Ако от март 2020 г. насам най-често задаваният към икономическите

...
Ако от март 2020 г. насам най-често задаваният към икономическите
Коментари Харесай

ИПИ: Кризата свърши, още тази година ръстът може да е над 5 процента |

Ако от март 2020 година насам най-често задаваният към икономическите анализатори въпрос беше „ по кое време ще се възстановим от рецесията “, то оповестените експресни оценки за динамичността на Брутният вътрешен продукт през последното тримесечие на 2021 година би трябвало да дават финалния отговор. При действителен растеж на Брутният вътрешен продукт от 4,5% по отношение на миналата година стопанската интензивност през четвъртото тримесечие към този момент е без подозрение над равнищата от предкризисната година. Това демонстрира и предварителната оценка за напредък за цялата 2021 година от към 4%.

Това се споделя в разбор на икономиста от Института за пазарна стопанска система Лъчезар Богданов.

Данните от последните месеци са значими и по друга причина – доколкото пролетта и лятото годишните промени регистрират в най-много ниската база поради срутва директно след старта на пандемията, то есента на 2020 година тези резултати са значително преодолени, и в множеството браншове без директно засегнатите от ограничаващите ограничения възобновяване е в ход. Още повече, основните знаци през есента дават и отговор до каква степен стопанската система е съумяла да се приспособява към пандемията с оглед следващата вълна от доста повишаване на заболеваемостта след септември, показва той.

Според Богданов възобновяване в общи линии към този момент е завършило – предизвикването още веднъж е очертаването на траектория на висок напредък и бърза конвергенция.

В политически проект, това значи, че ръководството би трябвало да спре да „ бори рецесията “, а да се концентрира върху структурни проблеми и дефицити, ограничаващи капацитета за напредък на продуктивността. Един микро-аспект с бюджетно измерение да вземем за пример включва преустановяване на стратегиите за помощ и дотации на бизнеса, въведени поради пандемията, показва анализаторът от ИПИ.

Според Богданов проблем обаче има със спада на вложенията.

" Ако търсим къс отговор за какво въпреки всичко растежът за последното тримесечие е „ единствено “ 4,5% (и 4% за цялата година), той е: спад на вложенията. През втората половина на годината спадът в капиталообразуването по отношение на 2020 година е двуцифрен. „ Извинението “ е в политическия цикъл – при неналичието на парламентарно ръководство някак се смята за задоволително да се блокират или отсрочват обществени капиталови планове. Може би е тематика на различен разбор, само че все по-очевидна е потребността от смяна в метода на обмисляне и осъществяване на финансовите разноски в обществения бранш, която, апропо, да минимизира несигурността при всяка промяна на ръководещите. Ръстът на потреблението може да се резервира висок и през 2022 година, без значение от инфлацията, като съществени фактори са бързото възобновяване на пазара на труда и предстоящото доста повишаване на пенсиите ", показва още той.

От ИПИ означават, че капиталовата интензивност е ниска освен поради рецесията.

Нуждата от смяна в политиката, която да предизвиква повече частни вложения е и в основата на Алтернативния бюджет на ИПИ с ниски налози. През десетилетието до рецесията бруто капиталообразуването е приблизително под 20% от Брутният вътрешен продукт – при най-малко 2-3 пункта по-високи стойности в стопанските системи от ЦИЕ. Отделно, обществените вложения също хронично не се извършват – по тази причина и „ хитростите “ със заделяне на непохарчените средства в края на годината. Това предпоставя и непосредственото предизвикателство за 2022 година (както и 2023 година, схваща се) – до каква степен ще бъдат рестартирани обществените вложения и по какъв начин пост-пандемичната световна среда ще се отрази на частните вложения. В положителния сюжет можем да чакаме огромен скок, изключително при ниската база от 2021 година, а това ще способства и за висок растеж на Брутният вътрешен продукт от порядъка на 5 и повече %, показват от института.

И показват основанията за сходен оптимизъм.

" Индустрията и износът записват исторически върхове в последния месец на годината. В действително изражение показателят на промишленото произвеждане регистрира растеж от 14,3% през декември на годишна основа, като това е най-високата стойност на показателя откогато той се пресмята. Износът на артикули през декември пораства с 32,5% по настоящи цени, а за цялото тримесечие с 27%; за цялата година цената е с 24% по-висока от 2020 и 16,2% по-висока от 2019 година Инфлационният фактор е значим, само че данните сочат и действителен годишен растеж от 12,9% през последното тримесечие на 2021 година По-високите енергийни цени несъмнено усилват разноските, само че общото повишаване на стоките за междинно ползване и суровините на интернационалните пазари оказва помощ и за нарастване на приходите. Износът на артикули и услуги общо надвишава 84,4 милиарда лв., или над 63% от предстоящото равнище на Брутният вътрешен продукт за 2021 година Междувременно, търговията на дребно регистрира четвърти подред месец на растеж през декември, а нарастването на продажбите по съпоставими цени по отношение на декември на миналата година е 9,4% - всичко това макар още веднъж въведените ограничавания, в това число използването на зеления документ в редица търговски обекти. "

Освен това от ИПИ показват и спомагателни фактори като продължаващата експанзията с високи темпове на жилищното строителство.

През четвъртото тримесечие на 2021 година броят на новопостроените жилища нараства с 49,2% по отношение на същия интервал на 2020 година, а площта в тях – с над 53%. Пазарът се поддържа в забележителна степен от разширението на достъпа до заем - общият размер на отпуснатите от банките жилищни заеми към декември регистрира растеж на годишна основа от 17,6%, при регистриран годишен растеж от 11,6% през 2020 година и 14,5% през 2019 година

Според анализа пазарът на труда се връща към проблемите от преди рецесията, обусловени от дълготрайни демографски трендове и несъответствия в уменията и търсенето на работна мощ.

Безработицата през последното тримесечие към този момент е 4,5% - като се изключи три тримесечия през 2019 година, това е най-ниска стойност в историята. Коефициентът на претовареност за лицата сред 20 и 64 години е 73,6%, само че към момента общият брой заети е по-нисък от края на 2020 година Възрастовата конструкция обаче ще става все по-важно предизвикателство пред работодателите – коефициентът на претовареност за лицата сред 35 и 54 години е към 85,5%, или доста непосредствен до цялостна претовареност. В същото време, заетите над 55 години надвишават 690 хиляди или 22,5% от заетостта, показват от ИПИ.
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР