Ако основната ви цел в живота е да се грижите

...
Ако основната ви цел в живота е да се грижите
Коментари Харесай

Грижата за околните ли е целта в живота ви? – част1

Ако главната ви цел в живота е да се грижите и да помагате на близките, то този лист с характерности несъмнено е за вас. Няма неприятно човек да желае да оказва помощ и да се грижи за близките, неприятното става обаче, когато това се прави по нездравословни аргументи и води до вреден метод на живот и неприятни взаимоотношения с близките. В разнообразни публикации няколко пъти споменавахме термина „ съзависим “. В днешния материал ще прочетете част от характерностите на съзависимите. Ако откриете себе си в тях, ще се наложи да си поставите за цел да поработите върху грижата за себе си, асертивността, директната връзка и обичта към себе си. Ако разпознаете ваш непосредствен в тях… още веднъж ще се наложи да поработите върху грижата и обичта към себе си. Ето ги и характерностите:

Грижа за близките
Съзависимите може да:
– мислят и се усещат виновни за други хора – за възприятията, мислите, дейностите, изборите, желанията, потребностите, благосъстоянието, неналичието на богатство и в последна сметка ориста на тези други хора.

– усещат паника, страдание и виновност, когато други хора имат проблем.

– се усещат длъжни, напряко принудени, да оказват помощ на хората да решат проблем, като да вземем за пример предложение на неизискван съвет, предоставяне на решения като картечница или опити за коригиране на усеща.

– се усещат ядосани, когато помощта им не е ефикасна.

– плануват потребностите на другите хора.

– се чудят за какво другите не вършат същото за тях.

– се хващат, че споделят „ да “, когато имат поради „ не “; вършат неща, които не биха желали в действителност да правят; правят повече от справедливия им дял работа и вършат неща вместо другите, които тези други са способни да създадат за себе си.

– не знаят какво желаят или от какво се нуждаят или в случай че знаят, си споделят, че това, което желаят и от което се нуждаят, не е значимо.

– се пробват да се харесат на другите, а не на себе си.

– им е по-лесно да усещат и показват яд за несправедливости, породени на други хора, в сравнение с за несправедливости, породени на тях самите.

– се усещат в най-голяма сигурност, когато дават.

– се усещат несигурни и отговорни, когато някой им дава на тях.

– се усещат тъжни, тъй като прекарват целия си живот давайки на другите, а никой не дава на тях самите.

– се усещат привлечени от хора в потребност.

– виждат, че хората в потребност са привлечени към тях.

– се усещат отегчени, празни и безполезни, в случай че в живота им няма рецесия, проблем за решение или някой, на който да оказват помощ.

– изоставят своята рутина, с цел да отреагират или да създадат нещо за някой различен.

– ангажират се свръх доста.

– усещат се изцедени и напрегнат.

– надълбоко в себе си имат вяра, че другите хора по някакъв метод са виновни за тях.

– упрекват другите за мястото, на което се намират сега.

– споделят, че другите хора ги карат да се усещат по метода, по който се усещат.

– имат вяра, че другите хора ги влудяват.

– усещат се ядосани, жертви, недооценени и употребявани.

– откриват, че другите хора губят самообладание или им се ядосват, поради всички предшестващи характерности.

Ниска самокритика
Съзависимите имат наклонност да:
– произлизат от проблематични, потиснати или нефункциониращи фамилии.

– отхвърлят, че фамилията им е било проблематично, потиснато или нефункциониращо.

– упрекват себе си за всичко.

– тормозят себе си за всичко, в това число за метода, по който мислят, усещат, наподобяват, работят и се държат.

– ядосват се, минават в отбрана, усещат, че само те са вършиме, и се възмущават, когато другите ги упрекват и подлагат на критика – нещо, което съзависимите постоянно предизвикват сами на себе си.

– отхвърлят похвали и похвали.

– депресират се от неналичието на похвали и похвали.

– усещат се разнообразни от останалата част от света.

– мислят си, че не са задоволително положителни.

– усещат се отговорни, че харчат пари за себе си или че вършат ненужни или занимателни неща за себе си.

– опасяват се от отменяне.

– одобряват нещата персонално.

– са били жертва на полово, физическо или прочувствено принуждение, занемаряване, занемаряване или алкохолизъм.

– се усещат като жертви.

– споделят на себе си, че не могат да създадат нищо както би трябвало.

– ги е боязън да не създадат неточности.

– се чудят за какво им е мъчно да вземат решения.

– чакат да вършат всичко идеално.

– се чудят за какво не могат да свършат каквото и да е, тъй че да са задоволени.

– в речника им участват доста „ би трябвало “.

– усещат доста виновност.

– усещат се засрамени от това, което са.

– си мислят, че техният живот не си заслужава да се живее.

– се пробват вместо това да оказват помощ на другите хора да живеят живота си.

– получават изкуствено възприятие за лична значителност като оказват помощ на другите.

