вградени изображения и да изпраща формуляри, които се обработваха от HTTPd сървър. На идната година Марк Андреесен (Marc Andreessen) и Джим Кларк (Jim Clark) основаха Netscape и пуснаха браузъра Navigator, който донесе Java и JavaScript в мрежата. Той бързо се трансформира в преобладаващ браузър. През 1995 година Netscape става обществена, предизвиквайки възторг в интернет и стартирайки dot-com балона. В отговор Microsoft създаде своя личен браузър Internet Explorer, започвайки войната на браузърите. В комплект с Windows, той стана преобладаващият браузър за 14 години.

Любопитното в тази ситуация е, че Интернет като осведомителна и информационна мрежа е съществувал и преди този момент, само че се е трансформирал в същински всеобщо събитие едвам с изобретяването на WWW и браузърите с подсъзнателен интерфейс. За да осъществят плана WWW, Бърнърс-Лий и сътрудниците му създадоха URI, HTTP протокола и HTML езика, без които World Wide Web надали щеше да стане толкоз всеобщ. Бърнърс-Лий също е основател на първия в света уеб-сървър и първият уеб страница, който стана наличен на 6 август 1991 година на адрес http://info.cern.ch/. Този запас съдържаше информация за инсталиране и потребление на уеб-сървър, браузър и други По-късно, тук бяха оповестени и описи с линкове към други уеб сайтове в Мрежата.

Имайте поради, че през днешния ден са налични повече от 1,1 милиард уеб сайтове, само че доста по-малко са дейните – към 200 милиона уеб-ресурса.

През 90-те години уеб страниците съдържаха най-вече текст и статични изображения. Достъпът до интернет беше муден, а анимациите и интерактивността бяха мощно лимитирани. До началото на новото хилядолетие, 44% от северноамериканците употребяват интернет. Едва през последните две десетилетия тази мрежа стана в действителност световна, защото процентът на потребителите се усили фрапантно във всички райони, в това число и Латинска Америка, Близкия изток, Северна Африка и други Днес 64% от жителите на света са Интернет-потребители, което е почти 5,16 милиарда души.

Още през 1993 година потребителите можеха да търсят информация за филми и артисти на почитател уеб страниците, които работеха на сървърите на факултета по компютърни науки в университета в Кардиф и по-късно станаха известни като IMDb (системата се появи още през 1990 г.). Пет години по-късно потребителите можеха да търсят книги и да четат мнения на мрачната, наситена с текст, начална страница на Amazon. През 1998 година се появява и търсачката Гугъл, която към края на същата година има към 60 милиона страници в показателя. Започнат като проучвателен план от двама студенти, Сергей Брин и Лари Пейдж, уеб сайтът се трансформира в най-популярната търсеща система в света.

Нарастващата известност на мрежата съответства с повсеместното разпространяване на имейла. В края на деветдесетте години, растежът на броя на уеб-сайтовете беше обезпечен от бизнесмени, които започнаха да се занимават с електронна търговия. В началото на 2000-та се появиха първите обществени мрежи и тогава наличието стана по-разнообразно и налично за потребителите, които последователно започнаха да се трансформират от консуматори на наличие в негови основатели.

Този преход е разказан като прекосяване от Web 1.0 към Web 2.0. Започва през 2004 година и продължава и до през днешния ден. Сравнението на най-посещаваните уеб сайтове през 1993 година и 2023 година ясно демонстрира разликата в моделите на потребление на интернет, като обществените медии сега преобладават в класацията. Според източника, потребителите на Фейсбук изпращат 510 000 коментара, 293 000 актуализации на статуси и 136 000 фотоси всяка минута.

Решението на Бърнърс-Лий и ЦЕРН да дават международната мрежа в ръцете на обществото промени живота на бъдещите генерации. Хората под 30 години израснаха в свят на отворен достъп до информация, получиха умения, привички и речник с думи, които просто не съществуваха преди появяването на международната мрежа.