Джордж Сорос иска властта над света
Ако някой не е забелязал, че Китай (а не Съединени американски щати и не Западът като цяло) се е трансформирал в най-големия заемодател на страните, наричани „ нововъзникващи пазари “, то в този момент се появиха искащи да описват за това. Да се изкажат и да призоват Пекин, в случай че не изцяло да спре да оказва помощ на сътрудниците си, то най-малко да опише на всички за всичко: какъв брой пари е дал, при какви условия и така нататък
Става дума за публикация - апел, оповестена от една не изключително необятно известна организация – Бретън Уудския комитет. „ Бретън Ууд “ е името на световната финансова система, зародила вследствие на Втората международна война (всъщност тя стартира да се образува малко по-рано). Тази система трябваше да бъде единна за целия свят, тъй че всички държавни управления (в идеалния случай) да й се подчиняват, като се вземе поради факторът, че държавните управления идват и си отиват, а тези, които ги манипулират, са групово безконечни.
Комитетът в действителност не е нищо повече от заслон, платформа за оповестяване на всички хрумвания на „ Мистър Трилионерите “. Но описът с неговите бащи-попечители е същинска ария: ето го финансовият търгаш Джордж Сорос, идеологът на глобализма без граници. И трима някогашни президенти на Съединени американски щати (Форд, Картър и Буш), пенсионирани политици от малко по-нисък сан, някогашни кормчии на Федералния запас на Съединени американски щати и така нататък
Разговорът за неприятната благотворителност на Китай породи ето по какъв мотив: стартира „ ковидното рестартиране “ на света, което беше провъзгласено в книгата на Клаус Шваб, идеологически близкия до Бретън Уудците, началник на конференцията на братския им комитет в Давос. И в редовете на тази книга, и сред редовете й, нейните коментатори виждат доста от проектите на едни и същи господари на международните финанси: в случай че не за цялостно нулиране на цялата международна стопанска система (и политика, и идеология), то нещо сходно.
Просто да се унищожи света и да се сглоби още веднъж. И какво от това, в случай че в процеса доста страни - изключително от средите на " нововъзникващите пазари " - се самоунищожат. Тук цялата БретънУудска доларова система би трябвало да влезе в играта, да раздаде картите... извинете, парите още веднъж и да стартира нов рунд от играта.
Но това „ нулиране “ надали предполагаше, че вследствие на идната световна рецесия Китай ще стане още по-силен, по-специално ще се окаже другар и избавител на доста страни, основно в Африка и Азия, само че освен там. Днес картината е следната: общият дълг на разрастващите се страни през третото тримесечие на предходната година доближи 36,4 трилиона $, до момента в който през 2019 година беше единствено 3,6 трилиона (за съпоставяне: Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати в този момент прибавя към 23 трилиона годишно). Голяма част от този дълг набъбна от потребностите от държавни заеми и Китай даде най-вече пари на тези държавни управления.
По-лошото е, че той не за първи път проваля проектите на някогашните майстори на международните финанси. Спомнете си " азиатската " финансова рецесия от 1997-1998 година, когато Джордж Сорос, упоменат нагоре, с група други финансисти нападна валутните системи на няколко страни в Югоизточна Азия и ги срути – и тогава оставаше единствено да се чака Международния валутен фондът, който към този момент беше почнал да предлага подобаващи условия за разпределяне на заеми.
Но тогава Китай се намеси, освен това даже не даде пари на нуждаещите се, а просто ги резервира, резервира при положение на нова офанзива на спекулантите. И пазарите се успокоиха. Това беше първият епизод, когато Пекин освен избави своята валута (към която към този момент се докопваха), само че като цяло изигра забележителна роля в международните финанси, огорчавайки Сорос и доста други.
И в този момент в действителност същите тези хора разгласяват обвинително досие против Китай. Като негативен образец се показва Замбия, която разгласи върховен дефолт /държавен фалит/ през 2020 година, само че въпреки всичко главният заемодател на държавното управление на тази страна е Китай, който приготвя нов пакет от помощ за замбийците (включително и за преструктуриране на дълга), само че не разкрива детайлностите.