– получават мощни усеща за ниска лична значителност – позор, неуспех и така нататък – от неуспехите и проблемите на другите хора.

– си пожелават да им се случват хубави неща.

– имат вяра, че хубавите неща в никакъв случай няма да се случат.

– имат вяра, че не заслужават хубави неща и наслада.

– пожелават си другите хора да ги харесват и да ги обичат.

– имат вяра, че другите хора по всяка възможност не биха могли да ги харесват и обичат.

– се пробват да потвърждават, че са задоволително положителни за другите хора.

– се откриват в връзките си с хората при съществуване на възприятие, че някой се нуждае от тях.

Потискане
Много съзависими:
– изтласкват своите мисли и усеща отвън съзнанието си, заради боязън и виновност.

– ги е боязън да си разрешат да бъдат тези, които са в реалност.

– наподобяват закостенели и свръхконтролирани.

Пристрастяване
Съзависимите имат податливост да:
– се усещат пъклен тревожни за проблеми и хора.

– да се тормозят и за най-глупавите неща.

– да мислят и да приказват доста за другите хора.

– да губят съня си заради проблеми или държанието на други хора.

– да се тормозят.

– в никакъв случай да не намират отговори.

– да ревизират хората.

– да се пробват да заловен хората по време на непорядъчни дейности.

– усещат се неспособни да спрат да приказват, да мислят и да се тормозят за други хора или проблеми.

– изоставят своите ежедневни занимания, тъй като са толкоз смутени за някого или нещо.

– концентрират цялата си сила върху други хора и проблеми.

– чудят се за какво в никакъв случай нямат сила.

– чудят се за какво не могат да свършат нищо.

Контролиране
Много съзависими:
– са претърпели събития и са живели с хора, които са били отвън надзор, причинявайки на съзависимите страдалчество и отчаяние.

– ги е боязън да разрешат на другите хора да са такива, каквито са, както и да разрешат на събитията да се случат по натурален метод.

– не виждат или не се занимават със своя боязън да не изгубят надзор.

– мислят, че те знаят най-добре по какъв начин би трябвало да се случат нещата и по какъв начин хората би трябвало да се държат.

– се пробват да управляват събития и хора посредством беззащитност, виновност, насила, закани, предоставяне на препоръки, операции или доминиране.

-в края на краищата техните старания се провалят или предизвикат гнева на хората към тях.

– разстройват се и се ядосват.

– усещат се следени от събитията и хората.

Отричане
Съзависимите имат податливост да:
– пренебрегват проблеми или да се преструват, че те не се случват.

– да се преструват, че събитията не са толкоз неприятни, колкото са в реалност.

– си споделят, че на следващия ден нещата ще са по-различни.

– се поддържат ангажирани, тъй че да не се постанова да мислят за нещата.

– се объркват.

– изпадат в меланхолия или се разболяват.

– вървят по лекари и пият успокоителни.

– се трансформират в работохолици.

– харчат пари натрапчиво.

– преяждат.

– се преструват, че и тези неща не се случват.

– гледат по какъв начин проблемите се утежняват.

– имат вяра на неистини.

– лъжат себе си.

– се чудят за какво се усещат като че ли полудяват.

Зависимост
Много съзависими:
– не се усещат щастливи, удовлетворени или в мир със себе си.

– търсят щастието отвън себе си.

– вкопчват се за който или каквото мислят, че ще им подсигури благополучие.

– се усещат извънредно застрашени от загубата на всяко нещо или човек, за който си мислят, че подсигурява тяхното благополучие.

– не са чувствали обич и утвърждение от родителите си.

– не се обичат.

– имат вяра, че другите хора не могат да ги обичат или просто не ги обичат.

– обезверено търсят обич и утвърждение.

– постоянно търсят обич от хора, които не са способни да обичат.

– имат вяра, че другите хора в никакъв случай не са до тях, когато имат потребност от тях.

– считат, че любовта е равна на болката.

– усещат, че те се нуждаят от хората повече, в сравнение с хората се нуждаят от тях.

– се пробват да потвърждават, че са задоволително положителни, с цел да бъдат обичани.

– не си дават време, с цел да видят дали другите хора са положителни за тях.

– се тормозят дали другите хора ги харесват или обичат.

– не си дават време, с цел да си изяснят дали обичат или харесват другите хора.

– концентрират живота си към другите хора.

– разчитат на връзката да подсигури всичките им положителни страсти.

– губят интерес към личния си живот, когато са влюбени.

– се тормозят, че другите хора ще ги изоставен.

– не имат вяра, че могат да се грижат за себе си.

– остават във връзки, които не работят.

– понасят корист, с цел да накарат хората да не престават да ги обичат.

– се усещат като в капан във връзките си.

– напущат неприятните връзки и основават нови, които са също толкоз неефективни.

– се чудят дали в миналото ще намерят обич.

Откъс от книгата Codependent no more, Melody Beattie
Превод: Емилия Цанева

Инфо: http://zdravaistoria.com

Източник: diana.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР