Ако през 2020 г. по договор с НЗОК са работили

Ако през 2020 година по контракт с НЗОК са работили 872 педиатри, през 2021 година техният брой е намалял на 755. Същото се отнася и за детските психиатри – през 2020 година по контракт с касата са работили 13 такива експерти, а през 2021 година те са към този момент 11. Детската смъртност също е доста висока, което приказва за съществени проблеми в грижата за децата. Тези данни бяха показани по време на политическа полемика „ Какво значи детското опазване на здравето да бъде народен приоритет “, проведена от Националната мрежа за децата и Българската педиатрична асоциация.

В нея взеха присъединяване някогашните народни представители от Политическа партия „ Продължаваме промяната “ доцент Васил Пандов, от „ Демократична България “ доктор Александър Симидчиев, проф. Костадин Ангелов от Деница Сачева от ГЕРБ – Съюз на демократичните сили и проф. Георги Михайлов от Българска социалистическа партия.

Да има последователност в напъните и да се върви към обща визия за детското опазване на здравето прикани при започване на полемиката ръководителят на Българската педиатрична асоциация проф. Иван Литвиненко.

По думите на проф. Костадин Ангелов е належащо да се върви в нова посока, като се отдаде приоритет на предварителната защита на болесттите в детска възраст и здравно обучение като пиедестал в построяването на бъдещо отговорно отношение към личното здраве.

Той акцентира, че от ГЕРБ са предложили въвеждането на спомагателни 60 часа здравно обучение, като главната цел е идните генерации да са доста по-добре готови.

„ Целта е да има здрави деца, стимулирани да мислят за здравословен метод на живот, те да бъдат виновни и стимулирани родители, които ще възпитават децата си в здравословен метод на живот “, сподели проф. Ангелов.

Той се спря и на нуждата от ранен скрининг и ранна диагностика на най-разпространените болести – артериална хипертония, захарен диабет, зависимости като опиати, алкохол и електронни устройства.

Деница Сачева уточни, че главната цел в детското опазване на здравето би трябвало да бъде понижаване на детската смъртност, защото тя е знак за цялостното развиване на страната. Тя прикани за по-сериозна и по-широка интеграция сред обособените системи – опазване на здравето, обучение, обществена политика, като в центъра на този развой да бъде детето.

Тя бе безапелационна, че във фокуса на работата на Министерството на здравеопазването би трябвало да бъде публичното здраве, а не лечебното опазване на здравето.

Според доктор Александър Симидчиев в тактиката за детското опазване на здравето би трябвало за бъдат заложени ясни знаци, ясни източници на финансиране и ясни механизми за надзор.

„ Важен въпрос е какъв е ресурсът, който отделяме за детско опазване на здравето, както и по какъв начин се употребява той. Важно е да бъдат изграждани устойчиви колективи, които да съдържат другите гледни точки в обществото, с цел да може, когато се вземат решения в опазването на здравето, да не се пропуща гледната точка на значима група в обществото. Не би трябвало да се разделяме на институции и гражданско общество, а да работим в партньорство ", добави той.

Според проф. Георги Михайлов финансирането на детското опазване на здравето би трябвало да бъде изведено от Здравната каса и преместено в Министерство на здравеопазването.

По думите му, има начален консенсус във всички политически сили, че финансирането на системата на опазването на здравето не може да бъде на правилото на клиничните пътеки. Той бе безапелационен, че критериите на НЗОК не покриват критериите за качество за комплексност, а лекуването на децата постанова тъкмо това, защото детският организъм е неповторимо интегративен. Той се спря и на трагичния недостиг на педиатрични сестри и на неналичието на механизми за стимулиране на техния труд. Особено терзание съгласно него буди фактът, че продължава приключването на млади фрагменти – лекари и сестри, към други страни.

Доц. Васил Пандов се спря на тематиката за дарителските акции и акцентира, че този феномен съществува, тъй като страната и органите, които дават отговор за опазване на здравето в страната дълго време не са си свършили работата. По думите му, неналичието на политическа воля и на последователност пречи при намирането на решения за лекуването на тези деца.

Той прикани за въвеждането на съответни измерители за качеството на активността и изрази терзание от обстоятелството, че у нас липсва същински разговор сред разнообразни институции – Министерство на здравеопазването, МОН, МТСП, които интегрират тактиките си в работни групи, само че всеки тегли към себе си и най-после няма добър резултат.

По време на полемиката педиатърът доцент Йорданка Узунова сложи въпроса за квалификацията на общопрактикуващите лекари в региона на педиатрията и прикани за повече внимание към този проблем.

Почетният ръководител на БПА проф. Владимир Пилософ се спря на огромния брой лечебни заведения у нас и изясни, че за детско опазване на здравето НЗОК отделя 11% - 13% от бюджета си, което значи, че пари има, само че казусът е в тяхното оползотворяване. Той също сложи казуса за продължаващото образование на педиатрите и обърна внимание на дефицита на медицински сестри в детските клиники и отделения.