Това, което се предлага на Пекин и неговите подопечни в този момент: наподобява като дреболия - в никакъв случай нищо да не се крие. Имайте поради, че суверенният (тоест държавният) дълг на страните като цяло, съгласно откритата процедура, не се оповестява доста, което е неприятно, споделя комисията. Лошо е, тъй като пречи на международната финансова непоклатимост. Например какъв брой се затрудняват правилните оръженосци на финансовите среди – рейтингови организации, които са незаменими във всевъзможни игри с валути и освен с тях. Тези хора би трябвало да знаят всичко.
И какво, преди никой ли не е давал пари на държавните управления, финансирали са единствено корпорациите и други частни кредитополучатели? Напротив, те го правеха. И гласност надалеч не постоянно се изискваше. Но те бяха „ верните “ кредитори, които се вписваха в системата на Бретън Уудс. Международният валутен фонд, да вземем за пример.
Комитетът Бретън Уудс формулира своите претенции деликатно: належащо е да се образува световен консенсус по отношение на „ минималните условия за непринудено обявяване “ на детайлностите за такива заеми, належащо е да се сътвори непрекъсната система за отчитане на отговорностите на всички и всевъзможни държавни заеми. Да, по целия свят. В името на финансовата непоклатимост на последния. После се споделят всички верни думи за прозрачността и за отговорността на Китай като главен разпределител на пари на доста пазари.
Да се сътвори световен консенсус – т.е. да се убеди всеки непринудено и с музика да направи нещо, което не е правил преди и не е желал от другите. Както е споделил класикът: " Непоносимо е, когато е по насила, само че непринудено е още по-непоносимо! "
Чудя се какви лостове ще употребява тази остаряла финансова армия против Китай по-късно и какъв брой ефикасни ще бъдат те.
Това, което имаме пред нас: към този момент учтив по форма опит за възобновяване на световното финансово владичество даже на не една страна (САЩ), а на системата, която стои зад и зад Щатите и зад техните съдружници и претендира за универсално и цялостно покритие. Между другото, тази система пострада от един елементарен факт: в доста страни през днешния ден знаят, че Западът може да няма доста пари в този момент, само че виж у Китай постоянно ги има.
Тоест в това време това е самопризнание на обстоятелството, че Китай сполучливо сътвори контраст, конкуренция на тази система. Не в тези световни мащаби, както я замисляха основателите на БретънУудскато структура, само че тази конкуренция най-малкото подкопава монопола на старите господари на международните финанси при оказването на помощ на страни и нации в подмяна на добре познатите условия, които унищожават суверенитета на тези страни.
Превод: ЕС
Става дума за публикация - апел, оповестена от една не изключително необятно известна организация – Бретън Уудския комитет. „ Бретън Ууд “ е името на световната финансова система, зародила вследствие на Втората международна война (всъщност тя стартира да се образува малко по-рано). Тази система трябваше да бъде единна за целия свят, тъй че всички държавни управления (в идеалния случай) да й се подчиняват, като се вземе поради факторът, че държавните управления идват и си отиват, а тези, които ги манипулират, са групово безконечни.
Комитетът в действителност не е нищо повече от заслон, платформа за оповестяване на всички хрумвания на „ Мистър Трилионерите “. Но описът с неговите бащи-попечители е същинска ария: ето го финансовият търгаш Джордж Сорос, идеологът на глобализма без граници. И трима някогашни президенти на Съединени американски щати (Форд, Картър и Буш), пенсионирани политици от малко по-нисък сан, някогашни кормчии на Федералния запас на Съединени американски щати и така нататък
Разговорът за неприятната благотворителност на Китай породи ето по какъв мотив: стартира „ ковидното рестартиране “ на света, което беше провъзгласено в книгата на Клаус Шваб, идеологически близкия до Бретън Уудците, началник на конференцията на братския им комитет в Давос. И в редовете на тази книга, и сред редовете й, нейните коментатори виждат доста от проектите на едни и същи господари на международните финанси: в случай че не за цялостно нулиране на цялата международна стопанска система (и политика, и идеология), то нещо сходно.
Просто да се унищожи света и да се сглоби още веднъж. И какво от това, в случай че в процеса доста страни - изключително от средите на " нововъзникващите пазари " - се самоунищожат. Тук цялата БретънУудска доларова система би трябвало да влезе в играта, да раздаде картите... извинете, парите още веднъж и да стартира нов рунд от играта.
Но това „ нулиране “ надали предполагаше, че вследствие на идната световна рецесия Китай ще стане още по-силен, по-специално ще се окаже другар и избавител на доста страни, основно в Африка и Азия, само че освен там. Днес картината е следната: общият дълг на разрастващите се страни през третото тримесечие на предходната година доближи 36,4 трилиона $, до момента в който през 2019 година беше единствено 3,6 трилиона (за съпоставяне: Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати в този момент прибавя към 23 трилиона годишно). Голяма част от този дълг набъбна от потребностите от държавни заеми и Китай даде най-вече пари на тези държавни управления.
По-лошото е, че той не за първи път проваля проектите на някогашните майстори на международните финанси. Спомнете си " азиатската " финансова рецесия от 1997-1998 година, когато Джордж Сорос, упоменат нагоре, с група други финансисти нападна валутните системи на няколко страни в Югоизточна Азия и ги срути – и тогава оставаше единствено да се чака Международния валутен фондът, който към този момент беше почнал да предлага подобаващи условия за разпределяне на заеми.
Но тогава Китай се намеси, освен това даже не даде пари на нуждаещите се, а просто ги резервира, резервира при положение на нова офанзива на спекулантите. И пазарите се успокоиха. Това беше първият епизод, когато Пекин освен избави своята валута (към която към този момент се докопваха), само че като цяло изигра забележителна роля в международните финанси, огорчавайки Сорос и доста други.
И в този момент в действителност същите тези хора разгласяват обвинително досие против Китай. Като негативен образец се показва Замбия, която разгласи върховен дефолт /държавен фалит/ през 2020 година, само че въпреки всичко главният заемодател на държавното управление на тази страна е Китай, който приготвя нов пакет от помощ за замбийците (включително и за преструктуриране на дълга), само че не разкрива детайлностите.
Това, което се предлага на Пекин и неговите подопечни в този момент: наподобява като дреболия - в никакъв случай нищо да не се крие. Имайте поради, че суверенният (тоест държавният) дълг на страните като цяло, съгласно откритата процедура, не се оповестява доста, което е неприятно, споделя комисията. Лошо е, тъй като пречи на международната финансова непоклатимост. Например какъв брой се затрудняват правилните оръженосци на финансовите среди – рейтингови организации, които са незаменими във всевъзможни игри с валути и освен с тях. Тези хора би трябвало да знаят всичко.
И какво, преди никой ли не е давал пари на държавните управления, финансирали са единствено корпорациите и други частни кредитополучатели? Напротив, те го правеха. И гласност надалеч не постоянно се изискваше. Но те бяха „ верните “ кредитори, които се вписваха в системата на Бретън Уудс. Международният валутен фонд, да вземем за пример.
Комитетът Бретън Уудс формулира своите претенции деликатно: належащо е да се образува световен консенсус по отношение на „ минималните условия за непринудено обявяване “ на детайлностите за такива заеми, належащо е да се сътвори непрекъсната система за отчитане на отговорностите на всички и всевъзможни държавни заеми. Да, по целия свят. В името на финансовата непоклатимост на последния. После се споделят всички верни думи за прозрачността и за отговорността на Китай като главен разпределител на пари на доста пазари.
Да се сътвори световен консенсус – т.е. да се убеди всеки непринудено и с музика да направи нещо, което не е правил преди и не е желал от другите. Както е споделил класикът: " Непоносимо е, когато е по насила, само че непринудено е още по-непоносимо! "
Чудя се какви лостове ще употребява тази остаряла финансова армия против Китай по-късно и какъв брой ефикасни ще бъдат те.
Това, което имаме пред нас: към този момент учтив по форма опит за възобновяване на световното финансово владичество даже на не една страна (САЩ), а на системата, която стои зад и зад Щатите и зад техните съдружници и претендира за универсално и цялостно покритие. Между другото, тази система пострада от един елементарен факт: в доста страни през днешния ден знаят, че Западът може да няма доста пари в този момент, само че виж у Китай постоянно ги има.
Тоест в това време това е самопризнание на обстоятелството, че Китай сполучливо сътвори контраст, конкуренция на тази система. Не в тези световни мащаби, както я замисляха основателите на БретънУудскато структура, само че тази конкуренция най-малкото подкопава монопола на старите господари на международните финанси при оказването на помощ на страни и нации в подмяна на добре познатите условия, които унищожават суверенитета на тези страни.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